РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Шумен , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ) в публично засЕ.ние на
осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПредсЕ.тел:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разглЕ. докладваното от Валентина Люб. Тонева Гражданско дело №
20213630100927 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.150 от Семейния кодекс.Производството по
рЕ. на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, е образувано по молба от Н. ЮН. АПТР., ЕГН **********,
чрез адв.Д. М. при САК срещу Н. В. М., ЕГН **********, като майка и законен
представител на децата К. Н.Ю. , ЕГН ***, Е. Н.Ю., ЕГН *** и СЕ. Н.Ю. с ЕГН ***, с
която се иска изменение- намаление на размера на присъдена издръжка за всяко от
децата, дължима от ищеца от 200лв. на 162,50лв за всяко от децата.
Ищецът твърди, че с решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС по чл. 50 от
СК било одобрено споразумение между бившите съпрузи ищеца да заплаща месечна
издръжка в размер на по 200лв. за всяко от трите си деца К. Н.Ю., Е. Н.Ю. и СЕ. Н.Ю..
Твърди, че след делото ответницата заживяла с друг мъж и не му давал да вижда
децата си . Отношенията между страните се влошили и той участвал в инцидент с
любовника на бившата си съпруга, за което се води наказателно производство , а той е
задържан с мярка за неотклонение .Поради естеството на положението си твърди , че не
може да полага труд в заведението за лишаване от свобода и от там не може да изпълнява
задълженията си да плаща издръжка в размера посочен в решението на ШРС.
Моли съда, да постанови решение, с което да измени размера на определената
месечна издръжка от 200 лева на 162,50 лева месечно за всяко от трите непълнолетни
деца К. Н.Ю., ЕГН ***, Е. Н.Ю., ЕГН *** и СЕ. Н.Ю. с ЕГН ***., платими на 5-во число на
месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба до
настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на
издръжка, както и да бъде осъден ответника да заплати направените по делото
разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран
писмен отговор. В отговора ответницата заявява, че иска за намаление на присъдената
издръжка е неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, явява се процесуалния му
представител адв. М. при ШАК.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с процесуален представител- адв.
Николов при ШАК. Поддържа се отговора на исковата молба .
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
1
По ГД №***/*** год. по описа на ШРС по чл. 50 от СК било одобрено
споразумение между бившите съпрузи страни по делото, като било определено ищецът
да заплаща месечна издръжка в размер на по 200лв. за всяко от трите си деца: К. Н.Ю.,
ЕГН ***, Е. Н.Ю., ЕГН *** и С. Н.Ю. с ЕГН ***. Решението е влязло в законна сила на
***г. От датата, към която е била определена издръжката за децата, дължима от ищеца, до
настоящия момент, са изминали повече от 2 години.
Към настоящия момент детето К. Н.Ю. , ЕГН ***, вече е на 9 години, детето Е.
Н.Ю., ЕГН ***, е на 6 години, а детето С. Н.Ю. с ЕГН *** също е на 6 години .
От представените по делото доказателства и показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че за трите деца, към момента полага грижи тяхната майка с
помощта на своите родители. Заявява се, че ответницата също е поела и изплащането на
кредита обезпечен с ипотека върху семейното жилище.
Детето К. Н.Ю. е ученик в НУ „к.б. I“ гр. Шумен, в трети клас, видно от служебна
бележка № *** от ***г.
Близнаците Е. Н.Ю., ЕГН *** и С. Н.Ю. с ЕГН *** посещават детска градина „С.“.
Предстои близнаците да бъдат ученици в първи клас есента на 2021г.
От представеното удостоверение изх. № HR от ***г. се установява, че ответницата
реализира среден месечен доход от 1158 лв.в „А.“ АД
Съобразно указаната доказателствена тежест, ищецът следва да докаже, че е налице
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК свързани с финансовата му
невъзможност да заплаща издръжката в размера присъден в решението на ШРС. В с.з.
представителя на ищеца оттегля искането си за разпит на свидетели и не представя други
доказателства.
В отговора си ответницата сочи, че инцидента описан в исковата молба, всъщност
представлява опит на умишлено да бъде умъртвена от ищеца на ***г.- произвел към нея
три изстрела с преправен газов пистолет, единият от които попада в главата й. Това деяние
било квалифицирано по чл. 116 ал.1, т.6а и т.9 вр. чл. 115 от НК, като било е образувано
наказателно производство по което ШОС осъдил ищеца на 15 години лишаване от
свобода по НОХД №***/***. Присъдата била потвърдена от Апелативен съд и към
момента е в процес на касационна проверка от ВКС, като делото е обявено за решаване. В
с.з. проведено на 08.06.2021г. представителя на ищеца заяви, че ВКС е върнал делото на
апелативната инстанция за ново разглеждане.
По делото не са представени писмени доказателства от никоя от двете страни
относно соченото наказателно производство.
По делото няма данни за наличие на други алиментни задължения на ответника.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и от
приети писмени доказателства и от гласните доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно Решение № 154 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2012 г., III г. о., ГК при
определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът
съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на
определена от съда издръжка по чл. 150 СК следва да е налице трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че с решението по гр.д.
№ *** от ***г. е прекратен гражданският брак между страните и ищецът е осъден да
плаща издръжката по 200 лв. на всяко от трите си деца. От постановяване на съдебният акт
до настоящия момент, е изминал период от около 2 години. Съгласно разпоредбата на
чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде
изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от
алтернативно посочените предпоставки.
Соченото от ищеца основание за намаление размера на издръжката , а именно
възбуденото наказателно преследване и задържането му в ареста и поради това
невъзможност да полага труд съдът не приема, като основание за намаление размера на
присъдената издръжка и счита, че този факт / за който по делото не са представени
безспорни доказателства / не обосновава извод за настъпила трайна съществена промяна
във възможностите на задълженото лице. Безспорно, задържането на ищеца с мярка за
неотклонение “задържане под стража„ е временно състояние, което ще приключи във
2
времето по един или друг начин, като във всеки един от двата възможни варианта е налице
възможност на ищеца да полага труд и да заплаща дължимата за децата си издръжка.
В преценката на всички обстоятелства по делото, съдът съобрази възрастта на всяко
от децата и нуждите им. Децата са на 9 г. и на по 6 години близнаците и им предстои
тръгване на училище в първи клас и е налице безспорна необходимост за всяко, с оглед
възрастта от повече средства за издръжка, дрехи, обучение, храна.
Съдът съобрази и събраните по делото гласни доказателства– показанията на
разпитаните свидетели В.С. и Х.М. , като приема, че тези свидетелски показания
обосновават извод за безспорна необходимост на всяко едно от трите деца от присъдената
издръжка в размера посочен в ГД №***/*** год. по описа на ШРС, но същевременно не
водят до извод за трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице-
ищец.
За доходите и имуществото на ищеца, не са представени конкретни доказателства, в
тази връзка съдът съобрази представените от ответницата писмени доказателства касателно
поведението на ищеца – даряване на трето лице на идеалните части от имота, предоставен
за ползване от ответницата и трите й деца - НА № ***, том II, рег. № *** дело № *** от ***.
/стр. 24/. Съдът приема, че с оглед на трудоспособната възраст на ищеца, съобразявайки и
воденото срещу него наказателно производство, същият може да реализира доходи в
рамките на МРЗ. Съобразно задължителна съдебна практика на ВКС обективирана в
Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. При
определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата
родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето, както и, че при определяне
размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, при ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС,
III г. о., Решение № 341/ 01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС, III г. о. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при когото се отглежда детето. Съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК родителите дължат безусловно
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
могат да се издържат от имуществото си, а не се счита основание за изменение на размера
на издръжката намаляването на доходите на задължения родител или заемане на работа,
несъответстваща на квалификацията му, ако е с цел да не се осигурява определена издръжка
на ненавършило пълнолетие дете.
От събраните доказателства относно исканото намаление на дължимата издръжка и
при съвкупната преценка на всички релевантни обстоятелства по делото, съдът приема, че
по делото не е установено съществено и трайно изменение във финансовите възможности на
ищеца в посока намаление, както и няма налице безспорни доказателства обосноваващи
извод, че ищецът е с намалена трудоспособност и е в невъзможност да реализира доходи в
рамките на минималната работна заплата, което от своя страна да налага намаление на
издръжката на трите деца, дължима от ищеца. Съдът констатира, че с поведението си ищеца
не само, че не съдейства, но и създава допълнително, и то значителни затруднения, на
майката отглеждаща трите му деца.
Сочените обстоятелства от ищеца действително са се осъществили след влизане в
сила съдебното решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС, но не са обективни
факти независещи от него, а са последица само и единствено от поведението на ищеца,
поради което не се споделя становището му от съда. Настоящата инстанция приема също,
че е незаконосъобразно и неморално ищеца да се облагодетелства / чрез намаление
размера на дължимата издръжка на децата му / от собственото си недобросъвестно
поведение. Не без значение е и фактът, че ищецът не е плащал издръжка на децата след
решението за развода, налице е неангажираност по отношение отглеждането на децата,
както към момента, в който се иска намаление на издръжката, така и в един по-ранен
момент, изводимо и от показанията на свидетелите.
Поради гореизложените мотиви, съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва да заплати
държавна такса в размер на 162 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответницата
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТВЪРЛЯ иска за намаляване размера на определената с решение по ГД
№***/*** год. по описа на ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от Н. ЮН. АПТР., ЕГН
**********, в полза на децата му К. Н.Ю., ЕГН ***, Е. Н.Ю., ЕГН *** и С. Н.Ю. с ЕГН
***, за всяко дете от 200 лв. на 162,50лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. ЮН. АПТР., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „Р.“ ***, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати по сметка на ШРС сумата от 162,00лв./сто шестдесет и два
лева/, представляваща държавна такса по делото за предявените искове.
ОСЪЖДА Н. ЮН. АПТР., ЕГН **********, гр. Шумен, ул. „Р.“ ***, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплати на Н. В. М., ЕГН **********, разноски за адвокатско
възнаграждение по делото, в размер на 400,00лв. /четиристотин/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок
от дата на обявяването му на страните -22.06.2021г.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4