№ 79443
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20241110108600 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Л. Д., чрез адв. В. В., срещу „Частно
основно училище *************“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „учител,
общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в ответното дружество; и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в общ размер на 3464 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа
поради уволнението за периода от 15.12.2023 г. до 15.02.2024 г., при брутно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1732 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор
№ 194 от 22.02.2022 г. ищцата заемала длъжността „учител, общообразователен предмет в
прогимназиален етап“ в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1732 лева. Със Заповед № 166 от 15.12.2023 г. работодателят прекратил трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради неявяването й на
работа в периода от 30.10.2023 г. до 25.11.2023 г. Оспорва уволнението като
незаконосъобразно. Твърди, че още в началото на 2023 г. директорът на ответното училище
бил уведомен, че от 18.03.2023 г. ищцата започва ин-витро лечение в Турция. След две
неуспешни процедури, през месец ноември 2023 г. се наложило стартирането на трета
такава. За посоченото обстоятелство работодателят бил уведомен с молба вх. №
150/25.10.2023 г. Процедурата приключила на 28.11.2023 г., като на 13.12.2023 г.
бременността на ищцата била потвърдена. Ответното дружество многократно било
уведомявано, че Т. Д. се намира в напреднал етап на лечение ин-витро, поради което същата
се ползвала със закрилата на чл. 333, ал. 5 КТ. Възразява, че работодателят не бил поискал
предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата, поради
1
което същото било незаконно. Освен това уволнителната заповед била немотивирана, тъй
като при налагане на дисциплинарното наказание ответникът не съобразил нито
обстоятелствата, при които било извършено твърдяното нарушение, нито поведението на
служителя. Причините за отсъствието на Т. Д. от работа били добре известни на
работодателя, но не били съобразени при издаване на оспорената заповед. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Частно основно
училище *************“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез адв. Б. Д.. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни, както и изложените в исковата молба фактически и
правни твърдения. Твърди, че работодателят спазил сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание, заповедта била издадена от лице в кръга на правомощията му да
осъществява дисциплинарна власт и същата била мотивирана, съдържаща изискуемото от
закона съдържание. Твърди, че работодателят не само не е препятствал ищцата при
извършване на ин-витро лечение, но й съдействал, като е разрешавал всеки един поискан от
служителя отпуск. Последният разрешен такъв бил за периода от 04-ти до 27-ми октомври
2023 г. На 30.10.2023 г. ищцата следвало да се яви на работа, но това не се случило нито на
този ден, нито в някой от следващите работни дни. От страна на служителя не бил
осъществен контакт с работодателя и не била изпратена информация за причините за
отсъствието й от работа. На Т. Д. били изпратени две нотариални покани за даване на
обяснения и представяне на документи, но същите останали без отговор. Твърди, че след
спазване на предвидената в Кодекса на труда процедура и поради продължаващото
отсъствие от работа, на 15.12.2023 г. работодателят издал оспорената заповед. Последната
била връчена на ищцата лично на 19.12.2023 г. Възразява, че служителят не бил уведомил
работодателя си за необходимостта да отсъства от работа през периода от 30.11.2023 г. до
19.12.2023 г. Въпреки отправената покана, ищцата не представила никаква информация,
нито необходимата медицинска документация за състоянието си, обосноваващо наличието
на претендираната закрила. Твърди, че от приложените към исковата молба писмени
доказателства се установявало, че към датата на връчване на поканата за даване на
обяснения, както и на заповедта за уволнение ищцата е разполагала с медицински
документи, които е могла, но е решила да не представя на работодателя си. Освен това
възразява, че твърдяната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ не била налице, тъй като към датата на
връчване на заповедта за уволнение – 19.12.2023 г. ищцата вече не е била в напреднал етап
на лечение ин-витро по смисъла на § 1, т. 13 ДР КТ, тъй като ембриотрансферът бил
извършен на 28.11.2023 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като потвърди законността на извършеното уволнение. Претендира
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
Страните не спорят, че през процесния период между тях съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „учител,
общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в ответното дружество; както и че
2
трудовото правоотношение между тях било прекратено със Заповед № 166 от 15.12.2023 г.
на управителя на ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, която била връчена на ищцата на 19.12.2023 г. Тези
обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от
доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението и
размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания или
възражения, включително че към датата на уволнението се е ползвала от закрилата по чл.
333, ал. 5 КТ, както и че е удостоверила състоянието си пред работодателя с надлежен
документ, издаден от компетентните здравни органи.
В тежест на ответника е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищцата, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищцата
са поискани обяснения за конкретните нарушения);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищцата,
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищцата;
5. обстоятелството, че е спазил изискванията на чл. 333 КТ преди прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства. Неоснователно е доказателственото искане на ищцата за задължаване на
ответника да представи цялото й трудово досие, доколкото същото е приложено към
отговора на исковата молба. Следва да бъдат уважени доказателствените искания на
ответника за задължаване на ищцата да представи трудовата си книжка в оригинал,
оригинала и превод на български език на приложените към исковата молба документи,
находящи се на л. 31 – 33 от делото, както и оригинала на служебна бележка от 11.11.2023 г.
(л. 35 от делото) и на обобщен доклад за лечението (л. 37 от делото). Основателно е искането
на ответника за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане в първото
3
съдебно заседание за установяване на посочените в отговора обстоятелства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните
доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата
на предишната работа на длъжност „учител, общообразователен предмет в прогимназиален
етап“ в ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер на 3464 лева,
представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от
15.12.2023 г. до 15.02.2024 г., при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 1732
лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че през процесния период между тях съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „учител,
общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в ответното дружество; както и че
трудовото правоотношение между тях било прекратено със Заповед № 166 от 15.12.2023 г.
на управителя на ответното дружество, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ с налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, която била връчена на ищцата на 19.12.2023 г.
Посочените обстоятелства НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, размера на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението и
размера на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ;
2. всички други факти и обстоятелства, на които основава своите искания или
възражения, включително че към датата на уволнението се е ползвала от закрилата по чл.
333, ал. 5 КТ, както и че е удостоверила състоянието си пред работодателя с надлежен
документ, издаден от компетентните здравни органи.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищцата, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищцата
са поискани обяснения за конкретните нарушения);
2. действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищцата,
4
описани в заповедта за уволнение, в описаното време и по описания начин на извършване,
които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на работника;
3. тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното
дисциплинарно наказание;
4. съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения,
които не били изпълнени виновно от ищцата;
5. обстоятелството, че е спазил изискванията на чл. 333 КТ преди прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата;
6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в отговора на исковата
молба обстоятелства.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата, на основание чл. 183 и чл. 185 ГПК, най-късно в първото по
делото съдебно заседание да представи оригинала и превод на български език на
приложените към исковата молба документи, находящи се на л. 31 – 33 от делото, както и
оригинала на служебна бележка от 11.11.2023 г. (л. 35 от делото) и на обобщен доклад за
лечението (л. 37 от делото).
УКАЗВА на ищцата, че при непредставяне на оригинала на документите в посочения
срок, приложените към исковата молба преписи ще бъдат изключени от доказателствата по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцата за задължаване на
ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялото й трудово досие.
УКАЗВА на ищцата най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи трудовата си книжка в оригинал за констатация.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 17.06.2024 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства.
5
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6