Решение по дело №21829/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Пламен Иванов Шумков
Дело: 20221110121829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14067
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110121829 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение солидарно срещу Г. Т. В. и И. С. В.
за сумите от: 2346,74 лева (двe хиляди триста четиридесет и шест лева и 74 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от
26.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 335,38 лева (триста тридесет и пет
лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
18.01.2022 г., 79,27 лева (седемдесет и девет лева и 27 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.12.2018
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.01.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 13,73 лева (тринадесет лева и 73 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 31.01.2019 г. до 18.01.2022 г., както и държавна такса в
размер на 55,50 лева (петдесет и пет лева и 50 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
1
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиент на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. „ Сочи, че претендираните суми представляват
разходи за задоволяване на нужди на семейството по смисъла на чл. 32 СК, от където
произтича и солидарната отговорност на ответниците. Твърди, че ответниците са
изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответниците оспорват предявените искове, като считат,
че претенциите са погасени поради изтекъл давностен срок. Сочат, че са във
фактическа раздяла, като ответницата И. В. не е живяла на адреса в процесния период.
Оспорват да е налице основание за задължаването им в условията на солидарност.
Оспорват валидността на разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ, като считат същите
за неравноправни. Поради тези и останалите подробно изложени съображения молят
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С определение от 04.08.2022 г. е допълнен проектът за доклад по делото, като са
отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на
твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното допускане.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са въпросите кой следва да носи отговорност за
задълженията, дали следва ответниците да отговарят солидарно, респективно –
погасени ли задълженията поради изтекъл давностен срок.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
2
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот № г. по описа
на нотариус I при Софийската нотариална служба при втори районен съд, се
установява, че на 29.03.1990 г. ответницата И. С. В. е придобила собствеността върху
процесния имот – ап, нохадящ се в гр. София, ж.к. от своите родители, в замяна на
което тя им е прехвърлила собствеността на друг свой имот.
Поради изложеното може да се направи извод, че ответницата И. С. В. е
собственик на процесния имот в процесния период, респ. потребител на топлинна
енергия.
По направеното от ответниците възражение за липса на основание отговорността
им да бъде ангажирана в условията на солидарност, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК, съпрузите отговарят солидарно за
задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на
семейството. Задължителна предпоставка за възникване на солидарна отговорност по
силата на законовата разпоредба е установяването на факта, че доставената топлинна
енергия касае задоволяване нужди на семейството. Със свое решение № 293 от
19.11.2013 г. по гр. д. № 3267/2013 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
касационният състав сочи, че под „нужди на семейството“ се разбират общите
потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за
снабдяване с храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за
съвместния живот разходи (включително за оправданите лични нужди на членовете на
семейството), задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна
солидарност, благополучие и взаимопомощ. Използваната топлинна енергия
неминуемо би представлявала такъв вид разход, ако е използвана за нуждите на
семейството при използване на семейното жилище. Дефиницията за „семейно
жилище“ е дадена с §1 от ДР на СК, според която разпоредба това е жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Доказването на фактите, че процесният имот представлява „семейно жилище“ и
консумираната топлинна енергия е използвана за задоволяване нужди на семейството,
е в тежест на ищеца. В случая в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, както и в последващо депозирана от ищцовото дружества молба в
исковото производство, се твърди, че солидарната отговорност почИ. на разпоредбата
на чл. 32 СК. Ищецът обаче не представя каквито и да било доказателства за
установяване на това твърдение. Напротив, ответниците са провели насрещно
3
доказване /насрещното доказване може да не е пълно/, че процесният имот не е бил
„семейно жилище“ в процесния период и не е топлинната енергия не е използвана за
задоволяване нужди на семейството. От показанията на разпитаната в производството
свидетелка М. Й. – съседка на процесния имот, се установява че от 5 години
ответниците не живеят в процесния имот. Сочи, че те вече не са семейство, тъй като са
разведени, като живеят разделени. Показанията на свидетелката относно факта, че
ответницете не живеят съвместно се потвърждават и от служебно изготвените по
делото справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. видно
от същите, единствено ответницата И. В. има регистриран постоянен адрес,
съответстващ с процесния, докато регистрираните постоянен и настоящ адрес на
ответника Г. В. не съвпадат с процесния относно целия исков период.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа факта, че задълженията за
заплащане на потребената в процесния имот топлинна енергия са поети за
задоволяване на семейни нужди на семейството, като от страна на ответниците беше
проведено успешно насрещно доказване. Ето защо не е налице основание за
ангажиране на солидарната отговорност на ответниците за за заплащане на
претендираните суми на осн. чл. 32, ал. 2 СК. Според практиката на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 15/26. 05.2017 г. по гр. д. № 40/2016 г. , г. к., ІІІ
г. о. на ВКС; Решение № 350/20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г., г. к., І V г. о. на ВКС
и др.) няма законова пречка при положение, че страната е поискала солидарно
осъждане, съдът да постанови разделно такова, като разпредели отговорността на
длъжниците според доказателствата по делото. В този случай искането за солидарно
осъждане следва да се отхвърли, като се постанови разделна отговорност. Приема се,
че след като съдът е сезиран с нещо повече от действително дължимото той е в правото
си да се произнесе и за по-малкото.
Ищецът е предявил исковете и срещу ответника Г. В. въз основа на твърденията за
солидарното му осъждане за задълженията за задоволяване на семейни нужди. Посочи
се, че не се установяват предпоставките за ангажиране на солидарна отговорност на
ответниците, поради което по отношение на ответника В. следва да се извърши
преценка налице ли са други основания за ангажиране на отговорността му. ТакИ. не
се твърдят и не се доказват от ищеца. Ищецът не проведе пълно доказване за това
ответникът В. да е бил собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.
Предвид изложеното исковете за заплащане на стойност на потребена в прцесния имот
топлинна енергия и за заплащане на такса за дялово разпределение по отношение на
него следва да бъдат отхвърлени.
Ответниците, с допълнително депозирани молби от 06.07.2022 г. изрично сочат,
че в случай на основателност на исковете, не оспорват, че отговорите на въпросите,
формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с
исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от
ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е
доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в
производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
4
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 26.01.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 26.01.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от
ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната сума за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 26.01.2019 г., е в размер на 395,85 лева и обхваща
процесния период от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. Изискуемостта на вземането,
касаещо следващо фактуриране от ищеца, настъпва след 26.01.2019 г., поради което не
е погасено поради изтекъл давностен срок. Искът срещу ответницата И. В. следва да
бъде уважен за сумата от 1950,88 лева и за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г.,
като бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2346,74 лв. и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. като неоснователен.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея, то следва да се даде отговор на въпроса
дължи ли ответницата И. В. същите. Установи се от приетите по делото доказателства,
че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД. Въз основа на чл. 139 от Закона за
енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Представен по делото
са договор, сключен с третото лице – помагач – договор № 058/17.08.2001 г., сключен с
етажната собственост за срок от 5 години /т. 2.5 от договора/. Налага се извод, че
договорът е прекратен поради изтичане на срока му преди процесния период. По
делото е постъпила и молба от „Техем сървисис“ ЕООД от 08.08.2022 г., с която сочи,
че в процесния период не е извършвана услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот. Ищцовото дружество не доказа по време на процесния период
/от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г./ да е имало сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с твърдяното дружество – третото лице-помагач. При
тези данни, не може да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на
услуга, за която не е проведено доказване, че е предоставена. Предявеният иск за
заплащане на цена за извършена услуга дялово разпределение следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
5
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение, съдът не достигна до
извод за дълг по предявения главен иск, поради което като неоснователен следва да
бъде отхвърлен и предявеният акцесорен иск за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата И. В. следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 109,31 лв., пропорционално на уважените
искове, включваща заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Р. Л. Д. от САК сумата от 424,27 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника Г. Т. В. съобразно
предвидения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Р. Ц. А. от САК сумата от 126,01 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата И. С. В.,
пропорционално на отхвърлената част от предявените искове, съобразно предвидения
минимален размер по Наредба № 1/2004 г. към момента на сключване на договора за
6
правна защита и съдействие.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 55,50 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, ответницата И. В. следва
да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от общо 74,16 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Р. Л. Д. от САК сумата от 327,13 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника Г. Т. В. в заповедното
производство съобразно предвидения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Р. Ц. А. от САК сумата от 97,16 лева адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата И. С. В. в
заповедното производство, пропорционално на отхвърлената част от предявените
искове, съобразно предвидения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че И. С. В., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1950,88 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.01.2022 г. до
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за
цена на топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 2346,74 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., както и исковете: по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 79,27 лева, представляваща цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г.
и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 335,38 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.01.2022
г. и за сумата 13,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 18.01.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 09.02.2022
г. по ч. гр. дело №
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
против Г. Т. В., ЕГН ********** искове по: чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ за признаването за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите от 2346,74 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к
и сумата от 79,27 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2021 г. както и по чл. 422 ГПК вр.
чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 335,38 лева, представляваща
7
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.01.2022 г. и за сумата 13,73 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 31.01.2019 г. до 18.01.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 09.02.2022 г. по ч. гр.
дело № 3806/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. В., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 109,31 лева разноски в исковото производство и
сумата от 74,16 лева разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Р. Л. Д. от САК, с л. № , с адрес: гр. София, бул.сумата
от 424,27 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника Г. Т. В. в исковото производство и сумата от 327,13 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника Г. Т. В. в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. Р. Ц. А. от САК, с л. № **********, с адрес: гр.
София, сумата от 126,01 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ответницата И. С. В. в исковото производство и
сумата от 97,16 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответницата И. С. В. в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8