РЕШЕНИЕ
№ 23
гр. Бургас, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20222000500394 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
10664/25.07.2022г. на БОС от Й. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: ******,
чрез адв.Д. С. АК-Варна, със съдебен адрес: **** против решение №
638/30.06.2022г. по гр.д.№ 20212100100702/2021г. БОС , с което са
отхвърлени предявените искове против Щ. Ч. Ч., ЕГН: **********, с адрес
****** и Д. П. А., ЕГН: **********, с адрес ****, за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на подробно описаните в
диспозитива на съдебното решение недвижими имоти, извършен с н.а.
№59/03.10.2019г., т. ІІ, н.д.№ 244/2019г. на нотариус Х.Р., гр.П., като
привиден, прикриващ персонална симулация, в частта на посочения в него
купувач – ответника Щ. Ч. Ч. и за обявяване за действителен на договора за
покупко-продажба на имотите по същия н.а. с купувач по прикрития
действителен договор- въззивницата Й. И. Ч.. Твърди, че решението на
Окръжен съд Бургас е постановено при допуснати процесуални нарушения, а
също така е неправилно. Моли за отмяната му и постановяване на ново, с
което исковете и бъдат уважени. Не ангажира доказателства. Не претендира
разноски.
Въззиваемият Щ. Ч. Ч. не оспорва въззивната жалба. Счита я за
основателна и моли да бъде уважена. Също не излага доказателствени
искания. Няма претенции за разноски.
Въззиваемата Д. П. А., оспорва въззивната жалба в депозирания чрез
1
адв.Н.Б.А.. отговор по реда на чл.263 ГПК. Счита постановеното решение за
правилно, съобразено със закона и установената съдебна практика. Моли да
бъде потвърдено. Също не ангажира доказателства. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано
лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, пред функционално
компетентната инстанция и е допустима.
Предявените искове са с правни основания чл.26, ал.2, предл.5 ЗЗД, с
чл.17 ЗЗД, вр. с чл.124 ГПК.
Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от Й. Ч. против
въззиваемия Щ. Ч. с твърдение за собственост на ищцата върху подробно
описания по исковата молба недвижим имот. При приложения н.а. за
покупко-продажба на недвижим имот № 59/03.10.2019г., т.ІІ, н.д.№
244/2019г. на нотариус Х.Р., гр.П., рег. № 289 на НК, с продавачи К.С. и А.Т.
и купувач – Щ. Ч., твърди привидност на договора в частта на посочения в
него купувач. Заявява, че тя е действителният купувач, но по лични причини,
свързани със семейни отношения, е предпочела като купувач да бъде вписан
синът и – първият ответник и въззиваем в настоящото производство – Щ.Ч..
Заявява, че тя е заплатила цената на имота, което следва да бъде отчетено в
нейна полза при формиране на изводите на съда. Моли за уважаване на
исковете. Ангажира доказателства.
С отговора си против исковата молба в срока и по реда на чл.131 и сл.
ГПК въззиваемият Щ.Ч. е признал исковете. Заявява, че изложеното от
въззиваемата – негова майка е така, както е описано в обстоятелствената част
на исковата молба и съответства на действителното положение. Моли за
уважаване на исковете, не ангажира доказателства, не претендира разноски.
По указание на съда в първоинстанционното производство в качеството
на ответник е конституирана и съпругата на въззиваемия – Д. П. А.,
представлявана в производството от адв.Н.Б.А... С отговора по реда и в срока
по чл.131 ГПК оспорва исковете. Заявява, че изложените фактически
твърдения не отговарят на действителните отношения между страните.
Заявява, че в момента с другия въззиваем – Щ. Ч. са в процес по развод и
заведеното дело цели да я лиши от правата й на собственост в процесния
имот. Твърди, че той е закупен през време на брака от нея и Щ.Ч. и е
съсобствен, в режим на СИО. Моли за отхвърляне на исковете. Ангажира
доказателства.
По делото не е спорно, че въззивницата Й. И. Ч. и въззиваемият Щ. Ч.
Ч. са майка и син. С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №
59/03.10.2019г., т.ІІ, н.д.№ 244/2019г. на нотариус Х.Р., гр.П., рег. № 289 на
НК на сочената дата Щ. Ч. е закупил процесния имот, подробно описан в
нотариалния акт, с административен адрес: гр.П., ****. Също не е спорно,
затова съдът приема за установено по реда чл.153 ГПК, че по врече на
2
сключване на договора, Ч. е бил в брак с втората въззиваема – Д. П. А. и
съгласно разпоредбата на чл.21 СК имотът се презюмира да е попаднал под
режима на СИО.
С исковата молба се твърди, че истинският купувач на имота е Й. Ч., но
мотивирана от лични емоционални причини към момента на сделката, се е
договорила със сина си – Щ.Ч., той да участва привидно като страна по
договора, в качеството на нейно подставено лице и да бъде придобит имотът
от третите лица, но истинският носител на права да бъде въззивницата. В
подкрепа на горното са ангажирани писмени доказателства – извлечения от
банковата сметка на въззивницата, за да се докаже че тя е лицето, реално
платило имота, чрез превеждане на сумата по договора в полза на Щ. Ч. и
гласни доказателства – свидетелски показания на трети лица относно
намерението на въззивницата да закупи имота.
Както става ясно от изложеното, твърди се абсолютна симулация на
упълномощителната сделка, с която въззивницата е овластила сина си –
въззиваемия Ч., като привидна страна за участие в договора.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2 ГПК: „Свидетелски показания се
допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа
съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи
от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно.“
По настоящото дело липсват подобни писмени доказателства, а
депозираният от въззиваемия Щ.Ч. отговор против исковата молба не може да
бъде преценен като такова, доколкото той представлява становище по
основателността на исковата молба, но не и достатъчно убедително
доказателство за привидността на договора за покупко-продажба в частта
относно действителния преобретател на имота. Дори напротив – в последните
две открити съдебни заседания по настоящото дело са приложени копия от
решение по образувано на 05.05.2022г. (в хода на настоящото производство)
дело за развод №436/2022г. на Първоинстанционен и следствен съд № 2 във
В. и район, по което е постановено решение № 00213/2022г. С решението е
прекратен сключеният между Д. П. А. и Щ. Ч. Ч. брак и е одобрено
споразумение между съпрузите, относно личните и имуществените им
отношения, упражняването на родителските права, режим на лични
отношения с децата, ползването на семейното жилище и др.
Видно от споразумението, между двамата съпрузи няма спор и това е
описано в съдебното решение, че семейното жилище, разположено на ул.
„********, както и жилището на ****, П., България, са обща собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.36, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/1103 на
съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на засиленото сътрудничество в
областта на компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим
между съпрузи: „Решенията, постановени в държава членка, се признават в
другите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална
3
процедура“.
Видно от приложеното решение налице е изявление пред орган на
държавна власт от една от страните по договора за покупко-продажба на
процесния имот – Щ. Ч., че същият този имот представлява общо имущество,
негово и на съпругата му, което при липсата на обратно писмо по сделката
обезсмисля обсъждането на превода на суми от страна на Й. Ч. по негова
сметка, както и събраните гласни доказателства.
Налага се извод за правилност на постановеното от БОС
първоинстанционно решение.
В полза на въззиваемата Д. А. се следват извършените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 1150лв.
Мотивиран от изложеното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 638/30.06.2022г. по гр.д.№
20212100100702/2021г. БОС.
ОСЪЖДА Й. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес ****** да заплати на Д.
П. А., ЕГН: **********, с адрес **** за направените в тази инстанция
разноски сума в размер на 1 150лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4