Определение по дело №35/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 317 вр. с чл. 258 и сл. ГПК .

Срещу Решение № 5832/05.12.2008г., постановено по гр.д. № 1269/2008г. по описа на РС-Б. са подадени въззивни жалби от ищеца и ответника по делото.

В жалбата на Б. Д. се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Трудовият договор е сключен съобразно чл.68,ал.4 КТ и отговаря на изискването на §1,т.8 от ДР на КТ. Неприложимо е в случая правилото на чл.68, ал.5 КТ. В случая срока на предизвестие е три месеца. Твърди се , че заповед №67 е законосъобразна и работодателя е длъжен да изплати полагащите се обезщетения. В съдебно заседание жалбата се поддържа иска се да бъде отменено решението в атакуваната част и присъдени обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ.

Във въззивната жалба на “БЛ Р.-М.”АД се излагат съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в частта му с която искът за заплащане на обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск от ищеца. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Иска се в атакуваната част искът да бъде отхвърлен.

В предвидените по чл. 263, ал. 2 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадените въззивни жалби, насрещната страна по всяка жалба излага съображения за неоснователност на другата.

Пред настоящатата инстанция не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, след като прецени доводите, изложени във въззивните жалби, твърденията изложени в исковата молба и извърши съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивните жалби са допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирани страни с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни.

Районният съд е сезиран с три обективно съединени иска-иск с правно основание чл.220,ал.1 КТ – обезщетение за неспазено предизвестие; чл.222, ал.1 КТ- обезщетение за временно ставане без работа поради съкращаване на щата и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В исковата молба се твърди, че на 05.06.2008 г. на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение по чл.328, ал.1, т.2 КТ. Твърди още , че трудовия договор е срочен, така че предизвестието е три месеца и този срок не е спазен от работодателя поради което се дължи обезщетение по чл.220 , ал.1 КТ. Дължи се обезщетение още за времето през което е останал без работа и за неизползван отпуск.

Не се спори, че със заповед №67 от 01.07.2008 г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради “съкращаване в щата”. По преписката е представено трудовото досие на Б. Д.. От същото е видно , че между него и “БЛ Р. М.”АД е сключен безсрочен трудов договор със срок за изпитване от 6 месеца- ТД№9 от 10.04.2007 г.. Срока за изпитване е изтекъл на 10.10.2007 г.. На тази дата страните са постигнали съгласие и са подписали срочен трудов договор за една година – ТД№18 от 10.10.2007 г. на основание чл.68,ал.1,т.1 КТ . Възникналото от 10.10.2007 г. срочно трудово правоотношение е прекратено със заповед №67 от 01.07.2008 г. на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ. Преди издаване на тази заповед на 05.06.2008 г. на жалбоподателят е връчено предизвестие в което е посочено , че срока на предизвестието е 30-дневен. В случая съгласно чл.326, ал.2, изр. трето КТ срока е три месечен, тъй като се прекратява предсрочно срочно трудово правоотношение.

Това обезщетение обаче щеше да се дължи ако Заповед №67/01.07.2008 г. не беше отменена. В случая работодателят сам със Заповед №77/08.07.2008 г. една седмица след издаването й е отменил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение в щата и е възстановил работника на заеманата от него длъжност. Така , че нямаме прекратяване на трудовото правоотношение за да се претендират обезщетения .

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Тъй като мотивите на първостепенния съд с посоченото по –горе уточнение се споделят от настоящата инстанция и съдържат отговор на релевантните за спора въпроси то на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към тях.Правилно е уважен иска по чл.224, ал.1 КТ за което първостепенния съд е изложил пространни мотиви и настоящата инстанция намира за ненужно да ги преповтаря.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

Потвърждава решение № 5832/05.12.2008 г. на РС-Б. по гр. д. № 1269/2008 г..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател Членове: