№ 32
гр. Свищов, 11.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Частно наказателно дело
№ 20224150200058 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 244, ал. 5 от Наказателно процесуалния
кодекс
Постъпила е жалба от ХР. Д. Н., чрез пълномощника адв. Х.Т. от
ВТАК против постановление от 21.03.2022г. на РП-Свищов за спиране на
досъдебно производство № 335/2021г. на РУ на МВР Свищов, пр.пр. №
4649/2021г. по описа на РП-Свищов. Посочва, че постановлението било
незаконосъобразно и необосновано, несъобразено с доказателствата. Счита,
че в обжалваното постановление наблюдаващия прокурор е направил
неправилни изводи, без същите да са подкрепени с доказателства в тази
насока и в противоречие със съдебната практика на ВКС. Сочи, че
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325 ал. 1 от НК се състояло
в извършване на непристойни действия. При постановяване на обжалваното
постановление, наблюдаващия прокурор не бил съпоставил фактическата
обстановка с безспорната съдебна практика, че хулиганството обикновено се
извършва на обществено място, не било отчетено от прокурора, че според
разпроедбата на чл. 325 ал. 1 от НК основният признак на деянието, чрез
което се осъществявало престъплението хулиганство били „непристойни
действия“. Посочва, че отлепването на некролог на починало Л. и опит за
късането му, не можело да се приеме, че е поведение, което е в общоприетите
морални, общочовешки и социални порядки, който факт прокурора пропуснал
да оцени. Счита, че размахването на среден пръст на обществено място,
където освен, че живеят множество граждани, има магазин, посещаван от
1
клиенти, и пред училище, не можело да се възприема като нормално човешко
поведение. Прокурорът, при постановяване на обжалваното постановление,
при анализа на доказателствата не бил съобразил трайната съдебна практика,
според която, е наЛ. хулиганство и тогава, когато хулиганските действия са
станали достояние или могат да станат достояние на други лица. Счита, че
прокурорът е извел изводите в постановлението, без да анализира цялостните
действия на св. А. по време и място и без да ги съпостави със съдебната
практика, която приема, че за да се квалифицира деянието като хулиганство
по чл. 325 ал. 1 от НК, когато конкретните хулигански действия са насочени
към едно Л. или множество субекти, е без значение каква е заеманата от тях
длъжност, какви функции осъществяват, както и дали са засегнати техни
лични права и законни интереси, а е достатъчно изпълнителното деяние да се
изразява в извършване на непристойни действия, които явно противоречат на
възприетите от обществото морални ценности и които грубо, в значителна
степен, нарушават обществения ред – установените в държавата обществени
отношнеия, основани на нравствеността и определящи поведение на
гражданите. Моли обжалваното постановление за спиране на наказателното
производство по пр.преписка № 4649/2021г. по описа на РП В.Търново и да
върне делото на прокурора за допълнително разследване със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Жалбата е подадена в срока на чл.244, ал.5 от НПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и
събраните материали по ДП № 335/2021г. на РУ на МВР Свищов намира за
установено следното:
Досъдебното производство било образувано на 08.09.2021г. за това,
че за времето от 12.07.2021г. до 13.07.2021г. на публично място в гр. Свищов
са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – отправяне на обиди, закани и
цинични изрази към ХР. Д. Н. – престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК.
Наблюдаващия прокурор е описал , че в хода на разследването са
установени и разпитани са свидетели, събрани са писмени доказателства.
В мотивите на постановлението, наблюдаващия прокурор е възприел
2
следната фактическа обстановка:
Пострадалият ХР. Д. Н. живее на улица ***, а на същата улица под
* в къща, срещу имота на пострадалия живее св. Ш.Х. А. с двете си
малолетни деца. Н. редовно паркирал лекият си автомобил пред гаража си,
който бил от нейната страна на улицата. Един ден през ранната пролет на
2021г. Н. видял, че отгоре на предния капак и предното панорамно стъкло на
лекия автомобил е посипано с пепел от твърдо гориво. Това било извършено
от св. А., тъй като паркирал до дома й, поради което и той преустановил
спирането на лекия си автомобил на това място. Въпреки това св. А. останала
раздразнена от това, че е паркирал точно до прозореца й, поради което
започнала вербална агресия спрямо пострадалия. Прието е, че на 12.07.2021г.
св. Н. карал велосипед по ул. ****** от сградата на *** в посока *** гр. С..
Той достигнал до детската площадка на игрището и чул женски глас в силен
тон да вика „Путко, падал от колелото, ще те заровя пред деца и публика“. Н.
се обърнал и видял, че св. А. е Л.то, отправило тези думи.. Той твърди, че на
мястото е имало деца и майки, но визуално не можел да даде описание на
същите, а в хода на разследването не били установени свидетели на
случилото се. На следващия ден – 13.07.2021г.. пострадалият отново излязъл
с колелото си и се прибирал към дома си, като се движел по ул. ***. В този
момент видял, че срещу него върви св. А. с детето си и започнала да вика по
него с думите „Ето го бе майко, той путка дето няма хуй да си събуе гащите,
за да го видим, мизерник, алкохолик“. Пострадалият не отвърнал и влязъл в
гаража на св. Д.Д., който живее на ул. *** 5, гр. С.. Последният дава
показания, според които бил чул обидните думи отправени от А. към св. Н..
На 19.07.2021г. преди обяд, пострадалият твърди, че излизайки от
неговия гараж, находящ се на ул. ***, гр. С., св. А. отново започнала да вика
към него с обидни думи „Муйко, ела да се бием, защо те страх, идвай“. Той не
обърнал внимание и потеглил с лекия автомоби, като на огледалото за
обратно виждане видял как св. А. се опитала да скъса некролога на неговите
родители, който бил залепен на гаража му. Св. М. дава показания, че веднъж
чула св. А. да отправя обидни думи и цинични изрази спрямо пострадалия,
когато същият работел в гаража си.
На 04.08.2021г. пострадалият излизайки от дома си да хвърли кофата за
смет, св. А. го настигнала и крещейки с думите „Ела да се бием“ го ударила в
3
тила с една ръка. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза,
на Н. била причинена лека телесна повреда с болки и страдания, като е
възможно да е причинена по описания от св. Н. Начин. Св. А. отрича да е
удряла пострадалия зад тила, като твърди, че го е хварала за ръката, за да и
отговори „защо когато тя излиза и той излиза“, а той я ударил с кофата от
латекс три пъти по ръката. Посочено е в постановлението, че не били
установени свидетели на инцидента. Сочи се в постановлението, че при
извършената очна ставка между двамата, се установило, че причина за
отправените обиди и неприличен жест спрямо пострадалия от страна на св. А.
е паркирането на лекия автомобил на св. Н. в близост до нейния имот.
Последният категорично отричал да е нанесъл на св. А. телесни повреди, а
същата не е потърсила медицинка помощ и не представя медицински
документи във връзка с твърденията си. Описано е, че през месец септември
2021г. св. Л.С. – приятел на св. Н., бил с него в лекия автомобил и видял, че
св. А. е показала на последния среден пръст на улицата в близост до
кръстовището на магазин Бузлуджа и блок Момини гърди гр. С.. Според
показанията на свидетелите К.К., В. М. , Л.С., св. А. нямала конфликти с
трети лица, освен с пострадалия.
Прието от прокурора е, че от събраните по делото доказателства,
включително показанията на пострадалия Н., св. Д.Д., св. В. М., св. Л.С., се
установило, че на 13.07.2021г., 19.07.2021г. на неустановена дата през месец
септември 2021г. на публично място – на улица *** в гр. С. и на
кръстовището на магазин Бузлуджа и Момини гърди, гр. С., св. Ш. А. е
отправяла обидни думи и показвала неприличен жест към ХР. Д. Н.. Прието е,
че заявената от последния причинена телесна повреда от св. А. не се
установиля с категоричност, предвид единствено показанията на пострадалия
и посочената вероятност, че начина по който е причена телесната повреда е
възможно да бъде получена – удар с ръка в тила, за да се анализира
квалифициращия признак хулигански подбуди. Още повече, че за наличето
на същите било необходимо да отсъстват лични мотиви. Прието е, че не било
доказано по безспорен начин и причинена телесна повреда на св. А., за
наличието на която са единствено нейните твърдения. Сочи се, че от
извършената очна ставка между пострадалия и свидетелката и показанията на
същите се установило, че причина за отправените обиди и неприличен жест
към св. Д. Н. от св. А. било паркирането на лекия автомобил на последния в
4
близост до нейния дом. Всички съседи твърдели, че А. нямала конфликти с
трети лица, освен с пострадалия. Прокурорът е приел, че действително с
поведението си А. е нарушила обществено приети норми на поведение, но
доказаните извършения от нея деяния в своята съвкупност не съставляват
престъпление по чл. 325 от НК. Прието от прокурора е, че за на наличието на
същото е необходимо да са наЛ. два съществени признака – грубо нарушение
на обществения ред и явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на
обществения ред имало, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред, чрез тях нарушавала важни държавни,
обществени или лични интереси чрез съществено засягане нормите на
нравствеността. Сочи се, че явно неуважение към обществото има когато
деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към
личността като при това антиобществения характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние.
Описано е, че в този смисъл е и Постановление № 2 от 29.06.1974г. по н.д. №
4/74 на Пленума на Върховния съд на РБ, което по същество не е загубило
действието си съгласно Тълкувателно решение № 1 от 24.01.2022г. на ВКС по
т.д. № 1/2018г. , ОСНК. Прокурорът е приел, че с отправените обидни думи и
жест на публични места – улици на гр. С., св. А. не е целяла да скандализира
обществото и изрази брутална демонстрация против установения ред, което
се обективирало от доказаните обстоятелства, при които е отправила
обидитие, като при първото деяние на 13.07.2021г. и на второто на
19.07.2021г. е било на улица Б. в гр. С., на която живеят , като св. Д. при
първото деяние чул обидните думи спрямо пострадалия и последният е
влязъл при него в гаража, а св. М. при второто деяние твърди, че е чула
обидни думи, отправени от А. спрямо пострадалия, когато е работел в гаража
си. Св. А. не отрича, че е отправила обидни думи спрямо св. Н., за да
провокира същият да даде отговор защо е паркирал лекия си автомобил пред
дома й, от което е направила извод за намерения от негова страна за
приятелски отношнеия с нея, които не се установяват. Не на последно място е
прието от прокурора, че факта, че неприличния жест среден пръст е показан
от св. А. и възприет от св. Н. и св. С., когато са били в лек автомобил. Всяко
едно от тези деяния според възприетото в постановлението, са били
извършени от св. А. на публични места, но не пряко и непосредствено в
присъствието на свидетели, а на такива, които са чули и възприели поотделно
5
обидите от разстояние – в дома си, в гаража или в превозното средство. Тези
действия според наблюдаващия прокурор обективизирали поведение
насочено към личността на пострадалия, а не скандализиране на обществото,
за да бъде заявено явно и брутално пренебрежение на установените правила
на поведение. С оглед изложеното мотиви прокурорът приел, че е наЛ.
несъставомерност на деянието по чл. 325 ал. 1 от НК от обективна страна, тъй
като липсвал един от кумулативно изискуемите признаци на деянието, а
именно грубо нарушение на обществения ред, когато деецът чрез действията
си изразява брутална демонстрация против установения ред. Прокурорът е
приел, че доказаните деяния на св. А. са насочени към друг обект на
посегателство, а именно срещу честта и дойстойнството на пострадалия, тъй
като същите имат пряк личен мотив спрямо засегнатото Л.. Прието е в
постановлението, че на пострадалия Х.Н. следва да се укаже, че
престъплението по чл. 146 ал. 1 от НК и престъплението по чл. 130 ал. 2 от
НК са престъпления от частен характер и на основание чл. 161 ал. 1 от НК
наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия до съда.
Направен е извод, че наказателното производство следва да се спре на
основание чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК, поради това, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия, като на пострадалия следва да се изпрати
отделно съобщение, с което да бъде известен, че в 6 месечен срок от
получаване на съобщението за спиране на ДП следва да подаде/ако прецени/
тъжба по реда на чл. 81 от НПК, както и че в случай, че не стори това след
изтичане на шестмесечния срок наказателното производство ще бъде
прекратено. С атакуваното Постановление на РП-Свищов, наблюдаващият
прокурор на основание чл. 244, ал. 1 т. 1 от НПК вр. чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК
е спрял наказателното производство по досъдебно производство № 335/2021
година по описа на РУ – Свищов, поради установяване, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия.
Изводите на прокурора, съдът намира за правилни и обосновани.
Въз основа на събрания обем от доказателства прокурорът е приел, че е наЛ.
несъставомерност на деянието по чл. 325 ал. 1 от НК от обективна страна, поради
липса на един от кумулативно изискуемите признаци на деянието, а именно грубо
нарушение на обществения ред, когато деецът чрез действията си изразява брутална
демонстрация против установения ред. Приел е, че от доказаните деяния на св. А.
6
следва извод, че същите са насочени към друг обект на посегателство, а именно срещу
честта и достойнството на пострадалия, поради това, че имат пряк личен мотив спрямо
засегнатото Л..
Настоящият съдебен състав счита направения извод на прокурора за
налично основание за спиране на производството за правилен и обосновано изложен в
атакувания прокурорски акт. Действително доказателствата установяват, че на
13.07.2021г. , 19.07.2021г. и на неустановена дата през месец септември 2021г. на
публично място- на улица *** гр. С., на кръстовището на магазин Бузлуджа и блок
Момини гърди, св. А. е отправяла обидни думи и показвала неприличен жест към
Х.Н.. Същевременно е установена, че причина за отправените обиди и неприличен
жест към св. Н. от св. А. е паркирането на лекия автомобил на последния в близост до
нейния дом, като според показанията на свидетелите съседи, св. А. няма конфликти с
треги лица, освен с пострадалия . Поведението на същата макар и в нарушение на
обществено приети норми на поведение не съставлява престъпление по чл. 325 от НК,
тъй като за наличието на същото е необходимо да са наЛ. два съществени признака –
грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. Следва да се
отчете, че в случая поведението на А. на публични места в гр. С. не е с цел да
скандализира обществото и изрази брутална демонстрация против установения ред, а
действията й обективират поведение насочено към личността на пострадалия, а не да
скандализират обществото. Основателен се явява и направения от прокурора извод, че
деянията на св. А. са насочени към друг обект на посегателство – срещу честта и
дойстойнството на пострадалия, поради това, че същите имат пряк личен мотив спрямо
засегнатото Л.. Видно от показанията на св. А., същата отправяла обидни думи
спрямо св. Н., за да го провокира да й даде отговор защо е паркирал лекия автомобил
пред дома й, от което направила извод за намерения от негова страна за отношения с
нея, макар такива да не се установяват по делото. Всички свидетели съседи твърдят, че
св. А. има конфликт само с Н., което потвърждава извода, че в случая е наЛ. пряк
личен мотив спрямо засегнатото Л., което обуславя извода за несъставомерност на
деяние по чл. 325 ал. 1 от НК. Прието е от прокурора, че се касае за престъпление ,
което се преследва по тъжба на пострадалия и това е причината, поради която
производството не може да се движи по общия ред, като извода на прокурора за
наличие на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия е
законосъобразен и обоснован.
С оглед на гореизложеното постановлението на Районна прокуратура
Свищов за спиране на наказателното производство се явява законосъобразно
и обосновано, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК,
Свищовският районен съд
7
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на досъдебно
производство от 21.03.2022г. на прокурор Силвия Начкова от Районна
прокуратура Велико Търново, с което на основание чл.244, ал.1, т.1 от НПК
вр. чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК е спряно наказателното производство по ДП №
335/2021г. на РУ Свищов, пр.пр. № 4649/2021г. по описа на РП-В.Търново,
поради установяване, че престъплението се преследва по тъжба на
пострадалия, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да се връчи на РП – В.Търново и на
жалбоподателя.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8