№ 71
гр. Пловдив, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300503009 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК: *********, чрез процесуалния
представител юрисконсулт М.Д., против решение № 3208 от 17.07.2024г. на
РС – Пловдив, по гр. д. № 4151/2023г., с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр.
чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено по
отношение на ответника К. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Пловдив, ул.
***, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 714,66 лева – неизплатена
главица за период от 12.02.2020 г. до 08.09.2022 г., както и мораторна лихва
върху главницата за период от 30.04.2020 г. до 30.08.2022 г. в размер на 67,51
лева, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2022г.
до окончателното й изплащане. В жалбата се излагат съображения за
неправилност на решението. Търси се отмяната му и уважаване на
претенцията. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна - К. Х. А., ЕГН **********, чрез назначения по
1
делото особен представител адв. В. П., изразява становище за правилност на
решението, което се иска да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд намери,
че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността на решението по съображенията, изложени във въззивната
жалба, както и при служебна проверка за допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция, като
съд по същество, се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД против К. Х. А., ЕГН **********, за признаване за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от
714,66 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране
на питейна и отведена канална вода за периода от 12.02.2020 г. до 08.09.2022 г.,
за обект, находящ се в Пловдив,ул.*** , сумата от 67,51 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода от 30.04.2020 г. до 30.08.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното й заплащане, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7086/11.10.2022 г. по
ч.гр. дело № 14417/2022 г. по описа на ПРС – Х гр. състав.
За да бъде уважен така предявения иск, в тежест на ищеца е да
установи, че между него и ответника са налице облигационни
отношения по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
обект на ответника, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, както и че за
процесния период му е доставил такива на претендираната стойност.
2
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и чл.8 от Наредба №4 от
14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи В и К
услугите се предоставят при общи условия, одобрени от ДКЕВР, които
се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им. По делото е безспорно, а
и е служебно известно на съда, че ищцовото дружество е В и К
оператор за територията на област Пловдив, както и че дейността на
същото се осъществява въз основа на одобрени от ДКЕВР общи условия,
които са в сила за всички потребители от областта, като действащите за
процесния период общи условия са представени и приети по делото.
Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, "потребители" по смисъла на закона са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна
обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, както и съгласно Общите
условия на ищцовото дружество, приети съгласно чл.8 от наредбата,
потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти.
От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството
на потребител на В и К услуги е свързано с наличието на право на
собственост или право на ползване или строеж върху водоснабдения
имот, като страна по договора при общи условия за предоставяне на В и
К услугите е собственикът или носителят на право на ползване или
строеж върху имота.
От страна на ответника, чрез назначения му особен представител, се
3
оспорва качеството му на потребител на предоставяните от ищцовото
дружество услуги.
В настоящия случай от представения по делото от ищеца нотариален акт
за собственост върху жилище,дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №166, том 1, нот.д.№566/1990г. се
установява, че наследодателят на ответника Х.А. А., починал на 24.11.2003г., е
бил собственик на апартамент №5/20, находящ се на втори етаж в жилищна
сграда, блок №***, вход „Г“, комплекс „Дружба“ в град Пловдив, ул.***.
По делото не са ангажирани доказателства от ищеца, че ответникът,
респективно неговият наследодател,е бил собственик или ползвател (носител
на ограничено право на ползване) на посочения в исковата молба имот
находящ се в град Пловдив,ул.“***, каквото качество изисква по отношение
на потребителя горепосочения нормативен акт.Липсват и доказателства по
делото за идентичност на имотите находящи се в град Пловдив съответно на
ул.*** и ул.“***, по отношение на който последен имот ищецът претендира в
настоящето производство заплащане от ответника на неплатени задължения за
консумиране на питейна и отведена канална вода.
Следователно при доказателствена тежест за ищеца, същият не установи
по делото , че ответникът е собственик или ползвател (носител на ограничено
право на ползване) на посочения в исковата молба имот, респективно да е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
Същевременно представените по делото от ищцовото дружество
карнети за отчети по отношение на имот находящ се на ул.“*** през периода
12.08.2019г.-06,02.2023г. не са подписани и не става ясно кой и на какво
основание ги е съставил. Същите имат характер на изхождящи от
ищцовото дружество документи, удостоверяващи изгодни за него факти,
поради което не могат да има доказателствена стойност.
От заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза се установяват само извършените от дружеството- ищец
счетоводни записвания за наличието на задължения за процесния имот, но
не и обстоятелството, че действително са били предоставени услуги на
тази стойност, за което липсват съставени по реда на наредбата и
Общите условия първични документи, подписани от потребителя или
негов представител.
4
При това положение предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3208 от 17.07.2024г. на РС – Пловдив, по
гр. д. № 4151/2023г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. В. П. - особен представител на К. Х. А., ЕГН
**********, разходен касов ордер за определеното му адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5