№ 2247
гр. С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110157710 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Г. С., ЕГН **********, срещу „С.В.“ АД, ЕИК
*********, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 473,81 лв., представляваща общ
размер на начислената стойност на доставени ВиК услуги с период на доставка от 01.07.2012
г. до 30.06.2021 г., за което са издадени фактури за период от 02.08.2012 г. до 04.07.2021 г.,
касаещи водоснабден имот с клиентски № ********** и адрес: гр. С....................., поради
погасяването им по давност (индивидуализирани в молба с вх. № 329857/17.10.2024 г.).
Ищецът твърди, че е титуляр на партида за водоснабден имот с клиентски №
********** и адрес: гр. С...................... Сочи, че за имота има задължения за ВиК услуги за
периода от 03.07.2012 г. до датата на подаване на исковата молба в общ размер на 1 866,04
лв., натрупани от предишен собственик, които са погасени по давност, но които ищецът бил
поканен от ответника нееднократно да заплати. Поддържа, че има затруднения при плащане
на текущите си задължения (с оглед отнасяне на плащанията за погасяване на най-старите
задължения по партидата), ответникът отказва да отпише старите задължения с доводи, че
давността не се прилага служебно, а постоянно изпращаните покани и телефонни обаждания
от страна на ответника необосновано смущават правната сфера на ищеца. Твърди, че не
дължи процесните вземания поради изтекла погасителна давност. Моли за уважаване на
иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава иска.
Претендира разноски.
1
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, прави
искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да
докаже наличието на правен интерес от исковата защита - че ответникът претендира
процесната сума от ищеца за доставени ВиК услуги през исковия период, както и че от
настъпването на падежа на задълженията до датата на подаване на исковата молба е изтекъл
законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ВиК услуги
за посочения имот, че за процесния период ответникът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираната
сума, както и че за периода от настъпване изискуемостта на вземанията до изтичане на
срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116
ЗЗД.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, е
налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на претенции
срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът се защитава
срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е налице съмнение по
въпроса, че ответникът претендира това право и липсва необходимост ищецът да доказва
правния си интерес. Отричането, че съществува спор по предмета на делото, включително
признаването на иска в хода на производството или на отделни правнозначими факти по
делото, не водят до отпадане на правния интерес от него, когато ответникът е предявил
оспорената претенция извънсъдебно (така определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. №
510/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., според което ответникът не може да предизвика
прекратяване на делото с изявленията си и процесуалното си поведение).
С оглед становищата на страните, с доклада по делото, приет за окончателен на
основание чл. 146 ГПК, са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
факти, включени във фактическия състав на предявения иск - че ищецът е титуляр на
партида за водоснабден имот с клиентски № ********** и адрес: гр. С....................., за който
е начислена исковата сума от 1 473,81 лв., представляваща общ размер на начислената цена
за доставени ВиК услуги с период на доставка от 01.07.2012 г. до 30.06.2021 г., за което са
издадени фактури за период от 02.08.2012 г. до 04.07.2021 г., както и че вземанията са
погасени по давност, с изтичане на тригодишна погасителна давност. Претендирането на
процесната сума от страна на ответника се установява и от представените от ищеца писмени
2
доказателства – кредитно известие № ********** от 06.02.2020 г. от ответното дружество и
покани за доброволно изпълнение. Следователно, при наличието на посоченото вземане, за
ищеца е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на
ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая ответникът е признал исковата претенция по основание и размер,
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави и ответникът има право да
се разпорежда с него. Предвид становищата на страните съдът приема, че помежду им не са
спорни обстоятелствата, обуславящи основателността на предявения иск.
Доколкото ответната страна признава изцяло предявения иск, а ищецът, чрез
процесуалния си представител, в открито съдебно заседание е отправил изрично искане за
постановяване на решение при признание на иска, то съдът намира, че са налице
предвидените в чл. 237 ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска. Предвид правилото на чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни
мотиви по основателността на претенцията, с която е сезиран.
Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да
бъде уважен.
По разноските:
Ответникът оспорва претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение като
прекомерно, като не излага доводи, че не дължи разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК. Видно от
ангажираните доказателства ищецът е депозирал молба пред ответника с вх. № М-
2599/21.08.2024 г., с която изрично е заявил, че не дължи сумите поради погасяването им по
давност, с искане същите да бъдат отписани. С отговор от ответника от 28.08.2024 г. е
заявено, че „давността не се прилага служебно“ и че ищецът продължава да има задължения
в размер на 1 866,04 лв. за периода от 03.07.2012 г. до 26.08.2024 г., които се претендират.
Тези обстоятелства дават повод на ищеца да отрече със сила на присъдено нещо вземанията
посредством образуване на исков процес. Ето защо, с поведението си ответникът е дал
повод за завеждане на делото и следва да отговаря за сторените разноски.
Ищецът е доказал разноски в размер на 58,95 лв. за държавна такса, които следва да
му се присъдят. Претендира се и адвокатско възнаграждение от процесуалния му
представител за извършено безплатно процесуално представителство съгласно договор за
правна защита и съдействие от 30.09.2024 г. В полза на процесуалния представител на
ищеца следва да бъде присъдено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв. Този размер е определен при съобразяване
на разясненията, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС,
като е взето предвид, че делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност и е
налице признание на иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Г. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.............., срещу „С.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., Бизнес Център Интерпред Цар Б., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и ет. 3, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Н. Г. С. не дължи на ответника „С.В.“ АД сумата от
1 473,81 лв., представляваща общ размер на начислената цена за доставени ВиК услуги с
период на доставка от 01.07.2012 г. до 30.06.2021 г., за което са издадени фактури за период
от 02.08.2012 г. до 04.07.2021 г., касаещи водоснабден имот с клиентски № ********** и
адрес: гр. С....................., поради погасяването им по давност, както следва:
по фактура № 36931104/02.08.2012 г. – 2,54 лв.,
по фактура № 37511242/01.09.2012 г. – 5,21 лв.,
по фактура № 38125273/04.10.2012 г. – 14,11 лв.,
по фактура № 38724842/02.11.2012 г. – 14,11 лв.,
по фактура № 39387315/07.12.2012 г. – 3,53 лв.,
по фактура № 39934616/04.01.2013 г. – 12,35 лв.,
по фактура № 40453484/02.02.2013 г. – 10,58 лв.,
по фактура № 41154018/07.03.2013 г. – 16,93 лв.,
по фактура № 41725828/04.04.2013 г. – 10,58 лв.,
по фактура № 42313663/03.05.2013 г. – 10,58 лв.,
по фактура № 42958718/10.06.2013 г. – 24,61 лв.,
по фактура № 43516155/05.07.2013 г. – 14,11 лв.,
по фактура № 44104529/01.08.2013 г. – 14,11 лв.,
по фактура № 44752523/05.09.2013 г. – 2,38 лв.,
по фактура № 48921322/04.04.2014 г. – 8,44 лв.,
по фактура № 49514355/02.05.2014 г. – 15,04 лв.,
по фактура № 50211919/09.06.2014 г. – 8,92 лв.,
по фактура № 50789515/05.07.2014 г. – 15,79 лв.,
по фактура № 51442810/06.08.2014 г. – 24,87 лв.,
по фактура № 51971908/04.09.2014 г. – 17,96 лв.,
по фактура № 52652774/05.10.2014 г. – 3,53 лв.,
по фактура № 53283345/03.11.2014 г. – 12,73 лв.,
по фактура № 53815210/04.12.2014 г. – 25,34 лв.,
по фактура № 54485511/03.01.2015 г. – 16,35 лв.,
по фактура № 55050474/05.02.2015 г. – 16,07 лв.,
4
по фактура № 55673192/05.03.2015 г. – 32,68 лв.,
по фактура № 57455647/30.05.2015 г. – 1,76 лв.,
по фактура № 57602803/07.06.2015 г. – 52,92 лв.,
по фактура № 58185296/04.07.2015 г. – 19,40 лв.,
по фактура № 58813563/05.08.2015 г. – 17,64 лв.,
по фактура № 59921934/27.09.2015 г. – 8,82 лв.,
по фактура № 60038910/04.10.2015 г. – 15,88 лв.,
по фактура № 60678722/04.11.2015 г. – 15,88 лв.,
по фактура № 61313539/05.12.2015 г. – 12,20 лв.,
по фактура № 61952692/03.01.2016 г. – 14,11 лв.,
по фактура № 62576727/06.02.2016 г. – 14,11 лв.,
по фактура № 63208965/05.03.2016 г. – 17,64 лв.,
по фактура № 63870730/07.04.2016 г. – 12,35 лв.,
по фактура № 64506560/06.05.2016 г. – 15,88 лв.,
по фактура № 65149109/08.06.2016 г. – 35,60 лв.,
по фактура № 65766566/06.07.2016 г. – 12,71 лв.,
по фактура № 66432860/05.08.2016 г. – 16,42 лв.,
по фактура № 67040621/03.09.2016 г. – 27,91 лв.,
по фактура № 67698393/08.10.2016 г. – 14,59 лв.,
по фактура № 68331044/05.11.2016 г. – 16,42 лв.,
по фактура № 68969884/04.12.2016 г. – 23,36 лв.,
по фактура № 69595613/05.01.2017 г. – 14,59 лв.,
по фактура № 70236029/05.02.2017 г. – 16,42 лв.,
по фактура № 70900214/08.03.2017 г. – 14,59 лв.,
по фактура № 71537754/06.04.2017 г. – 18,24 лв.,
по фактура № 72171200/06.05.2017 г. – 14,59 лв.,
по фактура № 72831310/04.06.2017 г. – 24,46 лв.,
по фактура № 73473260/06.07.2017 г. – 17,27 лв.,
по фактура № 74125427/05.08.2017 г. – 19,43 лв.,
по фактура № 74773014/03.09.2017 г. – 32,18 лв.,
по фактура № 75411393/07.10.2017 г. – 19,43 лв.,
по фактура № 76072899/04.11.2017 г. – 21,59 лв.,
по фактура № 76731215/06.12.2017 г. – 12,10 лв.,
по фактура № 79378314/06.04.2018 г. – 18,83 лв.,
5
по фактура № 80020558/05.05.2018 г. – 18,83 лв.,
по фактура № 80691264/07.06.2018 г. – 33,53 лв.,
по фактура № 81359473/06.07.2018 г. – 4,72 лв.,
по фактура № 82023956/04.08.2018 г. – 4,72 лв.,
по фактура № 82701155/05.09.2018 г. – 3,19 лв.,
по фактура № 93516511/04.01.2020 г. – 12,92 лв.,
по фактура № 94202474/06.02.2020 г. – 12,92 лв.,
по фактура № 95583915/05.04.2020 г. – 11,06 лв.,
по фактура № 99010778/05.09.2020 г. – 227,90 лв.,
по фактура № 99705909/04.10.2020 г. – 64,29 лв.,
по фактура № *********/03.01.2021 г. – 13,85 лв.,
по фактура № *********/06.02.2021 г. – 16,60 лв.,
по фактура № *********/06.03.2021 г. – 13,50 лв.,
по фактура № *********/04.04.2021 г. – 11,74 лв.,
по фактура № *********/06.05.2021 г. – 11,74 лв.,
по фактура № *********/09.06.2021 г. – 31,91 лв.,
по фактура № *********/04.07.2021 г. – 17,62 лв.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
Бизнес Център Интерпред Цар Б., бул. „Цар Б. III“ № 159, ет. 2 и ет. 3, да заплати на Н. Г. С.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 58,95 лв. -
разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.
к. „М. 4“, Бизнес парк № 1, бл. 2А, да заплати на адв. В. В. Т., ЕГН **********, с личен
номер № **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 44, вх. Б, офис-партер, на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ищеца Н. Г. С. в хода на настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6