№ 3432
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110204562 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189ж ал. 5 ЗДвП вр. чл. 58д т. 4 вр.
чл. 59 ал. 1 от ЗАНН
Образувано е по жалба на Я. М. Т., ЕГН **********, против
електронен фиш серия К № 7036931, издаден от СДВР, с който на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1200, 00 /хиляда и двеста/
лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат твърдения за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Изтъква се, че в съдържанието на електронния фиш липсва привръзка на
разпоредбата на чл. 182 ал. 4 ЗДвП с някоя от предходните алинеи на чл. 182
ЗДвП, поради което административнонаказателното обвинение е неясно.
Изтъква се, че в електронния фиш липсва текстово описание на повторността
като обективен признак от състава на нарушението, както и доказателства за
влизане в сила на предходно издадения електронен фиш. По изложените
съображения се прави искане за отмяна на електронния фиш и се претендират
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Я. Т., редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. К. К. от САК, която пледира за отмяна на
електронния фиш по доводите в жалбата. В допълнение изтъква, че доколкото
1
нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол и в присъствие
на контрол орган, не е следвало да се издава електронен фиш, а
административнонаказателното производство е трябвало да се образува със
съставяне на АУАН. Обръща внимание на разлика в съдържанието на
връчения на доверителя й електронен фиш и електронния фиш, приложен в
материалите по административнонаказателната преписка, като сочи, че във
връчения на жалбоподателя електронен фиш не е посочена привръзката на чл.
182 ал. 4 с ал. 1 т. 5 ЗДвП, а като основание за налагане на административното
наказание е посочена само разпоредбата на чл. 182 ал. 4 ЗДвП. По изложените
съображения адв. К. прави искане за отмяна на електронния фиш и
претендира разноски, за които представя списък.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно уведомена, се представлява от
юрк. Д. Иванова, която пледира за потвърждаване на обжалвания електронен
фиш, като се излага съображения, че същият е издаден при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице
и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш. От СДВР не бяха
представени доказателства за датата на връчване на електронния фиш, поради
което съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 189 ал. 8
ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С електронен фиш серия К № 4915646, издаден от ОДМВР - Добрич
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено на 03.06.2021 г., на основание
чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя Я. М. Т. било
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/
лева. Електронен фиш серия К № 4915646, издаден от ОДМВР - Добрич, бил
връчен на жалбоподателя на 04.04.2022 г., Я. Т. заплатил наложената с него
глоба на 11.04.2022 г., като не предприел действия по обжалването му и
електронният фиш влязъл в сила на датата на плащането – 11.04.2022 г.
Към 01.02.2023 г. лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 270
ЦДИ" с рег. № ххххххххх бил собственост на жалбоподателя Я. М. Т..
На 01.02.2023 г. в 17:17 часа жалбоподателят Я. Т. управлявал
2
собствения си лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 270 ЦДИ" с рег. №
ххххххххх на територията на град София, по бул. "Ботевградско шосе" до №
459 с посока на движение от Околовръстен път към бул. "Владимир Вазов". В
коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" към 01.02.2023 г. била 50 км/ч,
но независимо от това жалбоподателят управлявал автомобила със скорост от
100 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1197, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 15.03.2022 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили.
На 10.02.2023 г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
серия К № 7036931, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал.
1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя Я. М. Т. било наложено административно
наказание "глоба" в размер на 1200, 00 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на
чл. 21 ал. 1 ЗДвП, извършено в условията на повторност. На неустановена
дата на жалбоподателя бил връчен електронен фиш серия К № 7036931,
издаден от СДВР, в който било посочено, че на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл.
182 ал. 4 ЗДвП му се налага административно наказание "глоба" за нарушение
на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № ххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, протокол № 09 – СГ -
ИСИС/15.03.2022 г. Български институт по метрология, Главна дирекция
"Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и
софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1197, извлечение
от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ,
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт
по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език,
3
справка за датата на издаване на обжалвания електронен фиш, справка за
нарушител/водач, ежедневна форма на отчет от 01.02.2023 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система рег. №
4332р-8171/02.02.2023 г., електронен фиш серия К № 4915646, издаден от
ОДМВР - Добрич, отговор от Столична община, Дирекция "Управление и
анализ на трафика" ведно с копие от проект за организация на движението по
бул. "Ботевградско шосе" в района на номер 459 с посока на движение от
Околовръстен път към бул. "Владимир Вазов", отговор от ОДМВР - Добрич,
сектор "Пътна полиция", ведно с приложения, вещественото доказателствено
средство – снимка към електронен фиш серия К № 7036931 от 10.02.2023 г.,
веществените доказателства – снимка на разположението на уреда и снимка
на служебния автомобил на СДВР.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на
приобщеното веществено доказателствено средство и на веществените
доказателства.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло снимка към електронен фиш серия К № 7036931 като
годно веществено доказателствено средство. От същaта се установява
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост.
Като веществени доказателства съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда на триножник на участък от пътя, както и
снимката на служебния автомобил на СДВР, която кореспондира с писмените
доказателства - ежедневна форма на отчет и протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
8171/02.02.2023 г.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
4
На първо място не са основателни възраженията на жалбоподателя, че
в конкретния случай административнонаказателното производство е следвало
да се образува със съставяне на АУАН, тъй като установяването на
нарушението е станало в присъствието на контролен орган. Съгласно чл. 189
ал. 4 ЗДвП "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане
на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение". От граматическото тълкуване на разпоредбата е видно, че
"отсъствието на контролен орган и на нарушител" се отнася до действието по
издаване на електронния фиш, а не до установяване на нарушението.
Съгласно § 6 т. 63 ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи", а съгласно т. 65 "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес". Разпоредбата на § 6 т. 65 ДР на ЗДвП е
въведена със ЗИД на ЗДвП, обн. ДВ, брой 19 от 2015 г., именно за да се
съобразят постановките на ТР № 1/26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г. на
ОСК на ВАС. От горецитираните разпоредби е видно, че към настоящия
момент издаването на електронен фиш е допустимо и когато нарушението е
установена с мобилна система при спазване изискванията на Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, приета на основание чл. 165 ал. 3 ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш серия К № 7036931 е издаден от
компетентна държавна институция – Столична дирекция на вътрешните
5
работи и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл.
189 ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на моторното превозно средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Посочени са времето на
извършване на нарушението, пътя, отворен за обществено ползване, и
конкретното място, където е установено превишението на скоростта – бул.
"Ботевградско шосе" до № 459, посочена е посоката на движение на
автомобила – от Околовръстен път към бул. "Владимир Вазов", посочено е
действащото ограничение на скоростта - 50 км/ч за населено място. При
описание на нарушението в електронния фиш са посочени обстоятелствата,
които обуславят повторността по см. на § 6 т. 33 ДР на ЗДвП. Съгласно
цитираната разпоредба "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен
срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. В атакувания електронен фиш е посочено, че
нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
електронен фиш серия К № 4915646. В електронния фиш не е необходимо да
се посочи датата на влизане в сила на електронния фиш, който според
административнонаказващия орган обуславя наличието на повторност като
квалифициращ признак. Достатъчно е излагането на твърдения, че
процесното нарушение е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
посочения електронен фиш, а установяването на това обстоятелства касае
основателността на повдигнатото административнонаказателно обвинение за
нарушение в условията на повторност.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин, че на посочените в електронния фиш дата и
място въззивникът е извършил нарушение на режима на скоростта.
При установяване на скоростта на движение на лекия автомобил са
спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
6
контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата, Наредба №
8121з-532 от 12 май 2015 г.). В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система съгласно чл. 10 ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол, посочена е посоката на движение на контролираните моторни
превозни средства, номерата на първото и последното статично
изображение/видеозапис, режима на измерване - стационарен, както и
посоката на задействане на системата за видеоконтрол - приближаващи
автомобили. В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. и доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-8171/02.02.2023 г., се
установява, че за времето от 17:00 до 19:00 часа на 01.02.2023 г. спазването на
режима на скоростта по бул. "Ботевградско шосе" до № 459 в посока от
Околовръстен път към бул. "Владимир Вазов" се е осъществявало с видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, №
MD 1197, която представлява одобрен тип видно от Решение за одобряване на
типа на уреда на Държавен институт по метрология на Република Хърватия,
7
Загреб. Видно от протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ,
ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" видео-радарната система с идентификационен номер
MD 1197 е преминала последваща периодична проверка на техническата
изправност на 15.03.2022 г. със заключението, че отговаря на метрологичните
изисквания.
От отговора от Столична община, Дирекция "Управление и анализ на
трафика" и копие от проект за организация на движението в района на бул.
"Ботевградско шосе" в участъка на № 459 в посока от Околовръстен път към
бул. "Владимир Вазов" се установява, че в коментирания пътен участък към
01.02.2023 г. максимално разрешената скорост на движение на пътни
превозни средства от категория "В" е била предвидената в чл. 21 ал. 1 ЗДвП,
т.е. 50 км/ч. От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява, че лекият автомобил марка "Мерцедес", модел
"Ц 270 ЦДИ" с рег. № ххххххххх се движел със скорост от 100 км/ч при
въведеното ограничение от 50 км/ч. От вещественото доказателствено
средство се установява, че измерената скорост на движение на лекия
автомобил е 104 км/ч. От протокола за проверка № 09 - СГ - ИСИС/15.03.3022
г. се установява стойността на относимата възможна грешка предвид
измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100 км/ч.
Коментираната стойност от 3 % е приспадната в полза на жалбоподателя,
като при измерена скорост от 104 км/ч административнонаказателната му
отговорност е ангажирана за движение със скорост 100 км/ч.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от събраните
доказателства и доказателствени средства по категоричен начин се
установява, че от обективна страна въззивникът Т. е осъществил състава на
нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като на 01.02.2023 г. в 17:17 часа е
управлявал собствения си лек автомобил марка "Мерцедес", модел "Ц 270
ЦДИ" с рег. № ххххххххх на територията на град София, по бул.
"Ботевградско шосе" до № 459 с посока на движение от Околовръстен път
към бул. "Владимир Вазов", като при ограничение на скоростта от 50 км/ч
жалбоподателят се е движел със скорост от 100 км/ч. С това жалбоподателят е
нарушил нормата на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, съгласно която при движение в
населено място водачите на ППС от категория "В" не следва да се движат със
скорост по-висока от 50 км/ч.
8
Съгласно чл. 188 ал. 1 ЗДвП "собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство". Предвид горното правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въззивника Я. Т. като
собственик на лекия автомобил.
Установи се и че нарушението е извършено в условията на
повторност, тъй като въззивникът е бил санкциониран за нарушение на чл. 21
ал. 1 ЗДвП с издаване на електронен фиш серия К № 4915646, издаден от
ОДМВР - Добрич, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 2
ЗДвП на жалбоподателя Я. М. Т. било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 50, 00 /петдесет/ лева. Електронен фиш серия К №
4915646, издаден от ОДМВР - Добрич, бил връчен на жалбоподателя на
04.04.2022 г., Я. Т. заплатил наложената с него глоба на 11.04.2022 г..
Предвид горното и при съобразяване на разпоредбата на чл. 79б ал. 2 ЗАНН,
съдът намира, че електронен фиш серия К № 4915646, издаден от ОДМВР –
Добрич, е влязъл в сила на датата на плащане на наложената с него глоба –
11.04.2022 г., като в отговора от ОДМВР – Добрич неправилно е отразена
дата на влизането му в сила – 19.04.2022 г. Неправилното посочване в
писмените доказателства на датата на влизане в сила на електронния фиш в
случая е ирелевантно за наличието на квалифициращият признак повторност,
тъй като извършеното на 01.02.2023 г. нарушение се явява извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 4915646,
издаден от ОДМВР – Добрич , с който въззивникът е санкциониран отново за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, и при извода, че последният е влязъл в сила
на 11.04.2022 г.
От субективна страна жалбоподателят е осъществил нарушението при
пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал противоправния характер
на поведението си - че в рамките на населеното място се движи със скорост,
по-висока от максимално разрешената от 50 км/ч. Т. е съзнавал и
обстоятелството, че по-малко от година преди извършването на процесното
нарушение е влязъл в сила електронен фиш, с който му е било наложено
административно наказание, отново за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
9
С жалбата е представен препис от връчения на въззивника екземпляр
на електронния фиш, като е основателно възражението на жалбоподателя,
наведено чрез процесуалния му представител, че е налице разлика в
съдържанието на връчения на въззивника електронен фиш и представения
пред съда с материалите по административнонаказателната преписка. Така
във връчения на жалбоподателя и представен с жалбата екземпляр е
посочено, че административното наказание на въззивника е наложено на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 ЗДвП, т.е. санкционната разпоредба е
посочена непълно, като не е отразена връзката с основен състав на нарушение
по чл. 189 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗДвП. В представения пред съда екземпляр на
електронния фиш бланкетът на разпоредбата на чл. 182 ал. 4 ЗДвП вече е
запълнен с посочване на разпоредбата на ал. 1 т. 5 на чл. 182 ЗДвП. Не се
споделят обаче възраженията на въззивника, че непосочването на
санкционната разпоредба в пълнота във връчения му електронен фиш,
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. И това е така,
защото в електронния фиш са описани ясно и конкретно всички признаци от
състава на нарушението, включително и обстоятелствата, квалифициращи го
като такова, извършено повторно. Непълното посочване на санкционната
разпоредба не ограничава правото на защита на въззивника и също така не
препятства възможността да се извърши преценка за индивидуализация на
наказанието, тъй като размерът на наказанието в случай на нарушение на
режима на скоростта се определя в зависимост от стойността на
превишението на скоростта, което е ясно посочено в обжалвания електронен
фиш - 50 км/ч. Ето защо и дори и въз основа на санкционната разпоредба,
посочена във връчения на въззивника екземпляр на електронния фиш, не
съществува пречка да се извърши преценка за правилната индивидуализация
на наказанието, като в настоящия случай съдът намери и че размерът на
административното наказание е правилно определен - съгласно чл. 182 ал. 1 т.
5 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост на движение
в населено място с повече от 40 км/ч, се наказва с глоба в размер на 600, 00
лева. Съгласно чл. 182 ал. 4 ЗДвП в случите на повторно нарушение се налага
глоба в двоен размер, т. е. в случая 1200, 00 лева, каквото е и по вид и размер
наложеното на въззивника административно наказание.
Единствено за пълнота следва да се посочи, че предвид императивната
забрана на чл. 189з ЗДвП не може да се обсъжда маловажност на
10
нарушението. Дори и в случая да не намираше приложение забраната по чл.
189з ЗДвП обаче, нарушението категорично не би могло да се квалифицира
като маловажно предвид стойността на превишението - 50 км/ч и предвид
обстоятелството, че видно от справката за нарушител/водач жалбоподателят е
многократно санкциониран за нарушения на режима на скоростта, извън
наказването му, което обуславя квалификацията на конкретното нарушение
като извършено при повторност.
С оглед всичко гореизложено съдът намери, че жалбата не е
основателна и атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 4 ЗАНН има въззиваемата страна, която е представлявана от
юрисконсулт в съдебното производство, който е заявил претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в съдебното заседание. Като
взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и че в
производството пред районния съд е проведено едно съдебно заседание,
съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна за процесуално представителство
следва да е минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7036931, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 4 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП на
Я. М. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1200, 00 /хиляда и двеста/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Я. М. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 80, 00
/осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12