Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на деветнадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №15145 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.“ ООД срещу решение от 18.09.2018 г. по гр.д. №32695/2018 г. на
Софийския районен съд, 145 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „Д.“ ООД кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за сумата от 1683,00 лв. по фактура
№**********/04.02.2015 г., представляваща възнаграждение на изпълнителя „К.“ АД
по договор от 07.09.2015 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
15.04.2016 г. и сумата от 52,46 лв., представляваща лихва за забава за периода 05.02.2016
г. - 26.05.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по гр.д. №27710/2016 г. по описа на СРС, 62 състав,
като ищецът е осъден да заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че липсва приемане на изработеното от страна на ответника. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Д.“ ООД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК
вр. чл.99 вр. чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за наличието на
вземания на ищеца спрямо ответника за
заплащане на неизплатената част от възнаграждение по договор за
изработка от 07.09.2015 г. с предмет – изработка и монтаж на 3 бр. рекламни
съоръжения тип „Пиза“ и лихва за забава върху неизплатената част от
възнаграждението, които вземания са цедирани с договор за продажба на вземане
от 15.04.2016 г.
По
иска с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.99 вр. чл.79 ал.1 вр.
чл.266 ал.1 ЗЗД:
В тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между изпълнителя и
ответника, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане
на уговорената цена. В негова тежест е да установи наличието на валиден договор
за цесия, по силата на който е придобил процесните вземания.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Наличието на облигационни отношения по
сочения от ищеца договор за изработка с посочения по-горе предмет не е спорно,
а и се установява от представения договор от 07.09.2015 г., както и че
ответникът не е изплатил изцяло дължимото възнаграждение, като неизплатената
част е в размер на сумата от 1683,00 лв., съгласно фактура №**********/04.02.2016 г. Не се спори, че изпълнителят по
договора „К.“ АД е прехвърлил на ищеца вземанията си към ответника по процесния
договор за изработка, а и е установено от представения договор за продажба на
вземане от 15.04.2016 г., за който договор ответникът е уведомен надлежно.
Спорен е фактът дали изпълнителят е
изпълнил изцяло задълженията си по договора за изработка, респ. дали е налице
приемане на изработеното от страна на възложителя-ответник.
Настоящият съдебен състав намира, че
ответникът е приел извършената работа без забележки. Трайна и непротиворечива е
практиката на ВКС, обобщена с решение №9/05.06.2017 г. по т.д. №2690/2015 г. на II
ТО, че приемането на
изработеното може да стане изрично или чрез конклудентни действия, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие за такова одобрение. Затова не е налице процесуална пречка приемането
по смисъла на чл.264
ал.1 ЗЗД да бъде доказано с всички допустими от ГПК доказателствени
средства, вкл. чрез осъществени от възложителя правни и фактически действия,
каквито несъмнено са осчетоводяване на издадената от изпълнителя фактура,
ползването на данъчен кредит по същата и др. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, обобщена в решение №45/28.03.2014
г. по т.д. №1882/2013 г. на I ТО, че осчетоводяването от възложителя на издадената фактура за извършени
СМР, ползването на данъчен кредит, както и извършеното частично плащане на
задълженията по нея, представлява приемане на извършената работа. В конкретния
случай изпълнителят е издал процесната фактура №**********/04.02.2016
г. за сумата от 3366,00 лв. с ДДС – второ плащане по договора от 07.09.2015 г.,
като на 14.03.2016 г. ответникът е заплатил по банков път по сметка на
изпълнителя „К.“ АД сумата от 1683,00 лв. по посочената фактура, което плащане
представлява приемане на изработеното. По делото не са представени
доказателства ответното дружество да е възразило
срещу изплащане пълния размер на сумата по процесната фактура, поради соченото
неточно изпълнение, което възражение би могло да породи предвидените в чл.265 ал.1 ЗЗД
последици.
Доколкото не се установи при приемането поръчващият да е направил никакви
възражения за неточно (некачествено) изпълнение, следва да се приложи
необоримата презумпция по чл.264 ал.3 ЗЗД за правилно изпълнена работа.
С оглед на изложеното, съдът приема, че по
делото е установено при условията на пълно и главно доказване на наличието на
договор, по който изпълнителят е престирал точно – изпълнил е възложената
работа съгласно уговореното, срещу което за ответника е възникнало задължение
да заплати дължимото възнаграждение, неизплатената част от което е в размер на
сумата от 1683,00 лв.
Ответникът не доказа положителния факт
на плащане на претендираното възнаграждение.
Поради изложеното, съдът намира предявения
иск за изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния
претендиран размер.
По иска с правно основание чл.422
вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.99 вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността
на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно
чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, когато денят
за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В чл.4 от процесния договор от 07.09.2015 г. е предвидено, че
възложителят извършва плащанията в срок от 5 дни след получаване на съответната
фактура. Процесната фактура е издадена на 04.02.2016 г. и по делото не е
спорно, че е получена от ответника, поради което съдът намира, че последният е
в забава, считано от 10.02.2016 г.
Размерът на
лихвата за забава върху главницата от 1683,00 лв. по процесната фактура за
периода 10.02.2016 г. – 26.05.2016 г. възлиза на сумата от 50,07 лв.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на лихва за забава
върху главницата по процесната фактура се явява частично основателен до размера
на сумата от 50,07 лв. и за периода 10.02.2016 г. – 26.05.2016 г., и като такъв
следва да бъдат уважен до този размер и за този период.
Поради изложеното, обжалваното решение е частично неправилно
и следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен изцяло иска за главница
и за лихва за забава за сумата от 50,07 лв. за периода 10.02.2016 г. – 26.05.2016 г.,
и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск за
главница бъде уважен изцяло, а искът за лихва за забава - до посочения размер и
за посочения период. В останалата част, в която искът за лихва за забава е
отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер и за периода 05.02.2016 г.
– 10.02.2016 г., решението следва да бъде потвърдено. Решението следва да се
отмени и в частта, в която на ответника са присъдени разноски в производството
по гр.д. №41348/2016 г. по описа на СРС, 62 състав, за разликата над сумата от 0,42
лв. до пълния присъден размер от 300,00 лв., разноски в производството по
в.гр.д. №14945/2016 г. по описа на СГС за разликата над сумата от 0,47 лв. до
пълния присъден размер от 335,00 лв. и разноски в производството по гр.д.
№32695/2018 г. по описа на СРС, 145 състав, за разликата над сумата от 0,42 лв.
до пълния присъден размер от 300,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: в заповедното производство в размер
на сумата от 34,95 лв., представляваща държавна такса и сумата от 299,58 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, в исковото производство по гр.д.
№41348/2016 г. по описа на СРС, 62 състав, в размер на сумата от 34,95 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 99,86 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, във въззивното производство по в.гр.д. №14945/2016 г. по описа на
СГС в размер на сумата от 199,72 лв., представляваща адвокатско възнаграждение,
в исковото производство по гр.д. №32695/2018 г. по описа на СРС, 145 състав, в
размер на сумата от 149,79 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и разноски
в настоящето въззивно производство в размер на сумата от 34,95 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 149,79 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
в настоящето въззивното производство в размер на сумата от 0,42 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №490301/18.09.2018 г., постановено по гр.д. №32695/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 145 състав, в
частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, срещу „Д.“ ООД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, обективно съединени искове с правно
основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за сумата
от 1683,00 лв. по фактура №**********/04.02.2015 г., представляваща възнаграждение
на изпълнителя „К.“ АД по договор от 07.09.2015 г., което вземане е прехвърлено
с договор за цесия от 15.04.2016 г., и за сумата от 50,07 лв., представляваща
лихва за забава върху за периода 10.02.2016 г. – 26.05.2016 г., и в частта, в която „Т.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, е
осъдено да заплати на „Д.“
ООД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, разноски
в производството по гр.д. №41348/2016 г. по описа на СРС, 62 състав, за
разликата над сумата от 0,42 лв. до пълния присъден размер от 300,00 лв.,
разноски в производството по в.гр.д. №14945/2016 г. по описа на СГС за
разликата над сумата от 0,47 лв. до пълния присъден размер от 335,00 лв. и разноски
в производството по гр.д. №32695/2018 г. по описа на СРС, 145 състав, за
разликата над сумата от 0,42 лв. до пълния присъден размер от 300,00 лв., и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК, че „Д.“
ООД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, дължи на „Т.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.99 вр. чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 1683,00 лв., ведно
със законната лихва, считано от 26.05.2016 г. до окончателното изплащане,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка от 07.09.2015
г., съгласно фактура №**********/04.02.2016 г., прехвърлено с договор за
продажба на вземане от 15.04.2016 г., и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 50,07 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 1683,00 лв. за периода 10.02.2016 г. - 26.05.2016
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №27710/2016
г. по описа на СРС, 62 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 334,53 лв.,
представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 134,81 лв.,
представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. №41348/2016 г. по описа на СРС, 62 състав, сумата от 199,72 лв., представляваща разноски във въззивното производство по
в.гр.д. №14945/2016 г. по описа на СГС,
сумата от 149,79 лв., представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. №32695/2018 г. по описа на СРС, 145 състав и сумата от 184,74 лв.,
представляваща разноски в настоящето въззивно производство.
ОСЪЖДА „Т.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК********,
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 0,42 лв.,
представляваща разноски в настоящето въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.