Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 23 октомври
2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на осми
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1332 по описа за 2017 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Ж.И.Д.,
чрез адв.Г. – особен представител против Решение № 1416 от 07.04.2017 година,
постановено по гр.дело № 3421/2014 година на ВРС, в частта, с които е била осъдена Ж. И.Д. на
основание чл.59 от ЗЗД да заплати в полза на ДП „Български Спортен Тотализатор”,
ЕИК ********* сумата от 4 893
/четири хиляди осемстотин деветдесет и три/ лева, представляваща сбора на дължимо обезщетение от Ж.И.Д.
и припадащата й наследствена част от дължимото от наследодателите й Д.В.И., ЕГН
**********, починала на 09.05.2015г. и И.Ж.И., ЕГН **********, починал на
02.05.2015г. обезщетение за
ползването на Магазин с площ от 22.41 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.”Сан
Стефано” №7, на партерен етаж от сграда, разположена в пл. №1756 по КП,
идентичен със стар парцел I-5,6,
7,8, за периода 02.08.1999г. –
04.06.2004г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
30.07.2004 година, както и в частта за разноските.
Оплакванията в жалбата се свеждат до няколко пункта
– на първо място въззивницата сочи, че дружеството – ищец не разполага с
активна процесуална легитимация да предяви такива искове.Излага се, че по
делото не са представени никакви доказателства за правоприемство между
настоящия ищец и страната, с която ответницата Д. е водила предходни съдебни
производства; излага се още, че в процеса на изминалите години са настъпили
промени в собствеността на имота, начина на неговото стопанисване, които не са
били съобразени от съда.На следващо място се излага във въззивната жалба, че
отсъстват всякакви доказателства, от които да се направи извод, че ответницата Д.
е ползвала имота, за да бъде и легитимно отговорна.Последното от наведените
възражения, касае липсата на всякакви доказателства относно идентичността на
имотите, като възраженията в тази насока се твърдят като съществен порок, при
постановяване на атакуваното съдебно решение.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.М.,
като процесуален представител на ДП „Български Спортен Тотализатор“, ЕИК
*********, с които се оспорва жалба и се излага, че съдът внимателно и прецизно
е обосновал решението си.Излага се още, че БСТ е имам статут на самостоятелно
юридическо лице; че неговата собственост е била доказана в рамките на успешно проведено производство
по гр.дело № 1654/1995 година, с което съдът е признал правото на собственост
на БСТ върху процесния имот и което решение е непререшимо – че също така по
силата на това решени ответниците са били задължени да предадат собствеността
върху имота.Ето защо моли ВОС да потвърди решението.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата Ж.И.Д.,
редовно призована, не се явява, но чрез особения си представител, в лицето на
адв.Г. моли съдът да отмени решението на посочените в жалбата основания.
Въззиваемата страна, в лицето на ДП „Български
спортен тотализатор“, редовно призовани, оспорват жалбата чрез адв.М. и молят
съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция ДП „Български
Спортен Тотализатор“ е предявил искове по реда на чл.59 от ЗЗД против И.Ж.И., Д.В.И.,
Ж.И.Д. и М.Ж.И. за осъждането им да
заплатят на ищеца обезщетение за ползването на Магазин - Тото пункт, със
сервизни помещения, с площ от 22.41 кв.м., ведно с о.0588 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху земята, находящ се на партерния
етаж от жилищна сграда, построена в гр.Варна, ул.”Сан Стефано” №7,
разположена в пл. №1756 по КП, идентичен със стар парцел I-5,6, 7,8, за периода 02.08.1999г. –
04.06.2004г., както следва: И.Ж. Тодоров и Д.В.И.
-
да заплатят на ищеца сумата в размер от 3 400 лева, както и обезщетение за
забава в размер на 15 00 лева за периода 02.08.1999г. до 04.06.2004г.; Ж.И.Д.
да заплати на ищеца сумата от 3 200 лева, както и обезщетение за забава в
размер на 15 00 лева за периода 02.08.1999г. до 04.06.2004г. и М.И.Ж. да
заплати на ищеца сумата от 3000 лева, както и обезщетение за забава в размер на
1 500 лева за периода 02.08.1999г. до 04.06.2004г. В хода на процеса са
починали ответниците И.Ж. Тодоров и Д.В.И., като на тяхно място са
конституирани законните им наследници Ж.И.Д. и М.И.Ж.. В съдебно заседание,
проведено на 22.03.2017г. ищецът е уточнил претендираните суми съобразно
настъпилото правоприемство както следва : от ответницата Ж.Д. се претендират
сумата от 4900 лева като обезщетение за
неправомерно ползване на имота и сумата от 2250 лева като обезщетение за
забавено плащане и от ответника М.И.Ж. се претендира сумата от 4 700 лева
като обезщетение за неправомерно ползване на имота и сумата от 2250 лева като
обезщетение за забавено плащане.
Твърденията
в исковата молба включвали наведени съображения, според които БСТ е собственик на процесния магазин по силата на
Договор за доброволна делба; сочи се още, че по повод спор за собственост между
страните с Решение на ВС на РБ №436 от
02.08.1994 година на IV г.о.
искът на ответниците към БСТ, предявен на основание чл.108 ЗС бил отхвърлен.несъобразяването
от страна на ответниците с отправената към тях покана да предадат имота е дало
повод за завеждане на друго производство по чл.108 от ЗС с ищец БСТ, които иск
е бил уважен с решение на XIV състав
на ВРС по гр.д. №1654/1995г., което било потвърдено с решение на ВОС по гр.д.
№580/1997г.В исковата молба още, се сочи, че в периода 1993г. – 1995г. фамилия И.
извършили незаконосъобразно и без разрешение посегателства върху имота във вид
на преустройства в партерния етаж, при което магазинът загубил идентичността си
във вида, в който бил при подялбата. Поради тези „преустройства” съдия
–изпълнител не могъл да въведе във владение БСТ, което станало основание за
водене на друг иск – по чл.109 ЗС за
нарушено владение и възстановяване собствеността на БСТ. По това дело имало
влязло в сила решение на ВОС по гр.д. №730/2000г. от 20.10.2000г. , потвърдено
от ВКС, четвърто г.о. с решение по гр.д. №1751/01г. Съдебните актове по гр.д.
№1654/95г. в сила от 1997г. по чл.108 ЗС и по гр.д. № 730/00г.в сила от 2002г.
по чл.109 ЗС не били изпълнени до 04.06.2004г., когато били извършени действия
от съдебен изпълнител по възстановяване на имота и въвод във владение. За да
обоснове претенцията си БСТ изложил още, че за периода 01.11.1994 година - 02.08.1999
година, дружеството е било лишено от възможността да ползва своя имот и
ответниците са били осъдени по реда на чл.59 от ЗЗД.Понастоящем се претендира
за същото, но за последващ период от време 02.08.1999
година до 04.06.2004 година – деня на възстановяването на имота и въвода.
От фактическа страна пред ВРС е било
установено, че по силата на Договор за покупка на недвижим имот чрез народен
съвет по ЗГС, обективиран в н.а. №73, том XXVI, дело №9279/1975г. И.Ж.И. и Д.В.И. са
придобили следния недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”Сан Стефано” №7 – къща на три етажа, състояща се от три
стаи, кухня, два тоалета, таванска стая и изба, ведно с 83 кв.м. ид.ч. от
дворното място, цялото от 220 кв.м., съставляващ имот пл.№ 6, 7 от кв.60 по плана на 8 –ми подрайон
на гр.Варна.
От
н.а. № 18, том.Х, дело № 3855/1978 година
става ясно, че чрез Народен съвет по ЗГС, Български спортен тотализатор
е придобил собствеността върху масивен магазин с фурна, без място, построен на
37 кв.м. с кубатура 139.84 куб.м. на ул.”Сан Стефано” в имот пл. №6,7 в кв.60
по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна.
С
Договор от 05.01.1984 година между Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж. и РД
Български спортен тотализатор страните са договорили следното : РД БСТ се
съгласява магазина – фурна да бъде съборен заедно с цялата сграда, собственост
на останалите съдоговорители, за да бъде извършен от четиримата съдоговорители
групов строеж на четириетажна жилищна сграда; РД БСТ се съгласява в приземния
етаж да бъде изграден магазин на БСТ със сервизни помещения, който да се
изгради върху намалена квадратура от 22.41 кв.м. и намалена кубатура 56.02
куб.м., като Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж.
срещу получаването на по-голяма площ и кубатура за изграждането на груповото им
жилище са поели задължението да изградят магазина със сервизни помещения в груб
вид за своя сметка, който следва да предадат с протокол на РД БСТ.
Представен
е Договор за групов строеж от
22.08.1984г., сключен между Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д., М.И.Ж. и Районна дирекция
Български спортен тотализатор съгласно,
който е уговорен групов строеж в парцел №7 в кв.60, ул.”Сан Стефано” 7, като Районна дирекция Български спортен
тотализатор е следвало да получи магазин на партерния етаж от сградата, състоящ
се от магазин и сервизни помещения със застроена площ 22.41 кв.м.
Съгласно
Договор за доброволна делба от 18.02.1989г.
Районна дирекция Български спортен тотализатор получава в изключителна
собственост магазин в партерния етаж, състоящ се от магазин и сервизни
помещения със застроена площ 22.41 кв.м. и 0.588 % ид.ч. от общите части на
сградата, от четириетажна жилищна сграда на ул.”Сан Стефано” №7.
С
Решение, постановено на 10.01.1997г. по гр.д. №1654/1995г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 03.07.1997 година, Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. са осъдени да предадат владението на
Български спортен тотализатор София върху магазин с площ от 22.41 кв.м. със
сервизни помещения, находящ се на партерния етаж на сграда в гр.Варна, ул.”Сан
Стефано” №7, представляващ имот с пл. №6
в кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр.Варна, на основание чл.108 ЗС.
Решението е потвърдено с решение, постановено на 03.07.1997г. по в.гр.д.
№580/1997г. по описа на ВОС.
С
решение, постановено на 20.10.2000г. по в.гр.д.
№730/2000г. по описа на ВОС е отменено решение на ВРС от 17.08.1999г. по
гр.д. № 5914/1998г. и вместо него Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. са осъдени да възстановят на
ЦД”Български спортен тотализатор” София, Районна дирекция гр.Варна имот,
представляващ магазин с площ т 22.41 кв.м., заедно със сервизни помещения,
находящ се в гр.Варна, на партерния етаж на сградата на ул.”Сан Стефано” №7, представляващ имот с пл. №6 в кв.60 по
плана на 8-ми подрайон на града, съобразно архитектурен план и строителни документи,
във вида съгласно предавателен протокол
от 11.08.1993г. , на основание чл.109 ЗС. Решението е потвърдено с
Решение №1533/19.11.2002г., постановено по гр.д. №1751/2001г. по описа на IV г.о. на ВКС, влязло в законна сила на
19.11.2002г. С решение №427/31.12.2003г. , постановено по гр.д. №642/2003г. на
ВКС, 5 чл. състав е оставена без уважение молбата на Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д.
и М.И.Ж. за отмяна на основание чл.231,
б. „а” ГПК на влязло в сила решение, постановено на 20.10.2000г. от ВОС по
гр.д. №730/2000г.
С
решение, постановено на 01.08.2000г. по гр.д.
№1259/1999г. по описа на ВРС Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. са осъдени да заплатят на ЦД”Български спортен тотализатор”
София, чрез Районна дирекция гр.Варна сумата от 5126 лева, представляваща сума,
с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца, от ползването
на недвижим имот: магазин, находящ се в партерния етаж на четириетажна жилищна
сграда в гр.Варна, на парцел 15,6,7,8, кв.60 на 8-ми подрайон по плана на
гр.Варна, ул.”Сан Стефано” 7, представляващ магазин и сервизни помещения със
застроена площ 22.41 кв.м. и 0.0588 % ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж, за периода
01.11.1994г. – 02.08.1999г., от която сума И. и Д. И. следва да заплатят на
ищеца 1819 лева, Ж.Д. – 1629 лева и М.Ж. – 1629 лева, ведно със законната лихва,
считано от 02.08.1999г. до окончателно им изплащане. Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д.
и М.И.Ж. са осъдени да заплатят на ЦД”Български спортен тотализатор”
София, чрез Районна дирекция гр.Варна и сумата от 2 480.56 лева,
представляваща обезщетение за просрочие на главницата от 5128 лева, за периода
01.11.1994г. – 02.08.1994г. С решение, постановено на 23.07.2003г. по възз.т.д.
№655/2000г. по описа на ВОС е потвърдено решението на ВРС, в частта по иска по
чл.59 ЗЗД и същото е отменено по отношение на иска по чл.86 ЗЗД.
Видно
е също така, че с Протокол за въвод във владение по изп.дело № 2275/2000 година
на 04.06.2004 година съдебен
изпълнител Л.Мавров, на основание изпълнителен лист, издаден по гр.д. №1654/1995г.
от ВРС, на местоизпълнение гр.Варна,
ул.”Сан Стефано” 7 партерен етаж, е
отстранил досегашните владелци Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. и е въвел във владение ЦД „Български
спортен тотализатор“ – София, РД гр.Варна.
По
делото са налични Удостоверения от Община Варна
и Областна управа - Варна, че по
отношение на този имот няма съставени АОС и АДС.С решение, постановено на
14.10.2002г. по гр.д. №5435/2002г. по описа на СРС е отхвърлен предявения от Д.В.И.,
И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.И.Ж. с правно
основание чл.290,ал.3 ГПК иск против БСТ за обявяване нищожността на решение на
ВРС по гр.д. №1654/1995г. и решение на ВОС по гр.д. №580/1997г. Решението е
потвърдено с решение, постановено на 10.01.2007г. по гр.д. №2564/2005г. по
описа на СГС. Били са прекратени и
изп.дела № 12 484/2000 година и № 12 275/2000 година, поради липса на
предмет.
Пред
ВРС е била изслушана Съдебно счетоводна експертиза, касаеща определянето на
средния пазарен наем за процесния период.От заключението на вещото лице става
ясно, че средния пазарен наем за имота за периода 02.08.1999 година до 04.06.2004
година, е в размер на 9 745 лева, като вещото лице е разпределило по квоти
сумата, както следва:И. и Д. И. – 3457 лева; Ж.Д. – 3193 лева и М.Ж. –
3 095 лева. Настъпилата кончина на И. и Д. И. е дал повод на съда да
прекрати производството по отношение на тях и с оглед нормата на чл.116 от ГПК
/отм./, БСТ е изменил исковите претенции
- вж.л.453.
При
тези данни и след като е обсъдил събраните в хода на процеса доказателства,
съдът е достигнал до извода да основателност на претенцията.
Становището на съда е следното:
Първия
от поставените въпроси касае допустимостта на съдебното производство.Видно е от
материалите по делото исковата молба е била депозирана на 30.07.2004 година от
името на ЦД на БСТ – гр.София.Към посочената дата съобразно действалата
редакция на Закона за хазарта, Българският спортен тотализатор е имал статут на
самостоятелно ЮЛ – държавно предприятие по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ – така
пар.11 ПЗР на ЗХ. По силата на закона, последният е правоприемник на всички активи и пасиви на ЮЛ,
съществувало с идентично наименование до влизане в сила на нормативния
акт. Регионалната дирекция съставлява
поделение на държавното предприятие и е част от вътрешната му организационна
структура, т.е. същата не се ползва със самостоятелна правосубектност и не може
да бъде субект на процесуални права и задължения. Предвид изложеното, съдът
приема, че искът е предявен от надлежна страна в производството.Изложеното
сочи, че сезирането на ВРС не е осъществено при твърдяната от въззивницата
липса на посочената положителна процесуална предпоставка за надлежно
упражняване на правото на иск.Точно в този смисъл са и мотивите на ВРС, които
настоящата съдебна инстанция споделя.
В
настоящото съдебно производство, съдът е бил сезиран с искови претенции по реда
на чл.59 от ЗЗД, т.е. в тежест на ищцовата страна е било да установи следните
елементи от фактическия състав на правната норма, а именно: че ищецът е
собственик на процесния недвижим имот и че в исковия период същият е ползван от
ответниците. Горните предпоставки обуславят изхода от спорното правоотношение,
поради което следва да бъдат установени от страната по реда на главното и пълно
доказване.По делото не е спорно и е видно от приложените в тази насока писмени
документи, че с влязло в сила решение на ВРС, ХIV състав, постановено на
10.01.1997 год. по гр.д.№ 1654/1995 год. Д.В.И., И.Ж.И., Ж.И.Д. и М.Ж.И. са осъдени да предадат на Български
спортен тотализатор – гр.София владението върху собствения му недвижим имот –
магазин с площ от 22, 41 кв.м. със сервизни помещения, находящ се на партерния
етаж на сградата в гр.Варна, ул.”Сан Стефано” № 7, представляващ имот пл.№ 6 в кв.60 по плана на
8 п-н на гр.Варна, на основание чл.108 ЗС.
На основание чл.220, ал.1 ГПК /отм./ съдебният акт произвежда обвързващо
страните правно действие и преустановява със сила на пресъдено нещо правния
спор между страните с предмет именно
процесния недвижим имот. От правоустановяващото и регулиращото действие на
влезлия в сила съдебен акт следва, че същият преклудира всички възражения,
произтичащи от обстоятелства, възникнали преди
датата на влизане в сила на съдебния акт. По изложените съображения съдът
не изследва по същество възраженията на
ответниците отнасящи се до действителността на придобивните актове на
БСТ; до кръга от лицата, които последните легитимират като притежатели на вещни
права и всички останали твърдения, отричащи собствеността на ЮЛ въз основа на
строителния статут на сградата, в това число и нейното действително
местонахождение. Въззивницата Д. не е навела непреклудирани факти и
обстоятелства, настъпили във времево отношение след приключване на съдебния
спор, които да обусловят ново материално – правно положение на вещта. По
изложените съображения, съдът приема за доказана в производството активната
материално – правна легитимация на ищеца.
От обективните предели на СПН на постановения съдебен акт
следва, че същият установява с обвързващо правно действие и че към датата на влизането си в сила през 1997
год. ответниците са упражнявали фактическо господство върху процесната вещ. По
настоящото дело е видно, че с Протокол за въвод във владение от 04.06.2004
година от процесния имот са били отстранени именно въззивницата Д., нейния брат и родители. Протоколът е
двустранно подписан и има характера на частен удостоверителен документ, поради
което се ползва с пълна доказателствена сила за визираните в него факти и
обстоятелства.Протокола за въвод изрично признава факта на владение върху
спорния имот – като отговор на наведените в съдебно заседание възражения, че
въззивницата не е упражнявала владение, респективно не е ползвала имота.Пред
разглеждащия състав не са представени доказателства за предаване на владението
съобразно влязлото в сила решение с правно основание чл.108 ЗС, напротив -
образуваното изпълнително дело е приключило с влязло в сила постановление на
съдия – изпълнителя за отказ да извърши въвод във имота, поради
обстоятелството, че същият е съществено видоизменен и към датата на
принудително изпълнение е с площ от 56 кв.м. В подобен смисъл е и постановеното
решение на ВРС- ХIX състав по гр.д.№ 687/1998 год. С оглед на съвкупната
преценка на всички изброени писмени и др. доказателства, съдът приема за
безспорно доказано, че в исковия период 02.08.1999 година до 04.06.2004 година
ответниците са упражнявали държане върху спорния търговския обект.
С влязло в сила съдебно решение от 20.10.2000 год.,
постановено по в.гр.д.№ 730/2000 год. ВОС е осъдил ответниците да възстановят
на ЦД “БСТ” – гр.София имот, представляващ магазин с площ от 22, 41 кв.м.,
заедно със сервизни помещения, находящ се в гр.Варна, партерен етаж на сградата
на ул.”Сан Стефано” № 7 в състоянието отпреди извършването на посегателствата
съобразно архитектурния план и строителните документи във вида съгласно
предавателен протокол от 11.08.1993 год., на основание чл.109 ЗС. С оглед на изложеното, съдът приема за
неоснователно възражението на ответниците, че вследствие на осъществените от
тях преустройства търговският обект се е трансформирал от вещ – изключително
притежание на ищеца в такава – съсобствена между страните. По силата на
коментирания съдебен акт ответниците са задължени
да възстановят вещта в първоначалния й вид. Поради това, междувременно
осъщественото й съществено преустройство свързано с увеличаване на площта не
може да породи вещни права за ответниците по принципа на приращението / чл.92
ЗС/, тъй като построеното в повече подлежи на премахване.
Тъй като в производството е безспорно доказана активната
и пасивна материално – правна легитимация предявеният иск с правно основание
чл.59 ЗЗД е основателен. Дължимото
обезщетение следва да се определи въз основа на пазарната наемна цена за вещта
в исковия период за имота при пространствените характеристики, които същият е
имал преди подлежащото на прехване от ответниците разширение. Съобразно
назначената по делото СТЕ размерът на
обезщетението възлиза като цяло на 9 745 лева.
Така посочената сума следва да се разпредели между въззивницата Д. и М.И.Ж.,
според обема на осъществяваното от същите владение, което съвпада с ид.ч. в
съсобствеността им, след смъртта на техните родители.Така Ж.Д. следва да
заплати сумата от 4 893 лева, а М.И.Ж. сумата от 4 700 лева.Тъй като
крайните изводи по съществото на спора съвпадат с тези на РС, обжалвания съдебен
акт следва да бъде потвърден в атакуваната му част.
По
разноските : В полза на
ищовото дружество – ДП „БСТ“ следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, а именно сумата от 600 /шестотин/ лева, съобразно представените
доказателства за тяхното извършване – вж.л.316.
Воден
от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1416 от 07.04.2017 година, постановено по
гр.дело № 3421/2014 година на ВРС, в частта, с които е била осъдена Ж. И.Д.
на основание чл.59 от ЗЗД да заплати в полза на ДП „Български Спортен
Тотализатор”, ЕИК ********* сумата от 4 893
/четири хиляди осемстотин деветдесет и три/ лева, представляваща сбора на дължимо обезщетение от Ж.И.Д.
и припадащата й наследствена част от дължимото от наследодателите й Д.В.И., ЕГН
**********, починала на 09.05.2015г. и И.Ж.И., ЕГН **********, починал на
02.05.2015г. обезщетение за
ползването на Магазин с площ от 22.41 кв.м., находящ се в гр.Варна, ул.”Сан
Стефано” №7, на партерен етаж от сграда, разположена в пл. №1756 по КП,
идентичен със стар парцел I-5,6,
7,8, за периода 02.08.1999г. –
04.06.2004г., ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
30.07.2004 година.
ОСЪЖДА Ж.И.Д.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати в полза на ДП „Български спортен
тотализатор”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Хайдушко изворче” №28 сумата от 600
/шестотин/ лева, представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатски
хонорар пред ВОС.
В останалата му част решението
е влязло в сила.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: