№ 11680
гр. София, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20221110163647
по описа за 2022 година
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 63647 по описа за
2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част Трета, глава Двадесет и
пета от ГПК – БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Предявени са от В. Ц. Х. срещу /ФИРМА/ обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за
незаконно уволнението на В. Ц. Х., извършено със Заповед от 23.09.2022 г. на
работодателя /ФИРМА/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно
съгласие; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ за сумата от 3600 лв. – парично обезщетение за оставане без
работа, поради незаконното уволнение в периода от 23.09.2022 г. до
23.10.2022 г. и в периода от 17.01.2023 г. до 05.02.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на главницата, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ за сумата от 9624 лв. – парично обезщетение за
работа на по - ниско платена длъжност при друг работодател, поради
незаконното уволнение в периода от 25.10.2022 г. до 16.01.2023 г.,
включително и в периода от 06.02.2023 г. до 23.03.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – /ФИРМА/, гр. София, чрез законния си представител
изпълнителния директор И.А.А. в писмен отговор на исковата молба от
1
23.02.2023 г., заявява възражения против предявените искове и моли съда да
ги отхвърли, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, а и видно от ангажирания и от двете страни в
препис Трудов договор № 1310/07.12.2021 г. е, че към 23.09.2022 г. страните
по делото са били обвързани от трудово правоотношение по което В. Ц. Х. е
бил служител на длъжност „Шофьор на лекотоварен автомобил“ при
/ФИРМА/, гр. София, а ответникът е бил работодател.
Видно от приложената към писмения отговор на исковата молба в
препис (лист 26 от делото) писмена молба за напускане от В. Ц. Х. на
длъжност шофьор – доставчик, адресирана до Изпълнителния директор на
/ФИРМА/ е, че на 29.08.2022 г. ищецът е отправил предложение до ответника
за прекратяване на сключения между тях трудов договор по взаимно съгласие,
като е поискал да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно
съгласие, считано от 29.09.2022 г. По делото не се установява волята на
ищеца да е била опорочена при подписване и подаване на посочената писмена
молба. Видно от ръкописното отбелязване в горния ляв ъгъл върху
последната писмена молба "Да! И.А., 01.09.2022 г.", последвано от подпис,
оспорването на който е останало недоказано в процеса е, че на 01.09.2022 г. в
срока по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ ответникът – работодател чрез своя законен
представител Изпълнителния директор И.А. е взел писмено отношение по
отправеното от служителя В. Х. предложение за прекратяване на трудовия
договор по взаимно съгласие, като се е съгласил със същото.
Заявените от страна на ищеца оспорвания в смисъл, противен на
обективно установения, са останали недоказани. От заключенията както на
едночленната, така и на тричленната съдебно – почеркова експертиза,
допуснати и изслушани по делото се установява, че именно законнния
представител на ответника – Изпълнителния директор И.А. е подписал на
01.09.2022 г. съгласието с предложеното от страна на ищеца прекратяване на
възникналите между тях трудови правоотношения, считано от заявената от
страна на служителя дата – 29.09.2022 г.
С това съдът приема, че на 01.09.2022 г. е завършен фактическия състав
на установеното в закона основание за прекратяване на трудовия договор по
чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – страните по делото – страни и по Трудов договор №
1310/07.12.2021 г. са постигнали изразено писмено взаимно съгласие за
прекратяване на последния трудов договор, считано от предложената от
ищеца – служител с писмената молба от 29.08.2022 г. дата – считано от
29.09.2022 г. След датата на постигане на последното съгласие, т. е. след
01.09.2022 г. са без правно значение всякакви други изявления на страните по
2
делото, касаещи прекратяването на Трудов договор № 1310/07.12.2021 г.,
включително атакуваната Заповед от 23.09.2022 г. на работодателя /ФИРМА/,
която като последваща има само констативен характер и не може да промени
нито смисъла, нито част от съдържанието на постигнатото вече съгласие
между служителя В. Ц. Х. и законния представител на работодателя,
включително и в частта на датата, от която се счита прекратен трудовия
договор – 29.09.2022 г. С констативната Заповед от 23.09.2022 г. не се
прекратява вече прекратения трудов договор, респ. същата не представлява
уволнителен акт на работодателя, поради което и същата няма основание да
бъде отменяна.
Изложеното мотивира съда да приеме за неоснователен предявения иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно
уволнението на В. Ц. Х., извършено със Заповед от 23.09.2022 г. на
работодателя /ФИРМА/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно
съгласие и като такъв да го отхвърли.
Предвид изхода на спора по главния иск, съдът приема, че на
отхвърляне, като неоснователни, подлежат и обусловените от изхода на
делото по първия иск обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за
сумата от 3600 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение в периода от 23.09.2022 г. до 23.10.2022 г. и в периода
от 17.01.2023 г. до 05.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата,
както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225,
ал. 2 от КТ за сумата от 9624 лв. – парично обезщетение за работа на по –
ниско платена длъжност при друг работодател, поради незаконното
уволнение в периода от 25.10.2022 г. до 16.01.2023 г., включително и в
периода от 06.02.2023 г. до 23.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът не дължи заплащане на държавна такса и на съдебни разноски
по производството по сметка на Софийския районен съд, на основание чл. 359
от КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът претендира присъждане на направените по делото разноски.
Видно от представените по делото две пълномощни от 28.04.2023 г.
(лист 69 и лист 70 от делото), Фактура от 27.04.2023 г. (лист 223 от делото) и
платежно нареждане от 27.04.2023 г. (лист 224 от делото) е, че ответникът е
заплатил на упълномощеното от него Адвокатско съдружие ********* за
процесуално представителство по делото възнаграждение за един адвокат в
размер на 1920 лв. с ДДС, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му
бъдат присъдени. На присъждане подлежат и направените по делото от
ответника разноски в размер на 400 лв. - за възнаграждение на вещо лице, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 123 състав
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В. Ц. Х., ЕГН ********** с адрес
******** срещу /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
********** иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване
за незаконно уволнението на В. Ц. Х., извършено със Заповед от 23.09.2022 г.
на работодателя /ФИРМА/, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ по взаимно
съгласие; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ за сумата от 3600 лв. – парично обезщетение за оставане без
работа, поради незаконното уволнение в периода от 23.09.2022 г. до
23.10.2022 г. и в периода от 17.01.2023 г. до 05.02.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на главницата, както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ за сумата от 9624 лв. – парично обезщетение за
работа на по – ниско платена длъжност при друг работодател, поради
незаконното уволнение в периода от 25.10.2022 г. до 16.01.2023 г.,
включително и в периода от 06.02.2023 г. до 23.03.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата, като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Ц. Х., ЕГН ********** с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ
на /ФИРМА/ с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление **********
сумата от 1920 лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на
един адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и сумата от 400 лв. –
направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4