Решение по дело №3742/2019 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1554

гр. Русе, 10.10.2019 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Русенски районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на втори октомври, две хиляди и деветнадесета в състав:

      

Председател: Тихомира Казасова

 

при секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3742 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Адв.И.Л. – пълномощник на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заявява, че на 02.10.2017г. между „А1 България“ ЕАД (предишно наименования Мобилтел“ ЕАД) и Н.В.В. е сключен договор за продажба на изплащане №********* по силата на който ответникът закупил и станал собственик на устройство Tablet Huawei Mediapad T3 8 LTE Grey със сериен №864004032349323. Купувачът се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора. Не погасил в срок две месечни вноски, с оглед което и предвид разпоредбата на т.12.3 от контракта, мобилния оператор прекратил облигационното правоотношение, като непогасената сума – 210 лева станала предсрочно изискуема.

На 07.11.2014г. „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сключили договор за поръчителство, въз основа на който ищецът се задължил, в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с мобилния оператор договори за продажба на изплащане.

Предвид факта, че Н.В. не погасил задължението си, на основание чл.143 от ЗЗД и чл.2.2.4 от Договора за поръчителство, ищцовото дружество уведомило ответника, че ще престира вместо него на „А1 България“ ЕАД. На 28.12.2018г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД заплатило на мобилния оператор сумата 210 лева – дължима от ответника по Договор за продажба на изплащания от 02.10.2017г.

Молителят счита, че Н.В. дължи лихва за забава върху главницата, в размер на 5.52 лева за периода 28.12.2018г. – 18.03.2019г.

В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №1609/2019г. по описа на РРС срещу Н.В.В. за претендираните суми.

С оглед депозираното от длъжника възражение, заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

По изложените съображения, адв.И.Л. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Н.В.В., ЕГН **********  дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№81, вх.Б, ет.1 представлявано от Станимир Христов Бургаски и Георги Нинов Пенев сумите: 210 лева – главница по Договор за продажба на изплащане №*********/02.10.2017г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител и 5.52 лева – лихва за забава, дължима за периода 28.12.2018г. – 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н.В.В. не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з. признава изцяло иска.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна, следното:

На 02.10.2017г. между „А1 България“ ЕАД (предишно наименования Мобилтел“ ЕАД) и Н.В.В. е сключен договор за продажба на изплащане №********* по силата на който ответникът закупил и станал собственик на устройство Tablet Huawei Mediapad T3 8 LTE Grey със сериен №864004032349323. Купувачът се задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно погасителен план, съставляващ неразделна част от договора. В т.12.3 от контракта е предвидено, че при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача, всички суми, дължими до края на срока на договора стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми, а договорът се счита прекратен.

На 07.11.2014г. „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сключили договор за поръчителство, въз основа на който ищецът се задължил, в качеството на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с мобилния оператор договори за продажба на изплащане. С анекси срокът на договора е продължаван. Ищецът изготвил уведомление до ответника, в което указал размера на дълга и предоставил срок за погасяването му. Пратката се е върнала, тъй като адресатът не е бил установен на визирания в договора адрес.

Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че на 28.12.2018г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството на поръчител е заплатило на „А1 България“ ЕАД сумата 19 790.55 лева, с която е погасило задължения на абонати, индивидуализирани в справка по т.2.2.5 от Договор за поръчителство, между които и задължението, произтичащо от процесния договор.

Ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №767/21.03.2019г., издадена по ЧГД №1609/2019г. по описа на РРС срещу Н.В.В. за сумите: 210 лева – главница; 5.52 лева – лихва за забава, дължима за периода 28.12.2018г. – 18.03.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.

На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.

В о.с.з. производството по отношение претендираната мораторна лихва е прекратено, поради оттегляне на иска в тази част.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 210 лева – главница по Договор за продажба на изплащане №*********/02.10.2017г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №767/21.03.2019г. по гражданско дело №1609/2019г. по описа на РРС.

От приложеното в настоящото производство цитирано гражданско дело е видно, че на 08.05.2019г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес с оглед запазване действието на заповедта за изпълнение.

Н.В.В. не оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба. Признава иска така, както е предявен. Признато е право, с което ответникът може да се разпорежда и което не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид признанието на иска, с оглед разпоредбата на чл.237, ал.1 и 2 от ГПК, съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена изцяло.

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора, ответникът дължи на ищеца:

325 лева – разноски по ЧГД №1609/2019г. по описа на РРС и

325 лева – разноски по ГД №3742/2019г. по описа на РРС.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Н.В.В., ЕГН **********  дължи на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“България“№81, вх.Б, ет.1 представлявано от С. Х. Б. и Г. Н. П.сумата: 210 лева – главница по Договор за продажба на изплащане №*********/02.10.2017г., заплатена от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №767/21.03.2019г. по гражданско дело №1609/2019г. по описа на РРС.

 

ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН ********** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* сумата 325 лева  – разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.В.В., ЕГН ********** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, ЕИК ********* сумата 325 лева  – разноски по ЧГД №1609/2019г. по описа на РРС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: