№ 9798
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110129108 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
28.05.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 29108/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от НАП срещу „ГАТ“ ЕООД и „ИК“ ЕООД, като се твърди,
че между ответниците бил сключен договор за цесия от 09.02.2024 г., като цедента „ГАТ“
ЕООД бил прехвърлил на цесионера „ИК“ ЕООД вземания срещу Община – БС,
произтичащи от договор за доставка на МПС № 21/23.01.2024 г. Поддържа, че цялата сума
по договора била за сумата от 110400,00 лева в какъвто размер било и вземането по договора
за доставка на МПС. Навежда доводи, че по отношение на цедента били налице публични
вземания за сумата от 15379,54 лева. Излага съображения, че имал правен интерес от
предявяването на искове за отмяна на сключеният договор за цесия, тъй като чрез това
цедентът целял да избегне или осуети заплащането на дължимите към държавата публични
вземания. Обосновава, че в случая се касаело за хипотеза на възмездна цесия, като
интересът му бил за обявяването на недействителност на последната по отношение на
1
ищеца до размера на публичните вземания. Развива доводи от правна страна по отношение
на фактическият състав на предявените претенции, като прави извод, че последните са
доказани и основателни. Твърди, че от представените по делото доказателства се извеждало
наличието на субективно намерение за увреждане на държавата във връзка с извършената
цесия, което произтичало от факта, че двете дружества се представлявали от едно и също
лице, както и от момента на учредяването на цесионера, като последният не развивал
стопанска дейност, нямал активи и служители. Поддържа, че е издаден ревизонен акт, за
който управителят на двете дружества бил уведомен и бил наясно, че е налице. Инвокира
довод, че с извършената цесия на ликвидно и изискуемо вземане, ищецът бил лишен от
възможността да се удовлетвори от последното досежно публичните задължения, чрез
налагането на запор върху вземанията на цедента. Иска да бъде обявена за относително
недействителна извършената цесия по отношение на ищеца до размера на публичните
вземания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба и
не са изразили становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно, евентуално и субективно съедиени
конститутивни искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 ДОПК.
Спорното материално право произтича от проявлението в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
декларирано или установено по надлежен ред публично задължение; 2) извършена сделка –
цесия между ответниците, след момента на декларирането или установяването по надлежен
ред на публичното задължение; 3) сделката да е извършена с намерение да се увредят
публичните взискатели или да е извършена във вреда на публичните взискатели, което
знание за увреждането се предполага в хипотезата на свързани лица, което обстоятелство
следва да се установи; 4) ответниците или трето лице да не са погасили своевременно
установеното или декларираното публично задължение.
Процесуалното задължение, т.е. доказателствената тежест (по смисъла на чл. 154, ал.
1 ГПК) за установяване на първите три материални предпоставки е в тежест на ищеца, като
с оглед наличието хипотезата на свързани лица знанието за увреждане се предполага, а
ответниците следва да установят четвъртата материална предпоставка, както и при
хипотезата на свързани лица по смисъла на § 1 ДР на ТЗ да оборят презумпцията за знание
(чл. 216, ал. 3 ДОПК) по отношение на увреждането.
За да е изпълнен фактическият състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК трябва длъжникът
по едно установено публично задължение, след датата на установяването му или след датата
на връчване на заповедта за ревизия, да е извършил разпоредителни действия със свое
имущество с намерение да увреди публичния взискател. Този фактически състав поражда
правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата на
съответните сделки или действия. Публичното вземане, по което ищецът по специалния
отменителен иск се явява кредитор следва да е установено с влязъл в сила административен
акт, респ. влязло в сила съдебно решение. За да се прогласи за недействителна по отношение
на публичния взискател в хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК сделката трябва да е
извършена с намерение да се увреди публичния взискател, т.е. елемент от фактическия
състав на посочената правна норма е намерение за увреждане на публичния взискател -
кредитор. В тежест на ищеца е да установи наличието фактическия състав по чл. 216, ал. 1,
т. 4 ДОПК, пораждащ правото на иск за обявяване на относителна недействителност спрямо
държавата на съответните действия и сделки. Законът санкционира тези действия, които са
2
били предназначени да увредят публичния взискател. Намерението за увреждане трябва да
бъде установено. В хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК то не се предполага, а подлежи
на доказване и доказателствената тежест е за ищеца – в този смисъл Решение № 436 от
22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 308/2011 г., III г. о., ГК.
Представена е Заповед за възлагане на ревизия № Р-22221723004452-020-
001/27.07.2023 г., като е удостоверено, че същата е връчена на „ГАТ“ ЕООД на 02.08.2023 г.
Приложен и неоспорен е Ревизионен акт № Р-22221723004452-091-001/12.02.2024 г.,
като се установява, че по отношение на ГАТ“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в
размер на 14415,28 лева – представляващи сбор между главница и лихва.
От удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ се
изяснява, че препис от Ревизионен акт № Р-22221723004452-091-001/12.02.2024 г. е връчен
на „ГАТ“ ЕООД на 12.02.2024 г.
В случая, тъй като липсват оспорвания и други факти от който да се направи извод,
че ревизионният акт е обжалван или не е влязъл в сила, то с оглед правилото на чл. 209
ДОПК, настоящият съдебен състав намира, че е налице установено по надлежен начин
публично вземане по ЗДДС, което подлежи на принудително изпълнение – вж. в този
смисъл Решение № 60122 от 29.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1256/2020 г., II т. о., ТК.
Представен е Договор за цесия от 09.02.2024 г., сключен между „ГАТ“ ЕООД от една
страна, в качеството на цедент и „ИК“ ЕООД от друга страна, в качеството на цесионер. По
силата на договора цедента прехвърля възмездно на цесионера, свое вземане към община
БС, а именно сумата от 110400,00 лева с ДДС по Договор за доставка на моторни превозни
средства № 21/23.01.2024 г., сключен между „ГАТ“ ЕООД – в качеството на изпълнител и
Община БС, като възложител, съгласно процедура по ЗОП, с предмет на договора:
„Доставка на нов неупотребяван трактор с ремарке за нуждите на ОП Чистота и
Строителство“.
Договорът за цесия е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните,
поради което с оглед липсата на оспорвания и доказателства, че последният е неавтентичен,
то същият обвързва страните с оглед обективираните в договора изявления и произтичащите
от това субективни права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
От извършена служебно справка от Търговския регистър по реда на чл. 23, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ се установява, че принципал и управител на ГАТ“ ЕООД е АНЧ, съответно
принципал и управител на „ИК“ ЕООД е АНЧ.
В дефинитивната разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 ДР ТЗ, „Свързани лица“ по смисъла
на този закон са лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото.
Следователно в случая с оглед установените вписвания в Търговският регистър и предвид
неговата негативна и позитивна публичност – арг. чл. 7, във вр. чл. 9 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ,
следва да се направи извод, че ответниците са свързани лица по смисъла на ТЗ.
В случая ответниците не са представили никакви доказателства досежно четвъртата
материална предпоставка, както и досежно оборване на третата такава в установената
хипотеза на свързани лица. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че с оглед
разпределената по делото доказателствена тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания
факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Нещо повече – в случая от уговореното в клаузата на чл. 2 от договора за цесия се
установява, че цедента и цесионера са уговорили, че вземането се прехвърля срещу цена и
при начин на плащане, уговорени в подписано между страните допълнително споразумение.
В новелата на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
3
С оглед ангажираните по делото доказателства обаче и при тълкуване на волята на
страните по договора, които както беше посочено са свръзани лица се установява, че
практикчески сделката е безвъзмездна. Равностойността на престациите се преценява към
момента на сключването на сделката. Критерият "равностойност" не е еднозначен и не може
да се тълкува като пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по
сделката (в случай на замяна). Те следва да са съпоставими и съответстващи на цените на
конкретните стоки (имущество) през релевантния период. Наличието на неравностойност,
т.е. несъответствие на платената цена с действителната стойност на придобитото имущество
или на цените на разменените престации (в случай на замяна) не съставлява самостоятелно
основание за прогласяване на относителна недействителност. За да е налице такава,
несъответствието следва да бъде значително. Не може да бъде въведен единен критерий
относно това, кое е "значително" - нито като абсолютна стойност (напр. разлика от 5000 лв.),
нито като процент или обикновена дроб. Дали неравностойността на престациите е
значителна и оттук - дали тя обуславя недействителност на сделката, се преценява във всеки
конкретен случай – в този смисъл Решение № 107 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. №
742/2010 г., I т. о., ТК. В случая обаче, доколкото съдът достига до извод, че уговорката за
наличието на цена практически цели да прикрие безвъзмездността на процесния договор за
цесия, то при безвъзмездните сделки не следва да се изследва въпросът за равностойност на
престацията, тъй като такава липса. Следователно, ab initio поради липсвата на
равностойност на престацията, безвъзмездната сделка е увреждаща кредиторите, тъй като
срещу престацията си длъжникът на получава насрещната престация от своя контрахент.
Освен това в случая animus nocendi (намерението за увреждане) се установява и от факта, че
процесният договор за цесия следва по време заповедта за ревизия, която е връчена на
ответника на 02.08.2023 г.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответниците са покрили
дължимата сума, чиято възможност за удовлетворяване се претендира практически с
претенцията по чл. 216 ГПК, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че всички материални предпоставки са налице,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага само ищеца. Последният е поискал присъждането на деловодни
разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом.,
във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, следва да му се присъди сумата от 100,00 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Софийският районен съд сумата от 615,20 лева, представляващо
дължима държавна такса за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на НАП НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ – ТД на НАП – гр. София, ЕИК: *********, с адрес: гр. ***************, че е
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на основание правно основание чл. 216, ал. 1, т.
4 и т. 6 ДОПК, следната сделка: Договор за цесия от 09.02.2024 г., сключен между „ГАТ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ************ от една
4
страна, в качеството на цедент и „ИК“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************ от друга страна, в качеството на цесионер до размер на
сумата от 15379,54 лева, представляващи дължими публични вземания, установени с
Ревизионен акт № Р-22221723004452-091-001/12.02.2024 г. по отношение на „ГАТ“ ЕООД,
ЕИК: *********, като частично вземане във връзка с договора за цесия от такова в по-голям
размер от 110400,00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ГАТ“ ЕООД, ЕИК: ********* и ИК“ ЕООД,
ЕИК: ********* да заплатят на НАП НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ – ТД на НАП – гр.
София, ЕИК: *********, сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ГАТ“ ЕООД, ЕИК: ********* и ИК“ ЕООД,
ЕИК: ********* да заплатят по сметка на СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, сумата от
615,20 лева, представляващо дължима държавна такса за първоинстанционното
производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5