№ 22
гр. Б.С., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло П. Шабански
при участието на секретаря Ивелина Ст. Витанова Христова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Шабански Административно
наказателно дело № 20241410200469 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Т. И. Р. от с.Б., обл.В., ул.”Иван Вазов” № 31, ЕГН **********, чрез адв.В. К. от АК -
Б. е обжалвал Заповед за задържане на лице с рег. № 248зз156/21.11.2024г., издадена от Н. П.
М., на длъжност Инспектор, сектор „КП“ към РУ – Б.С. при ОД на МВР В..
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.145 и сл. от АПК вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност на
издадената Заповед за задържане, както и в нарушение на
административнопроизводствените правила и с целта на закона.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя – адв.К. развива доводи в тази насока и прави искане заповедта да бъде
отменена. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответната страна Инспектор КП при РУ – Б.С. към ОД на МВР гр.В. – Н. М. изразява
желание заповедта да бъде потвърдена.
След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 вр. чл.146 АПК, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2024г. бил извършен грабеж в с.Б., обл.В.. В тази връзка от сутринта
започнали да се провеждат оперативно-издирвателни мероприятия. В РУ – Б.С. имали
оперативна информация, че грабежа е извършен от две лица. Сутринта полицаи отишли до
домът на жалбоподателя и го транспортирали до полицейския участък в с.Б.. Инспектор
„КП“ Н. М. взел жалбоподателя от участъка в с.Б. и го транспортирал със служебен
автомобил до гр.Б.С., с оглед установяване съпричастността на жалбоподателя към
извършеното престъпление. След пристигането им в РУ – Б.С., инспектор „КП“ Н. М.
изготвил Заповед за задържане на лице, в която подробно описал действията, за които е
задържано лицето.
1
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал.
1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР,
а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по
чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат
лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили
престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона.
По правна си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, вр. с чл. 73 ЗМВР, представлява принудителна административна мярка (ПАМ) по
смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт,
непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да
се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно
данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е
извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка
да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да
бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на
МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е
дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.
За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има
вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са
установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна
административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна
самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност
лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган да
наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още
по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.
Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено
от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на
наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не
са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с
оглед тяхното изясняване. Следователно изискването за мотивиране на административния
акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
В случая от представените по делото писмени документи - протокол за личен обиск,
декларацията за правата на задържано лице, разписка за върнати вещи, както и разпечатка от
централизирана автоматизирана информационна система за документооборота, не
установяват никакви конкретни доказателства /факти/ към момента на издаване на заповедта
за задържане, които да разкриват вероятна съпричастност на жалбоподателя към някакво
престъпление. За такова косвено доказателство може да се приеме предоставената справка на
заявителски материали за лицето.
Известно е, че органът по задържането е засегнал права и законни интереси на
граждани в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се
издава акта.
Като всяка принудителна административна мярка /ПАМ/ задържането за срок до 24
2
часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат.
За да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна,
законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия, налагана по
усмотрение на административния орган. В случая издаването на заповедта превишава и
целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е
обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано за цели 24 часа (задържан е на
21.11.2024 г. в 08:00 ч., освободен е на 22.11.2024 г. в 08:35 ч.), а по делото има данни, че
фактически задържането му е било и за повече време.
Следователно съдът не може да одобри такава заповед, за която срокът на задържане
е за повече от 24 часа, с оглед забраната на чл.73 от ЗМВР.
Всичко това кара настоящия състав да приеме, че процесната заповед следва да бъде
отменена.
Предвид изхода на спора съдът присъжда в полза на оспорващия своевременно
поискани и доказани разноски. В конкретния случай следва да бъдат преведени 400.00 лева
на адв.К., както и 10.00 лева на жалбоподателя.
От друга страна съдът намира, че следва да осъди жалбоподателя да внесе държавна
такса в размер на 10.00 лева по сметка на РС – Б.С..
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 248зз156/21.11.2024г., издадена от Н.
П. М., на длъжност Инспектор, сектор „КП“ към РУ – Б.С. при ОД на МВР В., с която е
задържано лицето Т. И. Р. от с.Б., обл.В., ул.”Иван Вазов” № 31, ЕГН ********** за срок до
24 часа.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.В. да заплати на адв.В. К. от АК - Б. направените по делото
разноски в размер на 400.00 лева за адвокатска защита.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.В. да заплати на жалбоподателя Т. И. Р. от с.Б., обл.В.,
ул.”Иван Вазов” № 31, ЕГН ********** сумата от 10.00 лева, представляваща държавна
такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА жалбоподателя Т. И. Р. от с.Б., обл.В., ул.”Иван Вазов” № 31, ЕГН
********** да заплати в полза на РС – Б.С. сумата от 10.00 лева, представляваща държавна
такса за образуване на делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14
дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
3