МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 57/10.12.2019 ГОД. ПО НОХД № 92/2017 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
– КУБРАТ
Производството
е образувано по внесен от Районна прокуратура – Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимите:
– З.М.М. *** за това, че през периода 01.01.201
Зг. до 08.02.201 Зг. в гр.Баку, Република Азербайджан, действайки в условията
на продължавано престъпление, след предварителен сговор със З.З.А. и Л.К.М., с цел да набави за себе си и за З.А. и Л.М.
имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Е.З. син на Е. от гр.Баку,
гражданин на Република Азербайджан, че е от Република Косово и понастоящем
живее в гр.Бургас; че е получила в наследство голям земеделски участък в Косово
и във връзка с това се налагало да пътува до Косово, за подписване на
документи, но нямала средства -пари за паспорт, самолетен билет и депозит в
банка, за да може да пътува в друга държава и пари за плащане на данъци в
Република Косово и с това му е причинила имотна вреда в размер на 10 896,91
лв., представляващи левовата равностойност на 7 525 щатски долара – престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
– Л.К.М.
*** за това, че през периода 01.01.201 Зг. до
08.02.201 Зг. в гр.Баку, Република Азербайджан, действайки в условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор със З.М.М. и З.З.А., с цел да набави за
себе си и за З.М. и З.А. имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Е.З.
син на Е. от гр.Баку, гражданин на Република Азербайджан, че е от Република
Косово и понастоящем живее в гр.Бургас; че е получила в наследство голям
земеделски участък в Косово и във връзка с това се налагало да пътува до
Косово, за подписване на документи, но нямала средства - пари за паспорт,
самолетен билет и депозит в банка, за да може да пътува в друга държава и пари
за плащане на данъци в Република Косово и с това му е причинила имотна вреда в
размер на 10 896,91 лв., представляващи левовата равностойност на 7 525 щатски
долара –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
209, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
– З.З.А. *** за това, че А. през периода 01.01.201 Зг. до 08.02.201 Зг. в гр.Баку, Република
Азербайджан, действайки в условията на продължавано престъпление, след предварителен
сговор със З.М.М. и Л.К.М., с цел да набави за себе
си и за З.М. и Л.М. имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Е.З.,
син на Е. от гр.Баку, гражданин на Република Азербайджан, че е от Република
Косово и понастоящем живее в гр.Бургас; че е получила в наследство голям
земеделски участък в Косово и във връзка с това се налагало да пътува до
Косово, за подписване на документи, но нямала средства - пари за паспорт, самолетен
билет и депозит в банка, за да може да пътува в друга държава и пари за плащане
на данъци в Република Косово и с това му е причинила имотна вреда в размер на
10 896,91 лв., представляващи левовата равностойност на 7 525 щатски долара – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1 от НК във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението,
така както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по
досъдебното производство и на съдебното следствие доказателства, сред които
изготвени експертизи – почеркови и финансова, както и
депозираният чрез международна поръчка протокол от разпит на пострадалия З., установяват
по безспорен начин авторството им в извършване на инкриминираното деяние.
Пледира на всеки от подсъдимите да бъде наложено предвиденото за извършеното
престъпление наказание ориентирано на минимума – една година лишаване от
свобода, което следва да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК за тригодишен
изпитателен срок.
Подсъдимите
З.М.М., Л.К.М. и З.З.А., както
на досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се признават виновни
в извършване на деянията, за които са обвинени. Възползват се от правото да не
дават обяснения. Защитникът им пледира
за постановяване на оправдателна присъда, предвид събраните доказателства,
които не установяват по един категоричен и не будещ съмнение начин авторството
им. Заявява, че от заключенията по изготвените почеркови
експертизи не се установява, че подзащитните му са
положили подписи в бланките за получени суми чрез системата „Уестърн Юнион“. Алтернативно ако
съдът ги признае виновни пледира наказанието да бъде определено под минимума,
предвид изминалия дълъг период от време от извършване на деянието до
реализиране на наказателната им отговорност.
Съдът,
след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.З.М.М. е 58-годишна,
с българско гражданство, омъжена, осъждана – реабилитирана, с начално
образование, безработна.
Подс.Л.К.М. е 44-годишна, неомъжена,
неосъждана, с начално образование, безработна.
Подс. З.З.А.
е 27-годишна, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с начално образование,
безработна.
Св.Е.З.
е гражданин на Република Азербайджан и живее
в гр.Баку, Бинагадински район, ж.к. Биляджари, компл. Ени, незаконно построен.
Подсъдимите
З.М.М. и Л.К.М. ***, а подс.З.З.А. ***. Подс.М. е вуйна на подс.А..
През
месец януари 2013 год. свидетелят Е.З. се запознал с подс.З.М.
въз основа на отправено съобщение за приятелство по „SKYPE“ от адресат leren 20122012 на неговия адрес Ezyen2. След като М. се
запознала и осъществила контакт със св.З., с племенницата си подс.З.З.А. въвели в заблуждение
св.З.. М. му разказала, че по произход е туркиня от Косово и понастоящем живее в гр.Бургас; че е станала очевидец
на разстрела на своите родители от сърби, когато се връща от училище в Косово;
че после с баба си се преселили в България. Обяснила, че в България преживява
трудно, защото е туркиня, завършила е образованието си, но никой не я наемал на
работа, поради което живеели с пенсията на баба й, като при възможност
почиствала домове. При един от разговорите подс.М. споделила,
че получила голям земеделски терен, принадлежащ на майка й, защото майка й
нямала братя и сестри. М. заявила на З., че се налага да пътува до Косово за
подписване на документите относно получаване на земеделския имот, но нямала
средства за паспорт и самолетен полет до Косово. Разказала, че с получените
средства от продажбата на тези земи, с баба си ще се преместят в Турция и ще си
намери работа, съответстваща на образованието й на фризьор.
След
като подс.М. под диктовката на А. разказала това на З.,
той се трогнал от историите и на 30.01.2013 г. посредством системата за парични
преводи „Western Union“
изпратил на подс.М. по нейно искане 450 щатски
долари, за да покрие разходите си.
На
04.02.2013 г., М. отново се обадила на З. и обяснила, че се намира на летището,
но по законите на Европейския съюз неомъжените момичета следвало да внесат
депозит от 300 евро в банката, за да могат да пътуват в чужбина, а поради
липсата на тези пари била препятствана да пътува до Косово. Тъй като М. молела
за помощ, З. чрез системата за парични
преводи „Western Union“
изпратил още 450 щатски долари.
На
05.02.2013 г. подс. М. се свързала отново със З. и му
съобщила, че тъй като визата й била тримесечна, следвало да внесе по 300 евро
депозит за всеки месец. Поради нейната настоятелна молба З. изпратил на нейно
име още 900 щатски долари.
На
06.02.2013 г. подс.М. отново се обадила на З. и обяснила,
че неправилно е разбрала информацията, защото за депозит всъщност били необходими по 900 евро месечно. Тогава Е.З.
и отговорил, че повече не може да помогне. Малко след това на св.З. се обадила подс. А., която се представила за младо момиче, приятелка
на подс.М.. Обяснила на св.З., че се намира у подс.М. и състоянието на последната се е влошило от глад и
повишено кръвно налягане. След това дала телефона на подс.М.
и тя помолила З. да й изпрати отново пари, за да не я оставя на половината път
и разплакана увещавала З., че ще му
върне взетата сума когато се върне в България. З. съжалил плачещата и молеща за помощ подс.М. и обещал да прати пари. М. помолила З. да преведе
парите на името на подс.Л.М.. Въпреки желанието си да
изпратя парите на същия ден, поради изискванията на системата за парични
преводи „Western Union“, че
едно и също лице за един ден не може да изпрати повече от 1000 щатски долари,
св.З. помолил колегите си от фирма „Шуратаз“ ООД да
му помогнат. Така на името Л.М.З. изпратил от свое име 1000 щатски долари, от
името на А.Х. - 740 щатски долари и 1000 щатски долари от името на Е.Р.,
граждани на Република Азербайджан.
На
07.02.2013 г. подс.М. се обадила отново на З. и със
сълзи на очи му казала, че този път са и необходими 1000 евро за застраховка.
Думите й се сторили праводоподобни на З. и той
изпратил на името, което посочила М. – Л.М.,
1000 щатски долари от свое име и още 420 долара от името на А.Х..
На
08.02.2013 г. подс.М. отново се обадила на
пострадалия и му казала, че е в Косово при адвокат, но не може да придобие
собствеността върху наследствения имот поради неплатени данъци. За приключването
на процедурата тя помолила да й изпрати още 800 евро. Същия ден З. изпратил на
името на Л.М. 553 щатски долари от свое име и още 553 щатски долари от името на
А.Х..
На
09.02.2013 г. З. се свързал с М., която
му обяснила, че се намира в Косово, че вече продала земята и парите били
преведени на нейна сметка. Съобщила му, че същата вечер има полет до София и
след като пристигне в България ще му върне парите.
На
10.02.2013 г. З. позвънил на подс.М., тя отворила
слушалката, но не му отговорила. По това време свидетелят чувал мъжки и детски
гласове. Следващите два три дни З. й писал съобщения от мобилния телефон,
опитвал се да й звъни, но тя не отговаряла на съобщенията и позвъняванията,
въпреки че ги получавала. Направил опит да
се свърже с нея и по SKYPE, но тя деактивира адресата leren
20122012, чрез който се свързвали. С това връзката между З. и подс.М. била окончателно прекъсната и З. разбрал, че бил
измамен. З. подал жалба до посланика на Република България в гр.Баку,
Азербайджан.
Св.З.
се свързвал с М. чрез контакта в „SKYPE“
leren 20122012 и телефонен номер 00359 894 863 748,
по който многократно разговаряли. Всички парични преводи били извършени
посредством системата за парични преводи „Western Union“, като в бланките било посочено, че парите са
получени от подс.З. М. и подс.Л.М.
в бюра на „Уестърн Юниън“ в гр.Исперих. След всеки
направен превод подс.М. потвърждавала получаването на
парите чрез кратко съобщение на един от следните телефони, които ползвал З.:
+99 450 3560 509 и +99 470 3560 509.
Видно
от събраните доказателства, за комуникацията с пострадалия З. е бил ползван
телефона на подс.З.А. - 0894/863748. Този номер подс.А. лично е посочила като свой в молбата до ОДМВР–Разград
за подновяване на документи за самоличност. От разпечатките за проведените
разговори е видно, че св.З. многократно е търсил подс.М.
на телефона, който е бил използван от подс.А..
В
действителност подс.З.М. *** и е българска гражданка.
Никога не е била гражданка Косово и не е живяла в гр.Бургас. Подс.М. не е имала намерение да напуска страната и да
заминава за Косово. Никога в посоченият инкриминиран период М. не е напускала
страната в посока Република Косово. Историите, които разказвала на потърпевшия,
били единствено с цел да набави за себе си и за племенницата си З.А. имотна
облага по незаконен начин.
В хода
на разследването е било извършено претърсване и изземване в дома на подс.З.З.А. при което са били
иззети вещи имащи значение за делото: лаптоп „ДЕЛ“, модел POYT INSPIRONMINI1012
със зарядно устройство - ВД № 1; безжичен рутер
TENDA, модел W308R, mac адрес C83A3549BFF8, серия NE
0180201014306542, със зарядно устройство - ВД № 2;
Мобилен телефон „САМСУНГ“, със сим-карта на „Глобул“ GT 19505 с имей
358904/05/32102010, серия NR 28F302W,6e3 зарядно
устройство - ВД № 3; Мобилен телефон „САМСУНГ“, без сим-карта,
модел GT 18160 с имей 356035/05/797147/1, серия №
RF1D65WIMRL, без зарядно устройство - ВД № 4; Мобилен
телефон „НОКИА-365“ с имей 356689058949157, без зарядно устройство - ВД № 5. Същите са приложени като
веществени доказателства по делото.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че общият размер на изпратените
парични преводи от св.Е.З. 7 525 щатски долара, чиято левова равностойност възлиза
на 10 896.91 лева.
От
заключението на изготвената съдебно-почеркова
експертиза е установено, че подписите за клиент в разплащателни разписки за
получаване на пари с номера MTCN № № 705-266-7381/04.02.2013 г., 198-602-3189/08.02.2013г., 994-410-3359/30.01.2013
г., 717-209-1459/05.02.2013 г. и 517-088-0276/08.02.2013 г. са изпълнени от З.М.М.; подписите за клиент в разплащателни разписки за
получаване на пари с номера MTCN № № 019-П7-0153/06.02.2013 г.,
818-672-5822/06.02.2013 г, 444-616-9507/07.02.2013г., 513-724-5179/06.02.2013
г. и 887-764-9281/07.02.2013 г. не са изпълнени от Л.К.М.. Ръкописният текст „**********“
в графата „телефон за връзка“ в заявление за издаване на документи за
самоличност на български граждани с вх. № 196/30.01.2013 г. е изписан от З.З.А..
Въз
основа на изисканите и приложени справки от мобилните оператори е изготвена и
техническа-информационна експертиза.
По
доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимите, така
и индивидуализират деянието им. Приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 3 от НПК показания на св. Е.З., показанията
на разпитаните на съдебното следствие свидетели
М., Г., Л. и Б. се подкрепят от писмените доказателства по делото:
протоколи за претърсване и изземване, фотоалбуми, съдебно-икономическа валутна
експертиза, съдебно- почеркова експертиза,
техническа-компютърна експертиза, справки от мобилни оператори, оригинали на
бланки за получени преводи изпратени от Е.З. чрез системата „Уестърн юнион”, веществени
доказателства, справки за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От правна страна:
С действията
си подсъдимите З.М.М. и З.З.А. са осъществили състава
на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
26 ал. 1 от НК, тъй като през периода 01.01.2013 г. до
08.02.2013 г. в гр. Баку, Република Азербайджан, действайки в условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си, с цел да набавят за себе си имотна
облага са
възбудили
и поддържали заблуждение у Е.З. син
на Е. от гр. Баку, гражданин
на Република Азербайджан, че М. е от Република Косово и понастоящем живее в гр. Бургас; че
е получила в наследство голям земеделски участък в Косово и във връзка с това
се налага да пътува до
Косово, за подписване на документи,
но няма средства
– пари за паспорт, самолетен билет и депозит в банка, за да
може да пътува
в друга държава и пари за плащане
на данъци в Република Косово, и с това
му е причинила имотна вреда в размер на 10 896.91 лв., представляващи левовата равностойност на 7 525 щатски долара.
От обективна страна:
Подсъдимите М. и А., при разговорите през социалните мрежи и по телефон, са създали неправилна представа
у св.З., че
първата е живяла в Косово и е сирак след разстрела на родителите й, на който
била свидетел; че живеела с баба си в момента в България, в гр. Бургас, но при
много лоши условия, не работи; впоследствие че и трябват пари, за да отиде в
Косово и да се погрижи за наследството, останало й от нейната майка, като за
целта са й необходими пари за паспорт, после за виза, после, че следва да има
определена сума по сметката си според срока на визата, за да пребивава в
Косово; че не са платени данъците за наследствения имот. А. се представила за
приятелка на М. и също потвърдила нуждата от финансови средства. И двете по
този начин създали неправилни представи
у пострадалия. Тя и поддържала заблуждението, като заявявала,
че вече е пристигнала в Косово, че й трябват пари за неплатените данъци и пр. Формираните в съзнанието
на свидетеля неверни представи, са повлияли на волята
му да извърши разпоредителни действия, причиняващи
му имотна вреда.
Същият не би ги извършил без
заблуждението, в което е бил въведен, поради
което предоставил на подсъдимата исканите средства, в резултат
на което М. и А. установили фактическа власт
върху движимите вещи – пари. В резултат
на тези разпореждания,
извършени вследствие на
неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за пострадалия, която
всъщност е била целта на подсъдимите, тъй
като има характер на облага
за тях и с това е и довършено
престъплението. Установява се, че в инкриминирания
период от 01.01.2013 г. до
08.02.2013 г. са извършили шест деяния, които осъществяват
поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителен
период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо извършеното
от тях следва да се квалифицира в условията на продължавано
престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК.
Доколкото
деянието е извършено от две лица – подсъдимите З.М. М.
и З.З.А., сговорили се предварително, съдът намира,
че е налице квалифициращия признак във връзка със субекта на престъплението по
чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК. Предварителният общ умисъл на извършителите за
осъществяване на конкретната измама в значителна степен увеличава възможностите
за създаване и използване на невярната представа у заблуденото лице, а оттук и
за причиняване на имотната вреда.
От
субективна страна подсъдимите са действали при пряк умисъл – съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и видно
от действията им, водени от користни мотиви са искали настъпването на тези
последици.
Не се
установи от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, съпричастността
на другата подсъдима по делото Л.К.М., видно от изготвената почеркова
експертиза, подписите положени в бланките, в които тя фигурира като получател
не са нейни. Не се установяват съставомерни признаци
от състава на престъплението, в извършването на което е обвинена.
С оглед това
съдът намери, че подсъдимата Л.К.М. не е осъществила състава на престъпление по
чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.З.М. М. за виновна в извършване на престъплението
по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 209, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК и й наложи
наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало,
съдействие за разкриване на обективната истина; изминалия дълъг период от време
от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, и отегчаващи – няма. Предвид
изложеното съдът констатира наличието на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, с оглед на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложи на подс.М. наказание под минимума предвиден в закона за
извършеното престъпление, а именно шест месеца лишаване от свобода.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над три
години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната
превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на
определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
Предвид
изложеното съдът призна подс.З.З.А.
за виновна в извършване на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК и й наложи наказание при индивидуализацията на което
съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало,
съдействие за разкриване на обективната истина; изминалия дълъг период от време
от извършване на деянието до реализиране на наказателната отговорност, и отегчаващи – няма. Предвид изложеното съдът
констатира наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства, с оглед на които и най-лекото, предвидено в закона наказание се
оказва несъразмерно тежко. Ето защо определи наказанието при условията на чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК и наложи на подс.А. наказание
под минимума предвиден в закона за извършеното престъпление, а именно шест
месеца лишаване от свобода.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над три
години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната
превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изтърпяването на
определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
Предвид
изложеното по горе съдът призна подсъдимата Л.К.М. за невиновна и на основание
чл. 304 от НПК я оправда по обвинението по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК.
С оглед
този изход на делото – осъдителна присъда, подсъдимите З.М. М.
и З.З.А.
следва да заплатят, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по делото
разноски: в полза на ОД на МВР – гр. Разград по 112.92 лева – разноски на
досъдебното производство и по сметка на Районен съд – Кубрат по 531.00 лева – разноски на съдебното следствие.
С
присъдата съдът постанови, на основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК веществените
доказателства по делото: лаптоп „ДЕЛ”, модел POYT INSPIRONMINI1012 със зарядно устройство – ВД № 1; безжичен рутер TENDA, модел
W308R, mac адрес C83A3549BFF8, серия NE
0180201014306542, със зарядно устройство – ВД № 2;
Мобилен телефон „САМСУНГ“, със сим-карта на „Глобул“ GT 19505 с имей
358904/05/32102010, серия NR 28F302W, бeз зарядно устройство - ВД № 3; Мобилен телефон „САМСУНГ“, без
сим-карта, модел GT 18160 с имей
356035/05/797147/1, серия № RF1D65WIMRL, без зарядно
устройство – ВД № 4; Мобилен телефон „НОКИА-365“ с имей
356689058949157, без зарядно устройство - ВД № 5, да
се отнемат в полза на след влизане в сила на присъдата.
В този
смисъл съдът постанови съдебния си акт.
Председател: /П/ Ал. Великова