№ 237
гр. Плевен, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430106880 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128, ал.1 от КТ, по
чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от З. М. Д., чрез ***., против
„***“ ***, ЕИК ***, с която се твърди се, че ищцата е работила при
ответника, на длъжност „***“, като със заповед №***/***г, трудовият й
договор е прекратен, считано от ***г Твърди се, че по време на действие на
ТД, ответникът не й е изплати л полагащото й се трудово възнаграждение,
частично за м. март. 2020г, в размер на 397,33лв.- чиста сума за получаване и
за м. април. 2020г.- сумата от 617,51лв.- чиста сума за получаване. Твърди се,
че при прекратяване на ТД, ответникът не е заплатил и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, в размер на 3299,88лв., за 53 работни
дни за 2020г., начислено във ведомостта за м.април.2020г. Сочи се, че
трудовите възнаграждения при ответника, за отработен месец се изплащали в
срок до 25 число на следващия месец, и върху неизплатеното в срок
възнаграждение, на основание чл.245, ал.2 от КТ ответника дължи и
мораторна лихва, както следва: за периода 25.04.2020г. /датата, на която се
изплаща ТВ за м. март.2020г/ до датата на ИМ- 02.11.2021г- върху сумата от
397,33лв - лихва в размер на 60лв.; за периода 25.05.2020г. / датата, на която
се изплаща ТВ за м. април.2020г/ до датата на ИМ- 02.11.2021г, върху сумата
1
от 617,51лв.- лихва в размер на 90лв.; за периода 25.05.2020-02.11.2021г,
върху сумата от 3299,88лв, лихва в размер на 485лв.
Твърди се също, че въз основа на трудов договор №***г, ищцата е
назначена на длъжност „***“, който договор е прекратен със заповед №***г.
Твърди се, че всички полагащи се й трудови възнаграждение по този договор
са й изплатени, но не й е изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, в размер на 362,18лв, за 7 работни дни, което е начислено
във ведомостта за м. декември. 2020г. Твърди се, че върху тази сума се дължи
лихва за забава, за периода 25.01.2021-02.11.2021, в размер на 30лв.
В заключение, моли съда да осъди ответника да заплати сумата от общо
1014,84лв.- неизплатено ТВ за м. март.2020, за м. април. 2020г, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ, сумата от общо 3662,06лв.-
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, за 53 работни дни за
2020г, по първия трудов договор и за 7 работни дни за 2020г, по втория
трудов договор, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, и сумата
от общо 665лв.- лихва за забава, за периода от изискуемостта на всяко от
отделните вземания, до датата на ИМ.
По делото, с протоколно определение от 28.01.2022г, по реда на чл. 214,
ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на предявеният иск, с правно
основание чл. 245, ал.2 от КТ, като същият е приет за разглеждане за сумата
от 686,37лв., без изменение на периода -24.04.2020-02.11.2021г.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК, ответникът „***“ ***, ЕИК
***, не изразява становище и не депозира отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Съдът намира за безспорно установен факта, че между страните по
делото са съществували трудовоправни отношения, въз основа на сключен
трудов договор №***г, по силата на който ищцата е заемала длъжността
„***“, прекратен на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ, считано от ***г. По
делото се установява също, че между страните е сключен втори трудов
договор №***г, по силата на който ищцата е заемала длъжността „***“,
прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.4 от КТ, считано от 14.12.2020г.
Установява се също, че със заповедта за прекратяване на трудовия договор, е
разпоредено заплащане на обезщетие на неизползван платен годишен отпуск,
2
за 7 работни дни. Установява се също, видно от представените фишове за
работна заплата, че обезщетението за неизползван платен годишен отпуст,, за
53 работни дни/ по първия трудов договор/, е начислено за заплащане, заедно
с трудовото възнаграждение за м. април.2020г., а обезщетение за 7 работни
дни- заедно с възнаграждението да м. декември. 2020г.
По делото е изслушана и ССЕ, от която се установява следното: по
първият трудов договор №***г, че ищцата З.Д. е получила частично
дължимото й ТВ за м. март. 2020г, в размер на 730лв, и дължим остатък от
397,33лв., както и изцяло не е заплатено възнаграждението на м. април.2020г,
в размер на 617,50лв. /чиста сума/. ВЛ е установило, че обезщетението за
неизползван платен годишен отпуск, за 53 работни дни за 2020г., е в размер
от 3666,54лв.- бруто, начислено в платежната ведомост за м. април. 2020г. /в
размер на 3299,89лв.- след приспадане на 10% ДОД/. ВЛ е установило и
размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по втория
трудов договор, за 7 работни дни, начислено в платежната ведомост за м.
декември.2020г, в размер на 402,42лв.- бруто /362,18лв.- чиста сума за
получаване/.
ВЛ е изчислило и лихвата за забава върху претендираните суми,
считано от датата на изискуемостта им, върху чистата сума за получаване.
/заключението е дадено във вариант и с размерът на сумите- като брутни
суми./.
Съдът констатира, че в първото по делото о.с.з. на 28.01.2022г.,
ответникът „***“ ***, ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представител
и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие. Ответникът е
предупреден за последиците от своето бездействие, с разпореждане
№9398/03.11.2021г. редовно връчено, но по делото няма депозиран отговор на
ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното разпореждане, съдът е
указал на ответника, възможността против него да бъде постановено
неприсъствено решение и предпоставките за това. По делото, от страна на
ответника няма заявено становище и по изготвеният с определение
№4011/31.12.2021г, проекто-доклад по делото, в който е разпределена
доказателствената тежест между страните.
По делото, в ход по същество, в проведеното първо о.с.з. на 28.01.2022г,
процесуалният представител на ищеца, е направил искане за постановяване на
3
неприсъствено решение против ответника и съдът, с протоколно
определението от същата дата, е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено
решение.
Като взе предвид гореизложеного, съдът намира, че са налице
предпоставките по реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на
неприсъствено решението против ответника „***“ ***, ЕИК ***. Съдът
намира, че предявените искове с правно основание чл. 242, ал.1, вр чл. 128,
ал.1 от КТ, по чл.224, ал.1 от КТ и по чл.245, ал.2 от КТ, предмет на делото,
са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ, събраните по делото
писмени и гласни доказателства и заключението по изслушаната ССЕ, които
безспорно установяват дължимостта и изискуемостта на сумите- глазвници и
лихва.
Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при
кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена
за последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен,
съобразно заявените в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено
решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца З.Д., сумата от
общо 1014,84лв.- неизплатено ТВ за м. март.2020, за м. април. 2020г, по
трудов договор №***г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ,;
сумата от общо 3662,06лв.- обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, за 53 работни дни за 2020г, по трудов договор №***г и за 7 работни
дни за 2020г, по трудов договор №***г, ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ, и сумата от общо 686,37лв.- лихва за забава, за периода от
изискуемостта на всяко от отделните вземания, до датата на ИМ, за периода
25.04.2020-02.11.2021г.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
разноски, съобразно представеният списък на разноските, в размер на 600лв.-
адв. възнаграждение.
Следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът, да бъде осъден
да заплати по сметка на ПлРС, сумата от 246,48лв.- държавна такса и сумата
от 180лв.—деловодни разноски.
4
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 242, ал.1, вр. чл. 128, ал.1 от КТ, „***“
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***,
представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. М. Д., ЕГН **********, от
гр. Плевен, жк. ***, бл.***, ет.***, сумата от 1014,84лв.- чиста сума-
съставляваща дължимо трудово възнаграждение /за м. март.2020г. в размер на
397,33лв, и за м. април. 2020г в размер на 617,50лв/, ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ- 02.11.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал.1 от КТ, „***“***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от
***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. М. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк.
***, бл.***, ет.***, сумата от 3662,06лв.- чиста сума, съставляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, /в размер на 3299,89лв.-
за 53 раблотни дни по трудов договор №***г. и в размер на 362,18лв.- за 7
работни дни по трудов договор №№***г/, ведно със законната лихва, считано
от датата на ИМ - 02.11.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 245, ал.2 от КТ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД,
„***“***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***,
***, представлявано от ***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. М. Д., ЕГН
**********, от гр. Плевен, жк. ***, бл.***, ет.***, сумата от общо 686,37лв.-
лихва за забава, начислена върху главниците за неишзплатено трудово
възнаграждение и неизползван платен годишен отпуск, за периода
25.04.2020-02.11.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „***“***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от
***- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА З. М. Д., ЕГН **********, от гр. Плевен, жк.
***, бл.***, ет.***, сумата от 600лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, „***“***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. ***, ***, представлявано от
***- ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от 246,48лв.-
държавна такса и сумата от 180лв.—деловодни разноски.
5
Решението се постановява при наличие на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6