№ 645
гр. София, 13.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110142048 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Д. И. Б., чрез адвокат Д. Г. срещу „Сити
Кеш“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че чл. 11,
ал. 1, уреждащ дължимата неустойка по Договор за потребителски кредит № ******** от
12.03.2024 г., както и чл. 6, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ******** от
12.03.2024 г., уреждащ разходите за изнвънсъдебно събиране на вземания в тежест на
потребителя са нищожни.
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2024 г. между Д. И. Б. в качеството й на
кредитополучател и „Сити Кеш“ ООД в качеството му на кредитор е сключен договор за
потребителски кредит № ********. Твърди се, че договорът за заем е сключен при следните
условия: главница 1 000, 00 лв., дължима на 6 погасителни вноски, уговорен бил фиксиран
лихвен процент в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62, 68 %,
посочено е, че общодължимата сума е в размер на 1 189, 62 лв. Ищцата сочи, че съгласно чл.
5 от сключения договор кредитополучателят се задължава да предостави в рамките на 3 дни
от сключването на договора едно от обезпеченията: безусловна банкова гаранция за период
от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита, обезпечаваща задължение в размер на общата
сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или
поръчителство на едно или две физически лица, като при един поръчител – осигурителният
му доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната, при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки един
от тях следва е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната,
да не са поръчители по други договори за кредит, сключен с кредитора, да не са
кредитополучатели по договори за кредити, сключени с кредитора, по които е налице
неизпълнение, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация
1
различна от редовен , както по активни така и по погасени задължения, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг документ, удостоверяващ размера на
получавания доход. Сочи, че в чл. 11 от договора е уговорена неустойка, според която
кредитополучателят ще дължи сумата от 646. 38 лв. в случай на неизпълнение на
задължението по чл. 5 да предостави обезпечение. В исковата молба се твърди, че за ищцата
е било невъзможно предоставянето на подобно обезпечение и че неустоечната сума е
начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за
главница и лихва по кредита, което е довело до увеличаване на дължимата сума. Според
ищцата клаузата на чл. 11 от сключения договор противоречи на добрите нрави и на това
основание е нищожна. Твърди, че уговорената неустойка не притежава присъщите за
неустойка функции, а с нея се цели да се заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Посочените аргументи са за това, че тя би се дължала и при редовно и в срок изпълнение на
основното договорно задължение за погасяване на вноските, че при неосигуряването на
обезпечение кредиторът не би могъл да претърпи повече вреди, отколкото при пълно
неизпълнение на основното задължение, за това че излиза от обезпечителната си функция
поради факта, че е уговорено да се предостави не преди, а след сключването на договора, че
се нарушава принципът на равнопоставеност на страните. От друга страна ищцата навежда
твърдения за неравноправност на същата клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като с
нея била кумулирана неустойка за забава заедно с мораторна лихва в противоречие с чл. 33,
ал. 1 ЗПК. Твърди се, че клаузата не е индивидуално уговорена, изготвена е предварително и
потребителят не е имал възможност да влияе върху нейното съдържание.
Оспорва се валидността и на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, с която се уговаря, че
в тежест на потребителя са всички разходи по извънсъдебно събиране на вземането – писма,
съобщения, посещения на адрес и др. Според ищцата тази такса по естеството си
представлява също неустойка, защото е обвързана с неизпълнението на договорни
задължения. Според ищцата същата противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като се търси още едно
обезщетение наред с дължимото за забава за действия, които кредитодателят може и да не е
извършил. Поддържа още, че претендираната такса противоречи на чл. 10, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за управление на
кредита, както и отново се твърди наличие на неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Иска се уважаване на предявените искове и прогласяване нищожността на чл. 11, ал. 1 и чл.
6, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, сключен между Д. И. Б. и „Сити Кеш“ ООД.
Претендира разноски, включително и адвокатско възбаграждение по чл. реда на чл. 38, ал 1,
т. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от „Сити Кеш“ ООД, подаден чрез
адв. Х. М. чрез ЕПЕП. Ответникът оспорва основанието на предявените искове. Твърди, че
неустоечната клауза е уговорена за неспазване на конкретно задължение по договора, има
фиксиран размер и двете страни са били наясно с размера и преди настъпване на факта на
неизпълнение на задължението, което обезпечава. Твърди се, че тя е индивидуално
уговорена и в случай на сбъдване на факта на неизпълнение е уговорено да се разсрочи в
полза на длъжника като в погасителния план ясно е определен начинът на изчисляване на
вноските. Ответникът счита клаузата за валидна, тъй като ищцата е могла при несъгласие с
нейното основание и формиране както да не сключи договора, така и да се откаже от него по
реда на чл. 29 ЗПК. Счита, че ищцата неправилно се позовава на чл. 33 ЗПК, доколкото
нормата урежда правило при забава на погасяванията на потребителя, а в процесния случай
неустойката е уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
а не при забавено изпълнение. Оспорва наличието на неравноправност на клаузата за
неустойка, тъй като уговорките били уговорени индивидуално с потребителя на разбираем
език при прозрачно определен механизъм за отпускане и издължаване на сумата, като по
този начин той е имал яснота относно финансовите последици при неизпълнение на
задължението си. Ответникът оспорва твърденията за нищожност на чл. 6, ал. 2 от
2
процесния договор като основното съображение е, че разходите за извънсъдебни действия не
представляват такси по договора и че те се различават от таксите за допълнителни услуги,
посочени в Тарифата на търговеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.02.2025 г. съдът е приел, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 2, изр. Първо ГПК и е прекратил производството по делото.
Постановеното определение е обжалвано от ищеца Д. И. Б. и с Определение №
12892/04.07.2025 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 73096/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-А
постановеното протоколно определение от 04.02.2025 г. е отменено и делото е върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
В проведеното на 13.10.2025 г. открито съдебно заседание страните ищецът не се е
явил, като страните не са изпратили свои представители. Представили са писмени молби, в
които поддържат претенциите и възраженията си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа страна следното
Приет като писмено доказателство е Договор за потребителски кредит № ******** към
искане № 9327923, видно от който същият е сключен на 12.03.2024 г. между „Сити кеш“
ООД в качеството му на кредитор и Д. И. Б. в качеството й на кредитополучател. По силата
на сключения договор кредиторът е предоставил на кредитополучателя заемна сума в размер
на 1 000 лева, която следвало да бъде върната на 6 месечни вноски, както следва 2х41, 67 лв.
и 4х276, 57 лв. Посочен е годишен процент на разходите /ГПР/ - 62, 68 % и фиксиран лихвен
процент 50%. Посочена е общодължимата сума за плащане в размер на 1 189, 62 лв. В чл. 5
от договора страните се договорили, че заемателят се задължава да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство. Банковата
гаранция следва да бъде издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от
сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и
лихва. Поръчителството следва да е предоставено от едно или две лица, като при един
поръчител осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители размерът на
осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти
минималната работна заплата за страната. Поръчителите следва да не са поръчители по
други договори за кредит, сключени с кредитора, да не са кредитополучатели по договори за
кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към
банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни,
така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят
служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера
на получавания от тях доход. В чл. 5, ал. 2 от договора е уговорено, че посоченото
обезпечение ще бъде предоставено в срок до три дни от сключване на договора. Съгласно
чл. 11 от сключения договор кредитополучателят се счита за уведомен, че ако не предостави
договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 646.38 лева. Предвидено е
дължимата неустойка да бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в Приложение 1
към договора за кредит начин. Приложение № 1 е прието като писмено доказателство по
делото и от него се установява, че задължението за неустойка е разсрочено на 6 вноски,
ведно с погасителните вноски, като първите две вноски са по 264, 33 лв. всяка, а следващите
4 вноски са по 29, 43 лв. всяка, т.е. кредитополучателят дължи на кредитодателя
погасителна вноска в общ размер от 306 лв. и общодължимата сума възлиза на 1 836 лв.
В чл. 6, ал. 2 от сключения между страните договор е предвидено, че в случай на забава
3
или неизпълнение на задълженията по настоящия договор, кредиторът може да предприеме
действия за извънсъдебно събиране на вземанията към кредитополучателя, а именно -
изпращане на съобщения, покани и уведомления на посочените от кредитополучателя
адреси, периодично информиране на кредитополучателя за допуснатите забави и
възможностите за изпълнение чрез провеждане на телефонни разговори и извършване
посещения на посочените от кредитополучателя адреси за връчване на покани,
съобщения и уведомления. В случаите по предходното изречение кредитополучателят
заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно
Тарифата за таксите за допълнителните услуги, предоставяни от „Сити Кеш” ООД, във
връзка с предоставяните от дружеството продукти.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за прогласяване на
нищожност на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ******** на основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради противоречието на тази разпоредба с добрите нрави и за
прогласяване на нищожност на чл. 6, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № ********
на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречието му със закона.
В случая сключеният между страните Договор за потребителски кредит № ******** от
12.03.2024 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски
договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т.
1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и
защитата по ЗПК.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител и като е предупредил страните с определението за
насрочване на делото за това свое задължение, съдът им е осигурил възможност на да
изразят становище по тези въпроси.
Според настоящия състав разпоредбата на чл. 11 от договора, предвиждаща
задължения за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, която неустойка е разсрочена ведно с погасителните вноски, е неравноправна.
Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за
връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението
на задължението за предоставяне на обезпечение. Неустойката сама по себе си представлява
около 65 % от главницата. Същата се дължи и независимо, че заемателят може да изпълнява
точно основното си задължение по договора за потребителски кредит, а именно да заплаща
заетата сума в срок. При това положение не се обосновава дори наличие на хипотетични
вреди, които кредиторът да търпи. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения
погасителен план. Ето защо съдът намира, че същата притежава санкционна функция, но не
зависи от вредите от неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и по този начин противоречи на принципа на
добросъвестността.
С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито
възнаграждение, без да е включено в годишния процент на разходите /ГПР/, с което на
самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК.
Прави впечатление, че неустойката прецизно е включена в погасителния план при такива
изчисления, че в крайна сметка да се получи точна сума за връщане на месечна погасителна
вноска, което обстоятелство следва да бъде тълкувано ведно с всички останали по делото.
Освен изложеното с уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава
4
IV от ЗКП, регулиращи оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка
следва да бъде извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна
на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна.
Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че изискванията за обезпечение са така
формулирани, че практически са трудно изпълними. Без всякаква правна и житейска логика
е потребителят да разполага с възможност да издаде банкова гаранция в полза на кредитора
и то за двойния размер на цялото задължение по договора за кредит и същевременно да има
нужда да сключва договор за заем за същата сума. От друга страна изискванията към
поръчители физическо лице също са множество и трудно изпълними, още повече и
доколкото са свързани с представяне на документи, за чието издаване отговарят трети лица и
то в необосновано кратък срок от три дни. Освен това изрично се подчертава, че преценката
за изпълнението им е автономна и принадлежи само на кредитора, както и че той може да
въвежда допълнителни изисквания по своя преценка.
С оглед изложените съображения единствен възможен остава изводът, че така
уговорената неустойка всъщност представлява едно скрито възнаграждение за кредитора,
като целта му е да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит. Дори само при преценка на размера на неустойката става ясно, че
кредиторът не би могъл да претърпи вреди в такъв размер, който претендира като неустойка.
С невключването на скритото възнаграждение се постига заблуждаваща търговска
практика по см. на С-453/10 на СЕС, съответно настоящият съд, анализирайки "неустойката"
стига до извод за неравноправния им характер, вкл. влечащо неравноправен характер на
договора относно цената на отпуснатия кредит. При включване на това скрито
възнаграждение, размерът на ГПР нараства и по размер нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК. В чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК се урежда, че договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, т. е.
договорът за кредит следва да съдържа ГПР с вярно и коректно посочване, което ще е такова,
ако съответства на параметрите на договореното във връзка със задълженията на
потребителя, неговите преки и косвени разходи.
По отношение на чл. 6, ал. 2 от сключения договор, съдът намира, че така
формулирана уговорката противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според която разпоредба при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Според чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
От посочените разпоредби следва, че по императивен начин законодателят е забранил
начисляване на други вземания при неизпълнение на договорните задължения от страна на
потребителя в срок освен мораторна законна лихва.
Следва да се отбележи още, че действията, свързани с извънсъдебно събиране на
задълженията не представляват услуги, извършвани в полза на потребителя
кредитополучател, за които кредиторът има вземания за цена. Това са действия, извършвани
вследствие на неизпълнение на задължението на кредитополучателя, но само и единствено в
интерес на кредитора. Ето защо и съдът намира, че така уговорената разпоредба на чл. 6, ал.
2 от сключения договор за кредит противоречи на закона.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат сторените от ищеца разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в
5
размер на 100 лв., която следва да му бъде възстановена. Претендира се адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. По делото е представен договор за оказване на
безплатна правна защита и съдействие, сключен между Д. И. Б. и адвокат Д. Г., както и
данни за регистрация на адв. Г. по ДДС. Настоящият съсъв споделя разбирането, че в този
случай адвокатското възнаграждение се определя от съда според правната и фактическа
сложност на делото и извършените процесуални действия, поради което и следва да бъде
определено в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.
Съдът е указал на ответника да заплати разноски по чл. 102з, ал. 3 ГПК по чл. 102з, ал. 3
ГПК вр. чл. 73, ал. 3 ГПК вр. чл. 23, т. 2 от Тарифата за държавните такси за изготяне на препис от
отговора на исковата молба в размер на 19 лв., но такива не са представени поради което и
ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 77, ал. 1 ГПК да заплати сумата в полза на
СРС.
Съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за приемане на еврото в Република България съдът намира
за необходимо да посочи присъдените суми и в евро.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. И. Б., ЕГН **********, с
адрес в **************************************** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „бул. Цариградско шосе №
115 Е, ет. 5, че клаузата на чл. 11, ал. 1, уреждаща дължимата неустойка по Договор за
потребителски кредит № ******** от 12.03.2024 г., предвиждаща заплащането на неустоика
за непредставяне на обезпечение, е нищожна като неравноправна и противоречаща на
добрите нрави.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Д. И. Б., ЕГН **********, с
адрес в **************************************** и „Сити кеш“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „бул. Цариградско шосе №
115 Е, ет. 5, че клаузата на чл. 6, ал. 2 по Договор за потребителски кредит № ******** от
12.03.2024 г., уреждаща разходите за изнвънсъдебно събиране на вземания в тежест на
потребителя е нищожна като противоречаща на закона.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 да заплати на Д. И. Б., ЕГН
**********, с адрес в **************************************** сумата от 51,13 евро/
100 лв./ - съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 да заплати на адв. Д. Г., вписан в АК-
Ловеч с № ********** сумата от 245, 42 евро/ 480 лв./ - възнаграждение за безплатно
процесуално представителство с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 да заплати на Софийски районен съд
на основание чл. 78, ал. 7 ГПК сумата от 9, 71 евро /19 лв./ – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6