№ 625
гр. Бургас, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120201358 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на Г. А. Т., ЕГН: **********, чрез адв. * от АК-Бургас, против Наказателно
постановление № 434а-67/ 14.03.2024г., издадено от Началник при Второ РУ- гр. Бургас, с
което за нарушение на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 и на същото основание на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 10000 лв.
С жалбата е направено искане за отмяна на наказателното постановление, като се
сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. *, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на жалбоподателя на
07.03.2024г., а жалбата е входирана на 15.03.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:
На 14.03.2024 г. по отношение на жалбоподателя било издадено Наказателно
постановление № 434а-67/ 14.03.2024г., издадено от Началник при Второ РУ- гр. Бургас, с
което за нарушение на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 и на същото основание му
било наложено административно наказание глоба в размер на 10000 лв. Било записано, че
постановлението се издава за това, че на 03.12.2023 г., около 15:00 часа в гр. *, * подал чрез
ЕЕН 112 неверни и заблуждаващи сигнали за извършена кражба от имота му на собствения
му мотоциклет марка Ямаха, модел маджести 125, като в хода на проверката било
1
установено, че заявеното не отговаря на действителността, като той предоставил
мотоциклета на трето лице доброволно. По случая бил съставен АУАН № 397416 от Ж. К.-
мл. ПИ при Второ РУ- гр. Бургас.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3
от ЗАНН.
Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на НП
по по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Съгласно посочената разпоредби в наказателното
постановление следва да съдържа законните разпоредби, които са били нарушени.
Нарушаването на законова разпоредба означава лицето да действа в противоречие с
предвиденото в нея, т.е. да извърши действие или бездействие, когато е било задължено да
върши обратното. Липсата на този реквизит препятства възможността на наказаното лице да
се защитата по правото. В конкретния случай, в наказателното постановление е записано, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на същото
основание му се налага и глоба. Следва да се отбележи обаче, че чл. 38 от закона е
санкционна разпоредба и не съдържа в себе си правило за поведение, т.е. същата сама по
себе си не може да бъде нарушена. Конкратно правило за поведение се съдържа в чл. 28 от
закона, който предвижда забрана за ползването на ЕЕН 112 не по предназначение,
автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на "eCall"
повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на
неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Видно е, че законната разпоредба,
която може да се яви нарушена по смисъла на ЗАНН е тази на чл. 28 от ЗНССПЕЕН. Нещо
повече, последната съдържа различни хипотези, за които са предвидени разлиани санкции.
Така за ползването на ЕЕН 112 не по предназанчение е предвидена санкция в чл. 37 от
закона. На нито едно място, обаче в постановлението (а и в АУАН) не е спомената като
нарушена разпоредбата на чл. 28 от закона.
С оглед на това, съставът счита, че липсва описание на нарушените законни
разпоредби, което е съществено нарушение, тъй като поставя в невъзможност
жалбоподателя да упражни правото си на защита.
Съдът намира и че АУАН и НП не са издадени от компетентен орган.
Компетентността за издаване на НП е уредена в чл. 32, ал. 2 от ЗНССПЕЕН, съгласно
която разпоредба наказателното постановление се издава от директора на дирекция
"Национална система 112" или от директор на областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая НП е издадено
от началника на Второ РУ-Бургас, като липсват доказателства за определянето му от
директора на дирекция "Национална система 112" или от директор на областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи.
По отношение компетентността на служителя съставил АУАН, съгласно разпоредбата
на чл. 29 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски
номер 112, контролът по изпълнение на закона се осъществява от министъра на вътрешните
работи. Съгласно чл. 30, за осъществяване на контрола по чл. 29 министърът на вътрешните
работи определя със заповед служители на Министерството на вътрешните работи. В
конкретния случай АУАН е съставен от служител във 02 РУ Бургас, като липсват
2
доказателства за определянето му от министъра на вътрешните работи.
Ето защо, съдът приема, че в случая и АУАН, и НП са съставени от некомпетентен
орган, което е още едно основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на
ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 5), в които е отразено, че е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По делото не е направено
възражение за прекомерност, а съгласно ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Поради това и възнаграждението следва да се присъди изцяло. Доколкото се
прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите
при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта,
съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото
производство разноски в цялост по съображенията, изложени по-горе.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434а-67/ 14.03.2024г., издадено от Началник при
Второ РУ- гр. Бургас, с което на Г. А. Т., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1 от ЗНССПЕЕН112 и на същото основание е наложено административно наказание
глоба в размер на 10000 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас, да заплати на Г. А. Т., ЕГН: **********, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3