Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1314 Година
2022, 05.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 09.05.2022
година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ
адм. дело номер 3111 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила
е жалба от Р.М.Ц. ***, срещу Решение №2153-15-397 от 16.11.2021г. на Ръководителя
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена нейна молба с характер на жалба
вх.№1030-15-5368/21.10.2021г. и уточняващи писма към нея с вх.№1030-15-5368#1/21.10.2021г.
и вх.№1029-40-3819/01.11.2021г. против Разпореждане №151-00-14011-3/19.10.2021г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с
което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3, б.“а“ и чл.65 §2 от
Регламент/ЕО/ № 883/2004г. е отказано отпускане на парично обезщетение за
безработица/ПОБ/ по чл.54а КСО.
Недоволна
от решението на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателката
обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за
отмяната му.
Ответникът
по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск.П.
намира същата за неоснователна. Подробни съображения излага в депозирано по
делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд, VІІ състав, след като прецени поотделно и
в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за
установено следното.
Жалбата
е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо
правен интерес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е
спорно между страните, че със Заявление вх.№903315-2953/09.06. 2020г./рег.№151-00-14011/09.06.2020г./
Ц. поискала отпускане на ПОБ, като към него е представено копие от акт за
прекратяване на трудовото правоотношение/л.159 и сл./.
Във
връзка с така депозираното заявление и след извършена проверка от органите на
ТП на НОИ – Пловдив е констатирано, че към заявлението не са представени
заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга
държава-членка на ЕС със СЕД U002 и U004,
декларация относно определяне на пребиваване, както и анкета от Великобритания,
поради което и с писмо изх.№У-151-00-14011-1/22.06.2020г., адресирано до Ц., е
поискано същите да бъдат представени в 15-дневен срок от съобщаването, което е
сторено на 19.08.2020г./л.156 и сл./.
В указания
срок и след проведена кореспонденция от жалбоподателката със служители на ТП на
НОИ – Пловдив/л.152-155/, на 24.08.2020г. и 25.08. 2020г. са входирани
изисканите документи, в т.ч. копия на документи от Великобритания, Заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка на ЕС
със СЕД U002 и U004, Декларация относно определяне на пребиваването във връзка
с прилагане на член 65 (2) от Регламент/ЕО/ №883/2004/л.124 и сл./, от които се
установява, че последната заетост на лицето е във Великобритания за периода
01.07.2015г. – 31.03.2020г. при работодател BOGIRANGELOV LIMITED.
Допълнително са представени и документи с писмо рег.№Ц1030-15-2963#1/27.08.2020г./л.72 и сл./.
Изпратено
е искане до компетентната институция на Великобритания за удостоверяване на
осигурителни периоди, причина за прекратяване на правоотношението и доход и
определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/
№883/2004г. от Великобритания, поради което и с Разпореждане
№151-00-14011-1/30.10.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, е
спряно производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявлението на Ц./л.57
и сл./.
На
27.07.2021г. в ТП на НОИ – Пловдив са входирани формуляри СЕД U017-Осигурително
досие-трансграничен работник и U004-Информация за заплатата/л.46 и сл./, а на 05.10.2021г. и документ СЕД
Н006-Отговор на искането за информация за пребиваване/л.42 и сл./. В тази
връзка и с Разпореждане №151-00-14011-2/11.10.2021г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица е възобновено производството по заявлението на Ц.
за отпускане на ПОБ/л.41/. Изготвена е и справка за ЕГН от НБД „Население“ на
ГД“ГРАО“ по отношение на жалбоподателката/л.37/.
След извършен
преглед на представените към заявлението доказателства и постъпилите отговори
от Великобритания, е констатирано, че в представената Декларация относно
определяне на пребиваване на лицата с последна заетост в друга държава от ЕС,
ЕИЗ и Швейцария във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004г.
Ц. е вписала, че последният й период на заетост е във Великобритания от
20.09.2010г. до 01.04.2020г. В получения СЕД U017 от компетентната институция на Великобритания са удостоверени два периода
на заетост – единият от 15.09.2010г. до 15.12.2013г. и вторият - последен
отработен период от 15.03.2014г. до 28.02. 2020г. Констатирано е, че съгласно
декларираните обстоятелства в Декларацията за определяне на пребиваване -
съпруга/партньор и децата са пребивавали с Ц. във Великобритания през периода
на последната й заетост; преобладаващата част от социалните й контакти са в
България; роднините й живеят в Република България; не притежава собствено
жилище в България; възнамерява да се установи в страната.
В
получения СЕД Н006 в отговор на искането за информация за пребиваване с
вх.№3206-15-162/04.10.2021г., компетентната институция на Великобритания е
удостоверила, че по отношение на Ц., Великобритания се явява държава на
пребиваване, поради което е прието, че Република България не е компетентната
страна по отпускане на ПОБ.
При
това положение е счетено, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на
чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от
29.04.2004г., тъй като държавата-членка по пребиваване и държавата-членка,
чието законодателство се е прилагало по време на последната му заетост,
съвпадат. Ето защо и предвид разпоредбата на чл.11 §3, б.“а“ от Регламент/ЕО/
№883/2004г., е счетено, че в този случай спрямо жалбоподателката следва да се
приложи законодателството на Великобритания, което означава, че преценката на
правото на ПОБ трябва да се извърши от компетентната институция на
Великобритания.
При
тези данни е издадено процесното Разпореждане №151-00-14011-3/19.10.2021г., с
което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от
Регламент/ЕО/ №883/2004г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото
от Ц. заявление/л.35/, който отказ е бил надлежно оспорен пред горестоящия в йерархията
административен орган с твърдения за притежавано недвижимо имущество/л.22 и
сл./.
Въз
основа на събраните в хода на административното обжалване доказателства, с
Решение №2153-15-397/16.11.2021г. Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е
отхвърлил жалбата на Ц. и е потвърдил Разпореждане №151-00-14011-3/19.10.2021г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив/л.14-20/.
За да
постанови този резултат, ответният административен орган е приел, че жалбоподателката
не попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г., тъй като държавата-членка по
пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време
на последната му заетост, съвпадат. Мотивирано е, че видно от съдържащите се в
административната преписка документи, Ц. е направила искане за отпускане на ПОБ
при прилагане на разпоредбите на чл.61-65 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. на
Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална
сигурност и чл.54а и чл.54л КСО, поради което и следва да бъде съобразено
пребиваването на лицето по последната му заетост. Посочва се, че в конкретния
случай, в рамките на административното производство, по отношение на
жалбоподателката е получен документ Н006, с който КИ на Обединеното кралство е
удостоверила, че именно Великобритания се явява страна по пребиваване.
Отделно
от това, при издаване на получения
документ Н006 се сочи, че са взети предвид и декларираните от лицето с
Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 §2
от Регламент/ЕО/ №883/ 2004г. обстоятелства относно гражданско състояние,
жилищно положение, включително и намерението на лицето, доколкото същите са посочени
в искането за информация за пребиваване/Н005/, в отговор на което е получен и
СЕД Н006. Доводът на жалбоподателката за различно отразяване на част от данните
в декларацията за определяне на пребиваването, е прието, че не може да се вземе
предвид, доколкото това са обстоятелства, касаещи въпроса за определяне на
пребиваването, които са изследвани от КИ на Великобритания и по отношение на
тях е налице ясно изразено становище в получения СЕД Н006.
Цитирана
е разпоредбата на чл.5 т.1 от Регламент/ЕО/ №987/2009г. за установяване
процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/ №883/2004г. за координация на
системите за социална сигурност, съгласно която документи, които са издадени от
институция на държава-членка и показват положението на дадено лице за целите на
прилагането на основния регламент и на регламента по прилагане, и подкрепящите
доказателства, въз основа на които са издадени документите, се приемат от
институциите на останалите държави-членки, доколкото не са отнети или обявени
за невалидни от държавата-членка, в която са били издадени. При това положение
и при наличие на валиден документ по смисъла на чл.5 ал.1 от Регламент/ЕО/
№987/2009г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/
№883/2004г. за координация на системите за социална сигурност, удостоверяващ по
безспорен начин пребиваването на Р.Ц., е прието, че правилно от Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е прието, че лицето не
попада в обхвата на разпоредбата на чл.65 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004г., тъй като държавата-членка по
пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време
на последната му заетост, съвпадат. Като неоснователни са приети възраженията
на жалбоподателката относно приложението на чл.64 §2 от Регламент/ЕО/ №883/2004
на Европейския парламент и Съвета, като е посочено, че тази разпоредба
регламентира други хипотези. С тези съображения е обоснована
законосъобразността на Разпореждане №151-00-14011-3/19.10.2021г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, с което
на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от
Регламент/ЕО/ №883/2004г. е отказано отпускане на ПОБ на жалбоподателката.
В хода
на съдебното производство по делото са приобщени, представени от
жалбоподателката доказателства за сключен граждански брак, притежавано
недвижимо имущество, заверен превод на български език на документ, изхождащ от
Приходи и митници на Нейно Величество, както и част от преписката по издаване
на разпореждане за отпускане на ПОБ на съпруга на жалбоподателката – Б.С.Р./л.180,
л.184 и сл., л.200-201/, както и находящите се по делото документи на чужд език
в превод на български език, представени от ответника/л.202 и сл./.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Оспореният
административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на Ръководител на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, обаче са постановени при
неправилно приложение на материалния закон, водещо до тяхната отмяна.
Фактическата
обстановка не е спорна между страните. Настоящият състав намира, че спорът в
случая е за правото, като касае компетентната държава по изплащането на парично
обезщетение за безработица. За неговото разрешаване е необходимо да бъде
съобразено следното.
Република
България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размерът на обезщетенията и т.н. Но разпоредбите на ЕС определят общите правила
и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент/ЕО/ №883/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010г.,
както и в Регламент /ЕО/ №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент/ЕО/
№883/2004г.
Като
източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е.,
съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна
сила са пряко приложими във всички държави – членки/чл.288 ДФЕС/ и са
задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите
на противоречие с разпоредби от националните законодателства.
Съгласно
чл.3 от Регламент/ЕО/ №883/2004г. разпоредбите му се прилагат към всички
законодателства/по смисъла на чл.1 б.„л“/ относно посочените клонове на
социална сигурност/обезщетения и помощи/, в т.ч. и относно обезщетенията за
безработица/чл.3 §1 б.“з“/.
Няма
спор по делото, че Ц. е гражданин на Република България, респ. е гражданин на
държава-членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение
Регламент/ЕО/ №883/2004г./чл.2 от Регламента/, с който регламент са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите-членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения.
По
отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на
приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва
да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия
е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения
от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна
държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани
в чл.65 от Регламент/ЕО/ №883/2004г., сред които е и правилото на §2, в който е
уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност
като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка,
различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази
държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение
на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
Легална
дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл.1 §3 б.„й“ от цитирания
Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място/на
обичайно пребиваване на лицето/ се определя съгласно чл.11 §1 от Регламент/ЕО/
№987/2009/Регламента по прилагането/, с оглед центъра на интересите на
съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно
релевантните факти – продължителността и непрекъснатото пребиваване на
територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските
връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и
естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч.
постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за
заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно
изброени в цитираната норма.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице, е
намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства,
особено причините за преместването на лицето.
В чл.1
б.„й“ и б.“к“ от Регламент/ЕО/ №883/2004 пък се прави разграничение между
„пребиваване“ и „престой“. А в изготвения съвместно с държавите-членки наръчник
се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и
„престой“. Тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими,
за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на
обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в
различни държави-членки.
Съгласно
правото на ЕС, може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно
само една държава-членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по
социалноосигурителните схеми, отпускани по местожителство. Заетите и
самостоятелно заетите лица отговарят на условията за социална сигурност в
държавата по месторабота, а неактивните/напр. пенсионери и студенти/ - в
държавата-членка по обичайно пребиваване. Определянето на държавата-членка по обичайно
пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят в повече
от една държава-членка. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които
трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно
пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските
връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в
съответната държава-членка; състоянието на трудова заетост/по-специално
мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният и
характер, както и продължителността на договора за работа/; упражняването на
неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко
постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето
плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на
всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При
необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя
също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето
на мястото на пребиваване, като например при погранични, сезонни или
командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за
които е характерна голяма мобилност.
В
случая, съдът намира, че е неправилна преценката на административния орган при
определяне мястото на обичайното пребиваване на жалбоподателката. От събраните
по делото доказателства се установява, че през периодите от 15.09.2010г. до
15.12.2013г. и от 15.03.2014г. до 28.02.2020г. Ц. е осъществявала трудова
дейност на територията на Великобритания и трудовият и договор с работодателя е
прекратен, като няма данни към датата на подаване на заявлението за отпускане
на ПОБ, да осъществява трудова дейност при друг работодател. Установява се също
така, че е декларирала, че през периода на последната й заетост във
Великобритания, преобладаващата част от роднините й са живели в Република
България. По идентичен начин и преобладаващата част от социалните й контакти
също са в Република България. Действително, първоначално е посочила е, че не
притежава собствено жилище в Република България, но впоследствие и след като е
установила, че се касае за объркване от нейна страна, е подадена коригирана
декларация, в която е посочила, че притежава имот, а в хода на настоящото
съдебно производство са представени и доказателства в тази връзка - Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №196, том IV, рег.№9151, дело №743 от 2015г., от който се
установява, че на 16.11.2015г. Р.М.Ц. и нейният съпруг - Б.С.Р. са закупили
дворно място, селскостопанска сграда, както и двуетажна жилищна сграда в град
Карлово. Това обстоятелство обаче не е изследвано от административния орган.
Не е
взето предвид също така и че не се установява жалбоподателката да притежава
недвижимо имущество във Великобритания. Все в тази насока следва и да се
посочи, че Ц. е декларирала и че възнамерява да се установи трайно в Република
България. Така декларираното се потвърждава в пълна степен от събраните по
делото доказателства. Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че съпругът на
жалбоподателката също е декларирал намерение да се установи трайно в Република
България, освен това и е адресат на Разпореждане №111-00-2798-5/07.06.2021г.
във връзка с подадено от него заявление на 28.07.2020г. за отпускане на ПОБ, с
което разпореждане на лицето е отпуснато ПОБ, като е прието, че Великобритания
е държава на престой, т.е. обичайното място на пребиваване на съпруга на
жалбоподателката е в Република България. Всички тези данни сочат, че центърът
на интересите на Ц. е именно в Република България, където притежава недвижим
имот, където се е завърнала заедно със съпруга си и където са преобладаващата
част от роднините и и социалните и контакти и където тя е заявила категорично
намерение да се установи. Това е и мястото на обичайното и пребиваване по
смисъла на чл.11 от Регламент/ЕО/ №987/2009.
Не е
спорно, че Ц. е пребивавала за времето на трудовата си заетост в
държава-членка, различна от компетентната държава-членка, а именно във
Великобритания. Не се твърди обаче и не се представят доказателства към датата
на депозиране на заявлението, както и към настоящия момент жалбоподателката да
продължава да пребивава във Великобритания, на чието законодателство за
последно е била подчинена, за това същата не се е регистрирала/т.е. не се е
поставила на разположение/ в службите по заетостта в държавата-членка по
пребиваване/за времето на трудова заетост/ във Великобритания, а се регистрира
в България, където тя се е върнала и обичайно пребивава с намерение да остане
да живее в България, което се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Приложимото
законодателство в настоящия казус е това на държавата-членка по обичайното
местопребиваване на жалбоподателката, на която държава тя е и гражданин, а
именно - законодателството на Република България. Обезщетението за безработица,
претендирано от Ц., следва да бъде поискано именно по реда и при условията на
действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски
регламенти за това. В този смисъл е т.3 от Решение №U3 от 12.06.2009г. на
Административната комисия за координация на системите за социална сигурност,
съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудовоправно договорно
отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на
заетост/например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено
или срокът му е изтекъл/, то се разглежда като напълно безработно в
съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се
предоставят от институцията по местопребиваване.
Все в
тази насока следва да се посочи, че за разлика от националното ни
законодателство, европейските правила за координация на системите за социална
сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране
производствата по отпускане на обезщетение/още по-малко пък за отказ/ в случаи
от категорията на процесния. За сметка на това уреждат правила за временно
прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения,
които са регламентирани в член 6 от Регламент /ЕО/ №987/2009. В параграф 2 на
цитирания член 6 от Регламент/ЕО/ №987/2009 е предвидено, че когато има
различия в становищата на институциите или органите на две или повече
държави-членки относно това коя институция следва да предостави парични
обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да
претендира за обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава
обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по
мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на
нито една от съответните държави-членки, обезщетенията, предвидени в
законодателството, прилагано от институцията, до която първо e било подадено
искането.
С други
думи казано, правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на
обезщетение от трета страна. И всичко това е с оглед спазване целта на
социалното осигуряване – получаване на адекватно на размера на внасяните
осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното
осигурително събитие.
Ето
защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на Ръководителя
на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като
постановени в нарушение на закона и следва да бъдат отменени. Доколкото
естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да
се върне като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на
НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявлението на Р.М.Ц. при съобразяване с
мотивите на настоящето решение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав,
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Решение №2153-15-397/16.11.2021г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е потвърдено Разпореждане №151-00-14011-3 от 19.10.2021г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при същото поделение на НОИ, с
което на основание чл.54ж ал.1 КСО, във връзка с чл.11 §3 б.“а“ и чл.65 §2 от
Регламент/ЕО/ 883/2004г. на Р.М.Ц. с посочен адрес ***, е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица по чл.54а КСО, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗПРАЩА административната преписка на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение
по направеното пред него искане по Заявление вх. № 903315-2953/09.06.2020г./рег.№151-00-14011/09.06.2020г./
на Р.М.Ц. с посочен адрес ***, съобразно даденото в мотивите на настоящото
съдебно решение тълкуване и прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата
на чл.119 КСО във вр. с чл.117 ал.1, т.2 б.“б“ КСО, е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване или протест.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: