Решение по дело №319/2010 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 183
Дата: 1 юни 2010 г. (в сила от 23 юни 2010 г.)
Съдия: Иванета Йорданова Митова
Дело: 20104310100319
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2010 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Ловеч, 01.06.2010 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично заседание на осeмнадесети май, две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА

 

            при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 319 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 221, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.

            Постъпила е искова молба вх.№1585 /05.03.2010 от С.Д.К., ЕГН ********** ***, чрез пълн. си адв.М.В. *** против „МЕЛТА-90",АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”№ 20, представлявано  от Андрей Иванов Тенев с която са предявени три обективно съединени иска по чл.224, ал.1 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.242 от КТ с цена на иска: 5005,40 лева и е образувано гр.дело №219/2010г. С определение от 04.03.2010 година, постановено по гр.дело №219/2010, на основание чл.210 ал.2 предл. първо от ГПК производството по трите обективно съединени иска е разделено, като по отношение на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск чл.224, ал.1 от КТ и за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ  е образувано настоящето дело, с цена на исковетеа именно  по чл.221, ал.1 от КТ  обезщетение за неспазено предизвестие – 1340,00 лева, по чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван годишен отпуск– 2041,90 лева ведно със законната лихва начиная от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане, както и направените от ищеца съдебно деловодни разноски.

            В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, който не касае процесните обезщетения.

            С Разпореждане от 14 април 2010 г. са приети и вложени по делото следните доказателства: у-ние за актуално състояние от 12.02.2010г., ДС №2/28.01.2009г., З-д №1959/02.12.1977, копие от трудова книжка, З-д №49/14.12.2009г., два броя извлечения от ведомости за възнаграждения и е допусната  съдебно икономическа експертиза която да бъде изготвена от в.л.Х.Х.Д..

            С проекто - доклад по чл.146 от ГПК съдът сочи, че от приложените по делото доказателства е видно, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение с последно ДС №2/28.01.2009г., което е прекратено със З-д №49/14.12.2009г. Процесните обезщетения са вписани в посочената заповед, като дължими от работодателя и същите са отразени по извлечение от ведомости за м.декември в претендирания размер. Ответника не оспорва че ищеца е работил по трудово правоотношение с него през процесния период, и че на ищеца се дължат процесни обезщетения и че същите не са изплатени, тъй като те не са били предмет на обсъждане в писменния отговор на ответника. Не са представени и доказателства за тяхното изплащане. Поради това съдът приема иска за доказан по основание. Съдът приема, че с подаване на исковата молба и при липса на други доказателства ответника е изпаднал в забава по отношение на обезщетенията и същите са дължими. Доказателствената тежест по отношение на размера на иска по чл.221, ал.1 и има ли право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск  пада върху ищеца.

            В съдебно заседание ищеца не се явява за него -  пълномощника адв.В. ***, която в ход по същество моли за уважаване на иска като основателен и доказан съгласно заключението на вещото лице.

            Ответника редовно призован не изпраща представител.

            От събраните по делото доказателства: у-ние за актуално състояние от 12.02.2010г., ДС №2/28.01.2009г., З-д №1959/02.12.1977, копие от трудова книжка, З-д №49/14.12.2009г., два броя извлечения от ведомости за възнаграждения и съдебно икономическа експертиза на в.л.Х.Х.Д. преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение с последно ДС №2/28.01.2009г., което е прекратено със З-д №49/14.12.2009г. Процесните обезщетенияа именно по чл.221, ал.1от КТ и чл.224, ал.1от КТ са вписани в посочената заповед, като дължими от работодателя и същите са отразени по извлечение от ведомости за м.декември в претендирания размер. Ответника не оспорва, че ищеца е работил по трудово правоотношение с него през процесния период, и че на ищеца се дължат процесни обезщетения и че същите не са изплатени, тъй като те не са били предмет на обсъждане в писменния отговор на ответника. Не са представени и доказателства за тяхното изплащане. Поради това съдът приема исковете за доказани по основание. От заключението на вещото лице е видно че размерът на обезщетението за  прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е в размер на едно брутно трудово възнаграждение по чл.221,ал.1 от КТ а именно 1340,00 лева/хиляда триста и четиридесет лева/, а обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползваните 32/тридесет и два/ работни дни платен годишен отпуск е 2041,90 лева /две хиляди четиридесет и един лева и деведесет стотинки/. Поради това съдът счита че исковете са доказани по размер.

            Съдът счита, че двата обективно съединени искове са основателни. От заключението на вещото лице се установява безспорно, че по разчетно – платежната ведомост на дружеството м. декември 2009 г. му е била начислена 1 брутна заплата в размер на 1340 лева, на която същия като обезщетение има право съгласно чл.222, ал.1 от КТ , и в заповедта за уволнение работодателя е посочил, че неползвания платен годишен отпуск е общо 32 работни дни  по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2041,90 лева, като и двете суми не са изплатени. Съдът като съобрази сочените обстоятелства счита исковете за доказани и по размер, поради което следва да се уважат двата обективно съединени искове като основателни и доказани.

            По д.такси и разноските:

            При този изход на процеса ответника следва да заплати по сметка на ЛРС държавна такса 4 % върху размера на уважените  искове както следва : върху сумата 1340,00 лева – 53,60 лева и върху сумата 2041,90 лева -81,68 лева или общо 135,28 лева както  и сумата 80,00 лева  за съдебно икономическа експертиза по делото или общо 215,28  лева .

            Ответника следва да заплати на ищеца всички съдебно деловодни разноски по делото или сумата 300 лева - адвокатско възнаграждение.

          Водим от горното съдът

 

                                                  Р      Е      Ш      И   :

 

            ОСЪЖДА „МЕЛТА-90",АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”№ 20, представлявано  от Андрей Иванов Тенев, да заплати на С.Д.К., ЕГН ********** ***, чрез пълн. си адв.М.В. ***, сумата

1 340 ,00 /хиляда триста и четиридесет /лева , представляващо   обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ , ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от 05.03.2010г. – датата на предявяване на исковата молба  до окончателното й изплащане.

                ОСЪЖДА „МЕЛТА-90",АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”№ 20, представлявано  от Андрей Иванов Тенев, да заплати на С.Д.К., ЕГН ********** ***, чрез пълн. си адв.М.В. ***, сумата

2041,90 лева /две хиляди четиридесет и един лева и деведесет стотинки/, представляващо   обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ , ведно със законната лихва върху тази сума , начиная от 05.03.2010г. – датата на предявяване на исковата молба  до окончателното й изплащане.

                ОСЪЖДА „МЕЛТА-90",АД – гр.Ловеч,  с горните данни, да заплати по сметка на ЛРС, сумата от общо  215,28  лева , представляваща : държавни такси и разноски за вещо лице  пред настоящата инстанция.

            ОСЪЖДА „МЕЛТА-90",АД – гр.Ловеч,  с горните данни, да заплати на С.Д.К. , с горните данни, сумата от 300,00  лева – разноски по делото - адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите, пред ЛОС.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :