Решение по дело №369/2013 на Районен съд - Радомир

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Гр. Радомир, 15.11.2013 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         РАДОМИРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав в публично съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.С.

 

При секретаря М.М., като разгледа гражданско дело № 369/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба от К.И.Д., ЕГН ********** и С.М.Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. Радомир, пл. С. № . против М.К.И., ЕГН ********** и Н.П.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, офис 6.

Ответникът М.К.Д. е починал на 26.06.2013 г., след образуване на производството по делото. С определение от 11.09.2013 г. същият е заличен като страна, а на негово място са конституирани като ответници наследниците му по закон К.М.К., ЕГН ********** и Д.М.К., ЕГН ********** – негови деца. С изрично определение не е конституирана  като ответник Н.П.И. – съпруга, тъй като същата е посочена като ответник с исковата молба.

Ищците твърдят, че по силата на договор за продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане са прехвърлили на К.Д. – техен син ½ ид. ч. от УПИ, находящ се в гр. Радомир, обл. Перник, с площ на целия УПИ по нотариален акт от 352 кв. м., а по скица – 405 кв. м., за който имот съгласно одобрения със заповед № .. от 28.12.2001 г. регулационен план на гр. Радомир е отреден парцел VІ-.. по плана на града и при граници: улица, УПИ VІІ-.., УПИ ІV – .. и УПИ V – .., ведно с втория етаж от построената в този парцел двуетажна масивна жилищна сграда, включително и съответните проценти идеални части от общите части на масивната двуетажна жилищна сграда, като последният се е задължил да ги гледа и издържа, като сделката е обективирана в нотариален акт №., том ., дело № ..от 1977 г. Сочат, че втората ответница е съпруга на първият ответник, като граждански брак са сключили след сключването на процесния договор.

Твърдят, че ответниците не изпълняват задължението си да ги гледат и издържат. До настоящия момент не са полагали никаква грижа за тях нито са им предоставяли средства за издръжка. Сочат, че ответниците им налагат психически и физически тормоз, което ги е принудило да отидат да живеят в къщата си в село К.. След завръщането им в Радомир заварили ползваните от тях помещения, както и стаята, от която се включва бойлера заключени. Това ги принудило да депозират жалба в прокуратурата, след което ответниците им осигурили достъп до тези помещения.

Сочат, че страдат от множество хронични заболявания, което налага полагането на грижи за тях и осигуряване на средства за издръжката им.

Искането към съда е да развали сключения между тях и първия ответник договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № ., том ., дело № ./1977 г. на районен съдия Б. В..

Исковата молба с приложенията е връчена на първоначалните ответници на 14.05.2013 г. В срока по чл. 131 от ГПК от същите е постъпил писмен отговор. В същия са изразили становище за неоснователност на предявения иск. Посочили са, че ищците искат разваляне на договора за неизпълнение на задължения, които ответниците не са имали по него – лишаване от ползване на стаи. Сочат, че задължението им е било да осигурят квартира на ищците в имота, ако имат нужда от това. Оспорват, че такава нужда е била налице, при положение, че ответниците имат собствен имот в село Калище. Твърдят, че част от помещенията до които ищците твърдят, че е препятстван достъпът им представляват общи части.

Оспорват твърдението, че не са полагали грижи за ищците. Сочат, че първият ответник почти тридесет години е осигурявал храна на родителите си, поемал е всички консумативни разходи – ток, вода, отопление. Полагал е непрекъснати грижи за здравословното им състояние – закупуване на лекарства, придружаване и консултация с лични лекари и медицински специалисти в болнични заведения и санаториуми. С помощта на втората ответница е осигурявал всички хигиенни условия за нормален живот на ищците – почистване, пране, смяна на бельо.

Сочат, че ищците умишлено са поставяли ответниците в невъзможност да изпълняват задълженията си по договора в пълен обем, като многократно са сезирали органите на прокуратурата с голословни твърдения за упражнено насилие и извършени самоуправни действия. Твърдят, че единствено действията на ищците, достигащи и до агресия са били причина ответниците да не могат да изпълнят задълженията си в пълен обем. Сочат също, че това е и невъзможно поради обстоятелството, че първият ответник, считано от 01.08.2011 г. е инвалид с 95% инвалидност, а от 12.10.2012 г. признатата му инвалидност е 100%.

В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск. Молят съда да го уважи. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците в съдебно заседание поддържат депозирания отговор. Оспорват иска. Молят съда да го отхвърли като неоснователен. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 87, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗЗД предвижда възможност за изправната страна по двустранен договор, едната от престациите по който е прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот, да развали договора по съдебен ред, ако другата страна виновно не изпълнява договорното си задължение.

За уважаване на иска предмет на делото, с правна квалификация чл. 87, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищците е да установят наличие на твърдените от тях облигационни отношения с наследодателя на ответниците, изправността им по договора и настъпване на правопораждащите договорното задължение на първоначалния ответник факти.

От представения по делото нотариален акт № .., том., дело № ../1974 г. и удостоверение, изх. № ../26.11.2012 г. се установява, че по силата на обективиран в него договор за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, ищците са се задължили да прехвърлят на първоначалния ответник М.И. собствеността и да му предадат владението върху втория етаж от масивна двуетажна къща, намираща се УПИ VІ – .., в кв. .. по действащия план на гр. Радомир, одобрен със заповед № ../28.02.2001 г. и ½ ид. ч. от описания урегулиран поземлен имот, целият с площ 352 кв. м.

Не е спорно между страните обстоятелството, а се установява и от разпитаните по делото свидетели, че ищците са изпълнили своето задължение по договора. В резултат на описаната прехвърлителна сделка М.И. е придобил собствеността върху посочения недвижим имот и се е установил да живее в него, заедно със семейството си. Това положение е продължило до смъртта на М.И., настъпила в хода на настоящото съдебно производство – 26.06.2013 г.

По силата на описания договор М.И. се е задължил да гледа до смъртта им ищците, като при невъзможност от тяхна страна, той да им доставя всичко необходимо за един добър живот.

Условието за възникване договорното задължение на първоначалния ответник е ищците да не могат сами да се грижат за себе си. Това условие ще е налице, когато поради напредване на възрастта, влошаване на здравословното състояние или други причини ищците не са в състояние да си осигурят средства за закупуване на необходимата храна, лекарства, отопление, да създадат сами необходимите битови  условия за спокойно ежедневие или да осъществят достъп до необходимите им здравни грижи.

Видно от личните данни на ищците, същите са в напреднала възраст . К.Д. е на 82 г., а С.Д.  - на 78 г. От приложеното по делото експертно решение №../07.12.2004 г. на МБАЛ „Р. Ангелова” – гр. Перник се установява, че ищцата Д. е с призната неработоспособност 95.68 %, считано от 16.03.2004 г. – пожизнено. Неработоспособността се дължи на ограничени движения на двете ТБС коксартроза двустранно изразена. Скъсяване на левия долен крайник с 6.5 см. Деформация на таза, значително затрудняващи движението, гонартроза на лява колянна става.

От приложената по делото епикриза, издадена на 28.01.2013 г. от МПБ „Р. Ангелова” Ад – Перник, се установява, че през периода 23.01.2013 г. – 28.01.2013 г. ищецът Д. е постъпил на болнично лечение в общо увредено състояние, като в резултат на проведените изследвания му е поставена диагноза КП – Са на стомаха. Дуоденална активна язва.Ерозивен гастрит. Анемия. Придружаващи заболявания:неинсулиновозависим захарен диабет. ХБН гр. І, арт. Хипертония, гр. ІІ.

По делото са приложени началните страници на рецептурни книжки на двамата ищци. Същите не са преки доказателства за здравословното състояние на ищците, но са индиция за това, че същите се нуждаят от непрекъсната медикаментозна терапия, свързана и с чести посещения при общопрактикуващ лекар за издаване на съответните рецепти.

Посочените обстоятелства обосновават извода за влошено здравословно състояние на ищците, трудна подвижност, необходимост от чести посещения при общопрактикуващ лекар и специалисти, извършване на изследвания и медицински процедури, както и невъзможност на същите сами да се грижат за себе си.

Този извод на съда, се подкрепя и от показанията на разпитаните по делото свидетели В. Р. П./съсед на страните/ и О.К.Д. /дъщеря на ищците и сестра на първоначалния ответник/. Съдът кредитира показанията на същите, тъй като са основани на пряко възприети от тях факти, последователни, логични и взаимно кореспондиращи са, подкрепят се от останалите събрани и безспорни по делото писмени доказателства. Независимо от близката родствена връзка на свидетелката Д. с ищците и установените влошени отношения на същата с брат и, съдът кредитира показанията и, тъй като те съответстват и се подкрепят от целия събран по делото доказателствен материал. От показанията на двете свидетелки се установява, трудната подвижност на ищците, невъзможността им да си осигуряват сами храна и въглища за отопление, както и да посещават личния си лекар и други медицински специалисти без придружител. Доказва се, че те често търсели помощта на съседи, за да им закупуват най-необходимите продукти за ежедневното изхранване или разчитали на това на дъщеря си О.Д.. Установява се също, че влошаване здравословното състояние на ищците е започнало от преди 6-7 години. От тогава датира и все по-нарастващата им нужда от чужда помощ за осигуряване на минимално необходимите им продукти, лекарства и битови условия.

Предвид горното съдът приема, че от преди 6-7 години, т. е.2006 г. – 2007 г. напредването възрастта на ищците и влошаване на здравословното им състояние е довело до необходимостта им да бъдат подпомагани в ежедневието си посредством осигуряване на необходимите им хранителни продукти, отопление, лекарства, придружаването им до болнични заведения, създаване на подходящи битови условия за живот. Тогава се е сбъднало и условието, при което първоначалният ответникът М.И. е следвало да започне да изпълнява своето договорно задължение.

Обемът на последното е очертан в договора по два начина – чрез примерно изброяване на дължимите от приобретателя действия/да гледа праводателите си до смъртта им, да им доставя отопление, осветление, почистване, пране, лекарства, квартира и то в същия апартамент, облекло долно и горно/ и чрез осигуряването на определен резултат – „добър живот за ищците”. Следователно от момента, в който възрастта и влошеното здравословно състояние на ищците са ги поставили в положение да не могат да се грижат сами за себе си, което е станало около 2006 г. – 2007 г., за приобретателят по договора е възникнало задължението да им осигурява всичко - фактически грижи, средства, продукти, лекарства и подходящи битови условия за спокойното им ежедневие.

В тежест на ответниците е да установят, че техният наследодател – М.И. е изпълнявал задълженията си по договора. За установяване на тези обстоятелства те са ангажирали гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на изслушаните свидетели С.Е. и М.И., тъй като те се основават на непосредствено възприети от тях обстоятелства и кореспондират на останалия събран по делото доказателствен материал. От същите, обаче не се установява, че първоначалният ответник М.И. е изпълнявал задълженията си по договора. Показанията на свидетелката Е. се отнасят за период до 2005 г., когато все още ищците не са имали нужда от помощ и грижи в ежедневието си. До този момент отношенията между тях и семейството на сина им са били добри. Живеели са в едно домакинство, като ищците са помагали на младото семейство с отглеждането на децата им, ищцата се е грижела за приготвянето на храната за двете семейства. В същия смисъл са и показанията на свидетелите на ищцовата страна.

След 2005 г. свидетелката Е. няма наблюдения за развитие на отношенията между страните и не дава сведения за фактите през този период, поради което и от нейните показания не се установява изпълнение задължението на М.И. по договора, сключен с неговите родители.

Вторият свидетел, призован от ответниците – М.И. има преки впечатления от отношенията между страните едва след 2010 г. Като те касаят здравословното състояние на ответника. Същият няма възприятия и съответно не дава сведения досежно фактите от значение за преценка изпълнявал ли е М.И. договорните си задължения.

Поради изложеното съдът приема, че при доказателствена тежест на ответниците, същите не са установили по делото, че праводателят им е изпълнявал задълженията си по договора, предмет на спора по делото.

Съдът, счита за неоснователно възражението на ответниците, че неизпълнението на задължението на техния наследодател се дължи на неоказване на съдействие от страна на родителите му за това посредством депозиране на неоснователни сигнали до органите на прокуратурата за осъществено насилие върху тях.

При доказателствена тежест на ответниците същите не са установили тези наведени от тях обстоятелства. Представените по делото уведомително писмо рег. № 2368/07.02.2013 г. на началника на РУ „П” – Радомир и постановление на РП – Радомир за прекратяване на наказателно производство от 24.04.2013 г. не доказват по безспорен начин така наведените твърдения. Както вече беше посочено договорното задължение за осигуряване грижи и издръжка на ищците, праводателят на ответниците е следвало да започне да изпълнява от 2006 г. – 2007 г. и се състои в непрекъснато и ежедневно осигуряване грижи, средства и условия за нормален живот на същите. Посочените по-горе писмени доказателства установяват, че във връзка с влошените си отношения страните по делото през 2013 г. са сезирали органите на полицията и прокуратурата, но по никакъв начин не доказват, че с това са били създадени пречки на приобретателя да изпълнява договорните си задължения. Но дори и да е така, неоказването съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението му по договора. В конкретния случай, той е следвало да поиска от районния съд да трансформира задължението му за оказване на грижи и подходящи условия в парично задължение и по реда на чл. 97, ал. 1 от ЗЗД да изпълнява така трансформираното задължение. Няма нито твърдения от страна на ответниците, нито доказателства да е сторено това.

Съдът счита за недоказано и твърдяното от ответниците обстоятелство, че праводателят им не е изпълнявал договорното си задължение, поради причина, за която не отговаря, а именно влошеното му здравословно състояние. Действително от свидетелските показания и приложените по делото епикриза, издадена от УМПБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ” ЕАД от 29.07.2011 г. и експертно решение № 2138/25.10.2011 г., експертно решение 1928/15.10.2012 г. се установява, че през лятото на 2011 г. М.И. е постъпил за лечение и за диагностично уточнение в клиника по неврология на УМПБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ” ЕАД. Поставена му е диагноза „болест на моторния неврон/ЛАС - сегурна/, квадрипирамиден и амиотрофични  синдром. ALSFRS = 38. цервикална остеохондроза и спондилоартроза ”. На същият е призната 100% неработоспособност с чужда помощ, считано от 01.08.2011 г. Тежкото здравословно състояние на приобретателя по договора е създало обективна, независеща от него пречка да изпълнява задълженията си, тъй като самият той е бил в невъзможност да се обслужва в ежедневието си сам и се е нуждаел от чужда помощ. Това състояние, обаче датира от 01.08.2011 г. и е извинително само за периода следващ тази дата. През останалото време, считано от 2006 г. – 2007 г. до 01.08.2011 г. за наследодателя на ответниците не е съществувала обективна пречка да изпълнява договорните си задължения към ищците. Поради това неизпълнението на същите е по причина, за която длъжникът отговаря и съответно е основание за уважаване на иска и разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, предмет на делото.

Следва да се посочи, че Н.И., конституирана като ответник още с подадената искова молба, към този момент не е била пасивно легитимирана да отговаря по иска, тъй като възмездния договор, предмет на делото, по силата на който са възникнали задължения за съпруга и - М.И. е сключен преди сключването на гражданския брак между тях, поради което и за нея не са възникнали договорни задължения. Пасивната процесуална легитимация на същата, както и на останалите двама ответници по делото се основава на настъпилото в хода на делото процесуално правоприемство, поради смъртта на ответника М.И..

         Предвид всичко изложено съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

         На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.

         На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РС – Радомир държавна такса в размер на 611.28 лв.

         По изложените мотиви, Съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ЗЗД, сключения на 08.02.1977 г. договор, обективиран в нотариален акт № ., том ., дело № ./1977 г. на районен съдия Б.В. между К.И.Д., ЕГН ********** и С.М.Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр. Радомир, пл. С. № .. от една страна и М.К.И., ЕГН ********** от друга, починал на 26.06.2013 г. и заместен в процесуалното правоотношение от наследниците си по закон Н.П.И., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН ********** и Д.М.К., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:  гр. София, ул. Д.М. № .., офис . за продажба на недвижим имот: втори етаж от масивната двуетажна къща, намираща се в урегулиран поземлен имот VІ – ., кв. . по сега действащия план на гр. Радомир, одобрен със заповед № ./28.02.2001 г., при граници: улица, УПИ VІІ-., УПИ ІV – . и УПИ V – ., идентичен с УПИ ІІ – ., кв. . по изменения план на гр. Радомир , одобрен със заповед № ІІІ-570/06.12.1969 г., ведно с ½ /една втора/ идеална част от мястото на същия урегулиран поземлен имот, целият от 352 кв. м. по нотариален акт и 405 кв. м. по скица срещу задължение на приобретателя да гледа до смъртта праводателите, като им доставя всичко необходимо за един добър живот.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н.П.И., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН ********** и Д.М.К., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:  гр. София, ул. Д.М.№ ., офис . да заплатят на К.И.Д., ЕГН ********** и С.М.Д., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес гр. Радомир, пл. С. № . сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Н.П.И., ЕГН **********, К.М.К., ЕГН ********** и Д.М.К., ЕГН **********, всички със съдебен адрес:  гр. София, ул. Д.М. № ., офис . да заплатят по сметка на Районен съд – Радомир в полза на бюджета на Съдебната власт сумата от 611. 28 лв. /шестстотин и единадесет лева и двадесет и осем стотинки/, представляващи държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

вярно с оригинала:/И.С./