РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Перник, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация – Перник“ АД против решение №
261091/22.10.2021 г. по гр.д. № 1107/2021 г. на РС – Перник, с което е признато за
установено по предявения иск с пр. основание чл. 439 ГПК, че Я. И. Д. не дължи на
„Топлофикация – Перник“ АД сумата от 2 911,61 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 587,98 лв. -
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009г. до 08.08.2012г.,
както и законната лихва, изчислена върху главницата от 2911,61 лева, считано от подаване
на Заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на парично задължение –
04.09.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 369,99 лева за ю.к.
възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 09.10.2012г. по ч. гр. д. №
5802/2012г. на РС – гр. Перник, поради погасяването им по давност.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано, тъй като неправилно РС е приел, че пог. давност започва да
тече от 26.02.2015г., а не от 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г. на
ОСГТК на ВКС, като длъжникът е правил плащания и през 2016г., 2017г., 2018г. и
следователно давността е прекъсвана многократно и не е изтекла, като моли същото да бъде
отменено включително и в частта относно разноските и спорът бъде решен по същество,
1
като бъде отхвърлен изцяло предявеният иск.
Въззиваемият изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за ТЕ и мор. лихва, за които в
полза на „Топлофикация Перник” АД срещу Я. И. Д. е издаден изп. лист от 09.10.2012г. по
влязла в сила ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 05802/2012 г. на РС – Перник. Въз основа на
същия изп. лист по молба от 29.11.2012 г. е образувано изп.д.№ 398/2012г. по описа на ЧСИ
С. Д., в която взискателят „Топлофикация Перник” АД е поискал прилагане на конкретни
изпълнителни способи съгл. чл. 426, ал. 2 ГПК. С образуването на изп. дело на първо място
молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната
давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД, съот. при висящност на изпълнителния процес
прекъснатата вече давност се спира, съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г. /приложимо по
отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на
ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение №
170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение №51/21.02.2019 по дело
№2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Предпоставките и действията за прекъсването на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на
давностния срок, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано
от 30.11.2012 г. Впоследствие на 11.03.2013 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от ***. В изпълнение на приложения
изпълнителен способ, по изпълнителното дело регулярно са постъпвали плащания,
последното от които е от 26.02.2015 г., като всяко постъпване на горепосочените плащания
по запора са от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и са прекъсвали както срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, така и давностния срок. В хипотезата при периодичното постъпване на
парични суми от изпълнителни способи няма изискване на закона и правна логика
взискателят да иска повтаряне на успешни изпълнителни действия, които се реализират чрез
парични постъпления периодично, т.е. с всяко постъпване на парични суми от изпълнителни
способи срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и давностният срок се прекъсва и започва да тече
от следващия ден до новото постъпване на суми и т.н., без да е нужно ново изрично искане
от взискателя за налагане запор, който вече е поискан, наложен и се реализира, което е в
съответствие с разясненията в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
От изпълнителното дело се установява, че след 26.02.2015 г. са налични още няколко
плащания с вносни бележки от 07.10.2016г., 08.11.2016г.,07.12.2016г., 16.01.2017г.,
06.04.2017г. и 08.01.2018г. - всичките по сметка на ЧСИ С. Д. по изп. д. № 398/2012г., с
2
посочено основание за плащане „за Я. И. Д.“ /като банката и № на сметката са идентични с
посочените в офиц. документи на ЧСИ и тези във вносните бележки/, които видно от
официалното удостоверяване и отбелязване на гърба на изп. лист и приложените платежни
нареждания са превеждани от ЧСИ по сметка на взискателя. Доколкото се установява, че
плащанията са извършени по процесното изп. дело по сметка на ЧСИ за погасяване на
дължимите по същото задължения на длъжника по изп. дело и настоящ ищец, а
впоследствие за превеждани от ЧСИ на взискателя, то настоящият въззивен състав приема,
че горепосочените плащания представляват действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и са прекъсвали давността и е започвала да тече
нова погасителна давност. Същевременно по делото не се твърди и без да успее ищецът да
посочи друго основание и проведе насрещно доказване, което да опровергае установеното
от официалното удостоверяване и отбелязване на гърба на изп. лист от ЧСИ и приложените
платежни нареждания, че коментираните плащания се отнасят за погасяване на
задълженията на ищеца-длъжник по процесното изп. дело.
С оглед приетото в актуалната съдебна практика на ВКС /Решение № 37/24.02.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г., IV г. о., ГК и др./, настоящият въззивен състав приема, че тъй като при влизане
в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК (в резултат на липса на подадено
възражение по чл. 414 ГПК), удостоверените в нея притезания, са безспорни (установени с
аналогичен на силата на пресъдено нещо ефект), то намира приложение разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД – от този момент срокът на новата давност е всякога пет години, дори и
вземанията да са се погасявали с кратка погасителна давност.
С оглед всичко гореизложено, считано от първото изп. действие по горецитираното
изп. дело до следващите и насетне до последното плащане от 08.01.2018г., 5-годишният
давностен срок е прекъсван и не е изтекъл към датата на предявяване на иска – 09.03.2021 г.
В тази връзка следва да се посочи, че предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е
несъществуването на вземанията на ответника, поради погасяването им по давност.
Периодът на пог. давност е част от предмета на делото по този иск, поради което ищецът
доказва твърдения положителен факт - периодът, през който е изтекъл срокът на пог.
давност - най-късно към момента на предявяването на иска. Следователно основанието на
иска е изтеклият период от време до завеждане на иска и единствено той следва да се
преценява от съда, съотв. не следва да съобразява по чл. 235, ал. 3 ГПК изтеклата в хода на
процеса давност /така Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г.
о., ГК/. Крайният извод е, че процесните вземанията на ответника срещу ищеца,
удостоверени в процесния изп. лист, не са погасени по давност, и исковете по чл. 439 ГПК
са неоснователни.
При така възприето, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Въззивната жалба е
основателна.
По разноските
3
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за
присъдените на ищеца разноски от 663, 98 лв., тъй като такива не му се дължат.
Ответникът претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа
сложност на делото съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, които с оглед изхода от спора му се дължат изцяло и следва
да бъдат присъдени с настоящото решение.
Жалбоподателят претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и
фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1
ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи изцяло, предвид основателността на
жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261091/22.10.2021 г. по гр.д. № 1107/2021 г. по описа на
Районен съд – Перник, включително и в частта за осъждане на "Топлофикация Перник" АД,
с ЕИК: ********* да заплати на Я. И. Д. разноски по първоинстанционното производство от
663, 98 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл. 439 ГПК на Я. И. Д., ЕГН ********** от *** срещу
"Топлофикация Перник" АД, с ЕИК: *********, гр. Перник, ТЕЦ Република, за признаване
за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от 2911, 61 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г.
включително, сумата от 587, 98 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.06.2009 г. до 08.08.2012 г., както и законната лихва, изчислена
върху главницата от 2911, 61 лева, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване
на Заповедта за изпълнение на парично задължение – 04.09.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 369, 99 лева за юрисконсултско възнаграждение, за
които суми на ответника по настоящото дело е издаден изпълнителен лист от 09.10.2012 г.
по ч. гр. д. № 5802/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, поради погасяването им по
давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Я. И. Д., ЕГН ********** от ***, да заплати „Топлофикация – Перник“
АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. "Мошино" ТЕЦ "Република", сумата 100 лв. - разноски
за ю.к. възнаграждение по първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Я. И. Д., ЕГН ********** от ***, да заплати „Топлофикация – Перник“
АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. "Мошино" ТЕЦ "Република", сумата 100 лв. - разноски
за ю.к. възнаграждение по въззивното производство.
4
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5