Р Е Ш Е Н И Е № 260315
Гр.Сливен,20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева
при участието на секретаря Добринка Недкова
като разгледа докладваното гр.д.№3574 по описа за 2020 г.,
на Сливенски районен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и ИЛ срещу ответницата. Сочи се, че с разпореждане в заповедното производство съда е указал на ищцовото дружество в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Твърди се, че на 11.06.2018 г., ищцовото дружество е сключило договор за потребителски кредит с ответницата, по силата на който е определен общ размер на потребителския кредит 300 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска в размер на 38.88лв, сочи се, че към договора кредитополучателя е длъжен да сключи застраховка живот в размер на 11.88лв и застраховка безработица в размер на 12.12лв.Твърди се, че договорените месечни погасителни вноски са 12броя, 11 от които в размер на 32.83 лв., а последната е изравнителна в размер на 32.80 лв. Уговореното между страните възнаграждение се състои от договорно лихва размер на 15.43% от остатъчния размер на главницата по кредита.Твърди се, че кредиполучателя има задължение да върне два компонента по ДПК главница и договорна лихва.Сочи се, че ответницата е преустановила плащанията по договора за кредит.
Поискано е, да се признае за установено, че С.Т.Т. дължи на ищцовото дружество главница в размер на 306.19 лв. по ДПК и договорна лихва в размер на 22.08лв за периода 15.09.2018г. до 15.06.2019г. лв., обезщетение за забава в размер на 32.80лв. за периода15.09.2018г. до 18.11.2019г.
Съдът е квалифицирал така предявеният главен положителен установителен иск за главницата по ДПК, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният акцесорен положителен установителен иск за обезщетение за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД.
Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключения ДПК, размера на предоставената сума по ДПК, изплащането на сумата на кредитополучателя, договарянето на месечни погасителни вноски, размера на месечните погасителни вноски, настъпването на изискуемостта по договора за потребителски кредит, че кредитора има ликвидни и изискуеми вземания срещу ответницата, размера на платените месечни вноски от кредитополучателя,размера на договорената между страните лихва, размера на обезщетението на забава, договорено между страните, е тяхна.
В едномесечния преклузивен срок за отговор, отговор от назначения особен представител на ответницата е постъпил.
Направено е възражение, че ответницата е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по ДПК и че не става ясно от представените от ищцовото дружество доказателства кога ответницата е преустановила плащанията по ДПК.
В съдебно заседание, ищцовото дружество редовно призовано, представител не се явява.От тяхно име е постъпило писмено становище да се уважат предявените искове и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява, вместо него се явява назначения особен представител адв.К., който моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.06.2018г. е сключен договор за потребителски кредит между ищцовото дружество, в качеството на кредитор и ответника С.Т.Т., в качеството на кредитополучател. По силата на сключения договор кредитора е отпуснал на кредитополучателя сумата от 300лв, като е уговорено предоставената сума за кредита да се върне на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 32.83 лв., а последната в размер на 32.80лв. на 15.06.2019 г.В чл. 7 от договора е предвидено, че общият размер на кредита в цифри е 362.88лв. Посочено е, че се дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 38.88 лв., която става дължима в деня на подписването на договора за кредит и се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план. В чл. 3 от договора са изписани постоянния и настоящ адрес на потребителя, а именно гр. Сливен, ул.Аспарух№52, като адрес за кореспонденция са изписани телефон на ответника. В чл. 9 от договора е предвидено, че лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите в условията и процедурите за промяна на лихвен процент, ако при различните обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В чл. 9.1 е предвидено, че лихвения процент, с който се олихвява предоставя кредит, изразен като годишен лихвен процент е както следва: 15.43%. В чл. 10 от договора за потребителски кредит е предвидено, че годишния процент на разходите по кредите и общата сума дължима от потребителя изчислени към момента на сключване на договора възлиза на 43.76%, като обща сума дължима от потребителя е посочено 393.93 лв. В чл. 16.2 от договора е предвидено в случай, че потребителя е допуснал пълно или частично просрочие при изплащане на три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно погасителния план към този договор да става предсрочно, незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски, считано от тази дата върху цялото непогасено към този момент задължение за главница на потребителя започва да се начислява законна лихва до окончателното погасяване на задължението. В този случай предсрочната изискуемост настъпва атоматично, без да е необходимо кредитора да изпраща на потребителя уведомления , покани, предизвестия и други. В чл. 25.8 от договора е предвидено, че цялата кореспонденция между страните свързана с изпълнението на договора се изпраща само и единствено на адресите за кореспонденция и контакти, посочени са съответно в чл. 3 и 4 от договора. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото.
На 11.06.2018г. С.Т.Т. е подписала декларация за участие в томбола на Ти би ай банк за периода 4.07.2018г. до 15.07.2018
На 11.06.2018г. е подписан рамков договор за платежни услуги между Ти би ай банк ” ЕАД и С.Т.Т..
На 11.06.2018г. С.Т.Т. е подписал искане за откриване на банкова сметка ***
На 11.06.2018г. С.Т.Т. е декларирал, че е запознат с общи условия за предоставяне на платежни услуги от Ти би ай банк ЕАД и е съгласен да получава всички уведомления за промяна на общите условия на посочения от него мобилен телефон или имейл адрес.
На 11.06.2018г. С.Т.Т. е подписала застрахователно удостоверение.
От извлечението от счетоводни книги, издадено от Ти би ай банк се установява, че С.Т.Т. е заплатила 2 месечни вноски по договора за кредит и са останали незаплатени 10 месечни вноски, като падежа на договора за кредит е 15.06.2019г.
На 27.11.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от Ти би ай банк ЕАД срещу С.Т.Т. пред СлРС за заплащане на сумите 306.19 лв., главница по договор за потребителски кредит, 22.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.06.2019 г., сумата от 32.80 лв., представляваща обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 18.11.2019 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 175 лв.
На 29.11.2019 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3761/2018г. на СлРС по силата, на която е осъден С.Т.Т. да заплати на Ти би ай банк ЕАД 306.19 лв., главница по договор за потребителски кредит, 22.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.06.2019 г., сумата от 32.80 лв., представляваща обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 18.11.2019 г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 175 лв.
На 4.08.2020г. на С.Т.Т. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет на разглеждане на настоящото производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, а именно да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 306.19 лв, главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема, че така предявеният иск е основателен. В настоящото производство се доказа по пътя на прякото, главно и пълно доказване настъпилата изискуемост на дължимите суми по договора за потребителски кредит. Падежа на договора за кредит е на 15.06.2019г. , заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено на 27.11.2019г. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 22.08 лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 15.06.2019 г.С оглед основателността и доказаността на главния иск, а именно, че задълженията по договора за потребителски кредит са изискуеми, основателен и доказан се явява и акцесорния иск за договорна лихва.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 32.80 лв., представляваща обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 18.11.2019 г. С оглед основателността и доказаността на главния иск, а именно, че задълженията по договора за потребителски кредит са изискуеми, основателен и доказан се явява и акцесорния иск за лихва за забава.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени
на ищцовото дружество направените по делото
разноски в размер на 525 лв. , съобразно
уважената част от исковете.
Така мотивиран, СлРС
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, за признаване на установено, че С.Т.Т., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 306.19 лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит от 11.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 27.11.2019г.до окончателното изплащане на главницата, като неоснователен и недоказан.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено, че С.Т.Т., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 22.08, представляваща договорна лихва по договор за потребителски кредит от 11.06.2018 г. за периода 15.09.2018 г. до 15.06.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр чл. 124 от ГПК, вр чл. 10 от ЗПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на установено, че С.Т.Т., ЕГН ********** *** дължи на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* сумата от 32.80 лв. , представляваща обезщетение за забава по договор за потребителски кредит от 11.06.2018г. за периода 15.09.2018 г. до 18.11.2019 г.
ОСЪЖДА С.Т.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ти би ай банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление град София ,ул.Димитър Хаджикоцев № 52-54, ЕИК ********* на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 525 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: