Р Е Ш Е
Н И Е
№ 41
град Велико Търново, 24.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря П.И. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 280/2021 г. по описа на Административен съд – гр.
Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 292
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на И.С.Р. с адрес ***, чрез *** В. К. от
САК, срещу Областна дирекция на МВР – В.
Търново. От фактическа страна ищецът твърди, че за нарушение
на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му
е бил съставен електронен фиш серия К, № 3484419 на ОД на МВР – В. Търново, с
който му е била наложена глоба в размер на 600 лв. и който не е бил обжалван
пред съд. Сочи, че е
подал възражение срещу ЕФ,
адресирано до директора на ОД на МВР – гр. Велико Търново, който отказал да го
анулира. На
04.09.2020 г. в
14 – дневен срок от уведомяването му за отказа е наредил по банковата сметка,
посочена в електронния фиш, сумата от 420 лв., представляваща 70 % от размера
на наложената глоба. Счита, че с извършеното плащане на 70 % от наложената
глоба в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 9 от ЗДвП
вземането по електронния фиш е погасено изцяло, но независимо от това
ответникът е предал за принудително изпълнение от органите на НАП целия размер
на глобата без да е отчел направеното плащане и без да отрази, че същото
погасява задължението изцяло. Сочи, че от приложената към исковата молба
справка в електронната система на НАП ищецът е установил наличието на публично
вземане в размер на 600 лв. с взискател ГД Национална полиция – ОДМВР В.
Търново, произтичащо от цитирания електронен фиш, която сума Р. не дължи поради
погасяването й чрез плащане. От съда се иска да признае за установено, че
ищецът не дължи на Главна дирекция „Национална полиция“ сума в размер на 600
лв., представляваща глоба по електронен фиш серия К, № 3484419, разпределена за
събиране от публичен изпълнител, поради погасяването й чрез плащане. По тези съображения, доразвити в съдебно
заседание от пълномощника му,
ищецът иска от съда да уважи иска.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по иска
– Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Велико Търново,
не взема становище по иска.
Ответникът по иска – Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство
на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител в представени писмен
отговор и писмено становище оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа становище, че не е надлежна
страна по иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност за адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Срещу И.С.Р. е издаден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К, № 3484419, с който на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка
с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 600 лв.
Издател на електронния фиш /ЕФ/ е Областна дирекция на МВР – В. Търново. ЕФ е
връчен на Р. на 06.08.2020
г. На 13.08.2020
г. ищецът е подал възражение до директора на ОД на МВР – В. Търново, с
което е поискал издаденият ЕФ
да бъде анулиран. С писмо рег. № 366000-21918/19.08.2020
г. директорът на ОД на МВР – В. Търново
е отговорил, че ЕФ няма
да бъде анулиран, тъй като не са установени доказателства по чл. 189, ал. 6, т.
1 и т. 2 от ЗДвП и законосъобразността на ЕФ може да бъде обжалвана по реда на
чл. 59 и чл. 60 от ЗАНН. Писмото е получено от Р. на 25.08.2020 г. Ищецът не е обжалвал ЕФ
по съдебен ред. На 04.09.2020 г. ищецът е заплатил по банковата сметка посочена
в ЕФ на името на Фонд за безопасност на движението
сумата от 420 лв., като в
платежното нареждане като основание за превода е посочил Електронен фиш серия
К, № 3484419. С писмо рег. №
127500-16991/17.09.2020 г. до директора на ОД на МВР – В. Търново ищецът е
уведомил, че е заплатил глобата в срока по чл. 189, ал. 8, а именно – в
14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша дължимите 70 на
сто /420 лв./ съгласно чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, и е поискал това да бъде
отразено в електронната система на КАТ, тъй като в момента глобата погрешно се
показвала като неплатена в размер на 600 лв. С писмо рег. №
366000-24919/25.09.2020 г. директорът на ОД на МВР – В. Търново е уведомил
ищеца, че съгласно чл. 189, ал. 10, т. 2 от ЗДвП електронният фиш е влязъл в
сила, тъй като не е обжалван по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и ищецът следва
да доплати сумата от 180 лв., след което да уведоми ОДМВР – В. Търново, с цел
ръчно отразяване на плащането електронния фиш.
Съгласно
представената към
ИМ Справка за
задълженията към дата 12.02.2021 г., в Националната агенция за приходите е предадена за събиране сумата от 600 лева – глоба по ЕФ К 3484419, с актосъставител/взискател
Главна дирекция „Национална полиция“/ОД
на МВР – В. Търново. По адм. дело № 8979/2021 г. по описа на ВАС ищецът е
представил Решение по жалба срещу действие на публичен изпълнител
№
70/04.06.2021 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, с което по жалба на И.Р.
е прекратено производството по събирането на задължението, произтичащо от
наложена глоба по ЕФ серия К, № 3484419/20.03.2020 г. с публичен взискател
Главна дирекция „Национална полиция“ – ОД на МВР – В. Търново. Съгласно
мотивите на това решение,
на 30.04.2021 г. И.Р. доброволно е заплатил на ПОС терминал сумата от 600 лв. по
реда на чл. 178 от ДОПК.
На 18.02.2021 г. И.Р. е
подал процесния иск в Районен съд – Велико Търново, който с Определение № 360
от 22.02.2021 г. по гр. дело № 563/2021 г. го е препратил на Административен
съд – В. Търново, където делото е получено на 11.05.2021 г. С Определение №
167/12.05.2021 г. по адм. дело № 280/2021 г. по описа на АСВТ, съдът е оставил
без разглеждане като недопустим предявения иск, като това определение е
отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия с
Определение № 10498/18.10.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8979/2021 г. С
Определение № 382/22.10.2021 г. по адм. дело № 280/2021 г. на АСВТ е повдигнат
спор за подсъдност с Районен съд – Велико Търново, като с Определение
№ 65/22.12.2021 г. по адм. дело № 50/2021 г. на 5-чл. състав на ВКС и ВАС е постановено, че искът е такъв по
чл. 292 от АПК, и е родово и местно подсъден на Административен съд – Велико
Търново.
При
горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Искът е такъв по чл. 292 от АПК и е допустим с оглед постановеното в Определение № 10498/18.10.2021 г. по адм. дело № 8979/2021 г. на ВАС и
Определение № 65/22.12.2021 г. по адм. дело № 50/2021 г. на 5-чл. състав на ВКС
и ВАС. Има образувано изпълнително
производство, въз основа на влязло в сила изпълнително основание; длъжникът по
това изпълнително производство претендира настъпване на нови факти след влизане
в сила на изпълнителното основание, които са довели до погасяване на
задължението вменено с изпълнителното основание. Неоснователно е възражението
на Главна дирекция „Национална полиция“,
че не е надлежна страна. Съгласно чл. 293, ал. 1 от АПК искът се предявява от
длъжника срещу взискателя, а според ал. 2 когато задължен е гражданин или
организация, като ответник се конституира и административният орган, който е
издал или е трябвало да издаде административния акт. ОД на МВР – В. Търново
безспорно е издател на процесния ЕФ и като такъв е надлежна страна.
Същевременно в случая от представените документи, изходящи от Националната
агенция за приходите е видно, че като взискател по предявеното публично вземане
фигурира Главна дирекция „Национална полиция“, поради което същата е надлежна страна.
Разгледан по същество искът
е основателен,
предвид следните съображения:
Чрез този иск се цели доказване в хода
на исково производство съществуването на изпълняемото задължение към настоящия
момент, като то следва да е валидно възникнало, но да е престанало да
съществува поради възникване на факт, настъпил след влизането в сила на
изпълнителното основание, което
постановява изпълняемото задължение. В случая тези предпоставки са
налице.
Безспорно
се установява, че с Електронен
фиш серия К, № 3484419 на ОД на МВР – В. Търново на ищеца е била наложена глоба в размер на 600 лв.,
като ЕФ не е бил обжалван пред съда и е влязъл в сила. След получаването на ЕФ ищецът
е направил възражение срещу него до директора на ОД на МВР в срока по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП, който е отказал да го анулира с писмо рег. № 366000-21918/19.08.2020 г. Отказът
за анулиране на ЕФ е връчен на Р. на 25.08.2020
г. На 04.09.2020 г. ищецът е заплатил по
банковата сметка, посочена в електронния фиш, сумата от 420 лв., представляваща
70 % от размера на наложената глоба от 600 лв. Съгласно чл. 189, ал.
8, изр. първо и второ от ЗДвП електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и
наказания. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. Чл. 189, ал.
9 от ЗДвП гласи: „При
плащане на глобата, наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на
сто от нейния размер. Глобата, наложена с електронен фиш, който е бил обжалван
и потвърден от съда, се дължи в пълен размер”. Разпоредбата
на чл. 189, ал. 8, към която се препраща, предвижда един срок – 14-дневен,
който започва да тече от получаването на ЕФ, но в хипотезата на подадено
възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, този срок започва да тече от получаването
на отказа за анулирането на фиша. В случая е налице именно хипотезата на чл.
189, ал. 9, изр. първо от ЗДвП – глобата е платена в срока по ал. 8, а именно в
14-дневния срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. След като
глобата е платена в този срок и ЕФ не е бил обжалван и потвърден от съда, то
глобата се дължи в размер от 70
на сто по силата на чл. 189, ал. 9, изр. първо от ЗДвП – в
конкретния случай 420 лв., колкото са платени от ищеца. Следователно
задължението за глоба на ищеца по посочения ЕФ е било доброволно платено в
законоустановения срок и не е следвало да се пристъпва към предаване на задължението за събиране
от публичен изпълнител при НАП.
Предвид
изложеното искът на И.Р. по чл. 292 от АПК е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
признато по отношение на ответниците, че ищецът не
дължи сума в размер на
600 лв., представляваща глоба по електронен фиш серия К, № 3484419,
разпределена за събиране от публичен изпълнител, поради погасяването й чрез
плащане.
При
този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, представляващи внесените държавни
такси за предявяването на иска и подаването на частна жалба пред ВАС, и
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно възражението на ГД
„Национална полиция“ за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500 лв.
Съгласно представеното копие, договорът за правна защита и съдействие № 867370 от
01.10.2020 г. касае не само предявяването на процесния иск, а включва и
действия по оспорване на задължение по ЕФ и процесуално представителство по
обжалване бездействие на директор на ОД на МВР – В. Търново /което е било
предмет на адм. дело № 612/2020 г. по описа на АСВТ/. Предвид това и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, и материалния му интерес съдът
намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.Р. с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново и Главна дирекция „Национална полиция“ при
Министерство на вътрешните работи
сума в размер
на 600 лв., представляваща глоба по електронен фиш серия К, № 3484419,
разпределена за събиране от публичен изпълнител, поради погасяването й чрез
плащане. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново и Главна дирекция „Национална полиция“ при Министерство
на вътрешните работи да заплатят на И.С.Р., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 355 лв. /триста петдесет лева/, представляваща разноски по делото. Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните. |
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: