Определение по дело №139/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 351/23.12.2010 г. по Г.дело № 136/2010 г. Смолянски районен съд, по реда на чл.124, ал.1 ГПК, признава за установено по отн. на Б., М. и Р. И., че те не са изключителни собственици на имот с пл. № 136, с площ от 836,70 кв.м., участващ в парцел ...-...,., кв. по плана на с.Б.-О.; отменя нотариален акт № .., том.., рег. № .., дело № ../.. г. но нотариус № .., действащ в района на РС-С.., в частта, с която А. А. И. и А.. Т.. И. са признати за собственици по давностно владение на дворно място с площ от 608 кв.м., представляващо имот пл. № .., участващ като идеална част в парцел ..-..,..,.., в кв...по ЗРП на с.О., целият от 1 616 кв.м.; осъжда Б., М. и Р. И.. да заплатят на Р. А. И. разноските по делото в размер на 1 035 лв.

Допустима въззивна жалба е подадена от Б., М. и Р. И. против решението, като се иска отмяна и отхвърляне на исковете, както и присъждане разноските по делото.

В съдебно заседание за жалбоподателите, от които се явява лично М. И., пълномощникът поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия Р. А. И. пълномощникът оспорва жалбата.

Съдът установява следното:

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

С нот.акт № № .., том.., рег. № .., дело № ../.. г. на нотариус № .., действащ в района на РС-С.., А. А. И. и А. Т. И., наследодатели на настоящите ответници, са признати за собственици по давностно владение, след разпит на трима свидетели пред нотариуса, на къща-северен близнак с пристройка и на дворно място с площ от 608 кв.м., представляващо имот пл. № 136, участващ като идеална част в парцел ..-.,..,.., в кв...по ЗРП на с.О., целият от 1 616 кв.м.

Ищецът и бащата на ответниците, както и други две лица-Адем и Митко Ирикови, са братя и синове на общия наследодател А. Й. И., починал през 1979 г., според уд-е за н-ци № .. г.

От показанията на свидетелите става ясно, че трите имота с пл. № .., .. и .., от които е образуван парцел ..-..,..,.., кв... по плана на О., са принадлежали на общия наследодател А. И.. В разписната книга към плана на с.Б.-О. от 1986 г. имот пл.№ .. е записан на А../А./ И.-бащата на ответниците, имот пл. № .. – на А.. И., и имот пл. № .. – на В.. /Р./ И. – ищеца. Разположението на трите имота е изобразено на цветната скица към заключението по СТЕ. В имот пл. № .., до пътя, който минава от източната страна на имота, е построена новата къща с пристройка на ищеца Р. И., в която понастоящем живее неговият внук А.. И.. В същия имот се намира и къщата-северен близнак с пристройка на А. И., както и гараж и паянтова стопанска сграда в северната част. Графично измерената от вещото лице площ на спорния имот пл. № .. възлиза на 836,70 кв.м., а според нот.акт – на .. кв.м., или се явява разлика от 228,70 кв. повече площ на този имот.

От показанията на свидетелите К.. П.., съсед на имота, В.. И.-племенник на ищеца и първи братовчед на ответниците, и В.. Д.., заключението по СТЕ и документите, вкл.препис от решение № 39/20.03.2009 г. по адм.дело № 193/2008 г. на Административен съд-С.., изявленията на жалбоподателя М. И. и на пълномощниците на страните пред въззивния съд, става ясно, че имот пл. № ... не представлява изключителна собственост само на наследниците на единия брат – А. И.. Части от него се ползват както от ответниците, така и от ищеца и неговия внук, особено около тяхната нова къща, още повече, че липсват доказателства ответниците да са се противопоставяли на построяването и или на ползване на части от имота от ищеца. Не се оспорва, а и св.И. говори за това, че е водено от другия им брат, сега покойник – Б.. И., срещу ищеца и наследодателя на ответниците, Г.дело 281/2002 г. на СмРС за имот пл. № .., като Б.. И. и съпругата му са били въведени във владение. Фактически страните ползват имотите, от които е образуван парцелът, вкл. спорния, по начин, който не отговаря на записването в разписната книга и по планоснимачните номера, като не се установява ответниците да държат целия имот като свой.

При така установените факти не се доказва наследодателите на ответниците, изцяло и само те, да са придобили собствеността върху имот пл. №.. по силата на продължило над десет години давностно владение по реда на чл.79, ал.1 ЗС. След като са се снабдили с нотариален акт за собственост върху целия имот, те оспорват правото на ищеца върху имота, като той има правен интерес от настоящия иск. От него зависи обемът на защитата, която ще търси от съда, и след като намира, че отрицателният установителен иск ще отговори в достатъчна степен на нуждата му, то липсва пречка за предявяването му. От формулировката в нот.акт се вижда, че титулярите са признати за собственици на реален обект – имот пл. № .., който участва в образуването на парцела като идеална част, поради което и от тази гледна точка се доказва правният интерес от предявяване на настоящия иск.

След като е уважен искът по чл.124, ал.1 ГПК, то правилно на осн.чл.537, ал.2 ГПК е отменен и нотариалният акт в частта за имот пл. № ...

На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца-въззиваем следва да се присъдят направените по въззивното дело разноски в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 351/23.12.2010 г. по Г.дело № 136/2010 г. на Смолянски районен съд. ОСЪЖДА Б. А. И., ЕГН *, М. А. И., ЕГН *, и Р. А. И., ЕГН *, всички от с.О., солидарно да заплатят на Р. А. И., ЕГН *, направените пред въззивния съд разноски в размер на 800 лв./осемстотин лева/

Решението не подлежи на обжалване поради ограничението по чл.280, ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.