Р Е Ш Е Н И Е
№
05.02.2021г.
гр.Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публично заседание на двадесет и осми януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 458
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.186 ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/,
вр. чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЕТ „П.П.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от П.С.П.против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 386-ФК/30.11.2020г. на вр.и.д. Началник на отдел „Оперативни
дейности“- гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП- гр.София, с която на
едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)–
запечатване на търговски обект– автомат на самообслужване– вендинг машина за
продажба на кафе № 1, находящ се търговски обект „Print and Copy“ в гр.В.П., ул.Б.С.№ 41, и е забранен достъпът
до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186 ал.1 т.1, б. „б“
от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС, както и е разпоредено предварително изпълнение
на ПАМ на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС. В жалбата се релевират доводи за
отмяна на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, като неправилна и издадена в
нарушение целта на закона. Изложени са съображения досежно ежедневното отчитане
на оборота от вендинг автомата чрез въвеждане на оборота във фискалното
устройство на търговския обект, което е било констатирано от самите служители
на НАП, поради което липсват укрити
доходи. Същата така, веднага след приключване на проверката, били закупени
четири броя фискални устройства за автоматите, поради което е налице
реализирана коригиращата ѝ функция. Излага аргументи, че принудителното спиране
на дейността ще ощети държавния бюджет. Моли съда въз основа на изложените
съображения, да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.
В жалбата се
съдържа оспорване на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед №
386-ФК/30.11.2020г., допуснато със същата заповед на основание чл.60 ал.1 от АПК, по което съдът се е произнесъл с Определение № 963 от 18.12.2020г. по
настоящото дело.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител адв.С.Е.от ШАК,
който поддържа изцяло депозираната жалба и я допълва със съображения, че не наложената
мярка- запечатване на обекта за 14 дни, противоречи на целите на чл.6 от АПК
и търговецът своевременно е отстранил
констатираните нередовности. Прави искане за присъждането на деловодни разноски
в минимално предвидения в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
размер.
Ответникът,
редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. Депозирано е становище
от гл.юрисконсулт М., в което се излагат съображения досежно неоснователността
на депозираната жалба, поради издаване на обжалваната заповед за ПАМ от
компетентен орган, при спазване на административно производствените правила, при
наличие на всички материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на
закона.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна
проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно Протокол
за извършена проверка серия АА № 0429895 от 24.11.2020г., служители на ГДФК на
НАП извършили проверка на търговски обект – „Print and Copy“ в гр.В.П., ул.Б.С.№ 41, стопанисван от ЕТ „П.П.“,
в който се извършват копирни и фото услуги, при която констатирали, че
търговецът не е поставил на монтираните от външната му страна общо четири броя
вендинг автомати задължителните фискални устройства за отчитане на приходи–
ФУВАС. Била направена една контролна покупка от машина № 4, при която било
установено, че не се визуализирали фискални касови бележки. Било констатирано,
че дружеството, като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ няма
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство–
ФУВАС за регистриране и отчитане на оборотите от извършените продажби от датата
на започване на дейността на автомат №1– 12.08.2020г., с което е нарушило
разпоредбите на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. При извършване на проверка
на вендинг машина за продажба на кафе № 1, било установено, че паричните
средства в машината са в размер на 1.00 лева., за което бил съставен опис,
приложен на стр.63 от делото. Били снети
писмени Обяснения от физическото лице- представител на търговеца, съгласно които
оборотът от четирите машини всяка вечер се отчита във фискалното устройство,
монтирано в самия търговски обект. Видно от събраните в хода на проверката
доказателства, приложени към Протокола- периодичен фискален отчет по артикули
за периода 01.11.2019г.-31.10.2020г. бил установен оборот от продажба на кафе
общо в размер на 10 283,20лв., отчетен на фискално устройство с дистанционна връзка към компетентната ТД на
НАП, офис Шумен модел Eltrade A1-KL с индивидуален номер ED 297805 и фискална памет 44297805.
С Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № F583431/16.12.2020г./стр.69/
е започнало административно-наказателно производство срещу „П.П.“ ЕТ-гр.В.П. за
извършено нарушение по чл.7 ал.1, във вр. с чл.3 ал.8 т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006год. на Министерство на финансите и чл.118 ал.1 от ЗДДС, затова,
че на 24.11.2020 година в 15,50 часа в
търговски обект по смисъла на пар.1 т.41 от ДР на ЗДДС- вендинг кафе-автомат с
изградено електрическо захранване, находящ се в гр.В.П., е установено, че търговецът,
който го стопанисва, в качеството си на лице по чл.3 Наредба Н-18/13.12.2006год. на МФ, не
е монтирал и въвел в експлоатация и не използва регистрирано в НАП ФУВАС от
датата на започване на дейността на обекта. Към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, няма данни по отношение на нарушението да
е било издадено НП.
Въз основа
на тези факти административният орган приел, че търговецът- жалбоподател е
нарушило чл.7 ал.1, във вр. с чл.3 ал.8 от Наредба № Н-18/2006г., във връзка с
чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение е счетено като основание за
налагане на ПАМ по смисъла на чл.186 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДС. Със Заповед №386-
ФК/30.11.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/-
запечатване на търговски обект- представляващ вендинг кафе-машина и е забранен
достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 т.1 б. „б“ от ЗДДС
и чл.187 ал.1 от ЗДДС. Заповедта постановява запечатването да се извърши в срок
до 3 дни след връчване на заповедта. При връчването на заповедта на търговеца на 16.12.2020г. е определена
дата и час на извършване на фактическите действия по запечатване на обекта- 19.12.2020год.
в 16.00ч. Със заповедта е указано на търговеца, че изпълнението на наложената
ПАМ ще бъде прекратено на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС по писмена молба на
задълженото лице, подкрепена с доказателства, че наложената глоба или
имуществена санкция е заплатена изцяло.
Несъгласен с
постановената заповед за налагане на ПАМ, на 17.12.2020г. адресатът на
заповедта депозирал настоящата жалба с
вх.№ДА-01-3173 директно пред Административен съд- Шумен, с искане за отмяната й.
При така
установените факти и обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна- адресат на заповедта за налагане на ПАМ- запечатване
на търговски обект, породило неблагоприятни правни последици за оспорващия.
Обжалването на административния акт е извършено при наличие на правен интерес,
поради което е допустимо за
разглеждане.
Съдът приема
жалбата за основателна, предвид следните съображения:
Заповедта е
издадена от компетентен орган– К.А.- в.и.д. началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП -арг. чл.186 ал.3 от ЗДДС, вр. чл.7 ал.1 т.3 от Закона
за Националната агенция за приходи /ЗНАП/, упълномощен при отсъствие на
титуляра да изпълнява длъжността със Заповед №ЗЦУ-928 от 05.07.2018год., приложена
на л.71 от делото. Видно от Заповед №ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018год., приложена на
стр.70, е налице постановена заповед от изпълнителния директор на НАП за оправомощаване на основание чл.10 ал.1
т.1 от ЗНАП на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ- запечатване на
обект по чл.186 от ЗДДС, поради което съдът с оглед доказателствата приема,че
атакуваната заповед за налагане на ПАМ е постановена от компетентен
административен орган.
Административното
производство е започнало въз основа на извършена проверка на 24.11.2020 година,
обективирана в протокол от същата дата /стр.61-62/, връчен на представител на
дружеството. Горното представлява уведомление за започналото административно
производство, арг. чл. 26, ал. 1 от АПК.
Заповедта
отговаря на изискванията на чл.59 ал.2 от АПК. Органът е изложил фактите, въз
основа които е приел, че са налице основанията по чл. 186, ал.1 т.1 б. „б” от ЗДДС. В заповедта се съдържа достатъчно описание на запечатания обект. Обектът е
индивидуализиран с адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в
него. Изложени са и общи мотиви досежно продължителността на наложената
принудителна административна мярка.
Разпоредбата
на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006 год. предвижда,че всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стока и услуги във или от
търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство или
касова бележка от ИАСУТД,
с изключение
на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит
или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. Съгласно разпоредбата
на чл.3 ал.8 от ЗДДС лице,което извършва продажби на стоки и услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване, с изключение на услуги по обмен на валута е длъжно да
регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ /т.1/
или чрез фискално устройство по чл.2 ал.2 т.2, което се вгражда в автомата,като
фискалният бон, регистриращ продажбата се издава на хартиен носител /т.2/. Съгласно
предвиденото в чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на МФ, лицата
по чл.3 са длъжни да монтират въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Наредбата е
издадена на основание чл.118 ал.2 и 4 от ЗДДС. В ал.1 на чл.118 ЗДДС, възпроизведена частично в чл.3 ал.1 от Наредбата, се определя, че всяко регистрирано
и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби следва изводът,
че задължението на лицата по чл.3 от наредбата за монтиране, въвеждане в
експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на
започване дейността на обекта е свързано със задължението за регистриране и
отчитане на всяка продажба, извършена чрез автомат на самообслужване, каквото
представляват вендинг кафе-автоматите, посредством ФУВАС, при което фискалният
бон, регистриращ продажбата само се визуализира на дисплея, без да се
материализира на хартиен документ.
В случая
няма спор, че в деня на проверката- Вендинг кафе- машина №1, находяща се в гр.В.П.,
стопанисвана от „П.П.“ ЕТ- *** нямала регистриран ФУВАС.
Съдът приема
за установено въз основа на приетите по делото доказателства, представени от
жалбоподателя, за закупуване на четири броя ФУВАС по договор за доставка № 25
от 25.11.2020г., и Фактура №**********/26.11.2020г., свидетелства за
регистрация и потвърждение за регистрация на кафе автомат №1, на стр.44 по
делото, че към датата на издаване на оспорената заповед на вендинг машината е
инсталирано ФУВАС, което отчита и отразява в системата на НАП извършените
покупки. Горното обуславя извода, че констатираното от проверяващия екип
нарушение е било незабавно отстранено, което обстоятелство не е било съобразено
от административно-наказващия орган.
Съобразно
разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай се касае за превантивна
принудителна мярка, целта на която е да предотврати извършването на едно
неправомерно деяние. В настоящия казус не са събрани доказателства, от които да
се изведе заключение, че ако не се наложи ПАМ, съществуваща възможност от
извършването на нови нарушения, от които за фиска ще настъпят значителни и
трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата, с оглед на което
съдът счита, че в конкретния случай запечатването на търговски обект за 14дни и
забраната за достъпа до него няма да постигнат предвидените в чл.22 от ЗАНН
цели. Още повече че констатираното нарушение е било отстранено веднага.
Съобразно
трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране,
принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или
да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните
последици от него. Преценката за законосъобразност на оспорената заповед
включва и анализ на изложените мотиви относно продължителността на налагането
на ПАМ. Независимо, че определянето на срока е правомощие, предоставено на
органа в условията на оперативна самостоятелност, то законосъобразното му
упражняване в контекста на принципа на съразмерност, прогласен с чл.6 АПК,
пряко рефлектира върху законосъобразността на оспорения акт. Преценката за
съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.186 ал.1 от ЗДДС. В този смисъл съдът съобрази Решение № 12413 от
08.10.2020г. по адм. дело № 6282/2020г. на I о. и Решение № 2429 от 27.02.2017
г. на ВАС по адм. д. № 12477/2016 г., I о.
Налагането
на принудителна административна мярка, изразяваща се в запечатване на обекта, със
Заповедта, предмет на оспорване, не отговаря на нито една от целите на ПАМ,
които са закрепени в закона, по-специално в чл.22 от ЗАНН. Посочените в мотивите цели относно срока на мярката
"за да се гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се
осигурят бюджетните приходи" са несъстоятелни, общо формулирани и
абстрактни, несъобразени със спецификата на конкретния казус. Наложената ПАМ- запечатване
на търговския обект- вендинг кафе- машина не би могло да доведе до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена оспорената заповед, тъй
като същото е довършено към момента на установяването му и отстранено след констатирането
му. В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би
постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в
значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да
упражнява търговска дейност за определен срок. Действително, докато е
възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната мярка
ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но възпиращото
действие е възложено на системата на санкции, а не на административната
принуда.
Липсва
всякаква конкретика в изложеното, че нарушението засяга утвърдения ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби, понеже административния орган не е съобразил изложеното във
фактическата част на заповедта, че дневните обороти от вендинг машините са били
надлежно отчитани от търговеца в монтираното в търговския обект фискално
устройство. Несъстоятелни и изцяло необосновани с оглед материалите по
преписката се и релевираните от органа доводи, че за извършване на промяна в
организацията на дейността на конкретния обект е необходим определен срок, при
положение, че констатираното нарушение от този вид е първо такова и липсват
доказателства, установяващи трайно създадена организация от страна на субекта
на нарушението и незаконосъобразни практики в търговския обект. В самата
заповед е посочено, че на основание чл.187 ал.4 от ЗДДС изпълнението на ПАМ ще
бъде прекратено, ако жалбоподателят представи доказателства, че е заплатил
наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за такова нарушение се определя
от административно наказващия орган при издаване на НП, което е част от
налагане на административно наказание на търговеца по реда на ЗАНН. Видно от
доказателствата по делото, към момента на издаване на процесната заповед все
още липсва и не е налице издадено наказателно постановление. Издадената в конкретния
случай преди издаването на наказателно постановление заповед за ПАМ
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи от страна на оспорващото дружество, като по този начин освен че
ограничава в значителна степен правата на търговеца, води и до пропуснати
приходи за държавата от данъци, което не съответства на целта на закона.
Не на
последно място съдът, счита че определеният срок на принудителната мярка не е
съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
посочени по-горе, поради което следва да се приеме, че не е спазен принципът за
съразмерност, предвиден в чл.6 АПК. Административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава, като административният орган трябва да се
въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими
с преследваната цел. Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга
съществено правната сфера на адресата на мярката и е явно несъизмеримо с
преследваната от закона цел. Независимо, че определянето на срока се извършва
от органа при условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка следва да е адекватна на тежестта на извършеното
нарушение и на законоустановената цел.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че в заповедта липсват относими към ЕТ“П.П.“ и към
конкретния търговски обект мотиви относно продължителността на срока на
налагане на ПАМ, а от там и е препятствана възможността за преценката за
спазване на принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 АПК, поради което
оспорената заповед е немотивирана. Освен това така наложената ПАМ си поставя
цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда и е
постановена в нарушение по чл. 146 т.5
от АПК и на принципа за съразмерност по чл.6 ал.5 от АПК, поради което се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Предвид
изхода на спора и с оглед своевременно направено искане за присъждане на
сторените по делото разноски, съдът намира, че следва да осъди НАП, в чиято
структура е административният орган, да заплати на жалбоподателя разноски по
делото в размер на 50 лева платена държавна такса. По отношение на претенцията
за присъждане на адвокатското възнаграждение в размер определен от съд по реда
на чл.38 ал.2 изр. второ от ЗА, съдът установи, че по делото е
представен Договор за правна защита и съдействие №**********/14.01.2021г., в
който изрично е вписано, че договореното възнаграждение в размер на 120 лева е
заплатено, поради което, съдът следва да уважи и искането за присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 386-ФК/30.11.2020г. на
вр.и.д. Началник на отдел „Оперативни дейности“- гр.Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП- гр.София, с която на ЕТ „П.П.“, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представляван от M=I=M= е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ)– запечатване на търговски обект– автомат на
самообслужване– вендинг машина за продажба на кафе № 1, находящ се търговски
обект „Print and Copy“ в гр.В.П., ул.Б.С.№
41, и е забранен достъпът до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на
основание чл.186 ал.1 т.1, б. „б“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАП да заплати на ЕТ „П.П.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представляван от M=I=M= разноски по делото в размер на 170.00лв.
(сто и седемдесет) лева.
Решението може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото, решение
да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: