№ 173
гр. Сливен, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200602 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от търговско дружество „Трибилд“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя В. С.-А., против
Наказателно постановление № 20-2500051/24.04.2025г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, с което на основание чл. 416, ал.
5, във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда му е наложена „имуществена
санкция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл.
1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Оплакванията в жалбата са, че дружеството не е извършило нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ, т.к. на 25.03.2025г. възложителят „Трибилд“ ЕООД
възложил на изпълнителя И.Д.И. да извърши подравняване на терен от 115 кв.
м, находящ се в гр. Сливен, УПИ VII-71, кв. 58, местност „Андреева чешма“,
селищно образование „Изгрев“, в който терен на дружеството било възложено
да изгради еднофамилна вилна сграда. Между страните бил сключен
граждански договор, в който ясно било записано при какви условия следва да
се получи възнаграждение за изработеното, а именно след като изработи
1
възложената от дружеството работа. Срокът на изпълнение на работата бил до
26.03.2025г., като изпълнението започнало на същата дата през деня и
следвало да приключи същия ден. Възложената работа била еднократна и
следвало да бъде изработена, съобразно изискванията на възложителя. Сочи
още, че на 26.03.2025г., след проведен разговор между представител на
дружеството и И.Д.И., и изразено желание от последния в писмена форма за
продължаване работата на строителния обект, помежду им било постигнато
споразумение отношенията им в строителния обект да продължат под
формата на трудови правоотношения, поради което на 26.03.2025г. бил
изготвен трудов договор № 098/26.03.2025г., който бил регистриран в
системата на НАП с Уведомление за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ № 30Е0022558868/26.03.2025г.
Неправилни и несъотносими към конкретната фактическа обстановка
били твърденията на административнонаказващия орган, че лицето
собственоръчно посочило работно време, възнаграждение и почивки, въз
основа на което предположение е бил направен извода, че към момента на
проверката са били на лице трудови отношения, които не били писмено
уредени, съобразно изискванията на КТ. Посочените данни за работно време,
възнаграждение и почивки не следвало да се приемат за елементи трудов
договор, съотносими към извършваната към момента на проверката дейност –
подравняване на терен, възложена с граждански договор за извършване на
работа на 25.03.2025г., тъй като същите условия не били посочени в
подписания на 25.03.2025г. граждански договор. В договора било посочено
единствено условие работата да се извърши на 26.03.2025г. и изцяло в
преценката на изпълнителя било как ще направи организацията на своята
дейност, кога ще направи почивка и кога точно в рамките на деня на
26.03.2025г. ще приключи работа. Основното задължение на изпълнителя
било да изработи, това което му е било поръчано. Възложената работа била
изработена на 26.03.2025г., съобразно изискванията на възложителя, била
приета от представител на дружеството, заплатена, съгласно уговореното в
договора, с което и действието на същия било прекратено, след изтичане на
срока му. Посочените в декларацията данни били относими към вече
постигнатото споразумение за започване на работа по трудово
правоотношение, на длъжност „общ работник“, като трудовият договор бил
регистриран по-късно същия ден и дейността по него е следвало да започне па
2
26.03.2025г., след изработване на дейността по гражданския договор.
Поради изложеното счита, че към момента на проверката не са били
налице, обстоятелства и дейност, която да се счете за трудови
правоотношения между страните. Изравняването на терен било дейност с
конкретен резултат, с изработването и предаването на която действието на
сключения граждански договора се прекратява. Още повече, че били
извършени всички законови действия за осчетоводяване на сключения договор
и заплатеното възнаграждение за услугата, в законово определените срокове,
видно от приложената към жалбата ведомост за м.03/2025г. Трудовото
правоотношение и работата на трудов договор изисквали от работника
полагане на труд в определено количество и качество и същият имал право на
възнаграждение заради самия факт, че е полагал труд, не заради резултата от
труда, както е уговорено в гражданския договор. В сключения граждански
договор ясно било посочено при какви условия следва да се получи
възнаграждение за изработеното. Моли наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не
се представлява. В постъпило по делото писмено становище управителят на
дружеството поддържа жалбата и подробно изложените в нея съображения и
моли за отмяна на наказателното постановление като неоснователно и
незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На 26.03.2025г. във времето от 13:30 часа до 14:10 часа служители при
Дирекция "Инспекция по труда" - Сливен извършили проверка по спазване
изискванията на трудовото законодателство на „Трибилд“ ЕООД с обект на
контрол: Строителен обект "Вилна сграда" в ПИ № 67338.405.71, намиращ се
на адрес гр. Сливен, УПИ VII-71, кв. 58, местност "Андреева чешма",
Селищно образование „Изгрев". При проверката на място установили, че на
3
обекта работи лицето И.Д.И. с ЕГН: **********, което извършвало дейности,
изразяващи се в почистване и подравняване на терена. По време на проверката
на И.Д.И. била предоставена декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ, която
попълнил и подписал собственоръчно като декларирал, следните
обстоятелства: че работи в дружеството от 26.03.2025г. като „общ работник“, с
работно време от 09.00 до 17.00 часа, при дневно трудово възнаграждение в
размер на 30 лв.; почивка в работния ден - 1 час, отбелязал в декларацията, че
му е проведен инструктаж по безопасност и здраве при работа. В
декларацията лицето вписало дата и час: 26.03.2025г. 13:40 часа., гр. Сливен.
С призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК от дружеството-
работодател изискали да представи в Дирекция „Инспекция по труда“ Сливен
документи, свързани с осъществяване на трудовите правоотношения с
установените в обекта на 26.03.2025г. лица. На 28.03.2025г. били представени
граждански договор № 098/25.03.2025г., сключен между „Трибилд" ЕООД и
И.Д.И., трудов договор № 098/26.03.2025г., неподписан от работника и
Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на
труда с изх. № 30Е0022558868/26.03.2025г.
На 28.03.2025г. на „Трибилд" ЕООД бил съставен АУАН № 20-2500051
за това, че в качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда допуснал на 26.03.2025г.
лицето И.Д.И. да предоставя работна сила при установени елементи на
трудово правоотношение, а именно-работно място, работно време и трудово
възнаграждение, без сключен трудов договор в писмена форма. В акта било
вписано възражение за наличието на граждански договор с лицето И.И. за
извършване на конкретна дейност в деня на проверката, което показва
изразено несъгласие с приетата в АУАН фактическа обстановка.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Сливен издал Наказателно постановление № 20-2500051/24.04.2025г.,
с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ наложил на
„Трибилд“ ЕООД „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за нарушение
на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Видно от разписката НП било връчено на упълномощено от
дружеството-работодател лице на 29.04.2025г., като на 08.10.2024г. била
подадена жалба против него.
4
Както в АУАН, така и в НП били описани писмените материали,
приложени по административнонаказателната преписка, а именно: декларация
от И.Д.И.; заверено копие на граждански договор № 098/25.03.2025г.; заверено
копие на трудов договор № 098/26.03.2025г.; справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. 30Е002255868/26.03.2025г.;
екземпляр от призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК; писмо изх. №
25022056/28.03.2025г. и пълномощно рег. № 1800/27.03.2025г.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят Г. С. и
св. К. Д.–главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда"-Сливен,
участвали при извършване на проверката на процесния обект. В показанията
си те възпроизвеждат преките си и непосредствени възприятия от
установеното по време на проверката. Същите сочат, че на проверявания
обект се извършвали строителни дейности от „Трибилд“ ЕООД. На място са
установили, че работи И.Д.И., който извършвал строителни дейности-
разчиствал и подравнявал терена. Разпитан бе и св. Т. Д., свидетел на
съставянето на акта. Съдът кредитира свидетелките показания изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на производствените правила. НП е
издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за
съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на НП неправилно е приложен
материалния закон, т.к по делото не е доказано по категоричен и безспорен
начин, че отношението, възникнало между дружеството-жалбподател и И.Д.И.
5
има характеристиката на трудово правоотношение.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена
форма, а съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от КТ регламентира
задължителните елементи на трудовия договор: мястото на работа;
наименованието на длъжността и характера на работата; датата на
сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на
трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и
на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и
за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден
или седмица.
По делото не се ангажираха доказателства, от които да се установи, че са
реализирани всички, посочени с нормата, съществени характеристики на
трудовото правоотношение. Изводът на административнонаказващия орган за
наличието на трудово правоотношение е формиран въз основа на
декларацията по чл. 402, ал. 2 от КТ, подписана на 26.03.2025г. от И.Д.И.. По
своя характер декларацията представлява частен свидетелстващ документ,
поради което не притежава обвързваща доказателствена сила и съответно не е
достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване характера
на съществуващото към момента на проверката правоотношение.
В настоящия случай, в собственоръчно попълнената от лицето И.И.
декларация, същият е посочил, че полага труд с работно време от 09.00ч. до
17.00 ч., като всички останали попълнени реквизити не могат да установят
еднозначно наличието на трудово правоотношение.
От представения граждански договор № 098 се установява, че на
25.03.2025г. „Трибилд“ ЕООД " ЕООД като възложител възлага, а И.И., като
изпълнител приема да извърши подравняване на терен от 115 кв. м., на обект:
Еднофамилна вилна сграда УПИ VII-71, кв. 58, местност „Андреева чешма“,
селищно образование „Изгрев“, гр. Сливен. В чл. 2 от договора е посочено, че
възложителят ще изплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 30 лв.
Съгласно чл. 5 от договора изпълнителят се задължава да извърши посоченото
6
в чл. 1 от договора в срок до 26.03.2025г. В чл. 10 от договора е посочено, че
възложителят има право по уговорка с изпълнителя да извършва проверки,
без с това да пречи на оперативната дейност на изпълнителя. Съгласно чл. 11
от договора възложителят се задължава да представи на изпълнителя
необходимите документи, информация или други материали, свързани с
изпълнение на посоченото в чл. 1 от договора. На 26.03.2025г. изпълнителят
бил на обекта като извършвал почистване и подравняване на терена, предмет
на договора. Това било установено и от проверяващите при пристигането им,
които констатирали, че лицето извършва именно тези дейности-разчистване,
подравняване на терена, които същите определят като „строителни“ (арг.
показанията на актосъставителя и св. Д.), като тук следва да се отбележи, че в
акта и в НП е посочено, че лицето извършвало „строителни дейности“, без
обаче да бъде конкретизирано в какво се изразяват точно тези дейности. Това
за първи път се установява от показанията им в съдебно заседание. Освен това
спорно е обстоятелството до колко извършваните от лицето Иванов дейности
по почистване и подравняване на терена имат характер на строителни такива
или са дейности, предхождащи строителните.
От така изложеното съдът счита, че отношението, възникнало между
"Трибилд" ЕООД и И.Д.И. е облигационно, а не трудово, поради което
дружеството не е нарушило разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1 ал. 2 КТ и
неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
От решаващо значение за определяне характера на договора като трудов
или граждански има естеството на осъществяваната дейност. И при трудовия
договор, и при договора за изработка по чл. 258 –269 ЗЗД, едната страна се
задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се
дължи престиране на работна сила в рамките на определено работно време за
изпълнение на определена трайно осъществявана работа. По гражданския
договор се дължи т.нар. овеществен труд - постигане на определен трудов
резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и
подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова
дисциплина, докато при гражданския договор изпълнителят е независим от
възложителя и му дължи само „изработване на нещо“ - на уговорения
резултат.
В настоящия случай дружеството-жалбоподател, в качеството си на
7
възложител по граждански договор № 098/25.03.2025г. е възложило на лицето
И.Д.И., като последното е приело като изпълнител да извърши точно
определена, конкретна работа, а именно да извърши подравняване на
описания в договора терен. Гражданският договор съдържа всички елементи
на договора за извършване на работа чрез личен труд - с него е уговорено
постигането на определен между страните резултат-подравняване на терен с
площ 115 кв.м., а не престиране на работна сила, уговорен е конкретен срок за
извършване на работата-26.03.2025г., а не е уговорено „работно време“, което
е елемент, присъщ на трудовото правоотношение, уговорен е и конкретен
размер на дължимото възнаграждение, като в чл. 3 е посочено, че то ще бъде
заплатено при изпълнение на възложената работа, което видно от
приложената на л. 8 „ведомост за граждански договори на „Трибилд“ЕООД,
ЕИК ********* за м. март 2025г. е осчетоводено и изплатено на изпълнителя
И.И.. В правоотношението между страните липсват и характерните за
трудовото правоотношение подчиненост на работодателя, на установен от него
трудов ред и дисциплина- липсва точен график на работа, почивни дни от
седмицата. И не на последно място, естеството на възложената и изпълнявана
в деня на проверката работа от Иванов според съда няма характер на трайно
осъществявана работа, тя не е свързана с многократно изпълнение на
трудовите задължения. Изравняването на терена е дейност с конкретен
резултат, с изпълнението на която се прекратява действието на гражданския
договор. В тази връзка съдът напълно споделя възраженията на
жалбоподателя, изложени в жалбата.
На основание гореизложеното и като прецени, че събраните по делото
писмени и гласни доказателства не установяват по категоричен начин
наличието трудово правоотношение между дружеството-жалбподател и И.И.
към деня на проверката, съдът намира административното обвинение за
недоказано. Доказателствата по делото не установяват по категоричен и
безспорен начин, че е било уговорено предоставяне на работна сила в
условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост на функциите
и задължения за определен от работодателя период от време, на определено
работно място, с оръдия на труда, собственост на работодателя и месечно
възнаграждение с постоянен размер, т. е. липсват характеристики на трудовия
договор - работно време, задължение за спазване на определена трудова
дисциплина, както и йерархичната зависимост на работника при трудов
8
договор. Поради това НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Направена е претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на Дирекция „Инспекция по труда“-Сливен, но с оглед изхода на делото
същата се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-2500051/24.04.2025г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Сливен, с което
на „Трибилд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Приморско, ул. „Иглика“ № 1, представлявано от управителя В. С.-А., за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на Дирекция
„Инспекция по труда“ - Сливен за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9