Р Е Ш Е Н И Е
№2335/27.5.2011г.
гр.Варна 27.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети април две хиляди
и единадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№11342/2010г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.240 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата В.С. сочи в исковата си молба, че по
силата на договор от 1.02.2010г. е предоставила на ответника М.Д. заем в размер
на 22 700лв. които е следвало да й бъдат върнати съответно 10 000лв.
на 18.03.2010г. и 12 700лв. на 31.03.2010г., което не е било сторено. Моли
се, да се осъди ответника да заплати на ищцата посочената сума, заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда да окончателто
й изплащане, 355.99лв. лихва за забава начислена върху сумата от 10 000лв.
за времето от 19.03.2010г. до сезиране на иска и 405.41лв. лихва за забава
върху сумата от 12 700лв. за времето от 1.04.2010г. до сезиране на съда и
сторените по делото разноски.
Ответника чрез назначения му особен
представител е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорвайки
автентичността на подписа си под договора.
Съдът, след като се запозна с исковата молба
и представените доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото е представен
договор за заем от 1.02.2010г. сключен между страните по делото от съдържанието
на който се установява, че ищцата е предоставила на ответника по силата на
посочения договор в заем сумата от 22 700лв. която е следвало да й бъде
върната от заемополучателя на две вноски втората
последната от които с падеж на 31.03.2010г. Договора съдържа всички изискуеми
се по закон задължителни реквизити и поради това се явява редовен от външна
страна. Редовността на договора е установена и в рамките на проведено
обследване автентичността на подписа на длъжника за който вещото лице по
приетата по делото експертиза е посочило, че е на лицето от чието име е
положен.
Воден от горните констатации съдът намира,
че предявения главен иск се е доказал по основание и размер и следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главните искове
следва да се приеме, че са доказани по основание исковете за лихви, като по
отношение на размерите на дължимите се суми следва да се извърши служебно
изчисляване на същите и те възлизат на 356.38лв. и 405.92лв. които суми са
по-големи от претендираните от ищцата поради което
тези искове следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид уважаването на исковете ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сторените по делото разноски в
размер на 2 830лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА М.П.Д. ЕГН********** *** да заплати на В.С.С.
ЕГН********** *** сумата от 22 700лв. дължими по договор за заем от
1.02.2010г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на
съда-22.07.2010г. до окончателното изплащане на сумата, 355.99лв. лихва за
забава начислена върху сумата от 10 000лв. за времето от 19.03.2010г. до
21.07.2010г., 405.41лв. лихва за забава върху сумата от 12 700лв. за
времето от 1.04.2010г. до 21.07.2010г. и сторените по делото разноски в размер
на 2 830лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: