№ 19926
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110121480 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.7 т.1, буква "а" от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година и чл.9, т.1, б.“а“ и б.“в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година.
В исковата молба ищецът В. М. Ш. твърди, че на 05.07.2024 г. закупил двупосочен
самолетен билет за международно въздушно пътуване до САЩ и обратно, по
направление летище София – летище Мюнхен на 08.07.2024 г., с полет LH 1703, по
направление летище Мюнхен - летище “Вашингтон - Дълес” на 08.07.2024 г., с полет
LH 414 и обратно към България, по направление летище “Вашингтон - Дълес” -
летище Мюнхен на 11.07.2024 г., с полет LH 415 и по направление летище Мюнхен -
летище София на 12.07.2024 г., с полет LH 1706. Ищецът поддържа, че пътуването на
отиване до САЩ било осъществено безпроблемно, съгласно договорено с двупосочния
самолетен билет за международно въздушно пътуване. Пътуването на връщане до
България, по направленията летище “Вашингтон – Дълес” – летище Мюнхен – летище
София, обаче не се осъществило съгласно закупения двупосочен електронен билет.
Ищецът твърди, че на 11.07.2024 г. били информиран по електронна поща, че
пътуването по направление летище “Вашингтон – Дълес” - летище Мюнхен на
11.07.2024 г., с полет LH 415, ще бъде осъществено със закъснение. На следващия ден -
12.07.2024 г., съгласно електронния билет, полет LH 1706 по направление Мюнхен –
София следвало да излети по план в 20:10 минути. В 20:21 часа (CET), докато вече
чакал на летище Мюнхен, ищецът получил имейл, че полетът до летище София
1
закъснява, както и втори имейл в 21:21 часа (CET), че полетът до София ще се забави
с излитането. В 21:47 часа (CET) ищецът твърди, че получил трети имейл, че полет LH
1706 до София е отменен. Ищецът останал на летището в очакване на нова
информация за възможни полети до летище София, съгласно пореден имейл от
ответника, през което време попълнил и изпратил сигнал/жалба чрез онлайн системата
за поддръжка на Луфтханза. Ищецът твърди още, че прекарал нощта на летището в
Мюнхен, като направил разходи за храна и напитки на обща стойност 44,80 евро. От
Луфтханза на летище Мюнхен на ищеца била издадена бордна карта за полет LH 1704
по направление Мюнхен – София за 13.07.2024 г. с час на излитане 16:40 часа, но той
също бил отменен около 2 часа преди полета. До отмяната на полет LH 1704 на
13.07.2024 г., ищецът бил прекарал над 24 часа на летището в Мюнхен в очакване на
полет до София. За отменения полет LH 1704 по издадена бордна карта ищецът също
подал сигнал/жалба чрез онлайн системата за поддръжка на Луфтханза, на която
получил номер за обратна връзка. Поддържа, че от Луфтханза на летище Мюнхен му
била издадена още една бордна карта за полет LH 1706 по направление Мюнхен –
София за 14.07.2024 г. с час на излитане 20:10 ч., като му било обяснено, че с тази
бордна карта може да се настани в хотел с включена вечеря на 13.07.2024 г. и закуска
на 14.07.2024 г., от което ищецът се възползвал. На 14 юли 2024 г., след освобождаване
на хотела в 12.00 часа на обяд, ищецът се придвижил с такси до летище Мюнхен, тъй
като липсвал организиран от Луфтханза транспорт, за което заплатил сумата от 25,00
евро. Докато чакал полета ищецът направил разходи за храна и напитки, за които
заплатил сума след приспадане на предоставен му купон в размер на 9,90 евро. След
48 часа от времето на излитане от летище Мюнхен по първоначално закупения билет и
24 часа след издаването на бордна карта за полет LH 1704 по направление Мюнхен –
София за 13.07.2024 г. с час на излитане 16:40 часа, ищецът пристигнал на летище
София в 23:18 часа на 14 юли 2024 г. По изложените в исковата молба обстоятелства
ищецът обуславя правен интерес от предявените искове като счита, че са налице
предпоставките на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004 г. за получаване на парични обезщетения съгласно чл. 7, т. 1,
буква “а” от Регламента, а именно: 250 евро за отмяната на полет LH 1706 по
направление Мюнхен – София, планиран за 12.07.2024 г. и 250 евро за отмяната на
полет LH 1704 по същото направление, планиран за 13.07.2024 г. Поддържа още, че
ответникът дължи репариране и на направените разноски за настаняване хотел и
трансфер до мястото за настаняване и обратно, храна и напитки. С оглед предходното,
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумите, както следва: 1/сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отмяна на
полет LH 1706, планиран за излитане от летище Мюнхен на 12.07.2024 г. в 20:10 часа
и с планирано кацане на летище София на 12.07.2024 г. в 23:00 часа; 2/ сумата от 250
евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет LH 1704, планиран за излитане
2
от летище Мюнхен на 13.07.2024 г. в 16:40 часа и с планирано кацане на летище
София на 13.07.2024 г.; 3/ сумата от 79,70 евро, представляваща претърпени
имуществени вреди във връзка с отмяна на полет LH 1706, с излитане от летище
Мюнхен на 12.07.2024 г. в 20:10 часа и с планирано кацане на летище София на
12.07.2024 г. в 23:00 часа и на полет LH 1704, с излитане от летище Мюнхен на
13.07.2024 г. в 16:40 часа и с планирано кацане на летище София на 13.07.2024 г.
Претендира законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сторените в хода на
производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответното дружество се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се
спори, че ищецът е притежавал билети за полет оперирани от въздушния превозвач
„Дойче Луфтханза“ АД, по маршрут Мюнхен - София, които е следвало да се
осъществя с полет LH1706 на 12.07.2024 г., както и че полет LH1706/12.07.2024г. е
отменен и пътникът е премаршрутиран за полет LH 1704/13.07.2024г., който полет
също е отменен. Оспорва се твърдението на ищеца, че не му е била известна
причината за отмяната на процесните два полета, като се поддържа, че причините за
това не могат да бъдат вменени в отговорност на ответника. В тази насока се сочи, че
на 12.07.2024г. превозвача е бил в състояние да изпълни по разписание полет LH 1706
по маршрут Мюнхен - София, но поради влошени метеорологични условия на летище
Мюнхен, полетът не е изпълнен по разписание и в последствие отменен. Освен него се
твърди, че са отменени редица полети от същото летище и същата дата, като
влошената метеорологична обстановка представлява извънредно обстоятелство извън
контрола на авиокомпанията. Ето защо, ответникът счита, че на основание, чл.5, т.3 от
Регламент (ЕО) 261/2004, доколкото причината за отмяната на полета е извънредно
обстоятелство, не дължи предвидените в регламента обезщетения за отменен полет.
Поддържа се още, че на 13.07.2024г. превозвачът е бил в състояние да изпълни по
разписание полет LH 1704 по маршрут Мюнхен - София, но поради прекомерното
натоварване на летището на тази дата и възникналите забавяния, полетът бил отменен.
В резултат на възникналия проблем с трафика на летището, дадения слот за излитане
от движение въздушен контрол бил променян 4 пъти след което бил отменен, но
отново по независещи от превозвача причини. Поддържа се, че проблемите на
опериращите летища, които не са под контрола на въздушния превозвач и забавянията
в дадените слотове за излитане от движение въздушен контрол представляват
извънредно обстоятелство извън контрола на авиопревозвача, поради което не дължи
предвидените в регламента обезщетения за закъснял полет. Излагат се и доводи, че
въпреки наличието на извънредни обстоятелства, които са извън контрола на
дружеството, от страна на превозвача била положена дължимата грижа като бил
предложен алтернативен полет на пътника при първа възможност, осигурено било
3
настаняване и храна, както и готовност да му възстанови и разходите за храна и
напитки, след представяне на актуална банкова сметка. По изложените в отговора
доводи и съображения, ответникът счита, че не са налице предпоставки за ангажиране
отговорността му и моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира и
сторените по производството разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като
взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не се спори и с доклада по делото, обявен за окончателен в
първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване че ищецът и ответникът са страни
по договори за въздушен превоз на пътници с полет LH1706 на 12.07.2024 г. и полет
LH 1704 на 13.07.2024г., и двата от летище Мюнхен до летище София, разстояние до
1500 км., които са отменени.
Спорно по делото е въпросът каква е била причината за отмяна на полетите и
дали същата се дължи на извънредни обстоятелства, а именно влошена метрологична
обстановка на летище Мюнхен на 12.07.2024 г. и прекомерно натоварване на същото
летище на 13.07.2024 г.
В настоящия случай ответникът навежда възражение с правно основание по чл. 5,
т. 3 от Регламента - наличие на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
По смисъла на параграф 15 от преамбюла на регламента такива обстоятелства се
смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния
трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение,
закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с
този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен
превозвач за избягване на закъснения или отменени полети. Като извънредни
обстоятелства се квалифицират събития, които поради своето естество или произход
не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Тези обстоятелства са
извънредни, защото не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията
мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни
обстоятелства отговарят на технически и икономически условия, поносими за
съответния въздушен превозвач (в този смисъл е и практиката на СЕС - решение по
делоFriederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane, в което е
разяснено, че "извънредно" по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент №
261/2004 е събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение
от този регламент, не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на
съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради
4
своето естество или произход.")
В конкретния случай, от заключението на изслушаната и неоспорена от страните
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК
следва да бъде кредитирано се установява, че съгласно METАR съобщенията,
метеорологичната обстановка на летище Мюнхен на 12.07.2024 г е била сравнително
благоприятна за провеждане на полети във времевия интервал около планираното
време за заминаване на полет LH1706. Очаквало се е силен вятър и гръмотевична
буря. Според вещото лице, анализът на съобщенията METАR за метеорологичната
обстановка на летище Мюнхен не дава основание да се приеме, че е имало отмяна и
закъснения на полети по метеорологични причини в района на летището. Вещото лице
е посочило още, че от данните за осъществените полети на процесната дата от летище
Мюнхен се вижда, че голяма част от полетите са със закъснение около един час, което
свидетелствува за нарушен график на излитане на летището. Вещото лице е посочило,
че от доказателствата по делото – съобщение от Луфтханза към управителя на
мрежата, се установява, че полет LH1706 на 12.07.2024 г. е отменен поради лошото
време в Мюнхен, а за отмяната на полет LH1704 от 13.07.2024 г. няма обяснение.
Вещото лице е посочило още, че слотовете се налага от оператора на мрежата, но
отмяната на полета е в пълномощията на авиационния оператор /в случая ответника/.
Настоящият съд като взе предвид заключението на вещото лице, че
метеорологичната обстановка на летище Мюнхен на 12.07.2024 г е била сравнително
благоприятна за провеждане на полети във времевия интервал около планираното
време за заминаване на полет LH1706 приема, че възражението на ответника за
влошена метеорологична обстановка, представляваща извънредно обстоятелство, което
е извън контрола на превозвача, се опровергава. Отделно от предходното, дори да се
приеме, че излитането от летище Мюнхен е било невъзможно поради влошени
метеорологични условия, то по делото нито се твърди, нито се установява ответното
дружество да е потърсило други полети, директни или с връзка, евентуално оперирани
от други въздушни превозвачи, позволяващ на съответния пътник да достигне крайния
пункт на пристигане в часови диапазон, близък до първоначално планирания. В тази
връзка съдът съобразява, че СЕС в Решение от 11 юни 2020 г. по дело C-74/19 е приел,
че премаршрутирането на пътник - извършено от въздушен превозвач с друг опериран
от самия него полет поради извънредно обстоятелство, засегнало превозващото
пътника въздухоплавателно средство - вследствие на което този пътник е пристигнал
на следващия ден спрямо първоначално предвиденото, не представлява "разумна
мярка", освобождаваща този превозвач от задължението му за плащане на
обезщетение, предвидено в член 5, параграф 1, буква в) и член 7, параграф 1 от този
регламент, освен ако не е съществувала никаква друга възможност за
премаршрутиране. Тоест, в процесния казус не се установява втората предпоставка на
чл. 5, т. 3 от приложимия Регламент, а именно предприемане от ответника на всички
5
необходими мерки за избягване на отмяна на полета чрез възможно премаршрутиране
на пътниците до крайната им дестинация.
В хода на производството ответното дружество не проведе пълно и главно
доказване, че причината за отмяна на полет LH1704 на 13.07.2024 г. е наличието на
извънредно обстоятелство. По делото няма събрано нито едно доказателство, което да
посочва точната причина за отмяна на този полет, включително изслушаното и прието
експертно заключение не дава конкретен отговор на този въпрос.
Според трайната практика на СЕС по дела С-294/10, С-315/15 г, С-402/07 и С-
432/07 в тежест на превозвача е да докаже извънредните обстоятелства, тяхната
продължителност, както и че е положил дължимата грижа за избягване на
извънредните обстоятелства и техните последици. Грижата, която се изисква да
положи въздушният превозвач, за да може да се освободи от задължението си за
плащане на обезщетение, предполага той да използва всички средства, с които
разполага, за да осигури други полети, евентуално оперирани и от други превозвачи. В
конкретния случай по делото не се установи ответникът да е положил необходимата
грижа.
Предвид гореизложеното съдът намира предявените искове за обезщетение във
връзка с отмяна на процесните два полета за основателни и доказани, поради което
следва да бъдат уважени в пълен размер. Върху обезщетението се дължи и законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.04.2025 г. до
окончателното изплащане.
По исковете с правно основание чл.9, т.1, б.“а“ и б.“в“ от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година:
Във връзка с установяване на имуществените вреди, настъпили в резултат на
неосъществения полет са представени доказателства, установяващи, че на 13.07.2024 г.
ищецът е заплатил превоз от мястото за настаняване до летището в размер на 25,00
евро, храна и напитки за време на престоя му на летище Мюнхен на 13.07.2024 г. и на
14.07.2024 г. в общ размер на 54,70 евро. Посочената сума представлява вреда за
ищеца в резултат от неосъществените два полета, доколкото превозвачът – настоящ
ответник не е изпълнил задължението си по чл. 9, т. 1, б.“а“ и „в“ от Регламент
261/2004.
С оглед предходното този иск също следва да бъде уважен в предявения размер от
общо 79,70 евро, ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът. Съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата
по делото ищецът е направил и претендира разноски за държавна такса в размер на
150,00 лева и такса за служебно изготвяне на препис от исковата молба и
6
приложенията към нея за ответника в размер на 2,90 лева. С оглед предходното
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 152,90 лева.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
адв.Н. е приел да осъществи безплатна правна помощ на ищеца в хипотезата на чл.38,
ал 1, т 3 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна правна
помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, определено от съда.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА е
определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност,
която да е обусловена от събирани в производството доказателства и доказателствени
средства, като производството е приключило в две открити съдебни заседания поради
невъзможност на вещото лице да изготви възложената му експертиза в срок. С оглед
предходното, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Тъй
като по делото са представени доказателства за регистрация по ДДС, върху
горепосочената сума се дължи и сумата от 80,00 лева /20 % ДДС/. С оглед
предходното, ответникът следва да заплати на адв.Н. сумата от общо 480,00 лева.
7
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА” АГ (Deutsche Lufthansa Aktiengesellschaft),
HRB 2168, със седалище и адрес на управление: Германия, гр. Кьолн, Venloer Straße
151 - 153, 50672 Köln, чрез търговското му представителство в Република България,
вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Л. Станчев” № 5, Софарма Бизнес Тауърс Сграда Б, ет. 5,
да заплати на В. М. Ш., ЕГН ********** сумите, както следва: 1/сумата от 250 евро,
представляваща обезщетение на основание чл.7 т.1, буква "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година за отмяна
на полет LH 1706, планиран за излитане от летище Мюнхен на 12.07.2024 г. в 20:10
часа и с планирано кацане на летище София на 12.07.2024 г. в 23:00 часа; 2/ сумата от
250 евро, представляваща обезщетение на основание чл.7 т.1, буква "а" от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
за отмяна на полет LH 1704, планиран за излитане от летище Мюнхен на 13.07.2024 г.
в 16:40 часа и с планирано кацане на летище София на 13.07.2024 г.; 3/ сумата от 79,70
евро, представляваща претърпени имуществени вреди съгласно чл.9, т.1, б.“а“ и б.“в“
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 година във връзка с отмяна на полет LH 1706, с излитане от летище Мюнхен на
12.07.2024 г. в 20:10 часа и с планирано кацане на летище София на 12.07.2024 г. в
23:00 часа и на полет LH 1704, с излитане от летище Мюнхен на 13.07.2024 г. в 16:40
часа и с планирано кацане на летище София на 13.07.2024 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 14.04.2025 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК “ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА” АГ (Deutsche
Lufthansa Aktiengesellschaft), HRB 2168, със седалище и адрес на управление:
Германия, гр. Кьолн, Venloer Straße 151 - 153, 50672 Köln, чрез търговското му
представителство в Република България, вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Л. Станчев” № 5,
Софарма Бизнес Тауърс Сграда Б, ет. 5 да заплати на В. М. Ш., ЕГН **********
сумата от 152,90 лева, представляваща направени разноски в производството пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА “ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА” АГ (Deutsche Lufthansa Aktiengesellschaft),
HRB 2168, със седалище и адрес на управление: Германия, гр. Кьолн, Venloer Straße
151 - 153, 50672 Köln, чрез търговското му представителство в Република България,
вписано в ТР при БТТП с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. “Л. Станчев” № 5, Софарма Бизнес Тауърс Сграда Б, ет. 5
8
„ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 да заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.3 ЗА
на адвокат И.-А. Ч. Н., член на САК, БУЛСТАТ *********, № ********** в Единния
регистър на адвокатите сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца в
производство пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9