№ 20250
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110168764 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника Д. А. Т. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището й/му в
гр.София, ж.к.Б., бл.16, ет.4, ап.26 през периода май 2020 г. - април 2022 г. и е
извършвал услугата дялово разпределение за периода май 2020 - април 2022 г..
Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение за услугата
„дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е задължен за
главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице
помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД, е сключило договори с ищеца и с
етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
обект на ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява
показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните
измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно
счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу
което ответникът е възразил срещу издадената въз основа на него заповед за
изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и това обуславя интереса му да предяви
настоящите искове за установяване на вземанията си за следните суми:
1
3530,18 лв., претендирана като цена на топлината енергия за периода май 2020
г. - април 2022 г.; 55,57 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение
за периода май 2020 - април 2022 г.; 407,36 лв.– обезщетение за забава за
периода 15.9.2021 - 24.4.2023 г., съответно 10,61 лв. – обезщетение за забава за
периода 16.7.2020 – 24.4.2023 г. Моли и за осъждането на ответника за
направените разноски по настоящото и по заповедното дело.
Ответникът Д. А. Т. оспорва исковете по основание и размер. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №24873/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приети, по делото нотариален акт №112, том VІІ, дело №1312 г. на
СРС се установява, че на 20.7.1971 г. трето неучастващо по делото лице – К.Д.
Т.а, е призната за собственик на процесния топлоснабден недвижим имот. От
молба-декларация с вх. № на ищцовото дружество от 10.10.2002 г. не
установява, че ответникът Д. А. Т. е заявил, че иска да бъде разкрита партида
на негово име като абонат на ответното дружество за доставка на топлинна
енергия в процесния недвижим имот. По делото не се събраха доказателства
каква е връзката между К. Т.а и ответника Д. Т..
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД е избрано да
извършва услугата топлинно счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
2
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
техническат и счетоводна експертиза се вижда, че количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана
метрологична лаборатория и е годно техническо средство за измерване на
потребената топлинна енергия през исковия период. Показанията му се
отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в
сградата, в която се намира процесният обект, се извършва от третото лице
помагач съгласно посочените договори.
На ответника е начислявана топлинна енергия за топла вода и за
отопление на имота. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като
изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г.
за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Цената на топлинната енергия, възнаграждението за услугата дялово
разпределение и лихвите върху тях се равняват на претендираните от ищеца
суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
3
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
По делото е спорно дали през исковия период е действал договор за
продажба на топлинна енергия и между кои страни. Съгласно т.1 на
Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по 2/2017 на ОСГК Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й.
Настоящата хипотеза е същата. От приетия по делото нотариален акт е
видно, че за собственик на имота е признато трето неучастващо по делото
лице – К. Т.а, чиято връзка с ищеца не се изяснява от събраните по делото
доказателства. Но от приетата по делото молба-декларация от С. А. Т. с вх. №
на ищцовото дружество от 10.10.2002 г. е видно, че е поискал откриване на
партида на свое име. Това действие представлява е адресиране на
предложение по смисъла на чл.13 ЗЗД до ищеца за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия, което предложение е прието от ищеца и това
се вижда от изпълнението на договора от последния с доставянето на
4
топлинна енергия до имота. Съгласно тълкувателната съдебна практика
договорът за продажба на топлинна енергия е неформален, а хипотезата по
чл.149, ал.1 ЗЕ се касае за форма за доказване, а не за действителност. От това
може да се направи извод, че е налице съвпадане на двете насрещни изявления
по повод възникването на договорна връзка за продажба на топлинна енергия,
с други думи – е сключен договор за продажба на топлинна енергия между
ищеца и ответника, съответно – че такъв не е действал между ищеца и
посочения в документа за собственост лице – К. Т.,, както и че през исковия
период договорът е действал именно между ищеца и ответника Д. Т., а не
между ищеца и К. Т.а. Казусът попада именно в хипотезата, която е обсъдена с
тълкувателното решение, при която се изключва отговорността на
собственика или съсобственика на имота или на притежателя на ограниченото
вещно право на ползване, а отговорността за плащането на цената на
топлинната енергия се носи от лицето, с което топлоснабдителното дружество
е сключило договор за продажба на топлинна енергия. Отговорен за плащане
на топлинната енергия за исковия период следва да се приеме, че е
ответникът.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, предвид доказване на твърденията на ищеца, следва да се
приеме, че искът е изцяло основателен и следва да се уважи.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
5
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между
страните и се вижда от приетата експертиза и от приетите изравнителни
сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
Началото на забавата следва да се постави с поканата до ответника да
плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. В процесния случай ищецът не
доказа това обстоятелство, поради което следва да се приеме, че искът е
неоснователен и по отношение на частта от исковия период, след влизане в
сила на посочените общи правила на договора да продажба на топлинна
енергия. От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 87,37 % от 1080,07 лв. за
разноските по настоящото дело и 130,07 лв. - по заповедното, тоест 934,65 лв.,
съответно 113,64 лв..
6
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата над 80,07 лв. до пълния размер на внесената сума от 221,13 лв. (т.е.
141,06 лв. )
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете - 12,63 % от 400,00
лв. за разноските по настоящото дело и 300,00 лв. - по заповедното, тоест
50,52 лв., съответно 37,89 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът Д. А. Т. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.Б., бл.16, ет.4, ап.26
дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните суми:
на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 3530,18 лв.,
представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на
топлинна енергия за топлоснабдения обект с адрес гр.София, ж.к.Б., бл.16,
ет.4, ап.26 за периода май 2020 г. - април 2022 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №24873/23 г. на
СРС, II ГО, 73-ти с-в - 10.5.2023г., до изплащането на сумата;
на осн. чл.79, ал. ЗЗД - 55,57 лв. - възнаграждение за услугата „дялово
разпределение“ по договор за продажба на топлинна енергия за
топлоснабдения обект с адрес гр.София, ж.к.Б., бл.16, ет.4, ап.26 за периода
май 2020 - април 2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №24873/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в -
10.5.2023г., до изплащането на сумата като
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
сумите, както следва: 407,36 лв., претендирана като обезщетение за забава за
плащане на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
периода 15.9.2021 - 24.4.2023 г., и 10,61 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 16.7.2020 -
24.4.2023г.
7
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника Д. А. Т. с ЕГН
********** да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК
********* следните суми: 934,65 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 113,64 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №24873/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД с ЕИК *********, да плати на ответника Д. А. Т. с ЕГН
********** следните суми: 50,52 лв., представляваща обезщетение за
направените по делото разноски по настоящото дело и 37,89 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №24873/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪВРИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
над 80,07 лв. до пълния размер на внесената сума от 221,13 лв. (т.е. 141,06 лв.)
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8