ОПРЕДЕЛЕНИЕ
24.10.2017 год., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври
2017 г. в състав
СЪДИЯ:
МИРА МИРЧЕВА
разгледа
гр. дело № 3492 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по иск на К.В.Ф. *** срещу „Поло-11“ ЕООД – гр. София, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата следните суми: 600 лв., представляващи трудово
възнаграждение за м. юли 2017 г., 21,60 лв., представляващи допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за същия месец, и 600
лв., представляващи обезщетение за неползван отпуск от 10 дни за 2016 г. и 10
дни за 2017 г., заедно със законната лихва върху тях за времето от
предявяването на иска.
Производството
се движи по общия ред, тъй като с иск с предмет трудово възнаграждение е
съединен иск с предмет вземане, непосочено в чл. 310 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с
ответника на длъжност крупие с място на работа игрална зала в гр. Пазарджик от
13.01.2011 г. Трудовото и правоотношение било прекратено със заповед на
работодателя от 04.08.2017 г., считано от 05.08.2017 г. До прекратяването от
полагащия и се платен годишен отпуск от 20 дни годишно тя била използвала 10
дни от отпуска за 2016 г. и нито един ден от отпуска за 2017 г. Не и било изплатено
и трудовото възнаграждение за м. юли 2016 г., вкл. допълнителното за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер 0,6% за всяка прослужена година.
Работодателят, чрез управителя на игралната зала, който осъществявал пряката
връзка с нея като служител, отказал да и върне и трудовата книжка.
Представят
се писмени доказателства и се иска назначаване на съдебносчетоводна експертиза,
която, след като се запознае със счетоводството на ответното дружество, да
отговори дали са изплатени дължимите месечни трудови възнаграждения на ищцата
за периода от 02.01.2017 г. до 05.08.2017 г., има ли неизплатени от тях и за
кои месеци, какъв е размерът на допълнителното възнаграждение, каква част от
отпуска за 2016 и 2017 г. е ползвана от ищцата, какъв е размерът на
обезщетението за неползваната част и изплатено ли е то.
Ответникът
е представил отговор, с който оспорва иска като неоснователен, като заявява, че
трудовото възнаграждение за юли 2017 г. е изплатено на ищцата срещу подпис на
ведомостта, като поради грешка са разменени местата на подписите на ищцата и на
друга служителка; заявява, че трудовата книжка на ищцата и е била върната още
през 2011 г. (прилага декларация, изходяща от ищцата, от 13.01.2011 г.), а
колкото до платения годишен отпуск, той е ползван изцяло от ищцата съответно в
периода от 1 август до 28 август 2016 г. и в периода от 14 до 31 юли 2017 г.
През м. юли 2017 г. ищцата е отработила 9 дни и е ползвала отпуск от 12 работни
дни, а за времето на отпуска според ответника не и се дължи допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, а размерът му за
отработените 9 дни възлиза на 12,34 лв. Противопоставя се на искането за
изслушване на вещо лице относно размера и плащането на възнагражденията –
основно и допълнително – за времето извън периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г.
Иска поставяне на допълнителни задачи на
вещото лице, както и разпит на свидетел за установяване на обстоятелството, че
е допусната грешка в реда на полагане на подписите във ведомостта за м. юли
2017 г.
Исковете
са с правна квалификация по чл. 128, т. 2 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ.
Ищецът
носи тежестта да докаже размера на дължимите му трудови възнаграждения.
Ответникът носи тежестта да докаже плащането на сумите и ползването на платения
годишен отпуск, ако го твърди.
Писмените
доказателства, представени от страните, са допустими и относими към предмета на
делото. Допустима и относима е и поисканата експертиза, като наистина въпросите
за възнагражденията за месеците извън юли 2017 г. нямат отношение към предмета
на делото. Дали допълнителното възнаграждение се дължи за всички дни на месеца,
или само за реално отработените, е правен въпрос, който не следва да се поставя
на вещото лице. Самото изчисляване на допълнителното трудово възнаграждение
съобразно действително отработените или всички работни дни от месеца не изисква
специални знания, затова също не е нужно да се поставя такава задача на вещото
лице.
По изложените съображения и на осн. чл.
140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема
представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора писмени
доказателства.
Назначава
съдебноикономическа експертиза, която да се извърши от вещото лице Любомир
Црънчев и след справка в документацията на ответника да отговори на следните въпроси:
какъв е размерът на начисленото основно и допълнително месечно трудово
възнаграждение на ищцата за месец юли 2017 г., каква част от него е изплатена, колко
работни дни ищцата е отработила през м. юли 2017 г. и през колко от работните
дни за този месец е ползвала отпуск; какъв е общият брой на дните ползван
платен годишен отпуск за 2016 г. и 2017 г., какъв е броят на дните неползван
платен годишен отпуск за 2016 и 2017 г. при прекратяването на трудовото и
правоотношение; какъв е размерът на дължимото обезщетение за неползван отпуск и
изплатено ли е то на ищцата; редовно ли е водено счетоводството на дружеството
ответник. Определя депозит в размер 30 лв., вносим от ответника в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение. За разликата до пълното
възнаграждение на вещото лице депозит от страна на ищцата не следва да се
внася, тъй като ищецът по трудови дела е освободен от разноски.
Дава
възможност на ответника да доведе свидетели.
Насрочва
съдебно заседание на 24.11.2017 г. от 10,30 ч.
Препис
от определението да се връчи на страните, а на ищцата – и от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: