№ 541
гр. Пазарджик, 03.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Снежана С.
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Снежана С. Наказателно дело частен
характер № 20235220200030 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Частният тъжител С. Б. К., редовно уведомен, се явява лично и с
повереника си адв. П. Г., надлежно упълномощен.
Подсъдимият М. Д. С. се явява лично и с адв. Недялка Попова,
надлежно упълномощена да го представлява.
Свидетелите Й. Б., А. А., С. Д. К. и С. С. се явяват.
АДВ. Г.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. ПОПОВА: - Моля да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществува процесуална пречка по хода на делото
предвид редовното призоваване на страните в процеса, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва :
А. К. А.: роден на ... г. в гр. Пловдив, живущ в с. Симеоновец,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, студент, без родство с подсъдимия, работещ, с ЕГН
**********.
Й. В. Б.: роден на ... г. в гр. Пазарджик, живущ в гр. Септември,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование,
1
работещ, без родство с подсъдимия, с ЕГН **********.
С. Д. К.: роден на ... г. в С., живущ в с. С., българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, без родство с
подсъдимия, работещ, тъжителят ми е внук, с ЕГН ....
С. Б. С. : - родена на ...г. в гр. Пазарджик, живуща в с. С., българка,
българска гражданка, омъжена, със средно образование, работеща,
неосъждана, частният тъжител ми е брат, с ЕГН **********.
Всички свидетели предупредени за наказателната отговорност по чл.
290 от НК.
Свидетелите НАПУСНАХА съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А..
СВИДЕТЕЛЯТ А. А.: - Нова година празнувахме в с.Симеоновец в една
затворена кръчма, чийто собственик е К.А.. Аз седях в това заведение до
05.30-06.00 часа сутринта. В заведението около 05.00 часа сутринта дойдоха
Н., забравих й фамилията, Х.К. и С. /сочи частния тъжител/. Тогава М. С.
също беше в заведението. С. беше пиян, личеше му и като дойде продължи да
пие алкохол. Собственикът на заведението изведе С., тъй като той беше пиян
и залиташе. Вътре в заведението не се е заяждал с никой. Когато
собственикът изведе С. навън мисля, че тогава Х. вече беше тръгнал. За М. и
Н. не съм много сигурен, но мисля, че след това тръгнаха. Тъй като знам че
тъжителят С. и Н. са били заедно, имали са връзка, но няколко месеца преди
да дойде Нова година – 2023 година са се разделили. В заведението С. се
въртеше покрай Н., но нищо повече. Н. си тръгна от заведението с М. и без да
съм много сигурен, но мисля, че това стана след като соб8твеникът изведе С.
от заведението. Симеоновец и С. са табела до табела буквално. Ние бяхме в
Симеоновец. След това на другия ден към обяд, на 1-ви януари, разбрах от
братовчед ми ми М.А., която също присъстваше в кръчмата и от нея знам, че
е станал някакъв инцидент, в който С. напада М. с обиди, насочени към майка
му, а тя е починала и това е доста неприятно за който и да е. Това било
станало когато са тръгнали навън, мисля, че на табелите е станало това.
Мариела не е присъствала там, чула го е. С. е тръгнал да замахва към М. и
той, за да се предпази си вдига ръката - да се предпази. Друго момче от
селото – С.С. ми каза, че С. му казал, че бил блъснат от две коли, изпратил му
видеоклип, в който му разказал, че бил блъснат от две коли. Записал е С.
2
видео и го изпраща после на това момче. Има само снимка от видеото.
Няколко дни след случката разговарях със Х.К. и той ми разказа абсолютно
същото. Обясни ми как са тръгнали да се прибират към С. и М. е тръгнал с
тях, с идеята да изпрати Н.. На табелите имало някакво спречкване между С.
и М., не знам по какъв повод, но С. тръгва с обиди към неговата майка –
псувня на майка и тъй като на М. майка му е починала и това не е приятно и
тогава С. замахнал към М., М. вдигнал ръката да се предпази и С. е залитнал
и паднал. Х. не ми е казвал, че е бил бутнат. След случилото се не съм
говорил със С.. С М. съм разговарял. М. ми каза, че когато са тръгнали и той
е тръгнал да изпраща Н. са се засекли малко преди табелите със С. и Х.К..
Тогава С. е обидил М., тръгнал да му замахва, М. вдигнал ръка да се предпази
и С. залитнал и паднал на земята. Доколкото знам Х. му е помогнал на С. да
се изправи и да го измести малко встрани. Не съм говорил със С. в кръчмата,
но му личеше по походката, че е пиян и по изражението също, тъй като и
много залиташе. Видях ги Н. и М., че си тръгват заедно. В кръчмата М.
беше преди това, а след това Х., С. и Н. дойдоха по едно и също време. Не
знам каква е била реакцията след като С. е обидил М.. Ние не бяхме поканили
никой, т.е. Н., С. и Х. не бяха поканени. Собственикът на кръчмата хвана С. и
го изпрати до вратата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Й. Б..
СВИДЕТЕЛЯТ Й. Б.: - Мисля, че беше на 01-ви януари. Бяхме
съвместно с колегата Г. на работа от 07.00 до 19.00 часа. Оперативният
дежурен ни изпрати до с. С.. Бяхме застъпили около 7.30-08.00 часа. на
главния път ни чакаше момчето К. /сочи частният тъжител/. Имаше видими
охлузвания по лицето. Питахме го дали той ни е повикал. Той разказа, че са
празнували и сутринта рано са влезли в пререкание с друго момче и момчето
му нанесло побой. Имаше подутини, каза, че са от нанесен побой. Личаха си
подутини под окото, но не мога да кажа под кое око – личеше си, че е от удар.
Личеше му, че е употребил алкохол. Като говореше говорът му не беше
нормален заради изпития алкохол. Доста си се беше почерпил. Колегата Г. му
сне обясненията и доколкото си спомням пристигна неговия дядо. Това стана
на главния път, малко след кръстовището наляво по пътя за с.Симеоновец.
Там ни чакаше момчето, случката не е била там. Дядо му му направи
забележка „в какво съС.ие си пак, само проблеми“ и ние казахме, че трябва да
се вземе обяснение и да не губим време взехме обяснения. Разбрахме къде
3
живее момчето, което му е нанесло побой. Не му помня името, отидохме до
дома му, никой не излезе, уведомихме дежурния, че не можем да го намерим
и съобщихме в районното това На К. му казахме, че ако иска да се обръща
към съд му трябват сериозни свидетели, които да са видели това което се е
случило. Казахме му, че трябва да отиде в съдебна медицина за
освидетелстване. Така и завърши, ние не сме били много на място. Искахме да
извършил лицето, извършило деянието, но не го открихме. К. каза, че
момчето било от с.С. – това което му е причинило нараняването. Дядо му се
беше ядосал малко, като дойде на място – беше и загрижен, и ядосан. По
принцип началниците правят допълнителната проверка. Ние сме докладвали,
че лицето не е открито. Не мога да ви кажа дали след докладната от наша
страна е продължила проверката. Тъжителят К. написа обяснението на капака
на служебния автомобил. Не повече от 10 минути е писал обяснението. Не
съм забелязал по дрехите да е имало някакви следи – не съм обърнал
внимание на дрехите да има нещо особено. Не мога да си спомня дали сме му
предложили да извикаме линейка или ние да го откараме до Бърза помощ, но
по принцип предлагаме. Мисля, че дядо му го качи после в автомобил, но не
съм много сигурен. Като пишеше обяснения само бегло го слушах какво
говори. Като се прибрахме в сградата на районното колегата състави
докладна записка. Не мога да си спомня дали тъжителят ми е казал, че е бил
блъснат от кола. Не си спомням дали дежурния ни е казал от кой
произхожда сигнала. Служебният автомобил управляваше колегата Г..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА ПОСТЪПИЛО писмо от Началника на РУ МВР Септември
изх.№ 340000-1721/20.03.2021 г., ведно с приложено към същото копие на
докладна записка и всички материали по преписка, образувана във връзка с
посещение на дежурните полицейски служители Б. и Г. в с.С., по повод
подаден сигнал за побой от частния тъжител С. К..
СТРАНИТЕ /поотделно/:- Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства писмо изх.№ 340000-
1721/20.03.2021 г., ведно с приложено към същото копие на докладна записка
4
и всички материали по преписка, образувана във връзка с посещение на
дежурните полицейски служители Б. и Г. в с.С., по повод подаден сигнал за
побой от частния тъжител С. К..
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. К..
СВИДЕТЕЛЯТ С. К.: - Знам за какво съм тук. На 01-ви януари
сутринта с жената отидохме на гробищата. Вуйчо почина на 31-декември.
Отчето ни каза в 8.00 часа да сме на гробищата и да покажем къде да се копае
гроба. Бях с автомобил и на кръстовището съм с. Симеоновец спряхме и
погледнах в посока Симеоновец и видях едно момче, което оприличих на моя
внук, но не казах на жената и продължихме движението. Дали се минаха 10-
15 минути и ми се обажда внука ми /сочи частния тъжител /. Вика „Дядо ела,
нещо стана с мен“. Веднага казах на жената, че внукът ми се обажда и отидох
там. Заварих там на мястото две патрулки и четирима полицаи. Бяха
написали протокол, беше дал обяснение и го караха полицаите да го
подпише. Едното полицайче ми каза да закарам внук ми в Септември в Бърза
помощ. Аз го закарах в Бърза помощ, там дежурния лекар каза , че е направо
за Пазарджик. Страшно изглеждаше внук ми, аз се уплаших и почнах да го
навиквам. Цялото му око беше отекло и посиняло. Беше лявото око и там
доста чакахме в Бърза помощ. Аз трябваше да се върна на погребението.
Докторът каза че има сътресение и че ще остане 3-4 дена под наблюдение.
След като го изписаха от болницата окото още му беше синьо. Беше почнал
да говори нормално. Каза ми, че е бил ударен от някакво момче. Не ми е
казал кое е това момче, имена не ми е казал. Казваше, че стомахът го боли,
главата го боли, там където е ударен. Не ми е казвал, че е бил блъснат от
автомобил. Беше изцапан по гърба. Вика ми, че не знае колко часа е лежал
на земята. Скъсана дреха не съм забелязал. В Пазарджик в спешното с него
бяхме аз жената и внук ми. Оставиха го в болницата на четвъртия етаж, 7-ма
стая, както казах. Не знам внук ми да е отказвал да остане в болницата. След
три дни го изписаха. На първи януари сутринта го закарах в болницата.
Следобед го приеха в отделението. Беше ударен в лявото око - ето вижте го
още има белег. Не знам дали внук ми е ходил на очен лекар. Дали в
болницата го е гледал очен лекар не знам. Каза, че стомахът го боли,
плешката го боли, освен окото. Специално на мен не ми е казвал, че го болят
органи като черен дроб, далак и бъбреци.
5
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. С..
СВИДЕТЕЛЯТ С. С. : - Знам за какво съм тук. Знам, че брат ми е бил
ударен сутринта на 1-ви януари. Знам името на лицето, което го е ударило –
брат ми го каза, това е М., той е в залата /сочи подсъдимия/. Каза, че го е
ударил и след това се е събудил сам на пътя, имало още двама свидетели, но
никой не е бил останал при него. Искал е да се свърже с мен, но не ме могъл.
После тръгнал към дядо ми да го търси. Срещнал по пътя патрулка и обяснил
на полицаите. Не знам да е казвал, че е бил блъснат от кола. Аз го прибрах от
болницата. Приеха го на 1-ви януари - неделя, изписаха го в четвъртък или
петък следобед. Носила съм му храна в болницата. Нямам спомен дали
родителите ни са ходили при него в болницата. Известно ми е, че си е правил
снимка на нараняванията си, себе си е снимал и ми е изпращал снимката и
при това положение снимката е огледална. Беше лявото око наранено, а при
огледалната снимка изглежда дясното. Окото му беше още надуто, голям
оток, дълго време го боля главата. Главата не спираше да го боли. Имаше
кръвоизлив в окото и може би месец след това беше червено окото, много
страшно. Точно какви лекари са го гледали – със сигурност знам очен лекар,
правили са му снимка на главата, изследвания кръвни са му правили, може и
друго да е имало. Нямам спомен да ми е разказвал причината защо
подсъдимия е ударил брат ми. Каза ми, че подсъдимият го е ударил с ръка, на
която имало голям пръстен, който се беше отбелязал дори на лицето му. Не
мога да кажа дали ръката е била свита в юмрук. Първият ден като влезе в
болницата отидохме и ние – преди обяд ми се обади майка ми. Това беше в
спешното. След обяд дядо го закара, защото аз бях на работа. Аз бях на
работа на първи януари. Работя хоумофис, затова излязох да отида в
болницата. Не ми е известно брат ми да е отказал да бъде в болницата. След
като се върна от Спешното брат ми сам поиска да се върне в болницата,
защото много го болеше главата. Не ми е известно брат ми да е подписвал
информирано съгласие, че не иска да влиза в болница. Не знам кой очен
лекар го е преглеждал, прегледът е бил по време на лечението в болницата.
Каза ми, че тогава го е преглеждал очен лекар. Нямам представа дали
хирургът е идвал на място в отделението, или брат ми е ходил. Болеше го
главата най-много. Със сигурност три седмици след случая имаше силни
болки в главата. Преди това не се е оплаквал от главоболие. Не знам дали е
имал приятелка брат ми преди инцидента. Посрещнал е нова година в с. С.,
6
аз го видях на центъра, след 12.00 часа вечерта на първи януари. Там се бяхме
събрали на центъра хора да посрещнем новата година. Беше в настроение,
празнуваше. Брат ми първи потърси полицията и после те са се свързали с
него. Беше подавал жалба и искаше да знае какво се случва. Срещнал е
патрулката по пътя и си е написал оплаквания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Имаме един единствен пръстен, който ми беше
подарък на бала и съм го носил само тогава. Беше много голям и затова не го
нося, скъп е и родителите ми го прибират. На бала съм го носил на дясната
ръка. Повече не съм го носил пръстенът.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпило писмо от директора на МБАЛ АД Пазарджик
вх.№7287/27.03.2023г., ведно с приложено копие на наличната медицинска
документация от Спешно отделение към МБАЛ АД Пазарджик, касаеща
прегледа на лицето С. Б. К. в отделението на 01. 01. 2023 г. , както и заверено
копие от ИЗ №28І2023 г. на С. Б. К..
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: - Да се приеме медицинската
документация.
СЪДЪТ
О П РЕ ДЕ Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства изпратените от изпълнителния
директор на МБАЛ АД Пазарджик и посочени по-горе медицински
документи.
СЪДЪТ в изпълнение на законовите си правомощия ПРИКАНИ
СТРАНИТЕ помирение, като разясни на страните благоприятните последици
от приключване на делото със помирение.
Страните изразиха готовност за постигане на помирение.
Съдът намира, че следва да даде възможност за постигане на
помирение между страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 11.04.2023 г. в 09.30 часа, за която
7
дата и час подсъдимият защитникът му , частният тъжител и повереникът му
уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.20
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8