№ 23473
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110132526 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ************ЕАД срещу ***********
АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
сумата от 5 757,26 лв., представляваща непогасено регресно вземане за
изплатено по имуществена застраховка „Автокаско“ обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 24.09.2023 г., в т.ч. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.06.2024 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 24.09.2023 г. в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка „Автокаско” е настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при
ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“, с рег. № *********** ,
последният собственост на *******ЕООД , в размер на сумата от 5 742,26 лв.,
чиято стойност ищецът изплатил като застрахователно обезщетение, за
определянето на което сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Твърди, че според съставения двустранен констативен протокол за ПТП
причина за настъпване на застрахователното събитие е поведението на водача
на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите лек автомобил марка „Фолксваген-Пасат“ с
рег. № ******** . По повод настъпилото произшествие при ищеца била
образувана щета № *************, извършен бил оглед на увредения
автомобил и след експертна оценка било изплатено застрахователно
обезщетение. Ответникът постановил отказ за възстановяване на заплатеното
1
от ищеца обезщетение и разноски за определянето му. Ищецът моли за
уважаване на иска. Претендира разноски за производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка
„Фолксваген-Пасат“ с рег. № ******** . Релевира възражение за
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца лек
автомобил, като оспорва и самия механизъм на произшествието. Оспорва като
прекомерно завишена стойността на вложените в ремонта на лекия автомобил
труд, материали и резервни части. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
разноски .
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Следователно, за възникване в полза на ищеца на регресното вземане по
чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: наличието на
сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновното и противоправното поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, са
причинени имуществени вреди, за което застрахователно събитие
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования по имуществената застраховка
или на трето лице, овластено да получи плащане, застрахователно
обезщетение в претендирания размер, съответстващо на стойността на
действителните вреди. Съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от визирания
фактически състав.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да
установи положителния факт на плащане на обезщетението и възраженията,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч.,
възражението за съпричиняване. В тежест на ответника е в условията на
2
обратно доказване да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С приетия за окончателен проект за доклад, обективиран в Определение
№ 41931/16.10.2024 г., за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че към датата на застрахователното
събитие лек автомобил марка „Фолксваген Пасат „ , е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответника; че ищецът е изплатил на соченото от него като увредено лице
застрахователно обезщетение в посочения с исковата молба размер. Ето защо
и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването на посочените
факти за доказано по делото.
Не е налице спор, а и от приетата като писмено доказателство по делото
Застрахователна полица № *********** г. се установява наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане между ищеца в качеството на застраховател и
собственика на процесния лек автомобил марка „ Пежо 308 „ с рег. №
*********** , в качеството на застрахован с период на покритие от 17:47 ч. на
18.07.2023 г. до 23:59 ч. на 17.07.2024 г. при покрит риск „КАСКО+“.
Спорен между страните по делото се явява механизмът на процесното
ПТП, който се установява еднопосочно от приетия Двустранен констативен
протокол за ПТП от 24.09.2023 г., останалите приобщени по делото писмени
доказателства /уведомление за щета, опис на щета/, събраните гласни
доказателства чрез разпит на водача на застрахования при ответника л.а.
„Фолксваген Пасат „ –Я. Х. Х. , заключението на вещото лице по съдебната
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като достатъчно обосновано, обективно и компетентно изготвено от
специалист в съответната област. Представеният двустранен констативен
протокол за ПТП е съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в
процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „б“ ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са
само имуществени, какъвто е и конкретният случай, с оглед на което
протоколът съставлява годно доказателство за установяване на
обстоятелствата по настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Протоколът е подписан от името на двамата водачи, чието авторство не е
оспорено от страна на ответника. По своята правна природа двустранният
констативен протокол за ПТП има характера на частен свидетелстващ
документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият обективира
съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване
на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на
официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за
факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти
при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други
допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се изяснява,
3
че на 24.09.23г. около 20:35ч. в гр. Варна застрахованият при ответника лек
автомобил марка „ Фолксваген Пасат “, с рег. № ******** се движи по ул.
********** и в района на кръстовището, образувано с ул. ********** водачът
предприема маневра за „ завой надясно“, при която поради неосигуряване на
достатъчна дистанция , реализира ПТП с паркиран отляво на ул. **********
л.а. „Пежо 308“, с рег. № ***********. Според заключението на вещото лице
от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е
поведението на водача на л.а. „Фолксваген пасат“ с рег. № **********, който с
избора на скорост и органите за управление на превозното средство , при
извършване на маневра завой надясно , не е оставил безопасна странична
дистанция до паркирания л.а. „Пежо“ 308, с рег. № *********** .
В причинно-следствена връзка с произшествието на застрахования при
ищеца лек автомобил марка „Пежо“, модел „308“ са нанесени материални
щети, описани в ДКП и в опис-заключение по щета ************* , които
оценени на база пазарни цени на официалния представител на марката към
датата на ПТП възлизат на 5742,26лева .
При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП
въз основа на събраните по делото и преценени в съвкупност доказателства
съдът приема, че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на
водача на лек автомобил марка „ Фолксваген Пасат “, с рег. № ******** ,
застрахован при ответното дружество. От гореизложеното следва извод, че
презумпцията за виновност по чл. 45 ЗЗД не е оборена от страна на ответника
при условията на обратно доказване, поради което съдът приема, че са налице
всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 45 ЗЗД, ангажиращи
имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка „
Фолксваген Пасат “, с рег. № ******** , застрахован при ответника, по
отношение на причинените от процесното пътнотранспортно произшествие
вреди.
Неоснователно е своевременно наведеното в отговора на исковата молба
възражение, че процесното застрахователно събитие е настъпило при
условията на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
увредения лек автомобил. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за
установяване на действия или бездействия, с които увреденият е допринесъл
за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не ангажира
доказателства, от които да следва категоричен извод, че към момента на
настъпване на процесното произшествие водачът на увредения лек автомобил
с поведението си е допринесъл за настъпване на увреждането.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин
конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно
да е способствало за настъпването на вредите, като е създало условия или е
улеснило тяхното настъпване /така Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012
4
г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, II т.
о./. Приносът на увреденото лице трябва да е конкретен и да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ,
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400,
ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т. е., по пазарната цена на
същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І т. о.,
Решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о., Решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.; Решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., Решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./.
При имуществените застраховки стойността на дължимото
застрахователно обезщетение се определя по следния начин: ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години
и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката (официален
фирмен сервиз), следващото се застрахователно обезщетение е това, за
стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния
фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във
връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе
две условия, т.е., ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
повече от три години или отремонтирането е станало не в официален
сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база
на средната пазарна цена, т.е. изхожда се от възстановителната стойност
на имуществото.
От приетите по делото писмени доказателства следва, че нанесените по
процесния лек автомобил материални щети са отстранени в официален сервиз
на марката. Съгласно заключението на вещото лице към датата на събитието
увреденият автомобил е бил в експлоатация за период от 2месеца и 7 дни ,
считано от датата на първоначална регистрация- 17.07.2023г. Поради това
обезщетението следва да се определи съобразно дадената от вещото лице по
съдебната автотехническа експертиза рекапитулация по средни пазарни цени
за официалния представител на марката за резервни части към датата на ПТП
– 24.09.2023 г., според която стойността на щетите, причинени на лекия
5
автомобил, възлиза на сумата от 5742,26 лв. Съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ
застрахователното дружество има право да получи и стойността на
направените за определяне на застрахователното обезщетение ликвидационни
разноски от 15 лв., която съдът приема, че е в рамките на обичайния размер на
разноските при определяне на щета по риска „Каско“ при ПТП. С оглед всичко
изложено дотук, съдът достига до извод, че следващото се на ищеца регресно
вземане за застрахователно обезщетение за причинените вследствие от
процесното ПТП щети по лек автомобил марка „Пежо-308“, с рег. №
*********** възлиза на сумата от 5757,26 лв., включваща и сторените
ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Не се спори между страните, а и от представените по делото фактури и
платежни нареждания за кредитен превод се установява, че в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е извършил плащания в полза на сервиз „
София Франс Ауто “ АД в размер на 5 742 ,26 лв., чиято стойност, като се
вземе предвид заключението на вещото лице, заедно с включване на обичайни
ликвидационни разноски, съвпада с действителните вреди по средни пазарни
цени за оригинални резервни части. Доколкото от ответника нито се твърди,
нито се доказва заплащане на щетите , съдът намира, че предявеният
осъдителен иск се явява основателен за пълния претендиран размер от
5 757,26 лв., включващ и ликвидационни разноски , поради което следва
да бъде уважен изцяло. Върху главницата следва да се начисли законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2024 г.,
до окончателното плащане.
По разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има единствено ищецът в производството, който претендира и
доказва извършването на разноски в общ размер на 1416,03 лв., от които
230,30 лв. за държавна такса, 250 лв. за депозит за вещо лице, 60 лв. за
призоваване на свидетел , и 875,73 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************ АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. ************* , да заплати на *************** ЕАД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр. ***************** , на
основание чл. 411 КЗ сумата от 5 757,26 лв., представляваща непогасено
регресно вземане за изплатено по имуществена застраховка „КАСКО + “
6
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 24.09.2023 г. в гр.
Варна , за което е образувана щета №*************, в т.ч. ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.06.2024 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ************ АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление гр. ************* , да заплати на *************** ЕАД, ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление гр. ***************, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1416,03 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7