Решение по в. гр. дело №12552/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3707
Дата: 13 юни 2025 г. (в сила от 13 юни 2025 г.)
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20221100512552
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3707
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100512552 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби, подадени от К. Х. К. и
Министерство на вътрешните работи, действащи чрез процесуалните си
представители, срещу неблагоприятните съответно части от решение №
20038028 от 26.05.2022 г., постановено по гр. д. № 24377/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 75 с-в, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
20058613 от 21.09.2022 г., постановено по гр. д. № 24377/2021 г. по описа на
Софийски районен съд.
Министерство на вътрешните работи обжалва решението в
уважителната част, с която е осъдено да заплати на К. Х. К., ЕГН **********,
на основание чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, сумата от 4 320 лева,
представляваща левова равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена
от ответника храна за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.04.2021 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 626,50 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до 27.04.2021 г.
К. Х. К. обжалва решението в отхвърлителната част, с която са
1
отхвърлени предявените от него искове срещу Главна дирекция „Гранична
полиция", ЕИК *********, с правно основание чл. чл. 181, ал. 1, вр. чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР, за сумата от 4 320 лева, представляваща левова
равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от ответника храна за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 638,97
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до
27.04.2021г.
Във въззивната жалба на Министерство на вътрешните работи се
излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Моли се решението в
обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове срещу
министерството да бъдат изцяло отхвърлени, като се присъдят направените
пред въззвината инстанция разноски.
Във въззивната жалба на К. Х. К. се излагат подробни съображения, че
решението в обжалваната от него част е неправилно и незаконосъобразно
поради отхвърляне на иска срещу предпочитания ответник. Моли се
решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове срещу
Главна дирекция „Гранична полиция" да бъдат изцяло уважени, като се
присъдят направените разноски по делото.
В установения от закона срок, К. Х. К. и Министерство на вътрешните
работи, са депозирали отговори на въззивните жалби. В тях се излагат
съответно съображения за неоснователност на въззивната жалба на всяка от
страните.
В установения от закона срок, ответникът по въззивната жалба на К. Х.
К. - Главна дирекция „Гранична полиция", е депозирал отговор. С него се
излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба на К. Х. К.,
респективно за правилност и законосъобразност на решението на районния
съд в отхвърлителната му част. Претендира се присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
2
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
Предявен е иск с правно основание по чл. 181, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 142, ал.
1, т. 2 ЗМВР. Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: 1. служебно правоотношение с
ответника в рамките на исковия период, по силата на което е работил при него
като държавен служител; 2. основанието за дължимост на претендираната
сума; 3. нейния размер. При установяване на посочените обстоятелства, в
тежест на ответника е да докаже твърдяните от него възражения срещу
основателността на исковата претенция.
Основният спорен по делото въпрос касае приложимостта на
разпоредбите на ЗМВР относно статута на ищеца като държавен служител по
чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и в частност тази на чл. 181, ал. 1 ЗМВР,
респективно кой е пасивно легетимиран да отговаря по предявените искове.
От събраните доказателства се установи, че през процесния период
страните по делото са били обвързани от служебно правоотношение, като
ищецът е имал статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл.
56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл.
186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон. В чл. 1 ЗМВР е предвидено, че
този закон урежда принципите, функциите, дейностите, управлението и
устройството на МВР и статута на служителите в него.
Настоящият съдебен състав счита, че цитираната разпоредба е обща и се
отнася и до служители на ЗМВР със статут по чл. 142, ал. 1, т. 2, доколкото не
са налице изрични норми, които да изключат приложението й по отношение
3
на тези служители.
Според чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на
Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по - горестоящия
спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се
създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната
разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за
държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато
служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по
назначението, който е част от структурата на едно учреждение, но служебното
правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този смисъл и
решение № 99/03.07.2019 г. по гр. д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение
№ 11/27.01.2016 г. по гр. д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение №
470/28.02.2014 г. по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Настоящият
казус попада в същата хипотеза, при която орган по назначението на К. К. като
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е Министърът на
вътрешните работи, а предприятието, в което са заеманите от него длъжности
е в ГД "Гранична полиция" - МВР. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР "Главните
дирекции, областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция
"Международни проекти", дирекция "Управление на собствеността и
социални дейности", дирекция "Комуникационни и информационни системи",
Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица".
Следователно работодател по служебното му правоотношение е ГД "Гранична
полиция" и именно това учреждение – разпоредител с бюджетни кредити, е
задължено към служителя за трудовите му възнаграждения и други плащания,
свързани с изпълнението на службата, в т. ч. и процесните такива за левовата
равностойност на храна и лихвата за забава върху нея.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по
делото е ГД "Гранична полиция", а не Министерството на вътрешните работи.
Съдът приема, че правният статут на служителите на чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР в т. ч. и ищецът се урежда, както от общия ЗДСл, така и от специалния
ЗМВР. Горният извод следва от изричния текст на специалния закон, който в
чл. 1 ЗМВР, има характер на обща разпоредба, определяща предметния обхват
на закона, и гласи, че ЗМВР урежда принципите, функциите, дейностите,
управлението и устройството на МВР и статута на служителите в него.
4
Цитираната разпоредба дава основание останалите текстове на специалния
закон да се тълкуват с оглед и във взаимовръзка с нея. Ето защо, разпоредбата
на чл. 142, ал. 4 ЗМВР, която предвижда, че статутът на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със ЗДСл също следва да е тълкува
във връзка с чл. 1 от ЗМВР. Следователно общите разпоредби относно статута
на държавния служител ще се прилагат по отношение на служители по чл.
142, ал. 1, т. 2 ЗМВР само и единствено при липсата на изрично специално
правило в ЗМВР, което би дерогирало общия закон. Изключването изцяло на
статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от приложното
му поле би противоречало на основните принципи на управление на
държавната служба в МВР, посочени в чл. 141 ЗМВР.
Разпоребдата на чл. 181 ЗМВР предвижда на служителите на МВР да се
осигурява храна или левовата равностойност - т. е. на всички служители на
МВР. С оглед на правния извод на настоящия състав, че ЗМВР се прилага и по
отношение на специалните права на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР,
какъвто несъмнено е и ищецът, следва, че по отношение и на него се прилага
специалната разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Тя предвижда, че на всички
служители на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. В този
смисъл са и разпоредбите на и специалната Наредба № 8121з-773 от 1.07.2015
г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата равностойност на
служителите на Министерството на вътрешните работи. В чл. 1 от същата е
посочено, че с нея се определят условията и редът за осигуряване на храна или
левовата равностойност на служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3
ЗМВР и по § 86 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМВР.
Законът обаче не делегира на Министерството на вътрешните работи да
определя кои лица следва да получават храна или парична равностойност, а
единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят условията и
редът за предоставяне на сумите по чл. 181, ал. 1-3 ЗМВР /ал. 4 на чл. 181
ЗМВР/. В този смисъл за определяне кои лица имат право на безплатна храна
или левова равностойност съдът следва да изходи единствено и само от ЗМВР.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2024 от 27.11.2024г. ОСГК на ВКС
„Държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чийто статут се
урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява
безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност, съгласно
разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР“.
5
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
неоснователно е оплакването във въззивната жалба на МВР, че суми за храна
не се дължат, тъй като след преназначението на ищеца са включени в
основната заплата. Подобно обстоятелство не се установява от събраните по
делото доказателства. При тълкуване на разпоредбата на § 69, ал. 1 и ал. 6 ПЗР
ЗМВР, според които служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и допълнение на Закона
за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към
датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с
изключение на тези от Медицинския институт на Министерството на
вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни
правоотношения по Закона за държавния служител, считано от датата на
влизане в сила на този закон. При назначаването на служителите по ал. 1 се
определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от определеното към
датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по реда на
Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Тоест,
посочените разпоредби касаят единствено самото възнаграждение на
служителите. Следователно, след като не е определено по-малко
възнаграждение, то следва извод, че законът е спазен, а определеното такова в
повече (вкл. суми за храна) е без значение – посочените разпоредби касаят
само възнаграждението, а не и други дължими суми.
Поради несъвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции по
отношение на надлежния ответник, решението следва да се отмени и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените искове срещу "Гранична
полиция" бъдат уважени. Тъй като искът срещу МВР е предявен в условията
на евентуалност, а искът срещу главния ответник се уважава, в тази част
решението следва да бъде обезсилено, доколкото при уважаване на главния
иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалния.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва да се преразпределят и сторените пред
СРС разноски.
6
Във въззивното производство въззиваемият Главна дирекция „Гранична
полиция" следва да бъде осъден да заплати на К. К. сумата от 500 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20038028 от 26.05.2022 г., постановено по гр. д. №
24377/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в, поправено по реда на
чл. 247 ГПК с решение № 20058613 от 21.09.2022 г., постановено по гр. д. №
24377/2021 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която са
отхвърлени предявените от К. Х. К., ЕГН **** срещу Главна дирекция
„Гранична полиция", БУЛСТАТ *********, искове с правно основание чл. чл.
181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за сумата от 4 320 лева, представляваща
левова равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от ответника
храна за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД за разликата
над 12.47 лв. до пълния размер от 638.97 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 01.06.2018 г. до 27.04.2021г., както и в частта за разноските,
както следва: частта, в която Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ
********* е осъдено да заплати на К. Х. К. сумата от 498.74 лв. – разноски в
производството пред СРС; в частта, в която К. Х. К. осъден да заплати на
Главна дирекция „Гранична полиция" разноски в размер на 100 лв. и в частта,
в която Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати в полза на
СРС 472.80 лв. държавна такса, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция", БУЛСТАТ *********
да заплати на К. Х. К., ЕГН **** по предявените иск с правно основание чл.
181, ал. 1, вр. чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, сумата от 4 320 лева, представляваща
левова равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от ответника
храна за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и иск с правно основание чл.
86, ал.1 ЗЗД сумата от 625,50 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 01.06.2018 г. до 27.04.2021г.
Решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. Х. К., ЕГН
**** срещу Главна дирекция „Гранична полиция", БУЛСТАТ ********* иск
за разликата над 626.50 лв. до пълния претендиран размер от 638.97 лв. е
влязло в сила, като необжалвано.
7
ОБЕЗСИЛВА решение № 20038028 от 26.05.2022 г., постановено по гр.
д. № 24377/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 75 с-в, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение № 20058613 от 21.09.2022 г., постановено по
гр. д. № 24377/2021 г. по описа на Софийски районен съд в частта, в която
Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ ********* е осъдено да
заплати на К. Х. К., ЕГН ****, сумата от 4 320 лева, представляваща левова
равностойност на полагаща се на ищеца и неосигурена от ответника храна за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 625.50
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.06.2018 г. до
27.04.2021г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция", БУЛСТАТ *********
да заплати на К. Х. К., ЕГН ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
498.74 лв., представляваща направените в производството пред СРС разноски,
както и на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв.,
представляваща направените във въззивното производство разноски,
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция", БУЛСТАТ *********
да заплати на СРС 472.80 лв. разноски в производството пред СРС, както и
99.18 лв. държавна такса в полза на СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание на
чл. 280, ал. 3 т. 1, пр. 1-во ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8