Р Е Ш Е Н И Е № 1668
гр.Бургас, 31.10.2016г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди и шестнадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8036 по описа на съда за 2013г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по извършване на делбата.
С решение от 05.01.2015г., постановено по
настоящото дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между К.П.М. и Р.С.Ш. на три недвижими имота: дворно място в село Ч, ведно с изградените в него
сгради, магазин в гр.Б, и парцел в село Ю, както и на два леки автомобила –
”Форд Ескорт” и ”Фолксваген Джета”, при равни квоти.
Съделителката М., в депозираните
по делото писмени бележки, е поискала възлагане в дял на магазина в гр.Б, а на
ответника имота в с.Ч. Послед-ният пък /пак в писмени бележки/ желае тези
обекти да бъдат поделени реално между тях. По отношение на дворното място в
с.Юндола и леките автомобили, страните счи-тат, че същите следва да бъдат
изнесени на публична продан.
По реда на чл.346 от ГПК, двамата
са предявили и претенции по сметките.
К.М. – по чл.31, ал.2 от ЗС – за сумата от 18 450 лв., представляваща обезщетение
за това, че през периода от 16.12.2013г. до 23.09.2015г. е била лишена от ползването на
собствената й ½ идеална част от имота в с.Ч, поради използва-нето му лично
само от ответника, притежаващ също ½ ид. част от него; и по чл.30, ал.3
от ЗС – за сумата от 2 200 лв., представляваща
припадащата й се ½ част от получените от Р.Ш. доходи – наем за съсобствения им магазин, за периода от 09.03.
2014г. до 23.09.2015г.
Р.Ш. ги оспорва и иска от Съда да
ги отхвърли.
От своя страна е заявил такива – по чл.61, ал.2 от ЗЗД и чл.30, ал.3 от ЗС, както следва:
за сумата 2 126 лв., представляваща ½ от стойността на извършените
в магазина довършителни работи и подобрения, включително заплатени разходи по
ел. захранва-нето му; за сумата 7 000 лв., представляваща стойността на
довършителните СМР и по-добрения в офисната част на имота в с.Ч, извършени с
лични средства, в ка-чеството му на ЕТ ”Нереида – Р.Ш.”; сумата 1 000 лв., представляваща ½ от стойността на
разходите, направени за поддръжка и подобрения на същия имот в пе-риода месец
май-юли 2015г., и за сумата 1 441 лв., представляваща половината от стой-ността
на направените разходи за поддръжка на лекия автомобил ”Фолксваген”.
М. оспорва исковете и моли Съда
да ги отхвърли, като възразява, че и част от претенциите са погасени по
давност.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ-водство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
По
извършването на делбата:
От
заключението на вещото лице по СТЕ се установява, че допуснатите до делба недвижими
имоти – дворно място и сгради в с.Ч, и
магазин в гр.Б с па-зарни стойности, съответно – 422 500 лв. и 54 080 лв., са поделяеми, но след извършва-не на
преустройства. В тази връзка на страните е била дадена възможност да представят
инвестиционни проекти, с оглед провеждане на процедурите по ЗУТ, но те не са
стори-ли това.
При това положение същите, заедно
с имота в с.Ю – с пазарна стойност 18 500 лв., и
леките автомобили – с пазарни стойности 425 лв. и
13 950 лв. – неподеляеми, следва да бъдат
изнесени на публична продан.
Във
връзка с желанието на К.М. за възлагане, следва да се посочи, че ня-ма заявено съответно
такова и от Р.Ш. – неговото искане за реална делба,
при липсата на проведена процедура по ЗУТ, няма как да бъде уважено, поради
което с оглед различното предназначение на двата имота и голямата разлика в
стойностите им, то не може да бъде извършено.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗС, всеки съсобственик може да си слу-жи
с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им, а ал.2 на същия член
предвижда, че когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поиск-ване. Т. е. касае се за уредена хипотеза на специален
фактически състав на неосновател-ното обогатяване, съгласно която
съсобственикът, който ползва по-голям дял от прите-жавания от него от общата
вещ, ще дължи обезщетение в размер на пазарния наем на останалите съсобственици
за това, че са били лишени от възможността да я ползват, в съответствие с
правата си в съсобствеността.
Следователно,
уважаването на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС предполага уста-новяване
кумулативното наличие на предвидените в тази разпоредба предпоставки, а именно
– съсобственият имот да се ползва лично от ответника и ищецът да е поискал
писмено обезщетение за ползата, от която е бил лишен. Последният, съобразно
чл.154, ал.1 от ГПК, следва да проведе пълното и главно доказване на тези
факти.
Въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства – показания-та на
свидетелите И. П. и С. Ш., както и преписка на РП Бур-гас, може да бъде
направен обоснован извод, че К.М. е имала достъп до имота в с.Ч, като никой не
я е препятствал да влиза в него и да си взема свои вещи.
На
следващо място, установява се, че ответникът го е ползвал спорадично – по
два-три месеца през лятото, заедно с децата на страните, когато е извършвал и
ремонти.
И
най-накрая, в отговора на исковата молба, въз онова на която е образувано
на-стоящото дело, и служеща като писмена покана за заплащане на обезщетението,
Шах-ларски е отправил покана до М. да получи ключ от имота и да го ползва по
пред-назначение.
Обстоятелството,
че ищцата не желае това, а претендира заплащане на парично обезщетение, е
ирелевантно.
При
това положение, претенцията й за сумата от 18 450 лв. следва да се отхвър-ли.
Съгласно разпоредбата на чл.30,
ал.3 от ЗС, всеки съсобственик
участвува в пол-зите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си.
Следователно, с оглед твърденията
на ищцата, че ответникът е отдавал под наем магазина в гр.Б, същата следваше да
установи това обстоятелство, както и размера на реализирания от него доход.
Доказателства в такава насока не е ангажирала, но Ш, признава наличие на наемно
правоотношение с трето лице, както и че в периода от 09.03.2014г. до
30.11.2014г. е получил общо 1 688 лв., като това следва да бъде взето
предвид при постановяване на решението, на основание чл.175 от ГПК.
Съобразно дела на ищцата в
съсобствеността, тя следва да получи половината от тази сума, а именно – 844
лв. За разликата над нея до пълния предявен размер от 2 200 лв., включая и
за времето до 23.09.2015г.,
претенцията следва да се отхвърли.
По претенциите на Ш. по реда
на чл.61, ал.2 от ЗЗД същият следваше да установи каква е увеличената стойност
на делбените имоти в резултат на извършените от него подобрения в тях, но той
не е ангажирал съответни доказателства за това. В за-ключението по СТЕ е
посочена само тяхната пазарна стойност, която в случая е иреле-вантна – евентуалното
обогатяване на другата страна ще се изразява в по-малката сума от увеличената
стойност на нейния дял или в припадащата й се част от реално направе-ните
разноски.
Ето
защо, претенциите по отношение на твърдяните довършителни работи и по-добрения
в двата имота следва да се отхвърлят, като недоказани, респективно – неосно-вателни.
Що се касае до разходите във
връзка с автомобила, то основателна се явява само претенцията за заплащане на
половината от данъка за 2012г. и 2014г. /след развода на страните и
възникването на съсобствеността/, съгласно чл.30, ал.3 от ЗС – общо 732.42 лв.,
т. е. 366.21 лв. Останалите суми – за ремонти, текуща поддръжка, консумативи и
за-страховки, са свързани с ползването му по предназначение и остават за сметка
на пол-звателя – ответника Ш.
Съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от
ТДТКССГПК, в размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части
от делбеното имущество,
съобразно пазарната му цена, а
именно: по 10 189.10 лв. всеки.
Те дължат и такава за уважените и
отхвърлени части от претенциите им по смет-ките, съответно: М. – 806.89 лв., и Ш. – 481.79 лв.
По
изложените съображения, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ на публична продан, на основание чл.348 от ГПК следните недвижи-ми имоти:
1. ПИ с идентификатор
81178.501.549 по КККР на гр.Ч, одобрени със Заповед № РД-18-12/24.04.2007г. на
Изп. директор на АГКК, с адм. адрес: гр.Ч, ул.”” № , с площ – 433 кв. м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м./, ведно с изгра-дените в него сгради, а именно: с
идентификатор 81178.501.549.1, застроена площ – 93 кв. м., брой етажи – 3,
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; с идентифика-тор 81178.501.549.2,
застроена площ – 3 кв. м., брой етажи – 1, предназначение – жили-щна сграда,
еднофамилна, и с идентификатор 81178.501.549.3, застроена площ 10 кв. м., брой
етажи – 1, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, с пазарна стойност
422 500 лв.;
2. УПИ с площ от 416 кв. м. по
скица, а по акт за собственост 430 кв. м., означен по плана на село Ю, обл.П,
като парцел IX, отреден
за имот пл.№ 187, в кв.17, при граници: от
север – улица, от изток – УПИ XIII-186 и УПИ VII-196, от
юг – УПИ
XV-”ИВС”-198, 197, и
от запад – УПИ VIII-187, с
пазарна стойност 18 500 лв., и
3. Самостоятелен обект – магазин за промишлени стоки № 2, с идентификатор 07079.651.94.1.16 по КККР на гр.Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-9 от 30.01.2009 г. на Изп. директор на АГКК, с адм.
адрес: гр.Б, ЖК ””, бл., ет., обект , в
сграда № 1, находяща се в ПИ с идентификатор 07079.651.94; предназначе-ние – за
търговска дейност; брой нива – 1; с посочена в документа
площ – 45.84 кв. м., ведно с прилежащите му 1.758 % ид. части от общите части, с пазарна стойност 54 080 лв.,
и моторни превозни
средства:
1. Лек автомобил марка ”Форд”,
модел ”Ескорт”, рег.№ А4795АМ, цвят червен, рама с № WF0AXXGCAAVJ39033 и двигател с № VJ39033, с
пазарна стойност 425 лв., и
2. Лек автомобил марка ”Фолксваген”,
модел ”Джета”, рег.№ А3409КС, рама с № WWZZZ1KZ8M169894 и двигател с № BXEB22702, с пазарна стойност и
13 950 лв.,
като получената сума се раздели по
равно между съделителите К.П. М, ЕГН: **********,***, и Р.С.Ш., ЕГН: **********,***.
ОСЪЖДА Р.С.Ш. да заплати на К.П.М. сума-та 844 лв., представляваща припадащата й
се ½ част от получените доходи: наем за съ-собствения им магазин за
периода от 09.03.2014г. до 30.11.2014г., като за разликата над нея до пълния
предявен размер от 2 200 лв., включая и за времето до 23.09.2015г., както и за сумата
18 450 лв., представляваща обезщетение за това, че през
периода от 16.12. 2013г.
до 23.09.2015г. е била лишена от ползването на собствената й ½ ид.
част от имо-та в с.Ч, поради използването му лично само от него, ОТХВЪРЛЯ претен-циите, предявени по реда на чл.346 от ГПК, като
неоснователни.
ОСЪЖДА К.П.М.
да заплати на Р.С.Ш. сума-та 366.21 лв., представляваща припадащата й се ½ част от
платения от последния данък за лекия автомобил ”Фолксваген” за 2012г. и 2014г.,
като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1 441 лв. – в
това число и разходи за поддръжка, консумати-ви и застраховки, както и за
сумите: 2 126 лв., представляваща ½ от стойността на из-вършените в
съсобствения магазин довършителни работи и подобрения, включително заплатени
разходи по ел. захранването му; 7 000 лв., представляваща стойността на
до-вършителните СМР и подобрения в офисната част на имота в с.Черноморец,
извършени с лични средства, в качеството му на ЕТ ”Нереида – Р.Ш.”; сумата 1 000 лв., представляваща ½ от стойността на
разходите, направени за поддръжка и подобре-ния на същия имот в периода месец
май-юли 2015г., ОТХВЪРЛЯ
претенциите, предя-вени по реда на чл.346 от ГПК, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.П.М.
да заплати по сметка на РС Бургас
държавни такси в общ размер от 10 995.99
лв.
ОСЪЖДА Р.С.Ш. да заплати по сметка на РС Бургас дър-жавни
такси в общ размер от 10 670.89 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на
страните.
Съдия: / п/ Калин Кунчев
Вярно, с оригинала: З.М.