№ 4170
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110161552 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Б. Д. Ф..
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се в гр. ..........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 567, 69 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 116, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
30.05.2024 г.;
сумата 30, 12 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 8, 45 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
30.05.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнени от 27.06.2024 г. по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 35732/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземанията, предмет на
заповедта за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Б. Д. Ф. чрез назначения особен представител адв. П., с който
оспорва исковете. Оспорва качеството на ответницата на клиент на топлинна
енергия за битови нужди за исковия период, както и съществуването на
облигационно правоотношение с ищеца. Излага съображения, че в случай че
се приеме, че ответницата се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди, този извод би бил обоснован най-много до 1/2 ид.ч. от процесния имот
предвид ангажираните по делото доказателства. Развива доводи, че на
плащане подлежи единствено реално доставената топлинна енергия,
доказателства за чието количество не са налични по делото. Твърди, че за
исковия период имотът не е ползван, съответно – не е ползвана топлинна
енергия. Оспорва количеството начис. топлинна енергия. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 12.06.2024 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. Д.
Ф. за:
сумата 567, 69 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 116, 66 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2022 г. –
30.05.2024 г.;
сумата 30, 12 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 8, 45 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2021 г. –
30.05.2024 г.
С разпореждане от 27.06.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията си по исков ред.
С нотариален акт за собственост по ЗПИНМ от 27.03.1969 г. К.Х.С. е
признат за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ
се в гр. ........., състоящ се от: две стаи, кухня и други сервизни помещения с
площ 75, 45 кв.м.
2
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община,
К.Х.С. е починал на 12.06.1981 г., с наследници по закон: Р.Н.С. – съпруга,
починала на 21.06.1988 г., Е.К.П. – дъщеря, починала на 21.05.2016 г., с
наследници от своя страна: Е. Д. КК. – дъщеря, и Б. Д. Ф. – дъщеря.
Видно от удостоверение от 09.11.2012 г., изд. от ГИС-София, стар адрес
ул. .......... е идентичен с настоящ адрес: ж.к. ..........
Представен е нотариален акт за собственост № ......., дело № 102 от
17.05.2018 г., с който Б. Д. Ф. е призната за собственик на 1/2 ид.ч. от
процесния имот.
Със заявление-декларация от 14.11.2016 г. Б. Д. Ф. е поискала откриване
на партида за имота на нейно име и на името на Е. Д. КК. като собственици на
процесния имот.
По делото е представен договор за наем от 31.05.2022 г., сключен между
Б. Д. Ф. и трето за спора лице – Ю. И., както и заявление-декларация от
08.06.2022 г., с който наемателят Ю. И. е поискала откриване на партида за
имота на нейно име.
Установи се по делото, че между Б. Д. Ф. и Е. Д. КК. е налице влязло в
сила решение от 31.05.2019 г. по гр.д. № 25419/2018 г. на СРС, ГО, 53 състав в
първа фаза на производство по делба, с което е допусната делба на процесния
имот при квоти – по 1/2 за всеки от съделителите.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За
исковия период дяловото разпределение е извършвано от „Техем Сървисис“
ЕООД. Начис. е топлинна енергия за отопление на имота при 3 бр.
отоплителни тела с монтирани ИРРО и 1 бр. щранг-лира, за което са съставени
3
талони за отчет на уредите за дялово разпределение; топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация – на база пълната отопляема кубатура от
208 м3, и топлинна енергия за БГВ – въз основа отчета на 1 бр. водомер.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
м.05.2021 г. – м.05.2022 г. възлиза на сумата 569, 43 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума от 509, 03 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 60, 40 лв. В посочената сума
не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за
периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г. възлиза на сумата 30, 12 лв.
Установи се от заключението на ССЕ по делото, че няма плащания за
исковия период, както и че стойността на дяловото разпределение за периода
м.05.2021 г. – м.05.2022 г. възлиза на сумата 30, 12 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
4
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая се установи от представения нотариален акт за собственост по
ЗПИНМ от 27.03.1969 г., че К.Х.С. е придобил правото на собственост на
процесния имот, починал е на 12.06.1981 г., като имотът е придобит по
наследяване от Б. Д. Ф. и Е. Д. КК. при квоти – по 1/2 за всяка от тях. Горното
се потвърждава и от наличието на влязло в сила решение от 31.05.2019 г. по
гр.д. № 25419/2018 г. на СРС, ГО, 53 състав за допускане на делба между Б. Д.
Ф. и Е. Д. КК. при квоти – по 1/2 за всяка от тях.
При това положение се налага извод, че съсобственици на имота през
исковия период м.05.2021 г. – м.05.2022 г. се явяват Б. Д. Ф. и Е. Д. КК. при
квоти – по 1/2 за всяка от тях.
От качеството на ответницата на съсобственик на процесния имот
произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Представените по делото доказателства за възникване на наемно
правоотношение за процесния имот са неотносими към предмета на спора,
доколкото не касаят исковия период.
5
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Установява се от заключението на СТЕ, че за исковия период е начис.
топлина енергия за отопление на имота въз основа на отчет на уредите в
имота; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и топлинна
енергия за БГВ въз основа на отчет на 1 бр. водомер.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
м.05.2021 г. – м.05.2022 г. възлиза на сумата 569, 43 лв., формирана като сбор
на фактурираната по прогнозни стойности сума от 509, 03 лв. и сумата за
доплащане от изравнителни сметки в размер на 60, 40 лв. Тази сума
надвишава претендираната от ищеца такава в размер на 567, 69 лв.
Ответницата отговаря за задължението до размера на притежаваната от
нея 1/2, възлизаща на сумата 283, 85 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
6
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 30.05.2024 г. в размер на сумата 116, 66 лв., определен по реда
на чл.162 ГПК.
Ответницата отговаря за задължението до размера на притежаваната от
нея 1/2, възлизаща на сумата 58, 33 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
Установи се по делото, че за исковия период от страна на „Техем
7
Сървисис“ ЕООД е извършвана услугата дялово разпределение за процесния
имот на стойност исковата сума 30, 12 лв., опреде. при съобразяване
заключението на СТЕ и ССЕ.
Ответницата отговаря за задължението до размера на притежаваната от
нея 1/2, възлизаща на сумата 15, 06 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата от 37, 06 лв. разноски за
заповедното и сумата 555, 93 лв. разноски за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
Ответницата има право на разноски съобразно отхвър.та част от
исковете, но доколкото не претендира такива, нито ангажира доказателства за
извършването им, разноски не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Д. Ф., ЕГН ********** дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415
ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 283, 85 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 3, находящ се в гр. ........., за
периода м.05.2021 г. – м.05.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 12.06.2024 г. до изплащане на вземането;
сумата 58, 33 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 30.05.2024
г.;
сумата 15, 06 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 12.06.2024 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27.06.2024 г. по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 35732/2024 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
8
283, 85 лв. до 567, 69 лв., иска за мораторна лихва върху стойността на
топлинната енергия – за сумата над 58, 33 лв. до 116, 66 лв., иска за цената на
дяловото разпределение – за сумата над 15, 06 лв. до 30, 12 лв., както и иска
за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за сумата 8, 45
лв. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Б. Д. Ф., ЕГН **********дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 37, 06 лв.
разноски за заповедното и сумата 555, 93 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9