Решение по дело №535/2018 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260032

 

гр. Тутракан, 16.12.2020 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 535/2018 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с осъдителни искове по чл. 342, ал. 1 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД (уточнени с Молба вх. № 6538/16.11.2018 г. - л. 41 и Молба вх. №  4357/25.11.2019 г. - л. 126) от „Т.Б.“ ЕАД, представлявано от адв. И.В. (л. 32 - 34) и адв. Н. Ш.(л. 73 - 75), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 423/18.06.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 291/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. цената на електронни съобщителни услуги (ЕСУ), дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, въз основа на сключени Договор за мобилни услуги от 21.11.2015 г., за период на потребление: 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г., която цена възлиза на 113,62 лв.;

1.2. лизингово възнаграждение по чл. 342, ал. 1 от ТЗ по Договор за лизинг от 21.11.2015 г., за периода: 18.02.2016 г. – 17.07.2016 г., в размер на 79,80 лв.;

1.3. неустойка по чл. 92 от ЗЗД за предсрочно прекратяване на договорните правоотношения съгл. т. 11 от Договор за мобилни услуги от 21.11.2015 г., в размер на 590,75 лв.

1.4. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху цената на електронни съобщителни услуги и лизинговите вноски от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС до окончателното изплащане на задължението;

1.5. Твърди се, че на 21.11.2015 г. е подписано Заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теlеnоr с номер GLOB614438001, съгласно което Златко Т.М. писмено изразява желанието си предпочетен номер +********* да бъде пренесен от мобилната мрежа на „Мобилтел“ ЕАД към тази на „Т.Б.“ ЕАД. С последващо Заявление за смяна на собственост с номер GLOB614438001 от същата дата - 21.11.2015 г. Златко Т.М. е изразил желанието си да прехвърли собствеността върху горепосочения предпочетен номер в полза на М.В.М.. Вследствие на това, на същата дата - 21.11.2015 г. между М.В.М. и „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК ********* е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********, за срок от 24 месеца, с абонаментен план „Резерв Стандарт 39,99 с тарифиране на интервали 60 секунди“, със стандартен месечен абонамент от 39,99 лв. на месец, с 62,51% Промо отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. М. не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 113,62 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.02.2016г. - 17.05.2016 г.

1.6. На същата дата - 21.11.2015г. и по повод горепосочения договор, „Т.Б.“ ЕАД, като лизингодатели са сключили с М. В. М. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка „Lenovo А 1000 Dual“, с обща лизингова цена в размер на 91,77 лв., която лизингополучателят се задължава да заплати чрез 23 месечни вноски, всяка една в размер на 3,99 лв. По договора за лизинг М. дължал заплащане на сума в общ размер на 79,80 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период от 18.02.2016 г. - 17.07.2016 г., както следва:

1.6.1. 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура № **********/18.03.2016 г.;

1.6.2. 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура Де **********/18.04.2016 п;

1.6.3. 3,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер, начислена във фактура № **********/18.05.2016 п;

1.6.4. 67,83 лв. - сбор от 17 лизингови вноски в пълен размер, начислени накуп, поради неплащане.

1.7. Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 088/6/142462 е фактурирано за периода от 18.02.2016 г. до 17.03.2016 г. Теленор е издал следните фактури:

1.7.1. фактура № **********/18.03.2016 г. за отчетен период 18.02.2016 г. - 17.03.2016 г.

1.7.2. фактура № **********/18.04.2016 г. за отчетен период 18.03.2016 г. - 17.04.2016 г.

1.7.3. фактура № **********/18.05.2016 г. за отчетен период 18.04.2016 г. - 17.05.2016 г.

1.7.4. фактура № **********/18.07.2016 г. за отчетен период 18.06.2016г. - 17.07.2016 г;

1.8. Твърди се, че условията за възникването на задълженията за неустойки и определянето на размера им са уредени в т. 11 от Договор за мобилни услуги за номер +*********. В съответствие с тези условия задължението на ответника за неустойки за номер бил в общ размер на 590,75 лв.

2. Ответникът М.В.М. е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначеният с Определение № 151/18.02.2019 г. на съда Особен представител адв. Д.А. ***, с който счита исковата молба за неоснователна.

2.1. Оспорва се факта, че ответника е сключил процесните договори (с оглед различните имена, посочени в договорите).

2.2. Оспорва се клаузата за неустойка.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 21.11.2015 г. между ищеца и М.М. В. е сключен Договор за мобилни услуги (л. 9). Към договора са приложени Ценова листа (л. 15) и Общи условия (л. 17).

4. На същата дата между страните по делото е сключен Договор за лизинг, с който на М.М. Великов е предоставено за ползване устройство „Lenovo А 1000 Dual“ (л. 12). Съгл. чл.  4 от договора устройството е предадено на лизингополучателя. Към договора са приложени общи условия (л. 13).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 94 и сл.).

6. По делото е изслушана съдебна графическа експертиза (СГЕ - л. 168), която е установила, че подписите, положени върху процесните договори за мобилни услуги и договор за лизинг, са изпълнени от М.В.М..

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

7. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността на иска за заплащане на потребени ЕСУ

 

8. От заключението на СГЕ се установява, че процесния договор за мобилни услуги е подписан от ответника М.В.М.. Последното налага извода, че при изписването на имената му в договора за мобилни услуги (М.М. В.) е допусната техническа грешка. Последното не влияе върху факта, че волеизявлението за сключването на договора е направено именно от ответника, поради което същият е обвързан от облигационната сила на договора.

9. В случая доставчика на е предвидил следното заплащане на ЕСУ:

9.1. Mесечна абонаментна такса

9.1.1. Съгласно т. 23 б. „б” от Общи условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги (ОУ - 26 и сл.) тя се предплаща и осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор, включвайки разходите за поддръжка на мрежата. В тази връзка съдът приема, че таксата се дължи независимо от потреблението. 

9.2. Цена за използвани услуги, според потреблението.

9.2.1. Такива услуги съгл. чл. 23, б. „в” от ОУ са:

9.2.1.1. изходящите повиквания, които се таксуват според времетраенето на разговорите (лв./мин) - за всяко успешно повикване от приемането на повикването от търсения абонат, активиране на включеното крайно устройство или активиране на услуга, предоставяна на абоната чрез съответната мрежа, до получаването на сигнал за разпадането й;

9.2.1.2. кратките текстови съобщения или мултимедийни съобщения (SMS, MMS), чиято цена се определя според техният брой;

9.2.1.3. мобилният интернет, чиято цена се изчислява съгласно според осъществения пренос на данни (лв./КB).

9.3. Цена за допълнителни и други услуги. Тя е предвидена в  чл. 23, б. „г” от ОУ.

 

10. Назначената по делото СИЕ е установила, въз основа на представената от ответника детайлна справка за потребените услуги, че непогасеният остатък от потребените ЕСУ възлиза на 91,36 лв., от които:

10.1. месечни абонаментни такси - 33,04 лв.;

10.2. използвани услуги, според потреблението, допълнителни и други услуги - 58,32 лв.

11. Дължимостта на вземанията е възникнала съгласно чл. 27 от ОУ - в срока, указан на фактурата, но не по - късно от 18 дни от датата на издаването й.

12. В тази връзка искът следва да бъде уважен до горепосочения размер.

 

III. Относно иска за заплащане на лизингови вноски

 

12.1. Между страните е възникнало валидно лизингово правоотношение, по съображенията, изложени по - горе (вж. т. 8).

13. Съгл. чл. 342, ал. 1 от ТЗ за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща лизинговите вноски съгласно предвидения в договора погасителен план.

14. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като доказателства в обратния смисъл не са представени.

15. Към момента на приключване на устните състезания е настъпил падежа на всички лизингови вноски (срокът на договора изтича на 21.10.2017 г.). Срокът за заплащане на вноските се определя от датата за фактуриране по договора за мобилни услуги - чл. 3, ал. 2 от лизинговите договори (вж. т. 11).

16. От заключението на СИЕ е видно, че ответника не е погасил лизингови вноски, възлизащи общо на 83,79 лв.

16.1. От ищеца се претендира по - малка сума (79,80 лв.), поради което искът следва да бъде уважен до този размер.

 

IV. Относно иска за заплащане на неустойка

 

17. В т. 11 от Договора за мобилни услуги е предвидено заплащането  на неустойка при прекратяването на договора по вина или инициатива на потребителя, равняваща се на сумата от абонаментните такси до изтичането на уговорения срок на договора.

 

18. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка относно действителността на договорените клаузи, в частност и наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

18.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

18.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

18.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

18.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

 

19. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

19.1. Ответникът (кредитополучател) е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

19.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

20. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.). Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

21. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал. 1 от ЗЗППТ /отм./).

21.1. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

21.2. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, респ. прекратяването на договора, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

21.3. В конкретният случай предвидената неустойка при предсрочно прекратяване на договора, в размер на всички неплатени по договора месечни абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по - горе очертаните функции на неустойката, тъй като доставчикът на ЕСУ по вече прекратения (или развален)  договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален (или развален). Същевременно обаче доставчикът не е длъжен да предоставя услугите по договора, което е свързано със спестяване на разходите по доставката. (В този смисъл Решение № 219 от 9.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.; Определение № 107/20.03.2018 г. по ч. търг. д. № 23/2018 г. на Окръжен съд - гр. Силистра).

21.4. В конкретния случай СИЕ е изчислила (л. 98), че вредите за ищеца, изразяващи се в пропуснати ползи изпълнението на договора, възлизат на значително по - малка сума от претендираната неустойка.

21.5. Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.  

22. В обобщение съдът намира, че уговорената клауза за неустойка е нищожна на осн чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради нейната неравноправност.

 

23. В тази връзка искът за присъждане на неустойка следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

V. Обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД

 

24. От страна на ищеца се претендира обезщетение за забава за период след настъпването на изискуемостта на вземанията, искането за заплащане на законна лихва следва да бъде уважено.

Разноски

 

25. Съобразно уважената част от исковете на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца след два да бъде присъдена част от направените разноски, а именно 1 001,21 лв.

26. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М.В.М., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществуват вземанията на ищеца „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** *********, предмет на Заповед № 423/18.06.2018 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 291/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: цената на електронни съобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 21.11.2015 г., за период на потребление: 18.02.2016 г. - 17.05.2016 г., която цена възлиза на 91,36 лв. (деветдесет и един лева и тридесет и шест стотинки); лизингово възнаграждение по Договор за лизинг от 21.11.2015 г., за периода: 18.02.2016 г. – 17.07.2016 г., в размер на 79,80 лв. (седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки); законната лихва върху цената на електронни съобщителни услуги и лизинговите вноски от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (18.06.2018 г.) до окончателното изплащане на задължението.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за установяване на вземането за цената на електронни съобщителни услуги за разликата между уважения размер - 91,36 лв.  и претендирания такъв - 113,62; както и за неустойка за предсрочно прекратяване на договорните правоотношения по т. 11 от Договор за мобилни услуги от 21.11.2015 г. в размер на 590,75 лв.

 

            ОСЪЖДА ответника М.В.М., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 1 001,21 лв. (хиляда и един лева и двадесет и една стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: