№ 4146
гр. Варна, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500858 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 19439/30.09.2021 г. от Н. Т. ИЛЧ., чрез адв. К.Т., с
искане за допълване в частта за разноските на Определение № 3280/17.09.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 858/2021 г. по описа на ВОС.
В молбата се излага становище за дължимост на направените от ответника (сега
въззивник) разноски за въззивното производство, тъй като същото е прекратено поради
направен отказ от иска на осн. чл. 233 от ГПК. Претендират се такива, съобразно представен
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства към него.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Г. Г. Щ., чрез адв. К.С., изразява
становище за неоснователност на молбата. Прилага споразумение от 10.09.2021 г. между
него и една от ответниците по спора – И.М., според което страните се уговарят ответницата
да заплати на ищеца парична сума, с плащането на която материалноправното вземане,
послужило като основание за завеждане на исковете по гр. дело № 9176/2019 г. по описа на
ВРС, респективно по в. гр. дело № 858/2021 г. по описа на ВОС, се погасява и същият няма
да има претенции към ответниците във връзка с тези вземания и по отношение на процесния
имот, а Г.Щ. ще направи отказ от иска си.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по
следните съображения:
С Решение № 1195/08.07.2021 г., постановено по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е потвърдил Решение № 261686/15.12.2020 г., постановено по гр. дело №
9176/2019 г. по описа на ВРС, 31-ви състав, с което е прогласена за относително
недействителна по отношение на ищеца Г. Г. Щ. с ЕГН ********** сключената между АТ.
Д. Д. с ЕГН ********** и Н. Т. ИЛЧ. с ЕГН ********** от гр. Варна, ******* от една
страна като продавачи и ИР. АЛ. М. с ЕГН ********** - от друга страна като купувач,
сделката, обективирана в нот. акт № 29, т.ІІ, рег. № 1831, нот. д. № 229/2015 г., с която е
прехвърлена собствеността на имот, представляващ поземлен имот с площ от 524 кв.м. с
идентификатор 10135.2526.2420, находящ се в гр. Варна, район Приморски, м-ст Св.Никола,
на осн. чл. 135 от ЗЗД.
С Определение № 3280/17.09.2021 г. Варненският окръжен съд е обезсилил Решение
№ 1195/08.07.2021 г., постановено по в. гр. дело № 20213100500858/2021 г. по описа на ВОС
и потвърденото с него Решение № 261686/15.12.2020 г., постановено по гр. дело №
1
9176/2019 г. по описа на ВРС, 31-ви състав; прекратил е поради отказ от иска на осн. чл. 233
от ГПК производството по предявените от Г. Г. Щ. обективно евентуално съединени искове
срещу А.Д. Демирова - И., Н. Т. ИЛЧ. и ИР. АЛ. М., с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.
пето от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД за прогласяване нищожността поради абсолютна симулация на
сделката за покупко-продажба, сключена между ответниците и обективирана в нот. акт №
29, т. ІІ, рег. № 1831, нот. д. № 229/2015 г., с която ответниците Н.И. и А.Д. са прехвърлили
чрез покупко-продажба собствеността на имот с идентификатор 10135.2526.2420 с площ от
524 кв.м., в гр. Варна, район Приморски, м-ст Св.Никола на ответницата ИР. АЛ. М., а в
евентуалност – за прогласяване на относителната недействителност по отношение на
ищеца, в качеството му на кредитор, на осн. чл. 135 от ЗЗД. Със същото определение
въззивният съд е прекратил производството по в. гр. дело № 20213100500858/2021 г. по
описа на ВОС.
При прекратяване на производството по делото поради направен отказ от иска,
ответникът безспорно има право на разноските, които е направил в процеса, съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК. Когато отказът от иска обаче, е породен от факти,
настъпили след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска
си, отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т.е. на него не се дължат
разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на
иска. В тези случаи, съдът е длъжен да изследва дали с поведението си, ответникът е станал
причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, да
направи извод за основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски
при прекратяването на иска поради отказ от същия от страна на ищеца. Противното
разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал
причина за предявяване на иска.
При преценката за отговорността за разноските следва да се има предвид поведението
на ответника за завеждане на делото, както и настъпилите факти в хода на процеса, довели
до удовлетворяване претенцията на страната и станали причина за отказ от иска. В
настоящия случай съдът намира, че ответниците са дали повод да се заведе делото, тъй като
в хода на процеса се установява, че с прехвърлителната сделка на процесния имот,
последните са увредили ищеца.
Видно от представеното извънсъдебно споразумение от 10.09.2021 г., ищецът от една
страна и една от ответниците по спора – И.М. от друга, са се уговорили ответницата да
заплати на ищеца парична сума, с плащането на която материалноправното вземане,
послужило като основание за завеждане на исковете по гр. дело № 9176/2019 г. по описа на
ВРС, респективно по в. гр. дело № 858/2021 г. по описа на ВОС, се погасява и същият няма
да има претенции към ответниците във връзка с тези вземания и по отношение на процесния
имот, а Г.Щ. ще направи отказ от иска си. Това споразумение е сключено след
постановяване на въззивното решение, но преди влизането му в сила, като след
удовлетворяване на претенцията си, ищецът е направил отказ от иска и е поискал
прекратяване на делото.
Настоящият състав на ВОС намира, че причината, поради която е направен отказ от
иска, следва да бъде взета предвид при преценяване възможността в полза на ответника да
бъдат присъдени направените по делото разноски. Като отчита обстоятелството, че
ответниците са дали повод за завеждане на делото и че отказът от иска е вследствие на
постигнатото между една от ответниците и ищеца извънсъдебно споразумение, въззивният
съд приема, че в случая на молителката не се дължат разноски. Отказът от иска е предприет
своевременно поради настъпили след предявяването му и независещи от ищеца, а от
ответника обстоятелства, погасяващи заявеното спорно право, поради което разноските,
сторени от ответницата Н.И., следва да останат в нейна тежест. Независимо, че
споразумението е постигнато само с едната ответница доколкото по иска по чл. 135 ЗЗД и
двете страни по оспорваната сделка, са необходими другари, то съдът намира, че и по
отношение на разноските разрешението спрямо тях следва да е еднакво.
С оглед изложеното, молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 19439/30.09.2021 г. от Н. Т. ИЛЧ., чрез
адв. К.Т., с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 3280/17.09.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 858/2021 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд, в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3