Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

Гр. Пловдив, 24.02.2012 година

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на двадесет и  четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Катя Грудева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6017 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл.128 КТ, вр.чл.245 КТ и чл.221, ал.1 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Х.Т.Н. , ЕГН ********от гр.П., против “Деми принт” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. Павел Калпакчиев № 48, представлявано от Е. Д.-у..

Ищецът твърди, че е работил при ответника по трудов договор на длъжността “к. о.”, а със Заповед № ...../08.09.2010г. трудовия договор бил прекратен на осн.чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от 08.09.2010г. Останали неуредени взаимоотношения с работодателя, които въпреки усилията за доброволното им уреждане и съдействието на Инспекция по труда, която дала предписание за изплащане на ТВ до 20.11.2010г., работодателят не направил това. Твърди до момента да не са му изплатени тр. възнаграждения за периода 01.01.2010г.-08.09.2010г., а именно:  ТВ за м.януари 2010г. - 291лв.; ТВ за м.февруари 2010г. - 291лв.; ТВ за м.март 2010г. - 291лв.; ТВ за м.април 2010г. - 291лв.; ТВ за м.май 2010г. - 291лв.; ТВ за м.юни 2010г. - 291лв.; ТВ за м.юли 2010г. - 291лв.; ТВ за м.август 2010г. - 291лв. и ТВ за м.септември 2010г. – 80,0лв. или общо сумата от 2408лв. Не му било изплатено и обезщетение по чл.221 КТ в размер на БТВ за един месец, записано в уволнителната заповед в размер на 291лв. Това до момента не е направено от ответника. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 2699лв., в това число 2408лв., представляваща ТВ за периода 01.01.2010г.-08.09.2010г. и 291лв. -обезщетение по чл.221 КТ, ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на искова молба до окончателното плащане и разноски.

В писмен отговор ответникът чрез пълномощника адв.К. на представителя по закон, оспорва исковете по основание и размер, не обосновава възраженията си.

В о.с.з. на 09.03.2011г. ищецът, чрез пълномощника си адв.П., подържа исковете.

В о.с.з. ответникът, не изпраща представител, не взема отношение.

От представения Трудов договор №....../27.03.2008г. (л.3), сключен на осн. чл.67, ал.1,т.1 КТ, се установява между страните да е възникнало трудово правоотношение за неопределено време, като Х.. Н. е заел длъжността “к. о.” на пълен работен ден от 8 часа, с ОТВ от 220лв. при повременна система на заплащане; платен годишен отпуск от 20 раб. дни и срок на предизвестие еднакъв за двете страни – един месец.  Трудовия договор да е подписани от двете страни, с което са изразили и воля за сключването им, включително за всички клаузи от него.  Със Заповед № ..... от 08.09.2010г. на работодателя ТД на Х. Н. е прекратен, считано от 08.09.2010г. и на основание чл.327, т.2 КТ - поради забаяене изплащането на трудовото възнаграждение. В самата Заповед № ......е направено записване на Н. да се изплати обезщетение на осн.чл.221, ал.1 КТ – от 291лв. От направените записвания в ТК на Н. (л.8), на която законът придава удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства, се установява, да са направени три записвания от работодателя “Деми принт” ЕООД, като в периода 27.03.08г.-07.09.10г. ищецът е заемал длъжността “к. о.”, а в  периода 01.01.10г.-07.09.10г. с ОТВ от 291лв., като ТД е прекратен на 08.09.10г. и на осн. чл.327, т.2 КТ.

Видно от представените от ищеца негова Жалба до Инспекция по труда Пловдив и отговор до него от ИТ –Пловдив с изх.№ ***-****/21.10.2010г., при пороверката извършена при работодателя е установено да не са били изплатени на ищеца трудовите възнаграждение за периода от м.януари до м.август 2010г-, като е дадено и предписание на Деми принт ЕООД да отстрани нарушението и изпрати тези тр.възнаграждения до 20.11.2010г.

По делото е приета ССЕ изготвена от в.л.Б. В., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и основана на проверени счетоводни документи в ответното дружество – ведомости за заплати за процесните месеци и РКО представени на вещото лице. Видно от таблица от констативно-съобразителна част от ССЕ и т.1 от заключението за периода 01.01-07.09.2011г. по ведомост за заплати от ответника е начислено на Н. трудово възнаграждение на база БТО от 291лв. месечно, върху което са начислени и нормативно определени удръжки, като е останала за получаване сумата от общо 1882,44лв., в това число: ТВ за м.януари – 230,21лв.; ТВ за м.февруари – 230,21лв.; ТВ за м.март – 230,21лв.; ТВ за м.април – 230,21лв.; ТВ за м.май – 230,21лв.; ТВ за м.юни – 230,21лв.; ТВ за м.юли – 230,21лв.; ТВ за м.август – 224,93лв. и ТВ за м.септември – 46,04лв. В заключението е посочено, че от ответника са представени РКО – без дата, според които на Х.Н. са изплатени суми в общ размер на 1827лв. В о.с.з. на 17.06.2011г. вещото лице е дало обяснение, че във ведомости за заплати за процесния период няма положени подписи от Н. за получил сумите, а на представените му от ответника РКО е положен подпис, като е отразено и основание за плащането –частично плащане за заплата. Съгласно т.2, 3 и 4 от заключение по ССЕ БТВ на Н. за пълен работен месец е в размер на 291лв., а и размерът на обезщетението по чл.221 КТ за един месец е 291лв.

Във връзка със заключение по ССЕ, по искане на ищеца е задължен ответникът да представи РКО, които е представил на вещото лице. Копия от тях ся представени от вещото лице, но не и от ответника. Именно тези копия е оспорил ищецът. Следва да се отбележи, че вещото лице не може да представя вместо страната писмени доказателства. На ответника е съобщено задължението му да представи РКО, които е  представил на вещото лице. Такива не са представени по делото. Назначена е и втора единична ССЕ, поискана от ищеца, със задача да се извърши проверка на счетоводството на ответника да отговори редовно ли е водено счетоводството и отразени ли са РКО за процесния период по счетоводни сметки за заплати. Такава не е изготвена от в.л. В., тъй като ответникът не му е осигурил достъп до документацията, въпреки да е издадено на вещото лице съдебно удостоверение за това.

При така установеното от фактическа страна, съдът формила и парвните си изводи: Работодателят е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за заплати трудовото възнаграждения на ищеца за периода м.януари-м.септември 2010г., но е изпълнил задължението си за заплащане на така начислените ТВ, както и задължението си да начисли на Н. обезщетение по чл.221 КТ за неспазено предизвестие от 30дни в размер на едно БТВ обезщетение- преди завеждане на искова молба, а и до момента не се установява това да е направено. Този извод се налага, предвид липсата на каквито и да било доказателства за изпращане на ТВ на Н. за процесните месеци, както и оспорването от ищеца на ССЕ в частта отразяваща плащане с РКО и оспорване на самите РКО, които ответникът не е представил, а не и заявил че ще се ползва от такива документи. Освен това е създал и необосновано затруднения за изясняване на фактическонто положение, като не  осигурил достъп на вещото лице до счетоводната си документация. Не без значение е и обстоятелството, че от Инспекция по труда е установено за същите месеци да не е изплатено трудово възнаграждение на Н., което обстоятелство не е оспорено от Деми принт ЕООД с отговора на искова молба нито в хода на делото. Ето защо съдът прима за установено, че трудовите възнаграждения за периода 01.01.2010г.-07.09.2010г. не са изплатени на Н..

Основателно съдът намира възражението на ответника по отношение на размера на исковете за трудови възнаграждения за процесния период. В тази връзка съдът намира, че размера на дължимите от работодателя трудови възнаграждения следва да се съобрази с това, което дължи като сума за изплащане, а не в размер на уговореното с трудовия договор ОТВ, тъй като удръжките които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО и други предвидени в КСО не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл. 128 КТ на работника. Те са публично правно задължение към държавата и следователно размерът им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение. Уговореното трудово възнаграждение е дължимо от работодателя, в размера на сумата за получаване, и тъй като ответникът е изпълнил задължението си по КТ да начисли трудово възнаграждение на работника, респективно по начислено такова да изчисли и приспадне законово регламентирани удръжки, внасянето на които от името и за сметка на работника е негово задължение по КСО, а е работникът не е получил начисленото му ТВ за месеците от януари до 07.09.2010г.включително и до момента, то  искът по чл.128 КТ и акцесорния по чл.86 ЗЗД са доказани по основание. По тези съображения съдът намира иска за неизплатени трудови възнаграждение за периода 01.01.2010г.-07.09.2010г.  за частично основателен до размера на 1882,44лв., в сума за получаване, която ще се осъди ответникът да заплати, ведно със законната лихва от предявяване на искова молба- 01.04.2011г. до окончателното плащане, а над този размер и до пълния претендиран такъв от 2408,0лв. и за законната лихва искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

По иска по чл.221, ал.1 КТ за заплащане на сумата от 291лв., съдът намира следното:  Безспорно е установено по делото, че ответникът е бил в забава за изплащане на трудови възнаграждения на Н., като е бил в забава за изплащане е на трудови възнаграждения за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август и септември 2010г., при което законосъобразно работника е прекратил едностранно трудовия си договор на осн.чл.327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, считано от 08.09.2010г., което обстоятелство е признато и  от работодателя в издадена от него за това нарочна Заповед №....../08.09.2011г., в която е записал и свое задължение за заплащане  на обезщетение именно на основание чл.221, ал.1 КТ в брутен размер на 291лв., в какъвто и размер според неоспореното заключение по ССЕ се дължи същото. При което исковете по чл.221, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД са основателни и доказани по размер в пълния претендиран такъв  от 291,0лв., представляваща брутен размер на обезщетение при прекратяване на ТД на осн. чл.221 КТ,вр. чл. 327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, която и сума ще се осъди ответникът  да заплати на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на искова молба- 01.04.2011г. до окончателното плащане.

При този изход на делото и  на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право на разноски, и ще се осъди ответникът да му заплати направените по делото разноски в размер на 241,58лв. по съразмерност с уважената част от исковете,  за адвокатско възнаграждение, при представени доказателства за направени такива от 300лв. Ответникът не е претендирал разноски, и такива не следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи произнасяне по незаявени претенции, в това число и за разноски.

На основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет -държавна такса в размер на 125,30лв. от по 75,30 лв. и 50лв. минималната по наредбата за всеки от уважените обективно съединените общо 2 иска, както и 40,26лв. разноски за ССЕ по съразмерност при изплатени такива от 50лв. от БС.

По изложените съображения ПРС, ХVгр. с.,

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Деми принт” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Павел Калпакчиев” № 48, да заплати на Х.Т.Н. , ЕГН ********от гр.П., със съд. адрес гр.П., ул.”й. Г.” № ....., чрез адв. П., Сумата от общо 1882,44лв. (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 44ст.), представляваща незаплатено трудово възнаграждения в сума за получаване за периода 01.01.2010г. – 07.09.2010г., ведно със законната лихва от 01.04.2011г. до окончателното плащане, като отхвърля исковете по чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД  над този размер и до пълния претендиран такъв от 2408лв. за същия период и за законната лихва от 01.04.2011г., като неоснователни.

ОСЪЖДА “Деми принт” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Павел Калпакчиев” № 48, да заплати на Х.Т.Н. , ЕГН ********от гр.П., със съд. адрес гр.П., ул.”й. Г.” № ....., чрез адв. П.,  Сумата от 291,00лв. (двеста деветдесет и един лева), представляваща брутен размер на неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1, при прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от 01.04.2011г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА “Деми принт” ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. “Павел Калпакчиев” № 48, да заплати на Х.Т.Н. , ЕГН ********от гр.П., със съд. адрес гр.П., ул.”й. Г.” № .... чрез адв. П.,  Сумата от 241,58лева (двеста четиридесет и един лева и 58ст.) разноски за производството за адвокатско възнаграждение, А на ПРС сумата от 125,30 лева (сто двадесет и пет лева и 30ст.) - държавна такса, както и Сумата от 40,26лв. (четиридесет лева и 26ст.) разноски за ССЕ по съразмерност, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от получаване на съобщението, а копие от същото да им се изпрати.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ/п/

                      ( Валентина Иванова)

Вярно с оригинала!

ИТ