Р
Е Ш Е
Н И Е №260008
гр. Силистра, 26 януари 2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренски
районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНЕТ
БОРОВА
при секретаря А. А. разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 793 / 2020 г.
на съда и се произнесе, като взе
предвид следното :
Ищецът В.С.Ц.
с ЕГН **********,*** моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 335.30
лева, представляваща обезщетение
по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни трудови възнаграждения, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира и
разноски за производството, също със законна лихва върху тях, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът
Община С. с ЕИК, гр. С., ул. С. В. № , представлявана от Кмета д-р Ю. Н. Н. не
е подал писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание и не
депозира становище по иска.
Съдът, след
преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Предявени са
искове с правно
основание чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 86
от ЗЗД.
Страните са
били в трудовоправни отношения, прекратени на основание чл.325, ал. 1, т. 1 от КТ на 06. 01. 2020 г. по взаимно взаимно съгласие на страните, изразено
писмено, видно от представената Заповед № 1837 / 31. 12. 2019 г. на Кмета на
Община С. Тъй като към този момент ищцата е притежавал право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, е упражнила правото си да се пенсионира, поради
което счита, че ответникът й дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца. Работодателят -
ответник в производството също е счел, че обезщетението е дължимо, тъй кат с
последваща заповед № 185 / 10. 01. 2020 г. е наредил на ищцата да се изплати
дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срок от два месеца. Въпреки това, по делото няма спор, че
обезщетението не е изплатено на ищцата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
срок от 2 месеца, като това обезщетение се изплаща само веднъж.
Следователно,
предпоставките за заплащането на обезщетението са три - прекратяване на
трудовото правоотношение, работникът да е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и отрицателната предпоставка - работникът да не е
получавал вече такова обезщетение.
Няма спор
между страните относно наличието и на трите предпоставки.
Предвид изложеното, съдът счита, че
претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две
брутни трудови възнаграждения е основателна и ответникът дължи изпълнение.
Основанието за възникване на задължение за плащане на това обезщетение е
наличието на придобито право на пенсия към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Наличието на такова
право не се оспорва от ответника, напротив, същото е отразено като основание за
издаване на заповед № 185 / 10. 01. 2020 г. Именно от момента на прекратяване
на трудовото правоотношение е възникнало и задължението на работодателя да
обезщети ищеца с обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, поради което и от този
момент е дължимо обезщетение за забавено изпълнение.
По
изложените мотиви, съдът счита предявените претенции за основателни и ги
уважава изцяло.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 130.00 лв.
На основание
чл. 359 от КТ, ищецът е освободен от първоначалното заплащане на държавна
такса, но при уважаване на исковете му, тя се дължи от ответника. В случая, той
следва да внесе по сметката на Силистренския районен съд сумата от 50.00 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община С. с ЕИК, гр. С., ул. С. В. № ,
представлявана от Кмета д-р Ю. Н. Н. да
заплати на В.С.Ц. с ЕГН **********,***,
сумата от 335.30 / триста тридесет и
пет лв. и 30 ст. / лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в
размер на две брутни трудови възнаграждения, заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба – 29.
07. 2020 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Община С. с ЕИК, гр. С., ул. С. В. № , представлявана от Кмета д-р
Ю. Н. Н. да заплати на В.С.Ц. с ЕГН **********,*** сумата от 130.00 / сто и тридесет / лева – разноски по гр.д.№ 793 / 2020 г. по описа
на СРС, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на настоящото
решение в сила до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Община С. с ЕИК, гр. С., ул. С. В. № , представлявана от Кмета д-р
Ю. Н. Н. да заплати по сметката на
СРС сумата от 50.00 / петдесет / лева - държавна такса по
производството.
Решението подлежи
на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: