№ 1009
гр. Б., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря А. Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело №
20251210101755 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Б.,
със съдебен адрес: гр. Б., ул. "Б." №, чрез пълномощника адв. Ю. А. против Б. В. А., ЕГН
**********, от гр. Б., ж.к. А. №.
Ищцата твърди, че с влязло в сила Решение № 643 от 09.11.2022г. по гр. д. № 1106/2022г.
на Районен съд – гр. Б. е бил прекратен бракът й с ответника. Заявява, че упражняването на
родителските права по отношение на детето В. Б. А. и на другото им непълнолетно към
момента на постановяване на решението дете А. М. Б.а А.а (пълнолетна към датата на
подаване на исковата молба) били предоставени на ответника, като на нея й бил определен
режим на лични контакти и била осъдена да заплаща издръжка. Посочва, че понастоящем
били налице установени факти, които налагали извода за изменения на обстоятелствата,
касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на личните
отношения и издръжката на непълнолетното дете В. Б. А.. В тази връзка се сочи, че детето
се било чувствало потиснато и неудовлетворено от съжителството с баща му. Поддържа, че
детето редовно било оставяно само вкъщи-вечер и през почивните дни, както и че
ответникът се бил държал строго и назидателно с него, без да имало конкретна причина за
това, докато с нея общувал спокойно и споделяло проблемите си. Излага, че на 30.05.2025г.
в дома й в гр. Б. първо дошла пълнолетната й дъщеря А. М., която заявила, че не се била
чувствала добре при баща й, който често водил в дома им своя приятелка, която пребивавала
денонощно и се била държала зле с децата. Впоследствие на 21.06.2025г. в дома й дошъл и
синът й В., който бил разстроен, огорчен от лошото поведение на баща му спрямо него, като
1
същият й бил заявил, че желаел да останел при нея. На тази плоскост желае изменение на
мерките, определени с влязлото в сила Решение № 643 от 09.11.2022г. по гр. д. № 1106/2022г.
на Районен съд – гр. Б. и касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето,
режима на личните отношения и издръжката на непълнолетното дете В. Б. А..
Ответникът, не оспорва обстоятелствата, че заедно с ищцата са родители на детето В. Б.
А. и на пълнолетната към настоящия момент дъщеря А. М., че бракът им бил прекратен по
силата на посоченото в исковата молба решение, както и че родителските права спрямо
родените от брака деца били възложени за упражняване на него. Оспорва всички остА.ли
твърдения на ищцата. В тази връзка сочи, че бил осигурил на децата си сигурна и стабилна
семейна среда, в която да се развивали и обучавали. Смята, че ищцата била предявила иска с
користна цел, като започнала да претендирала собствените му вещи, придобити с лични
негови средства по време на прекратения им брак. Излага позиция, че притежавал
необходимия родителски капацитет, за да упражнявал родителските права спрямо сина си В.,
като била налице изключителна силна емоционална връзка помежду им.
Съдът намира за установено по делото от фактическа и правна стрА. следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
иск с правна квалификация чл. 59, ал. 9 СК във вр. с чл. 127, ал. 2 СК – за изменение на
мерките, определени с влязлото в сила Решение № 643 от 09.11.2022г. по гр. д. № 1106/2022г.
на Районен съд – гр. Б. и касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето,
режима на личните отношения и издръжката на непълнолетното дете В. Б. А., роден на г.,
ЕГН **********.
В принципен аспект уважаването на посочената претенция е предпоставено от
констатирането на изменение на обстоятелствата, при които са били постановени мерките,
чиято промяна се иска.
В тази връзка са релевантни указанията, дадени в т. V на Постановление № 1 от 12.11.1974
г. на Пленума на Върховния съд, които запазват своята актуалност и при действието на
настоящия СК. Според цитирания тълкувателен акт, изменението на обстоятелствата може
да се проявява като: 1/ промяна във факти, взети предвид във влязлото в сила решение, с
което са определени предходните мерки; 2/ настъпване на изцяло нови обстоятелства,
отнасящи се до смисъла и рационалността на съответната мярка или 3/ практическа
(фактическа) промяна на мерките по упражняване на родителските права. Точно в този
смисъл е ориентирА. практиката на ВКС – вж. Решение № 160 от 25.06.2014 г. по гр. д. №
214/2014 г., III г. о.
От гледна точка на вътрешното им съдържание изменените обстоятелства могат да имат
различна проявна форма. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските
или моралните качества на родителите, до социалната среда, в която живее детето след
решението, до жилищните и битовите условия, както и до другите факти, показващи
спецификата на конкретният случай.
За да е налице обаче основание за промяна по реда на чл. 59, ал. 9 СК на по-рано
определени мерки, е необходимо изменението на обстоятелствата да е такова, че да се
отразява на положението на детето в насока, че изменените обстоятелства влошават
2
положението му при родителя, който упражнява родителските права, или биха подобрили
неговото положение, ако родителските права се предоставят на другия родител (вж.
Решение № 288 от 15.03.2016 г. по гр. д. № 2640/2015 г., IV г. о. на ВКС).
Доколкото настоящата съдебна процедура е типичен пример за производство, засягащо
интересите на дете, особено важно е и това, че винаги трябва да се изхожда от най-добрия
интерес на самото дете. Последният се определя в съответствие с легалната дефиниция на §
1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. и е приоритетен при преценката кой от двамата родители да
упражнява родителските права (вж. в този смисъл Решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. №
6073/2013 г., IV г. о. на ВКС).
Правилната оценка на горните принципни положения в контекста на разглеждания казус
предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формирА.та в рамките на
настоящото производство доказателствена съвкупност. В последната се включват: събраните
гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели Р. З. И.-П. –
роднина по сватовство на ищцата, А. М. Б.а А.а – пълнолетната дъщеря на страните по
делото и Б. К. И. – съседка на ответника); писмени доказателства (включително социалният
доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Б.), както и изслушването на
родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, и на детето В. Б. А. – по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет.
В конкретната хипотеза се касае за непълнолетно дете, което е на възраст от 16 години и
четири месеца към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция.
Негови родители са ищцата Б. П. и ответникът Б. А.. Страните по делото са родители и на
дъщеря им А. М. Б.а А.а, която е пълнолетна към датата на подаване на исковата молба
(30.06.2025г.). Упражняването на родителските права по отношение на детето В. А. и на А.
М. Б.а А.а е било предоставено на техния баща. Последното е сторено със Решение №
643/09.11.2022г. по гр. д. № 1106/2022г. на Районен съд – гр. Б.. При бащата е било
определено и местоживеенето на децата на адрес гр. Б., ж.к. А. №. Като на майката е бил
определен режим на лични контакти и тя е била осъдена да заплаща издръжка.
От постановяването на тези мерки детето В. А. е заживяло при ответника на
горепосочения адрес, който непосредствено е полагал грижи за него. Заедно с тях е живеела
и пълнолетната към настоящия момент дъщеря на страните по делото – св. А. М. Б.а А.а. В
обитаваното от тримата жилище били създадени добри битови условия за отглеждане на
детето. Бащата полагал основните грижи за детето. Майката полагала грижи за детето
съгласно определения й режим на лични контакти. Майката заплащала и определената
издръжка.
По делото се установява, че в края на месец май 2025г. пълнолетната дъщеря на страните
св. А. М. Б.а А.а напуснала жилището на баща й ответника Б. А. и отишла да живеела при
майка й ищцата Б. П. в нейното жилище на адрес гр. Б., ул. "Я." №. Основната причина за
преместването на св. А. М. Б.а А.а при майка й била връзката на баща й с жена със
собствено име С., която била от гр. П..
Става ясно, че в края на месец юни 2025г. непълнолетното дете В. последвал сестра си и
също отишъл да живее при майка си на горепосочения адрес. Установява се, че основната
причина за това решение на непълнолетния В. била също връзката на баща му с жена със
3
собствено име С., която била от гр. П.. При изслушването му детето В. заяви, че не се
чувствал спокойно и комфортно в нейното присъствие. Сподели, че не я чувствал като
близък човек, като тя не живеела при тях, а идвала само вечерно време да пренощувала в
жилището на баща му. Баща му също ходел при нея в П.. Тази връзка на баща му била от
2025г. Сподели също, че при майка му се чувствал по-спокойно, по-уютно му било, заради
това че нямало да имало чужд човек, който да го притеснявал. Според детето баща му
продължавал да правил една и същата грешка с тази жена, поради което в този смисъл се
чувствал пренебрегнат от баща му. Въпреки раздялата с баща му на детето му липсвало
баща му, като искал да се виждал и общувал с него. Заяви, че иска отношенията им да се
оправили. След като напуснал жилището на баща му, детето В. се връщал в това жилище
два или три пъти, за да се си вземел негови вещи. Едно от тези посещения било заедно със
сестра му св. А. М. Б.а А.а, когато двамата, без да уведомили баща им, отишли до жилището
му и взели велосипедите си от мазето.
Във връзка с промяна на местоживеенето на детето В. ищцата депозирала два писмени
сигнала в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – гр. Б. (както следва на 23.06.2025г. и на
27.06.2025г.). В тези сигнали майката описала и случаи, в които детето нямало достъп до
жилището на бащата. Във връзка с тези сигнали от Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – гр.
Б. извършили социално проучване, като след него били заключили, че не е налице риск за
непълнолетното дете В., тъй като същото било при неговата майка, като бащата знаел за
това обстоятелство.
От приетите по делото доказателства се установява, че основните грижи за детето В. от
преместването в края на месец юни 2025г. в жилището на майка му се полагат от неговата
майка ищцата Б. П.. Същата задоволява неговите основни потребности, като му осигурява
необходимата издръжка. Става ясно, че бащата Б. А. е заплатил издръжка за сина си за
месеците след преместването му при майката (юли, август, септември) в размер на по 300
лв. за всеки от тези месеци.
Майката е трудово ангажирА., като работи на длъжност „Е.“ в „МЕТРО“ - гр. Б..
Декларира, че получава месечно възнаграждение в размер на около 1266 лв.
Бащата работи на длъжност „снабдител, доставчик-търговски представител“ в търговското
дружество „Експрес Логистика и дистрибуция“ ЕООД, с месторабота в гр. Б.. Декларира, че
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 2000 лв.
В проведеното по реда на чл. 59, ал. 6 СК изслушване на двамата родители всеки от тях
заявява категорично желание да упражнява родителските права спрямо детето В. и то да
живее при него.
Както стА. ясно от изложението по-горе, детето В. е изразило желание да остане трайно
при майка си. Същото иска да се вижда и общува и с баща си, като иска да оправят
отношенията си. В този смисъл детето има изградена силна емоционална връзка и с двамата
си родители.
Извършването на съпоставка между коментираните вече факти, касаещи настоящото
положение на детето, и данните, взети предвид при постановяване на предходните мерки, е
основание за извод, че е налице практическа (фактическа) промяна на мерките по
4
упражняване на родителските права. По делото се установява, че фактически от края на
месец юни 2025г. до настоящия момент (т.е. пет месеца) родителските права вече се
упражняват от майката, а не от бащата. В действителност до преместването на детето при
неговата майка бащата е полагал адекватни грижи за детето В.. От друга стрА., в края на
месец юни 2025г. непълнолетното дете е напуснало жилището на баща си поради неговата
връзка с жена, като при майка си се чувства по-спокойно и по-комфортно. Полаганите от
майката грижи за детето след напускането на жилището на бащата са адекватни и защитават
неговите интереси.
В контекста на гореизложеното се налага изводът, че следва да се изменят мерките относно
упражняването на родителските права, местоживеенето, издръжката и режима на лични
контакти по отношение на детето В. А.. Родителските права следва да се предоставят за
упражняване на майката Б. П., като при нея следва да се определи местоживеенето на детето
в гр. Б., ул. "Я." №. При това положение бащата следва да бъде осъден да заплаща издръжка
на непълнолетното дете. При определяне на размера на издръжката следва да се съобрази, че
бащата е трудово ангажиран и получава постоянни доходи. Следва да се съобрази и
възрастта на детето (16 години и четири месеца). Бащата не дължи издръжка на други лица.
От значение е и обстоятелството, че съобразно ПМС № 359/23.10.2024г. на Министерския
съвет на Република България, считано от 01.01.2025г. минималната работна заплата в
стрА.та е определена на 1077 лв. Необходимо е да вземе предвид, че съобразно ПМС №
243/13.11.2025г. на Министерския съвет на Република България, считано от 01.01.2026г.
минималната работна заплата в стрА.та става 1213 лв. Това от своя стрА., на основание чл.
142, ал. 2 СК, формира минимален размер на издръжката на едно дете от 303,25 лв. (1/4 от
1213 лв.). Отчитайки тези фактически положения, съдът намира, че бащата може да доставя
издръжка в размер на 400 лв. месечно. При това положение искът срещу ответника за
заплащане на издръжка над размера от 400 лв. до пълния претендиран размер от 600 лв.
следва да се отхвърли.
По отношение на режима на лични отношения между бащата и детето следва да се
съобрази следното:
Първо. Съдът смята, че не обвързан от посочения от страните режим на лични отношения,
тъй като той следва да е бъде съобразен с най – добрия интерес на детето и затова
определянето на различен от поискания режим не е недопустимо /вж. Решение № 504 от
03.04.2012г. на ВКС по гр. д. № 1572/2010г., IVг.о., ГК; Решение № 412 от 07.07.2009г. на
ВКС по гр.д. № 1495/2008г., IIг.о., ГК/.
Второ. Значението и целите на режима на личните отношения между непълнолетното дете
и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, са свързани с
постигане на възможност детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на
двамата си родители. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права не
е лишен от тях и също следва да има възможност пълноценно да изразява своята родителска
обич и да полага грижи за детето си. Чрез режима на личните отношения трябва да се
постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на
двамата родители. Право на всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с
5
двамата си родители.
Трето. Детето има желание да общува с баща си и да оправи отношенията си с него.
Бащата също изразява същото желание.
Четвърто. Между бащата и детето е налице запазена емоционална връзка.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да определи режим на лични отношения,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в събота до 18:00
часа в неделя, с преспиване; 30 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, определени по споразумение с майката, а при липса на такова –
в периода 01 – 30 август на съответната година, като бащата ще взима детето от неговото
местоживеене и ще го връща там, както и за Коледните празници, в четна година – 3 дни, с
преспиване, за периода 23 декември – 25 декември; за Новогодишните празници, в нечетна
година – 3 дни, с преспиване, за периода 30 декември – 01 януари.
Така очертаният режим на лични контакти между бащата и детето би отговарял в най-
пълна степен на интересите на самото дете. Тук трябва да се добави, че целите на режима на
личните отношения между детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване
родителските права, са свързани с постигане на възможност децата да растат и да се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход от делото (частична основателност на предявения иск) и двете страни имат
право на разноски. Следва да се отбележи, че съдът не споделя тезата на ответника, че в
настоящето производство не се прилага правилото за присъждане на разноски. Настоящият
спор е по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на вече определените мерки по реда на чл. 127, ал. 2
СК. Искане за присъждане на разноски е направено както от ищцата, така и от ответника. На
ищцата следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се присъдят съобразно уважената част от
иска, претендираните и доказани разноски в размер на 600 лв. На ответника следва на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 300 лв. (съобразно
отхвърлената част от иска).
По отношение на определената издръжка, бащата в качеството си на родител, дължащ
същата, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Б. дължимата държавна такса. Дължимата държавна такса в
случая възлиза на сумата от 244,80 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б., Гражданско отделение
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 във вр. с ал. 2 СК, определените с Решение № 643 от
09.11.2022г. по гр. д. № 1106/2022г. на Районен съд – гр. Б. мерки относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, режима на личните отношения и издръжката на
непълнолетното дете В. Б. А., роден на г., ЕГН **********, като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В. Б. А.,
роден на г., ЕГН **********, на майката Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Б., със съдебен
6
адрес: гр. Б., ул. "Б." №, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при майката, чийто
адрес понастоящем е в гр. Б., ул. "Я." №.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Б. В. А., ЕГН **********, от гр. Б.,
ж.к. А. №, и непълнолетното дете В. Б. А., роден на г., ЕГН **********, в следния смисъл:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя,
с преспиване; 30 дни през лятото, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, определени по споразумение с майката, а при липса на такова – в периода 01 – 30
август на съответната година, като бащата ще взима детето от неговото местоживеене и ще
го връща там, както и за Коледните празници, в четна година – 3 дни, с преспиване, за
периода 23 декември – 25 декември; за Новогодишните празници, в нечетна година – 3 дни,
с преспиване, за периода 30 декември – 01 януари.
ОСЪЖДА бащата Б. В. А., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. А. № да заплаща на
непълнолетното си дете В. Б. А., роден на г., ЕГН **********, чрез неговата майка и
попечител Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. "Б." №, месечна
издръжка в размер на 400 лв. (четиристотин лева), считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до настъпването на законни причини за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 400 лв. до пълния претендиран размер от 600 лв.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК, предварително изпълнение на
настоящото съдебно решение в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. В. А., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. А. №
да заплати на Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. "Б." №
разноски в производството в размер на 600 лв. /шестстотин лева/, съобразно уважената
част на предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Б. А. П., ЕГН **********, от гр. Б., със
съдебен адрес: гр. Б., ул. "Б." № да заплати на Б. В. А., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. А. №
сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща общ размер на дължимите разноски,
съобразно отхвърлената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Б. В. А., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. А. № да заплати по сметка на Районен
съд – гр. Б. сумата от 244,80 лв. /двеста четиридесет и четири лева и осемдесет
стотинки/, представляваща държавна такса, дължима във връзка с присъдената издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б. в двуседмичен срок,
считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7