Р Е Ш Е Н И Е №
от 22.04.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на деветнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Тр., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3057/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на "Теленор България" ЕАД - град София,
чрез адв. З. Ц. - САК, срещу Л.Д.М.. Процесуалният представител на дружеството
развива съображения, че на 19.10.2016 година между страните са сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг, с които на
ответника са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен
телефонен апарат Lenovo A1000 Dual.
Посочва, че съгласно договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 107.37
лева с включен ДДС, като лизингополучателят се е задължил да извърши една
първоначална вноска в размер на 22.50 лева с ДДС, платима към датата на
сключване на договора, както и двадесет и три месечни вноски всяка в размер на
3.69 лева с включен ДДС, които да бъдат фактурирани заедно с месечните сметки
за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Твърди, че
ответникът не е изпълнил своите парични задължения, начислени му по 3 броя
фактури в периода от месец октомври 2016 година до месец януари 2017 година, а
именно: Фактура
№ **********/25.10.2016г. с падеж 09.11.2016г., за отчетен период 19.10.2016г. -
24.10.2016г., която включва месечна абонаментна такса за мобилен номер
********** в размер на 19.08 лв. с вкл. ДДС и лизингова вноска в размер на 3.69 лв. с вкл. ДДС. Общата сума по фактурата е в размер на 22.77
лв., като след приспадане на надвнесено плащане за задължение от предходен
отчетен период в размер на 1.64 лв., остатъчната сума по фактурата е 21.13 лв.; Фактура №
**********/25.11.2016г. с падеж 10.12.2016г., за отчетен период 25.10.2016г. - 24.11.201 г., която включва месечна
абонаментна такса в размер на 13.32 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв.,
които са в краен размер на 14.07 лв. без вкл. ДДС и в размер на 16.88 лв. с вкл. ДДС и лизингова вноска за мобилно устройство в
размер на 3.69
лв. с вкл. ДДС. Общата сума по фактурата е 20.57 лв. Посочва, че след предсрочното прекратяване на Договора за мобилни услуги по негова
вина, поради изпадането му в забава, на Л.Д.М. е издадена Фактура №
**********/25.01.2017г., с падеж 09.02.2017г., която включва задължение за заплащане на
неустойка за предсрочното му прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер на 467.02 лв., която не се претендира в настоящото производство и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно
устройство Lenovo А1000 Dual
в общ размер на 77.49 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет и една предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. Посочва, че изискуемостта на вземанията
на дружеството по всяка от фактурите настъпва петнадесет дни след издаването й.
Посочва, че за претендираните суми ищецът се е
снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по Ч.гр.д. № 1838/2019 година на ВТРС, срещу която ответникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК. Направено е искане да бъде прието за
установено по отношение на Л.Д.М., че
дължи на "Теленор България" ЕАД - град София сумата в
размер на 119.19 лева, от които 34.32 лева - главница за потребени услуги по
Договор за мобилни услуги № ********* от 19.10.2016 година за периода от
19.10.2016 година до 24.11.2016 година и 84.84 лева - главница по Договор за
лизинг от 19.10.2016 година /7.38 лева - две падежирали месечни лизингови
вноски за периода от 19.10.2016 година до 24.11.2016 година, както и 77.49 лева
- 21 предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода от 19.12.2016 година до
18.09.2017 годин/, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 784 за изпълнение на парично
задължение от 21.06.2019 година по Ч.гр.д. № 1838/2019 година на ВТРС.
Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото -
както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответника развива са
подробни съображения в подкрепа на твърдението, че предявеният по делото иск е
неоснователен и недоказан. Твърди, че ответникът не е сключвал посочените
договори, като не е подписвал документите, приложени към исковата молба, като
оспорва авторството на същите, респективно - не е получавал от ищеца както
посочения номер, така и телефонен апарат. Направено е искане предявените по
делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира
да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени заверени
копия на: Договор за мобилни услуги от 19.10.2016 година за предпочетен номер +359*********,
ведно с Договор за лизинг от 19.10.2016 година и общи условия към него; Запис
на заповед за сумата от 84.87 лева от 19.10.2016 година; Приложение - ценова
листа за абонаментни планове за частни лица от 19.10.2016 година; Фактура № **********/25.10.2016г.;
Фактура № **********/25.11.2016г. и Фактура № **********/25.01.2017г.
С
отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника по делото е
оспорил авторството на представените с исковата молба писмени документи с
твърдение, че същите не са подписани от Л.Д.М.. С постъпила по делото
Молба-становище, вх. № 3532 от 18.02.2020 година на ВТРС, процесуалният
представител на ищеца по делото е признал всички факти, твърдяни
от ответника в депозирания от него отговор на исковата молба. В тази връзка с
Определение, постановено в открито съдебно заседание на 19.02.2020 година,
съдът е обявил за безспорно между страните по делото, че договорът за мобилни услуги,
приложение - ценова листа, Запис на заповед и Договор за лизинг, всичките от
19.10.2016г. не са подписани от Л.Д.М., поради което същите обстоятелства не се
нуждаят от доказване.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1838 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 21.06.2019
година е издадена Заповед № 784 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника
Л.Д.М. за сумата в размер на 119.19 лв.,
представляваща задължение по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 19.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 385 лв.,
представляваща направени по делото разноски, от които 25.00 лв. - платена
държавна такса и 360.00 лв. - адвокатско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414 ГПК е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване вземането
на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е
предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение и срещу която длъжникът е възразил в срока по
чл. 415 ГПК.
Настоящият съдебен състав приема,
че от събраните доказателства и предвид становищата на страните, в частност
признанието на ищеца, че ответникът не е подписал приложените към исковата
молба документи, по делото не се установява наличието на валидни облигационни
правоотношения между страните по сключени между тях Договор
за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 19.10.2016 година. С оглед липсата на такива за ответника не е възникнало
задължение за заплащане както на посочените в договора мобилни услуги, така и
на лизингови вноски.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема,
че предявените по делото искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с
чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и недоказани,
поради което и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК претенцията на ответника за присъждане на разноски се
явява основателна. В исковото производство същият е доказал извършването на
деловодни разноски в размер на 330.00 лева - за заплатено адвокатско
възнаграждение, които следва да бъдат възложени на ищеца по делото.
Водим от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к.
"Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* срещу Л.Д.М. ***1, с ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено съществуването
на вземането на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД срещу Л.Д.М. за сумата в размер на 119.19 лв.,
представляваща задължение по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за
лизинг от 19.10.2016г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2019г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед № 784
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.06.2019 година по
Ч.гр.д. № 1838/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, със седалище
и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ********* да заплати на Л.Д.М. ***1,
с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 330.00
лева /триста и тридесет лева/,
представляваща направените от ответника по делото съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Препис от решението
да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 1838
по описа на Районен съд - Велико Търново за 2019 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: