№ 16281
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110114516 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 88756/13.03.2025
г., уточнена с молба с вх. № 04.04.2025 г. от ******, ЕИК ******, ******* Б
срещу Л. С. Г., ЕГН **********, ******** като наследник на С. Б. С. с ЕГН:
**********, с адрес: *********, с която са предявени обективно и
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация, както следва:
1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 349.98 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023
г., ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. (дата на подаване на ИМ) до
изплащане на вземането
2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 100.58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
07.03.2025 г., изчислена върху главница от 349.98 лева
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 44.68 лева главница за периода м.01.2022 г. до м.04.2023
г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 13.03.2024 г. (дата на подаване на ИМ) до изплащане на
вземането
4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 13.19 лева - лихва за периода 19.03.2022 г. до 07.03.2025 г.,
1
изчислени върху главница от 48.76 лева
за абонатен номер *******, ID номер ****** инсталация № *****, за
топлоснабден имот *********
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът са собственик
на жилище по наследство, което представлява топлоснабден имот с адрес:
*********. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат
топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия.
Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на
ответниците за процесния период, количество и за процесния обект, а
ответниците не са заплатили количеството топлинна енергия по цени,
одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответниците не са платили, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата
за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същите не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: *******", IBAN: *********** BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът признава изцяло иска. Представен е
документ, че е заплатил сумата от 618.23 към ищеца. Твърди, че е заплатила
изцяло процесната сума. Моли да не се назначат експертизи.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Признава плащането в
размер на 618.23 лева. Претендира разноски. Представя списъка по чл.80
ГПК. Претендира само юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева.
Ответникът се явява лично и чрез процесуален представител – сина си с
упълномощаване от о.с.з., на основание чл.32 ГПК.
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се
представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 24187/03.06.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 67-73 от
делото).
Ищецът изцяло признава вземането за платена в размер на 618.23 лева,
като с писмена молба от 09.06.2025 г. (л.90 от делото) признава, че
ответникът е изплатил сумата в размер на 618.23 лева, с която са погасени
главници, мораторни лихви и съдебни разноски.
Ведно от представеното към отговора на исковата молба платежно –
касов бон, ответникът е заплатил държавни такси в размер на 100 лева, като и
юрисконсултско възнаграждение (л.66 от делото).
При това положение, доколкото е налице плащане в хода на процеса,
съдът приема, че исковете са неоснователни, тъй като няма притезание. Ето
защо исковите суми следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските
Ищецът в о.с.з. претендира разноски. С оглед извършеното плащане в
хода на процеса, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
независимо от факта, че исковете са отхвърлени изцяло, като погасени чрез
плащане. . В този смисъл са Определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. №
2078/2022 г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него: определение №
238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение №
300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение №
626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение №
277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о.
От друга страна само ищецът признава пред съд, с депозираната молба
от 09.06.2025 г. (л.90 от делото), че са погасени изцяло съдебните разноски.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултското възнаграждение е част от
съдебните разноски. При това положение ищецът сам признава погасяването
и на това задължение на ответника към него. Ето защо разноските не следва
да се присъждат на ищеца. Освен това, видно от представения касов бон,
ответникът е заплатил юрисконсултско възнаграждение (л.66 от делото).
3
Налице е плащане на този разход, който е доказан. Ищецът не доказа
обратното и сам признава, че са заплати всички съдебни разноски. Ето защо
съдът не присъди разноски на ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като погасени чрез плащане в хода на
съдебното производство, предявените от ******, ЕИК ******, ******* Б
срещу Л. С. Г., ЕГН **********, ******** като наследник на С. Б. С. с ЕГН:
**********, с адрес: *********, обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация, както следва:
1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 349.98 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023
г., ведно със законната лихва от 13.03.2024 г. (дата на подаване на ИМ) до
изплащане на вземането
2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 100.58 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до
07.03.2025 г., изчислена върху главница от 349.98 лева
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 44.68 лева главница за периода м.01.2022 г. до м.04.2023
г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 13.03.2024 г. (дата на подаване на ИМ) до изплащане на
вземането
4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 13.19 лева - лихва за периода 19.03.2022 г. до 07.03.2025 г.,
изчислени върху главница от 48.76 лева
за абонатен номер *******, ID номер ****** инсталация № *****, за
топлоснабден имот *********.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
******* със седалище и адрес на управление: ****** на страната на ищеца
******, ЕИК ******, ул. *******, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5