Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 28.01.2021 Град Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
районен съд Първи
граждански състав
На тринадесети януари Година две хиляди
двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Секретар Живка Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 1761 по описа за 2020 година.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.232, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.233, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата К.Г.С. твърди в исковата си молба, че на 01.11.2019г. сключила с
ответницата договор за наем на недвижим имот — жилищно помещение /ателие/ с
площ от 50 кв.м., находящо се в гр.Стара Загора, ул. ”...”№42 ет.2, ателие №5.
Договорът бил сключен за срок от една година, като след изтичане на срока
договорът можел да бъде продължен по взаимно съгласие на страните, изразено в
писмена форма. Съгласно чл.З от договора месечната наемна цена била в размер на
290 лв. и същата следвало да се заплаща от наемателя всеки месец от 1-во и 5то
число. Наемателят заплатил само две наемни вноски - за м. ноември и м.
декември, а считано за периода м.януари - м.май не заплатил дължимия наем, както и консумативи -
ел. енергия в размер на 230лв. и вода в размер на 18.14 лв. за месец януари, за
месец февруари - 12.17 лв., за месец март - 6.08 лв. Еленергията не била
изплатена към настоящия момент и дори било спряно елзахранването на
апартамента. Твърди, че на 27.04.2020 г. се принудила да изпрати до ответницата
покана за доброволно изпълнение, но въпреки това, към настоящия момент
задълженията за заплащане на наемните вноски, както и консумативи не били
изпълнени. Моли съда да постанови съдебно решение, с което осъди ответницата Н.Д.Й.
да й предаде държането на недвижим имот – ателие, находящ се в гр.Стара Загора,
...ателие 5, ет.2, предмет на договор за наем от 01.11.2019г. Моли съда на
основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД да осъди Н.Д.Й. да й заплати следните суми
-1160лв. - представляваща неплатени наемни вноски, считано за периода
01.01.2020год. до 01.05.2020год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД да осъди ответницата Н.Д.Й. да й
заплати сумата в размер на 580лв. представляваща обезщетение за лишаване от
правото на ползване на недвижим имот - ателие находящ се в гр.Стара Загора, ...ателие
5, ет.2, предмет на договор за наем от 01.11.2019год. за месец май и месец юни
2020год. Моли съда на основание чл.232 ал.1 от ЗЗД да осъди ответницата Н.Д.Й.,
да й заплати сумата в размер на 36,39лв. - представляваща задължение за
заплащане на консумативи - вода за м.януари, февруари и март 2020год, както и
сумата от 230 лв. неплатена ел.енергия за месец януари и февруари, март
включително, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. По делото е постъпила уточняваща молба
от ищцата, в която сочи, че претенцията й в размер на 1160 лв. представлява
неплатени наемни вноски, считано за периода м.01.01.2020г. до 01.05.2020г. — за
месец януари, февруари, март и април включително /т.е. за четири месеца/. На
27.04.2020год. договорът за наем бил прекратен, считано от 01.05.2020год., и то
изцяло по вина на наемателя, за което същият бил уведомен с писмена покана,
изпратена с обратна разписка, следователно, считано от 01.05.2020г. до датата
на завеждане на исковата молба, наемателят дължал обезщетение, възлизащо в
размер на сумата от 580 лв. По делото е постъпила втора уточняваща молба от
ищцата, в която заявява, че претендира следните обезщетения за месец май и май
юни: в размер на 290 лв. - обезщетение по реда на чл.236, ал.2 от ЗЗД, считано
за периода 01.05.2020г. до 31.05.2020г. и в размер на 290лв., представляваща
обезщетение по реда на чл.236, ал.2 от ЗЗД, считано за периода 01.06.2020г. до
30.06.2020г. С определение от 13.07.2020г., съдът е прекратил производството по
гражданско дело № 1761/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта
относно предявения иск за обезщетение по
чл.236, ал.2 ЗЗД в размер на 290 лева за периода 01.06.2020 г. – 30.06.2020 г.
Ответникът Н.Д.Й. не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното.
От приложените към делото съобщение
и призовка е видно, че на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание. Освен това исковете се явяват вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
По делото е представен договор за наем от 01.11.2019 г., с който ищцата е предоставила на ответницата
за временно ползване /за срок от една
година/ жилищно помещение /ателие/, находящо се в гр.Стара Загора, ул. ”...” 2,
ет.2, ат. 5, срещу заплащане на месечна наемна цена в размер на 290 лв. От това
писмено доказателство съдът приема за установено, че между страните по делото е
възникнало наемно правоотношение с посоченото по-горе съдържание.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д.Н.И. се установява, че
и до момента ищцата не може да влиза в процесния имот, тъй като наемателката не
й е предала ключовете.
Основното задължение на наемателя по наемното правоотношение съгласно
разпоредбата на чл. 232, ал.2 от ЗЗД е да заплаща наемната цена. По делото не
са представени доказателства, че наемателят е заплатил на наемодателя наемната
цена за исковия период.
Ищцата претендира заплащане на разходите, свързани с ползването на вещта
/т.нар. консумативни разноски/, плащането на които е дължимо на основание
чл.232, ал.2 от ЗЗД. По делото са представени фискални бонове за описаните в
исковата молба задължения за електроенергия и вода.
Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД, ако наемателят продължи
ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на наемателя, той дължи
обезщетение. По делото е представена покана, връчена на ответницата на
30.04.2020 г., с която договорът за наем е прекратен от ищцата поради неплащане
на 4 месечни наемни вноски /чл.3 от договора/. Ответницата не е ангажирала
доказателства за преустановяване на ползването и връщане на наетата вещ. По
правната си същност връщането на наетата вещ е двустранен акт на наемателя и
наемодателя, предприето по инициатива на наемателя /в този смисъл е решение №
233 от 30.04.1995 г. по гр.д.№ 630/94 г., 5-чл. състав, ВС/. С оглед на това
съдът приема, че последният е продължил да ползва процесния имот и след 30.04.2020
г., когато от полученото уведомително писмо е узнал за изричното
противопоставяне на наемодателя. Съгласно разпоредбата на чл.236, ал.2 от ЗЗД,
ако наемателят продължи ползването на наетата вещ въпреки противопоставянето на
наемателя, той дължи обезщетение. Съдът счита, че като база за определяне на
дължимото обезщетение следва да бъде използвана уговорената между страните
наемна цена.
Едно от основните задължения на наемателя е да върне вещта след
прекратяване на наемното правоотношение – чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД.
Изпълнението на това задължение изисква наемателят да предаде вещта на
наемодателя. В разглеждания случай наемното правоотношение е прекратено от
наемодателя на 01.05.2020 г. С оглед на това за наемателя е отпаднало
основанието да упражнява фактическа власт върху процесната вещ и същият следва
да я върне на наемодателя на основание чл.233, ал.1, изр.1 от ЗЗД. По делото не
са представени доказателства, че наемателят е изпълнил това свое задължение, а
както беше посочено по-горе, именно той следва предприеме действията по
предаване на вещта.
От горепосочените писмени и гласни доказателствени средства съдът намира за
вероятно наличието на неизпълнени задължения на ответницата към ищцата за
заплащане на наемна цена, консумативни разноски и обезщетение по чл.326, ал.2 ЗЗД в посочените в исковата молба размери, както и за предаване на ателие,
находящо се в гр.Стара Загора, ул. ”...” 2, ет.2, ат. 5. Ето защо предявените искове
по чл.232, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.233, ал.1 от ЗЗД са основателни следва да
бъдат уважени изцяло, заедно със законната лихва върху дължимите суми от датата
на предявяване на исковете - 04.06.2020 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 430,50 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Д.Й. *** да заплати на К.Г.С. *** сумата 1160 лева, представляваща
незаплатена наемна цена по договор за наем от 01.11.2019 г. за месеците януари,
февруари, март и април 2020 г., сумата 266,39 лева, представляваща консумативни
разноски във връзка с ползването по договор за наем от 01.11.2019 г., сумата
290 лева, представляваща обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за ползването
на недвижим имот - ателие, находящо се в
гр.Стара Загора, ул. ”...” ..., за периода 01.05.2020
г. – 31.05.2020
г., ведно със законната лихва върху дължимите суми от
04.06.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата 430,50 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Д.Й. *** да предаде
на К.Г.С. ***, недвижим имот - ателие, находящо се в гр.Стара Загора, ул. ”...”
..., предмет на договор за наем от 01.11.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :