Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч, 01.06.2010 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия , четвърти състав в публично заседание на осeмнадесети
май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА МИТОВА
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 319 по описа за 2010 година, за да се
произнесе, съобрази:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 221,
ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.
Постъпила
е искова молба вх.№1585 /05.03.2010 от С.Д.К.,
ЕГН ********** ***, чрез пълн. си адв.М.В. *** против „МЕЛТА-90",АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”№ 20, представлявано от Андрей Иванов Тенев с която са
предявени три обективно съединени иска по чл.224, ал.1 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.242 от КТ с цена на иска: 5005,40 лева и е образувано гр.дело
№219/2010г. С определение от 04.03.2010 година, постановено по гр.дело
№219/2010, на основание чл.210 ал.2 предл. първо от ГПК производството по трите
обективно съединени иска е разделено, като по отношение на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск чл.224, ал.1 от КТ и за заплащане на
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е
образувано настоящето дело, с цена на исковетеа именно по чл.221, ал.1 от КТ обезщетение за неспазено предизвестие –
1340,00 лева, по чл.224, ал.1 от КТ обезщетение за неизползван годишен отпуск–
2041,90 лева ведно със законната лихва начиная от датата на предявяване на иска
до окончателното му изплащане, както и направените от ищеца съдебно деловодни
разноски.
В законоустановения срок е
постъпил писмен отговор от ответника, който не касае процесните обезщетения.
С Разпореждане от 14 април
С проекто - доклад по чл.146 от ГПК
съдът сочи, че от приложените по делото доказателства е видно, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение с последно ДС
№2/28.01.2009г., което е прекратено със З-д №49/14.12.2009г. Процесните
обезщетения са вписани в посочената заповед, като дължими от работодателя и
същите са отразени по извлечение от ведомости за м.декември в претендирания
размер. Ответника не оспорва че ищеца е работил по трудово правоотношение с
него през процесния период, и че на ищеца се дължат процесни обезщетения и че същите
не са изплатени, тъй като те не са били предмет на обсъждане в писменния
отговор на ответника. Не са представени и доказателства за тяхното изплащане.
Поради това съдът приема иска за доказан по основание. Съдът приема, че с
подаване на исковата молба и при липса на други доказателства ответника е
изпаднал в забава по отношение на обезщетенията и същите са дължими.
Доказателствената тежест по отношение на размера на иска по чл.221, ал.1 и има
ли право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пада върху ищеца.
В
съдебно заседание ищеца не се явява за него - пълномощника адв.В. ***, която в ход по
същество моли за уважаване на иска като основателен и доказан съгласно
заключението на вещото лице.
Ответника
редовно призован не изпраща представител.
От събраните по делото
доказателства: у-ние за актуално състояние от 12.02.2010г., ДС №2/28.01.2009г.,
З-д №1959/02.12.1977, копие от трудова книжка, З-д №49/14.12.2009г., два броя
извлечения от ведомости за възнаграждения и съдебно икономическа експертиза на
в.л.Х.Х.Д. преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение с последно ДС №2/28.01.2009г.,
което е прекратено със З-д №49/14.12.2009г. Процесните обезщетенияа именно по
чл.221, ал.1от КТ и чл.224, ал.1от КТ са вписани в посочената заповед, като
дължими от работодателя и същите са отразени по извлечение от ведомости за
м.декември в претендирания размер. Ответника не оспорва, че ищеца е работил по
трудово правоотношение с него през процесния период, и че на ищеца се дължат
процесни обезщетения и че същите не са изплатени, тъй като те не са били
предмет на обсъждане в писменния отговор на ответника. Не са представени и
доказателства за тяхното изплащане. Поради това съдът приема исковете за
доказани по основание. От заключението на вещото лице е видно че размерът на
обезщетението за прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие е в размер на едно брутно трудово
възнаграждение по чл.221,ал.1 от КТ а именно 1340,00 лева/хиляда триста и
четиридесет лева/, а обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползваните
32/тридесет и два/ работни дни платен годишен отпуск е 2041,90 лева /две хиляди
четиридесет и един лева и деведесет стотинки/. Поради това съдът счита че
исковете са доказани по размер.
Съдът
счита, че двата обективно съединени искове са основателни. От заключението на
вещото лице се установява безспорно, че по разчетно – платежната ведомост на дружеството
м. декември
По д.такси и разноските:
При
този изход на процеса ответника следва да заплати по сметка на ЛРС държавна
такса 4 % върху размера на уважените искове както следва : върху сумата 1340,00
лева – 53,60 лева и върху сумата 2041,90 лева -81,68 лева или общо 135,28 лева както и сумата 80,00 лева за съдебно икономическа експертиза по делото
или общо 215,28 лева .
Ответника
следва да заплати на ищеца всички съдебно деловодни разноски по делото или
сумата 300 лева - адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „МЕЛТА-90",АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”№ 20,
представлявано от Андрей Иванов Тенев, да заплати
на С.Д.К., ЕГН ********** ***, чрез
пълн. си адв.М.В. ***, сумата
1 340
,00 /хиляда триста и четиридесет /лева , представляващо обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ , ведно със законната лихва върху тази сума , начиная
от 05.03.2010г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „МЕЛТА-90",АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността: гр.Ловеч, ул.”Александър Кусев”№ 20,
представлявано от Андрей Иванов Тенев, да заплати
на С.Д.К., ЕГН ********** ***,
чрез пълн. си адв.М.В. ***, сумата
2041,90 лева /две хиляди четиридесет и един лева и
деведесет стотинки/, представляващо обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ , ведно със законната лихва върху тази сума , начиная
от 05.03.2010г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „МЕЛТА-90",АД – гр.Ловеч, с
горните данни, да заплати по сметка на ЛРС, сумата от общо 215,28 лева , представляваща : държавни такси и
разноски за вещо лице пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА
„МЕЛТА-90",АД – гр.Ловеч, с
горните данни, да заплати на С.Д.К. ,
с горните данни, сумата от 300,00 лева
– разноски по делото - адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите,
пред ЛОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :