Решение по дело №57304/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4729
Дата: 27 март 2023 г.
Съдия: Пламен Генчев Генев
Дело: 20211110157304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4729
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110157304 по описа за 2021 година
Фирма е предявило срещу И. Б. М. и Т. И. Н. установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД с искане да се признае за установено, че И. Б. М. и Т. И. Н. дължат
в условията на разделност при квоти И. Б. М. – 1/2 и Т. И. Н. – Михалска – 1/2
от следните суми: 2317.18 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № *******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019
г., до окончателното изплащане, сумата от 518.68 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 16.07.2017 г. до 08.11.2019 г., сумата
от 12.46 лв., представляваща стойност на услуга по дялово разпределение за
периода от 01.10.2016 г. до 30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до окончателното
изплащане, сумата от 3.04 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019
г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 66095/2019 г, на
СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответника топлинна енергия, като ответниците не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
1
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения
на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Претендира разноски. Пред съда страната моли за
уважаване на исковете и претендира разноски , за което представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. Б. М. не е подал отговор на
исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. И. Н., чрез особения си
представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата
молба. Оспорва да е била ползвател на процесния имот, както и да е доставяна
и потребена топлинна енергия до процесния имот. Неоснователна била
претенцията за лихва за забава, тъй като ответницата не била уведомявана за
начислените суми и не била изпадала в забава. Претенцията за дялово
разпределение била неоснователна, тъй като договорът с ФДР бил изтекъл,
като не било извършвано дялово разпределение по отношение на процесния
имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Пред съда
особения представител на ответницата поддържа отговора на исковата молба
и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма изразява становище
по предявените искове, като счита същите за допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развИ. след постъпване на възражения против заповед
за изпълнение, издадена в полза на Фирма. Предвид разпоредбата на чл. 415
ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и
качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на
реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за
законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор № 1937 от 17.01.2002 г., сключен между
Фирма и етажната собственост с адрес /административен адрес/, съгласно
2
който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 101 от 14.09.2017 г., том V, рег. № 16129, дело № 0811/2017 г., от
който се установява, че И. Б. М. и Т. И. Н. продават на М. И. Д. следния техен
съсобствен недвижим имот, а именно апартамент № 11, находящ се в
/административен адрес/. В разглеждания случай от представените по делото
доказателства се установява, че ответницие през процесния период от
01.05.2016 г. до 31.08.2017 г, който предхожда извършената продажба, са
имали качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ съобразно притежаваното от тях право на собственост. Така
придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под
условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на
търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването
на това качество става при настъпване на законоустановения факти,
прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са
ответниците по силата на притежаваните от тях права върху собствеността,
като същите следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот
съобразно притежаваните от тях идеални части, а именно 1/2 за И. Б. М. и 1/2
за Т. И. Н.. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо
изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички
потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между
топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на
гореизложеното неоснователни се явява възражението на ответницата Т. И. Н.
за липсата на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че в процесния имот
имало 4 броя радиатори, като на вещото лице бил представен отчетен
формуляр от 22.04.2017 г., в които било отбелязано, че 4-те радиатора са
затапани, но не бил представен акт за отсъединяването им от отоплителната
инсталация на сградата, поради което за 16/17 г. имало служебно изчислена
ТЕ на база инсталирана мощност на радиаторите. Сградната инсталация била
изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. върху
пълната отопляема кубатура 169 куб. м. В имота през процесния период не е
имало водомер за топла вода, което било отбелязано в отчета от 22.04.2017 г.
с подпис на потребител, като имало начислена ТЕ за БГВ на база два броя
потребители на топла вода, при служебни определен разход 140 л. на
денонощие за потребител. Съгласно заключението за процесния период ТЕ
3
изравнителните сметки са изчислени съобразно Наредба № 16-334/06.04.2007
г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния
период възлиза на 2399.74 лв., като при начисляване на сумите за топлинна
енергия била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението
топломера за е преминал през метрологична проверка през двугодишен
период и през процесния период и при проверката не били констатирани
отклонения извън допустимите стойности. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че във ФДР не бил постъпвал документ за
отсъединяване на радиаторите и не се знае кога е било извършено това.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в
частта, в която е посочено, че процесните суми не са били заплатени, както и
в частта, в която е посочено, че стойността на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 30.08.2017 г. възлиза на 12.46 лв.
Неоснователни са оплакванията на ответницaтa Н., че не било установено
реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по
СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални
знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като
вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните
въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена
преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.
При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени
доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответниците на
процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на
същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената
топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и
изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за
установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на
изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън
допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила
топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата
експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от
никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая
данните за потребената в имота на ответниците топлинна енергия не са
единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни
документи, а са събрани и други доказателства, в това число и от
представените от третото лице помагач документи. Ето защо съдът счита, че
по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от
ответниците топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и
съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия
за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2399.74 лв.,
като с оглед на диспотизивното начало, доколкото се претендира сума в по-
нисък размер от 2317.18 лв., именно в този размер следва да се уважат
предявените искове. В случая всеки един от ответниците следва да отговарят
за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него
идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът
И. Б. М. следва да отговора за 1/2 част от общия размер на дължимите суми за
топлинна енергия или за сумата от 1158.59 лв., а ответникът Т. И. Н. за
1/2част от общия размер или за сумата от 1158.59 лв., поради което така
предявените искове следва да бъдат уважени.
Неоснователен е и доводът за липса на действащ договор между ЕС и
третото лице- помагач, поради изтичане срока на действие на сключения през
2002 г. договор. Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта
4
на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и
осъществяването на услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в приложимата редакция/ възлага
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия
само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, а според
приложимата до м.09.2006 г. норма на чл. 147, ал. 4 /отм./ ЗЕ потребителите в
сграда- етажна собственост са били длъжни да сключат нов договор за
извършване на дяловото разпределение. При това положение, тъй като никой
не може да черпи права от неизпълнение на предвидени в закона задължения,
и предвид обстоятелството, че през исковия период задълженията по
предоставяне на услугата „топлинно счетоводство“ са били изпълнявани от
топлинния счетоводител- страна по сключения с етажната собственост през
2002 г. договор, не може да бъде обоснован в случая извод за освобождаване
на ответницата от договорното задължение да заплати цената на доставената
в имота и потребена от нея топлинна енергия, чиято стойност според приетата
по делото по съдебно- техническата, е начислена в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
След като ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация са изпаднали в забава и дължат
обезщетение в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 33, ал. 1 от Общите условия /действащи
през част от процесния период м.05.2016 г.-м.06.2016 г./ е уговорено, че
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в тридесет дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищеца. Доколкото по делото не е доказано публикуването на
фактурите за посочените месеци на интернет страницата на ищеца, то
ответниците за периода м.05.2016 г.-м.06.2016 г. не са изпаднали в забава,
поради което претенцията за заплащане на обезщетение за забава за тези
месеци е неоснователна. Що се отнася до останалата част от периода от
м.07.2016 г. до 31.08.2017 г. са в сила Общите условия от 2016 г., съгласно
които клиентът е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
поради което не е необходима последваща покана. С оглед на което
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателна за сумата от 448.48
лв. изчислена по реда на чл. 162 от ГПК, като всеки един от двата ответници
за сумата от по 224.24 лв., в които размери предявените искове следва да
бъдат уважени, а в останалата си част да бъдат отхвърлени.
Основателно се явява исковата претенцията за дължимост на сумите за
дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.
). Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, ал. 2 и ал. 3, т. 4, с договорите между
5
топлопреносното предприятие и топлинните счетоводители /които се
сключват при Общи условия/ се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия. Източник на процесните вземания е
продажбата на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно разпоредбата на
чл. 150, ал. 1 ЗЕ тази продажба се осъществява при публично известни Общи
условия, а според последните купувачите са длъжни да заплащат на
продавача сума за услугата дялово разпределение, чието стойност се формира
от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на
уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се
заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от продавача.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на Фирма, като по делото не е спорно, че
третото лице - помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период. В нормата на чл. 156 ЗЕ е
регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 22, ал. 1 от
Общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на ищеца стойността
на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец.
В случая съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
стойността на услугата за дялово разпределение е 12.46 лв., то претенцията се
явява основателна, като ответникът И. Б. М. следва да отговора за 1/2 част от
общия размер на дължимите суми за дялово разпределение, а ответникът Т.
И. Недева също отговаря за 1/2 част от общия размер. Действително след като
ответниците не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна
парична престация биха изпаднали в забава и ще се дължат обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата за дялово разпределение. За цената за заплащане на лихвата за
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на
потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото не са представени доказателства
за отправени и получена покана от ответниците за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което претенцията за лихва в общ размер на 3.04 лв. се явява неоснователна.
С оглед частичната основателност на исковата претенция за топлинна
енергия следва да бъде разгледано и възражението на ответника Т. И. Н. за
погасяване на задълженията по давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. „в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
6
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Следователно еднаквостта или различието на размера на задължението за
плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, като
единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем.
Вземанията на ответното дружество съдържат изброените признаци на
понятието, поради което представляват периодични плащания по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона
за енергетиката.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Видно от Общите условия за продажба
на топлинна енергия от Фирма на потребители за битови нужди в гр. София в
сила от 12.02.2014 г. /действащи през част от процесния период м.05.2016 г.-
м.06.2016 г./ вземането за заплащане на доставена топлоенергия става
изискуемо след изтичане на 30 дни от обявяването им на интернет страницата
на ищеца. Тъй като тази редакция на общите условия предвижда, че
изискуемостта на вземането възниква след отправяне на покана чрез
публикуване на интернет-страница /действие което зависи от волята на
кредитора/, а не обвързва изискуемостта с обективното настъпване на
определен падеж както предходните ОУ, то на основание чл. 114, ал. 2 от
ЗЗД, давността при общите условия от 2014 г. започва да тече от датата, на
която вземането е възникнало. Тоест давността за всяко месечно вземане
започва да тече с изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число
на следващия месец. Счетоводните операции на ищеца като фактуриране,
издаване на кредитни известия и префактуриране в общи фактури нямат
отношение към момента на възникване на вземането. По отношение на
останала част от периода м.07.2016 г. –м.08.2017 г. в сила са били други
Общи условия, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в четиридесет и пет дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на тези срокове
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но
същото не е изискуемо, защото от първия до четиридесет и петия ден на
месеца, следващ този за който е изчислена стойността на топлоенергията
съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия.
В случая при приложение на правилото на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се
смята за предявен на 18.11.2019 г. и при прилагане на изложените по-горе
принципи част от задълженията за процесния, а именно за периода от
м.05.2016 г. до м.09.2016 г. на стойност 379.40 лв. от задължението на
ответника Т. И. Н. са погасени по давност изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК /при действието на вторите от цитираните по-горе Общи условия/.
Предвид изложеното съдът намира, че непогасени по давност са задължения
за главница по отношение на ответника Т. И. Н. в размер на 779.18 лв. С
погасяването на главните вземания са погасени по давност и акцесорните
вземания за лихва за забава начислена върху главницата за топлинна енергия–
арг. чл. 119 ЗЗД, поради което погасени се явяват вземания за лихва за забава
на стойност 74 лв., /изчислени по реда на чл. 162 от ГПК/, а размерът на
непогасените по давност задължения за лихва на ответника Т. И. Н. възлиза на
7
150.24 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение по отношение на ответника Т. И. Н. за периода от 01.10.2016 г.
до 31.10.2016 г. на стойност 0.56 лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК,
като размерът на непогасените по давност суми по отношение на този
ответник възлиза на 5.67 лв., за периода от 01.11.2016 г. до 31.08.2017 г.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 във вр. ал. 8 ГПК
заявителят /ищец/ има право на направените от него разноски в двете
производства, като ищецът претендира сумите от 57.02 лв. държавна такса в
исковото производство, 200 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, което настоящият състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
определя в размер на 100 лв., 450 лв. депозити за вещи лице, 165 лв. депозит
за особен представител, 57.03 лв. платена държавна такса в заповедното
производство и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство. Не следва да бъде обсъждано възаражението за прекомерност
на претендираните от ищеца разноски, направено от особения представител,
доколкото в хипотезата на чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя размера на
разноските. С оглед частичната основателност на исковите претенции
ответникът И. Б. М. следва да бъде осъден да заплати на ищецът сумата в
размер на 347.87 лв., а ответникът Т. И. Н. следва да заплати на ищеца сумата
от 342.38 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление /административен адрес/ срещу
И. Б. М., ЕГН **********, с адрес/административен адрес/, по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД, че И. Б. М. дължи на Фирма сумата от 1158.59 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 31.08.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до окончателното
изплащане, сумата от 224.24 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 16.07.2017 г. до 08.11.2019 г., както и сумата от 6.23
лв., представляваща стойност на услуга по дялово разпределение за периода
от 01.10.2016 г. до 30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 66095/2019 г, на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за сумата над уважения
8
размер от 224.24 лв., до пълния претендиран размер от 259.34 лв., както и
иска за сумата от 1.52 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от Фирма, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление /административен адрес/
срещу Т. И. Н. – М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/, по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Т. И. Н. – Михалска дължи на Фирма сумата от 779.18
лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2016 г. до 31.08.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в
/административен адрес/, аб. № *******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до окончателното
изплащане, сумата от 150.24 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 16.07.2017 г. до 08.11.2019 г., както и сумата от 5.67
лв., представляваща стойност на услуга по дялово разпределение за периода
от 01.11.2016 г. до 30.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 18.11.2019 г., до окончателното изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 66095/2019 г, на СРС, 39
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 779.18 лв., до пълния претендиран размер от 1158.59 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.11.2019
г., до окончателното изплащане, както и за периода от 01.05.2016 г. до
30.09.2016 г., иска за лихва за забава за сумата над уважения размер от 150.24
лв., до пълния претендиран размер от 229.34 лв., искът за дялово
разпределение за сумата над уважения размер от 5.67 лв., до пълния
претендиран размер от 6.23 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК - 18.11.2019 г., до окончателното изплащане,
както и за периода от 01.10.2016 г. до 31.10.2016 г., както и иска за сумата от
1.52 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г.
ОСЪЖДА И. Б. М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 347.87 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА Фирма, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на Т. И. Н. – М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. от ГПК сумата от 342.38 лв.
разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - Фирма.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9