№ 2714
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20211110209709 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Е.К.“ ЕООД, чрез адв. К. А. срещу
наказателно постановление № 23-003927/31.03.21г., издадено от директора на
Д „Инспекция по труда” София, с което на „Е.К.“ ЕООД, в качеството на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.
Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Х., която иска от съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление. Счита, че нарушението е
несъмнено установено, а административното наказание е правилно
определено. Претендира разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2020 г. е връчен протокол за извършена проверка на
дружеството „Е.К.“ ЕООД, в който протокол са констатирани нарушения на
трудовото законодателство и дадени задължителни предписания за
изпълнението им. Дадено е задължително предписание за дружеството под №
60, в качеството му на работодател да начисли и изплати на А.Я. обезщетение
по чл.220 ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение на работника
или служителя за неспазения срок на предизвестието. Срокът за изпълнение
на даденото предписание бил до 21.09.2020г.
На 25.01.2021г., при приключване на проверката проверка, било
установено, че дружеството не е изпълнило задължителното предписание,
дадено при предходна такава. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл.415 от КТ. Свидетелката К. съставила АУАН, в който описала
констатациите си и дала правна квалификация на нарушението.
Актът бил връчен .
Посочено е, че нарушението е извършено на 22.09.2020г..
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на „Е.К.“ ЕООД е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, декларация, пълномощно, ведомости,
решение на АССГ, определение на ВАС както и въз основа на гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на св. К. К..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
Изложеното от св. К. е хронологично, последователно и в пълнота
възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката,
наличието на предходно дадено предписание и изтеклия срок на същото. В
синхрон с изведеното от свидетеля е въведното в протоколите за проверка на
обекта на контрол, а именно дружеството на жалбоподателя. Видно е от
представените констативни протоколи за проверка, че при предходна
2
проверка е била констатирана необходимостта да се начисли и изплати на А.
Янчев обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на брутно трудово
възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на
предизвестието и именно в тази насока контролният орган е дал
задължително предписание, като точно е определил срокът за изпълнението
му. По делото липсват доказателства, от които да се установи изпълнението
на предписанието в срок.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от
състава на нарушението.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се
изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган,
като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от
съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като
неизпълненото задължително предписание. Неизпълнението на
предписанието е юридически факт, пораждащ административно-
наказателната отговорност на неговия адресат. От събраните по делото
доказателства се установи, че предписанието не е било изпълнено до
21.09.2020г., с оглед на което и са налице всички законови предпоставки за
носене от страна на жалбоподателя на административно-наказателна
отговорност.
Тъй като се касае за ангажиране на административно-наказателна
отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за
3
субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е определил
приложимостта на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ и наложил имуществена
санкция в размер от 1500 лв., явяващ се адекватен на вида и тежестта на
извършеното нарушение, пропорционален на степеннта на негативна
относимост на същото към закриляните общестевни отношения, поради което
размерът й не следва да се редуцира.
Следва да се отчете, че случаят не разкрива прицзнаците на маловажен
такъв, тъй като характерът на дължимото съобразно предписанието е от
такова естество, че пряко рефлекитра върху правата на трето лице –
работника. Същото не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с по-
ниска степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно
други нарушения от този вид.
Дружеството предвид изхода на делото следва да заплати в полза на
ГИТ сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 23-003927/31.03.21г.,
издадено от директора на Д „Инспекция по труда” София, с което на „Е.К.“
ЕООД, в качеството на работодател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1
КТ.
На основание чл. 63 ЗАНН ОСЪЖДА „Е.К.“ЕООД да заплати в полза на
Д „Инспекция по труда” София, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
4
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5