Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 22 19.02.2021
година град Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На двадесет и девети януари 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 1 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във вр. с чл. 107, ал. 3
от ДОПК и чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.
Делото е образувано по жалбата на
К.Х.М.
с ЕГН **********, постоянен адрес: *** чрез адв. П. Д. Н. против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 727-1/02.09.2020г., който е потвърден с Решение РШ-МДТ-6/24.11.2020 г. на началник отдел „МДТ“
при Община Търговище. Акта се обжалва частично. Моли
да бъде изменен обжалвания акт, като същият бъде намален със сумата общо от
28.36 лв., представляваща дублирани и надписани задължения съответно: - за
/дублирани/ имоти с партиден №7505Н26319, посочени в Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. № **********/18.09.2015
г., размера на данъка е изчислен в т. 15, т. 16, т. 17, т. 18 и т. 19 от акта и
е в размер на 22.50 лв. - за /дублирани/ имоти с партиден № 7505Н26320,
посочени в Декларация па чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими
имоти с вх. № **********/18.09.2015 г., размера на данъка е изчислен в т. 31,
т. 32, т. ЗЗ от акта и е в размер на 5.00 лв. - за /чужди/ имоти с партиден №
6103098240006, представляващи земя и сграда с площ от 26 кв. м., посочени в
Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.
№1765/23.08.2004 г., незаконосъобразно изчисления данък е за 2018 г. и 2019 г.
в размер на 0.86 лв.
В с.з. по делото, жалбоподателят редовно призован се представлява от адв.Н.,
която поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по
представен списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Представя писмена защита.
Ответникът по оспорването, редовно призован се представлява от ю.к. К. ,
която изразява становище за законосъобразност на оспорения адм. акт и
неоснователност на жалбата. Пледира за присъждане на разноски по представен
списък по смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Представя писмени
бележки.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, налице е правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество последната
е неоснователна при следните съображения:
Въз основа на подадени
декларации по чл. 14 от ЗМДТ от жалбоподателката е бил издаден Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (по декларация) №727-1/02.09.2020
г.от М.Маринова на длъжност специалист МДТ.
С акта са
установени неплатени задължения за данъци и такси за недвижими имоти, находящи
се в гр. Търговище и с. Драгановец, общ. Търговище, общо в размер на 832.27
лв., включващи: Данък върху недвижимите имоти общо в размер на 234.69 лв.,
включващ главница от 183.48 лв. и лихва 51.21 лв. до 02.09.2020 г. - датата на
издаване на акта; и Такса за битови отпадъци общо в размер на 597.58 лв.,
включваща главница от 471.81 лв. и лихва 125.77 лв. до 02.09.2020 г.
АУЗД е издаден от лице определено с права и задължения на орган
по приходите при установяване, обезпечаване и събиране на местни данъци и такси
със Заповед № З-01-1049/17.12.2019 г. на кмета на община Търговище. потвърден с Решение РШ-МДТ-6/24.11.2020 г. на началник отдел „МДТ“
при Община Търговище.
Оспореният административен акт е в
установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения за издаването му. Съгласно чл. 59, ал. 2 , т.4 от АПК административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е.
мотиви, които обуславят постановения от органа правен резултат в
разпоредителната част на акта.
Доколкото в съдебната теория и практика е
прието, че е допустимо мотивите към административния акт да се съдържат в
подготвителни по издаването на акта документи, съставени с оглед предстоящото
издаване на административният акт, като в този случай изложените в тях мотиви
се считат за такива и по издаването на административният акт.
При издаване на заповедта не са били
нарушени административнопроизводствените правила.
Съдът счита, че адм. акт е издаден в
съответствие с чл. 35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата
от значение за случая и са обсъдени възраженията и обясненията на страните, ако
такива са направени.
За да гарантира правата на задължените
лице и интереса на фиска тогава, когато данъчните задължения се установяват въз
основа на подадена от задълженото лице декларация, законодателят е създал
специално производство, което позволява проверка на установения размер на
данъка. Проверката се извършва по искане на задълженото лице или по инициатива
на органа. Следователно производството по чл. 107, ал. 3 ДОПК е допустимо само при наличието на изрично посочените в закона
предпоставки: установяване на данъчно задължение по декларация и наличие на
някое от посочените в чл. 107, ал. 3 ДОПК обстоятелства.
Размерът на данъчните задължения за данък
върху недвижимите имоти се установява въз основа на декларация - чл. 14 ЗМДТ, подадена от задълженото, по смисъла на чл. 11 ЗМДТ, лице като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗМДТ размера на данъка се съобщава на задълженото лице до 1 март на същата
година.
Съдът счита, че оспореният Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК (по декларация) №727-1/02.09.2020 г.от М.Маринова на длъжност
специалист МДТ е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия,
определени със Заповед № З-01-1049/17.12.2019
г. на кмета на община Търговище, с която издателя на акта е определен като
лице, имащо права и задължения на орган по приходите за установяване,
обезпечаване и събиране на данъци и такси съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ.
Оспореният акт е обжалван в срок пред горестоящия АО, който с решението си го е
потвърдил.
Жалбоподателката
сочи, че с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ
за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. № **********/18.09.2015 г. за
имоти с партиден № 7505Н26319 в с. Драгановец, а именно: Земя с площ от 510.00
кв. м. и застроена площ 510.00 кв. м., с данъчна оценка на земята към 2020 г.
85.30 лв.и данъчна оценка 42.65 лв. за притежаваната 1/2 идеална част,
декларирана от лицето в качеството си на собственик и Селскостопански обект с
година на построяване 1956 г. с конструкция ПМ - полумасивна и с РЗП общо
510.00 кв. м.с данъчна оценка на обекта към 2020 г. 2641.80 лв. и данъчна
оценка 1320.90 лв. за притежаваната 1/2 идеална част декларирана от лицето в
качеството си на собственик, е дублирана, като така декларираните и описани
имоти са същите, които са посочени в Декларация с вх. № 1764/23.08.2004 г. за
имоти с партиден № 6103098240005 – земя и сграда с площ 506.00 кв. м. Тези имоти са
собственост на друго лице - Емине Шабанова Ахмедова по документ за собственост
- Протокол от 13.07.2016 г. по гр. д. № 1704/2015 г. на РС Търговище,
декларирани актуално с декларация вх. № **********/28.05.2020 г. за площ от 504
кв. м. Протоколът е приложен по преписката, в сила от 13.07.2016 г. Данъкът за
тези имоти земя и сграда/ е изчислен в т. 15, т. 16, т. 17, т. 18 и т. 19, като
размерът е общо 22.50 лв. и следва да се приспадне от общия определен данък по
акта.
Ответната страна е посочила,
че за т. 15, т. 16, т. 17 и т. 18 -
обор-краварник, който е деклариран с декларация №1764/23.08.2004 г., подадена
от Шабан Расимов Шабанов.
С
влязло в сила на 11.04.2016г. решение № 142/15.03.2016г. по гр.д. №
1704 / 2016 г. по описа на ТРС е допусната делба на два
недвижими имота–овцеферма и ферма, находящи се в с. Драгановец, общ. Търговище,
представляващи обикновена гражданска съсобственост, между двете съделителки,
като са обявени квотите, при които ще се извърши делбата – по 1/2
ид.ч. за всяка и насрочено заседание на осн. чл.347 и чл.350 от ГПК
за предявяване на проекта за разделителен протокол и изслушване на възраженията
по него.
Недвижимият имот е описан като: Стопанска
постройка - ОВЦЕФЕРМА със застроена площ от 504 кв.м., с предназначение „Овчарник“, изградена в парцел 12 от
парцеларния план на стопанския двор на с. Драгановец, общ. Търговище, на 3000 лв.
Видно от Протоколът в о.з. от
13.07.2016 г. по гр.д. №1704/2015 г. по
описа на ТРС приложен по преписката, в
сила от 13.07.2016 г. е ПОСТАВЕН в изключителен дял на Е. Ш. Р. е ДЯЛ ПЪРВИ при квота 1/2 ид. ч.: Стопанска
постройка - ОВЦЕФЕРМА със застроена площ от 504 кв.м./ петстотин и четири
кв.м./, с предназначение „Овчарник“, изградена в парцел 12 от парцеларния план на стопанския двор на с.
Драгановец, общ. Търговище.
Изводът, който се налага, е че
след тази дата имота е станал собственост на другата съделителка Е.Р.
Разпоредбата на чл. 52 от ЗМДТ определя обекта на облагане, а тази на чл.
53 от същия закон - субекта на задължението за местни данъци и такси, като ги
определя като такива от публично правен ред.
За да е валидно установяването на задължения по декларация е абсолютно
необходимо съществуването на всички факти от обективната действителност, визирани в чл. 52 и чл. 53 от ЗМДТ, през целия период от
време, за който се
отнася задължението за плащане. Осъществяването им поражда задължението, което
се търси с оспорения акт.
Законодателството не въвежда задължение за
разпоредилия се със собствеността си субект да декларира някъде, в т.ч. пред
данъчните органи настъпилата промяна. Такова задължение е вменено на придобилия
собственост – независимо движима или недвижима.
Видно от акта т.
34, т. 35 и т. 36 от АУЗД №727-1/02.09.2020 г. са закрити партиди от 13.07.2016
г. Изчислените суми са дължими до 13.07.2016 г. - датата, на влизане в сила на
съдебното решение.
По т.36- от 04.05.2011 г. до
31.07.2016 г. К.Х.М. притежава 1/2 ид.ч., след 01.08.2016 г. собственик става Е.
Ш. Р..
Относно Декларация по чл. 14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. № **********/18.09.2014
г. за имоти с партиден № 7505Н26320 в с. Драгановец, а именно: Земя с площ от
248.00 кв. м. и застроена площ 248.00 кв. м., с данъчна оценка на земята към
2020 г. 41,50 лв.и данъчна оценка 20,75 лв. за притежаваната 1/2 идеална част,
декларирана от лицето в качеството си на собственик, както и Селскостопански
обект с година на построяване 1956 г. с конструкция ПМ - полумасивна и с РЗП
общо 248.00 кв. м. . и с данъчна оценка на обекта към 2020 г. 248.60 лв. и
данъчна оценка 642.30 лв. за притежаваната 1/2, идеална част декларирана от
лицето в качеството си на собственик, се
твърди, че е налице дублиране, с имотите, посочени в Декларация с вх. №**********/28.05.2020
г. за имоти с партиден № 7505Н68352 – земя и сграда с площ 200 кв. м., за
притежавани 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството си на
собственик. По преписката е приложен протокол по гр. д. №1704/2015 г. ТРС, в
сила от 13.07.2016 г., с който имотът е поставен в дял на К. Х. М..
Задълженията за имота са изчислени в т. 43, т. 44, т. 45, т. 46 - съответно за
2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Придобиването на индивидуалната
собственост е по силата на цитирания протокол по цитираното гр. д. на ТРС в дял
на жалбоподателката е поставен в изключителен дял на К.Х.М., ДЯЛ ВТОРИ при квота 1/2 ид.ч.: Стопанска
постройка - ДРУГА ЖИВ. ФЕРМА със застроена площ от 200 кв.м. двеста кв.м./, с
предназначение „Телчарник“, изградена в парцел 9 от парцеларния план на
стопански двор на с. Драгановец, общ. Търговище.
По т. 31, т. 32 и т. 33 АУЗД №727-1/02.09.2020
г. - имота, който е бил съсобствен. Само до влизане в сила на съдебното решение
са изчислени задълженията, а именно до 17.07.2017 г.
Изчисленията в т. 43, т. 44,
т. 45 - стопанска сграда-животновъдна ферма с площ от 200 кв. м. в с.
Драгановец, общ. Търговище, собственост на жалбоподателката от 13.07.2016 г.,
датата на влизане в сила на съдебното решение. По т. 34 и т.35 - (овцеферма) от
04.05.2011 г. до 31.07.2016 г. К.Х.М. притежава 1/2 ид.ч., след 01.08.2016 г.
остава в нейна собственост.
Дължимостта е правилно
установена, налице е била обикновена
гражданска съсобственост съгласно цитираното решение на гражданския съд.
Задължението до 2016 г. е било изчислено на база съответната идеална част. Видно и от размера
на данъка същия е определен за съответния данъчен период 2015 г., 2016 г., 2017
г. на база 1/2 ид.ч., а след влизане в
сила на съдебния акт е за целия имот като индивидуален собственик.
Относно Декларация по чл. 14
от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №1765/23.08.2004 г.
отнасяща се за имоти с партиден № 6103098240006, представляващи земя и сграда с
площ от 26 кв. м. сочи, че същата е поставена изцяло в дял на Шабан Расимов
Шабанов с Решение № 53/27.04.2016 г. на Окръжен съд Търговище. К.М. следва да
има задължения за 1/2 и.д. части само до 17.07.2017 г. - датата на влизане на
решението в сила, но не и след тази дата. За същия партиден номер в т. 20 до т.
24 вкл. са определени задължения за 2015 г., 2016 г.,
2017 г., 2018 г., 2019 г. Незаконосъобразен е данъка, според
жалбоподателката определен за 2018 и 2019 г. в размер на 0.86 лв.
Според ответната страна по
отношение т.20, т.21,т.22, т.23 и т. 24
от АУЗД №727-1/02.09.2020 г. - автомивка, която е декларирана с декларация №1765/23.08.2004
г., подадена от Ш. Р. Ш. Няма документ, който да доказва, че жалбоподателката
не е съсобственик. Съдът споделя извода,
имота не фигурира в цитираното решение на ТОС.
При изложеното съдът счита, че жалбата
се явява неоснователна.
При този изход на
спора на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер по
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и принципно са дължими в размер на 300 /триста/ лева. Претендирани са 200 лв. и съдът присъжда разноски в този размер.
С оглед размерът на установените в случая
задължения с обжалвания АУЗД както и лихва за просрочие решението на
административния съд е окончателно – чл. 160, ал. 7 от ДОПК.
Водим от горното и на осн. чл.160, ал.1 и
чл.161, ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на К.Х.М. с ЕГН **********,
постоянен адрес: *** чрез адв. П. Д. Н. против Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 727-1/02.09.2020г., който е потвърден с Решение РШ-МДТ-6/24.11.2020 г. на началник отдел
„МДТ“ при Община Търговище, в обжалваната част за
определяне на данъчни задължения в общ размер
от 28.36 лв., от които за имоти с
партиден №7505Н26319, в размер на 22.50
лв. , за имоти с партиден № 7505Н26320,
в размер на 5.00 лв., за имоти с партиден № 6103098240006, в размер на 0.86 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА К.Х.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***
да заплати Община Търговище разноски по делото в размер
на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: