№ 1174
гр. Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20253110202378 по описа за 2025 година
Производството е образувано по жалба от „ФИНХЪБ“ ЕАД с ЕИК:
*********, представлявано от К. Д. Б. със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, Западна промишлена зона, ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16 против
Наказателно постановление № 03- 2500152/25.04.2025 г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на „ФИНХЪБ“ ЕАД е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.
В жалбата се сочи, че процесното НП е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. Твърди се, че наказващият орган не е изпълнил
задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН за проверка на акта с оглед неговата
обоснованост и законосъобразност, както и не е събрал допълнителни
доказателства за извършеното нарушение преди да се произнесе. На следващо
място се твърди нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
доколкото не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,
както и конкретни действия или бездействия на нарушителя, за които той е
бил санкциониран. Направено е възражение, че са изплатени на посочените в
жалбата лица дължимите суми за трудови възнаграждения и обезщетения по
КТ, поради което следвало да се приеме, че бил налице „явно маловажен
1
случай“ по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗАНН.
Иска се отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт
Надя Тодорова, която изразява становище за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление, моли за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
През месец февруари 2025 г. служители на ДИТ – гр. Варна
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
въззивното дружество като работодател.
В хода на проверката от представените от въззивното дружество
документи, в това число и трудови договори и ведомости за заплати и др.,
било установено, че същото не е изпълнило задължително предписание номер
6 от Протокол ПР2501969/14.02.2025г. на ДИТ, а именно от страна на
въззивното дружество не е било изплатено начисленото във ведомост за месец
декември 2024 г. парично обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на лицето К.А. Е. с ЕГН **********, който изпълнявал
длъжността „оператор мониторинг център“ във „ФИНХЪБ“ ЕАД, за времето
през което е останало без работа, след прекратяване на трудово
правоотношение със заповед № ZPO0000000091/18.12.2024 г., считано от
19.12.2024 г.
Констатациите от проверката били обективирани в констативен
протокол № ПР2501969/14.02.2025 г., в който били дадени и задължителни
предписания едно, от които под № 6 било да се изплати парично обезщетение
в размер на брутното трудово възнаграждние на лицето на Корай Ахмедов
Еневеров, за времето през което е останал без работа.
Същият е изпълнявал длъжността „оператор мониторинг център“ във
„ФИНХЪБ“ ЕАД, с прекратено трудовото правоотношение, считано от
19.12.2024 г. Определен бил и срок за изпълнение – до 06.03.2025 г.
При последваща проверка през месец март 2025 г. с призовка
ПР2501969/14.02.2025г., връчена на изпълнителния директор на дружеството
2
Констатинтос Биртахас на 11.03.2025 г., били изискани доказателства за
изпълнение на предписанието, като такива не били представени.
За констатираното нарушение на 28.03.2025 год. срещу въззивното
дружество бил съставен АУАН № 03-2500152, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ.
Актът бил надлежно предявен и връчен на изпълнителния директор
на дружеството Констатинтос Биртахас, който го подписал без възражения.
Възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната
преписка.
На 25.04.2025 г. административнонаказващият орагн издал
обжалваното наказателно постановнление, като е приел фактическите
констатации, изложени в акта, приел е че въззивното дружество като
работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал.1 от КТ и наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, приобщени към
доказателствения материал, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
последователни в своята цялост и изясняват безпротиворечиво фактическата
обстановка по начина, възприет от съда: известие за доставяне, призовка,
идентификационна карта, протокол за извършена проверка №
ПР2501969/14.02.2025 г.; ведомост, трудови договори, допълнително
споразумение, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с К.А.
Е.; заявление от К.А. Е. до изпълнителни директор на „Финхъб“ ЕАД,
протокол за извършена проверка № ПР2509742/28.03.2025 г.; заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Извършването на деянието се установява и от свидетелските
показания на св. Г. Е. Л., които съдът кредитира изцяло като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия, последователни и
логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание направи следните изводи:
3
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна.
Спазени са всички процесуални срокове свързани с издаденото на
АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП.
Съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата
обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и
писмените доказателства, установяващи неизплащането на обезщетението в
срок.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
съгласно приложеното към административнонаказателната преписка заверено
копие на заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е
привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да
организира адекватно защитата си, а именно – посочено е следното: от страна
на въззивното дружество не е било изплатено начисленото във ведомост за
месец декември 2024 г. парично обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на лицето К.А. Е. с ЕГН **********, изпълнявал длъжността
„оператор мониторинг център“ във „ФИНХЪБ“ ЕАД, за времето през което е
останало без работа, след прекратяване на трудово правоотношение със
заповед № ZPO0000000091/18.12.2024 г., считано от 19.12.2024 г.
Била посочена и правна квалификация на деянието по чл.415, ал. 1
КТ. Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата
обстановка по административно наказателната преписка и са събрали
безспорни доказателства за извършеното административно нарушение,
посредством личните си възприятия, след което са пристъпили към съставяне
на АУАН.
Административнонаказващият орган правилно е приел, че се касае за
нарушение на разпоредбите на КТ и е издал обжалваното наказателно
постановление, като на база на събраните по преписката доказателства е дал
4
правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е
определил санкционната норма на КТ, която следва да намери приложение.
Анализирайки приложимата нормативна уредба, съдът намира, че за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях е регламентирана възможността контролните органи на
инспекцията по труда и органите по чл. 400 и 401 КТ по своя инициатива или
по предложение на синдикалните организации да прилагат изброените в
отделни точки мерки, каквато е даването на задължителни предписания на
работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването на
длъжностни лица за отстраняване на нарушенията на трудовото
законодателство и други – чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
В конкретния случай са дадени задължителни предписания на
работодателя – въззивното дружество, което не ги е изпълнило в
предоставения от контролните органи срок. Налице е бездействие от страна на
дружеството да изпълни предписанията на контролните органи, съответно
съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност за извършено нарушение по 415, ал. 1 КТ.
Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН
съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за
отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място
страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на
своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество,
т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства
и намери делото за изяснено от фактическа страна.
Колкото до възражението, че административнонаказващият орган не
е посочил датата и мястото на нарушението, съдът намира, че от
съдържанието на обжалвания акт се установява обратното, а именно посочено
е, че административното нарушение е извършено в гр. Варна на 07.03.2025 г.
В АУАН и в НП се съдържа описание на нарушението, позволяващо на
санкционираното лице да разбере за какво нарушение е привлечено към
административнонаказателна отговорност, съответно да организира
адекватно защитата си.
Въззивника твърди и, че липсва описание на нарушението, като в НП
5
не са посочени конкретни действия или бездействия на нарушителя.
Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се
осъществява чрез бездействие, което конкретно е било описано в
съдържанието на АУАН и НП като неизпълнение на предписание № 6, съдът
намери възражението за неоснователно.
Относно възражението, че в конкретния случай е налице явно
маловажен случай, съдът намира следното: в чл. 39, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
регламентирана възможността за санкциониране на нарушителите за явно
маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, с глоба с
квитанция или фиш, което да е бъде предвидено в съответния закон или указ.
Разпоредбата не предвижда налагането на имуществена санкция,
което означава, че е приложима само по отношение на физически лица, а на
следващо място касае нарушения, установени при извършването им, а не
впоследствие при извършване на проверка от контролните органи. Ето защо,
съдът намира, че посочената разпоредба не е приложима. Напротив,
установените по делото факти не припокриват и хипотезата на маловажен
случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид - нещо повече, периодът от време, в който работникът е бил
лишен от полагащото му се обезщетение завишава степента на обществена
опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивното дружество е
било санкционирано за извършеното административно нарушение, предмет на
разглеждане по делото.
В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ,
която съдържа едновременно и правило за поведение, и санкция. Съгласно
посочената разпоредба, който не изпълни принудителна административна
мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 10 000 лв. При индивидуализиране на имуществената санкция съдът
отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство съдействието на
въззивното дружество в хода на административнонаказателната проверка. От
друга страна като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете наличието на множество нарушения на трудовото законодателство,
установени при извършената проверка от контролните органи.
6
Правилно наказващият орган е наложил имуществена санкция в
размер малко над минималния, а именно 2000 лв. Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и с
оглед отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, съдът намира за съответстващо възнаграждение в
установения минимален размер 80.00 лв съгласно чл.63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл.37
ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-
2500152/25.04.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна, с което на „ФИНХЪБ“ ЕАД с ЕИК: *********, представлявано от К. Д.
Б. със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Западна промишлена зона,
ул.“Уста Кольо Фичето“ № 16 е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева на основание чл. 415 ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА „ФИНХЪБ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варнасумата от 80,00 лв. (осемдесет лева),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията
от страните, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7