№ 382
гр. Видин, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д. Ив. Цветков
при участието на секретаря Полина Ст. Въткова
като разгледа докладваното от Д. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20221320200921 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Д. Ф.
Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Дружба, ул. „Първа“, № 46 против
Наказателно постановление № 633/16.08.2022 г. на Директор на РДГ -
Берковица, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
на основание чл.257,ал. 1, т.1 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв. за извършено
нарушение по чл. 108,ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 12б,ал. 1, т.2, 5 и 7 от Наредба
№1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, явява се чрез
процесуален представител. По същество моли съда да отмени издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно. Изтъква, че АНО е
допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените,
нарушавайки разпоредбата на чл.57,ал. 1, т. 4 от ЗАНН, а именно – като
нарушител в процесното НП е посочено лицето Д. Ф. Д.ов, вместо Д.. Сочи се
още, че е налице неправилно съотнасяне на санкционната към материалната
разпоредба.
Процесуалният представител на ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. В приетата писмена защита моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди издаденото НП като
законосъобразно и обосновано. Поддържа, че не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила по установяване на нарушението,
неговото авторство, вината на нарушителя и налагане на наказанието.
От събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното:
На 11.05.2022г. инспектори от РДГ Берковица извършили проверка в
1
имот горска територия, собственост на физически лица в землището на с.
Макреш, с идентификатор № 46245.293.7. В хода на проверката била
установена разлика между действително отсеченото, извозено от сечището и
транспортираното по превозни билети до временен склад , възлизаща на 18,20
куб. метра. Липсвало и съответствие по дървесен вид. Установено било, че
насаждението е маркирано от Д. Д., който е получил и позволително за сеч.
Контролните органи констатирали, че сечта е изведена под форма на просеки,
които не били отразени в технологичния план и не били нанесени с трайни
знаци на терена. С оглед установената липса на контрол и предприети мерки
за спиране на сечта от страна на Д., като лице, упражняващо лесовъдска
практика, бил съставен АУАН серия А00/2022, № 0111034/18.06.2022г. за
извършено нарушение по чл. 108,ал.3 от Закона за горите във вр. С чл. 12б,ал.
1, т. 2,5 и 7 от Наредба за контрол и опазване на горските територии.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с
констатираното нарушение.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства – входящ лист с вх. № 01 –
05084/01.07.2022, констативен протокол серия – А00 №144097/13.05.2022,
позволително за сеч № 0651334/19.01.2022г и гласни такива - разпита на
свидетеля – Д. В. – съставил АУАН. Показанията на актосъставителя следва
да бъдат кредитирани като последователни и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в
някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от
твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в
достоверността на показания му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗАНН вр. с чл. 314, ал.1 НПК,
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението, визирано в ЗГ и НКОГТ, за което е санкциониран по
административен ред.
Жалбата е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес. Деянието, за което е издадено наказателното постановление,
е извършено на територията на община Макреш, област Видин, при което
положение териториалната компетентност принадлежи на Видински районен
съд, който е родово компетентен по смисъла на чл.59, ал. 1 ЗАНН. НП и
АУАН са издадени от компетентни органи, видно от Заповед №РД 49 -
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
пълно, с всички обективни признаци и допълнително относими
обстоятелства, предвид което не е налице неяснота и противоречие относно
2
нарушението, вменено във вина. Доказано е от представените доказателства
в административно наказателната преписка. Налице са всички изискуеми
реквизити на АУАН и НП. Посочени са правилно нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителят.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е доказано със
събраните по делото писмени и гласни доказателства. На първо място
безспорно е обстоятелството, че Д. Ф. Д. е вписан в регистъра на
Изпълнителна агенция по горите като лице, упражняващо частна лесовъдска
практика. На следващо място Позволителното за сеч № 0651334 от дата
19.01.2022 г. е издадено от инж. Цветан Асенов, със срок на провеждане на
сечта от 22.01.2022 г. до 31.05.2022 г., и същият срок за извозване на
материалите от сечището, с очакван общ добив от 15. 0 плътни кубически
метра лежаща маса, посочена по категории дървесина. Съгласно разпоредбата
на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. В конкретния случай Д. Д. е санкциониран именно за това,
че не е изпълнил задълженията си да следи за спазване на правилата за сеч,
като не е взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършване добива на дървесина, като е допуснал нарушаването на
технологията за извеждане на сечта на дървесината по издадените
позволителни за сеч и технологичния план, вследствие на което са прокарани
просеки, които не са отразени в одобрения технологичен план. Тоест
нарушението е по предложение второ на разпоредбата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ,
касаеща контролни правомощия на нарушителя, възложени му по закон или
подзаконов нормативен акт. В този смисъл съдът счита, че цифровата
квалификация на нарушението е правилна и точна и не е налице смесване на
състави на нарушения. Нормата на чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ
е бланкетна норма, поради което както актосъставителят при съставяне на
АУАН, така и административнонаказващият орган при издаване на НП, е
посочил и нормата, регламентираща съответните контролни правомощия,
възложени на жалбоподателя – чл. 12б, ал. 1, т.2, 5 и 7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. В разпоредбата
на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването
на горските територии е отразено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото
лице е и жалбоподателя, след получаването на позволителното за сеч, са
длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. Тоест
субект на нарушението по чл. 257, ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр.
чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е лице, на което
е издадено позволителното за сеч, вписано в публичния регистър за
3
упражняване на лесовъдска практика – чл. 108, ал. 2 от ЗГ. Съдът приема, че
Д. е субект на нарушението, тъй като е лице, на което са издадени
позволителните за сеч и е вписан в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика. Съдът намира за доказано по несъмнен начин, както с
оглед показанията на разпитания свидетел Д. В., така и с оглед отразеното в
констативния протокол, че в имот с идентификатор № 46245.293.7, в
землището на с. Макреш, община Макреш, за който е издадено Позволително
за сеч № 0651334 от 19.01.2022 г. е установено нарушаване на технологията за
извеждане на сечта на дървесината по издаденото позволително за сеч. С
оглед на изложеното съдът не приема за основателно направеното възражение
от процесуалния представител на Д., че АНО неправилно е санкционирал
жалбоподателя във връзка с нарушение на разпоредби от Наредба за контрола
и опазване на горските територии, вместо с такива от Наредба №8 от
05.08.2011г. за сечите в горите.
Съдът намира възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на процесното НП чрез грешно посочване на фамилно име на
нарушителя, а именно Д.ов, вместо Д., за неоснователно. В АУАН и в
констативния протокол от проверката фамилното име е изписано коректно. В
наказателното постановление също са посочени коректно ЕГН, собственото
и бащиното имена, поради което съдът приема, че самоличността на
нарушителя е безспорно установена с правилно посочване на останалите
индивидуализиращи данни за лицето – собствено, бащино, ЕГН и адрес. В
тази насока следва да се посочи, че всички реквизити относно
индивидуализацията на нарушителя се съдържат, както в АУАН, така и в
издаденото НП, поради което не е налице нарушение на изискването по чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и не може да се приеме, че е налице нарушение, което
ограничава правото на защита на наказаното лице, поради което и не
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
основание за отмяна на наказателното постановление. Доказателство, че не е
засегнато неблагоприятно правото на защита на жалбоподателя е
депозираната в срок жалба, в която последният на практика признава, че
атакуваното от него НП касае негови действия и интереси.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на производството по
издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати такива
съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават
правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно. Съдът намира за доказано по
несъмнен начин, че жалбоподателят Д. е извършил нарушението по чл. 257,
ал. 1, предл. 2, т. 1, предл. 1 от ЗГ във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр.
чл. 12б, ал. 1, т.2, 5 и 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии.
Съдът счита, че извършеното нарушение не е маловажен случай, за да
бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
4
маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не счита, че
конкретното нарушение, извършено от жалбоподателя, е с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
С наказателното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в
размер 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите. Съгласно
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основани на тях. В конкретния случай на жалбоподателя е била наложена
глоба в минимален, предвиден от закона размер, с което съдът счита, че
наказващият орган е спазил разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
Съдът счита, че наложеното административното наказание „глоба“ в размер
300 лева би изпълнило задачите и целите, които поставя чл. 12 от ЗАНН, а
именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Предвид изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е законосъобразно, правилно и обосновано и като такова
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП№ 633/16.08.2022 г. на Директор на РДГ -
Берковица, с което на Д. Ф. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. Дружба, ул.
„Първа“, № 46 е наложено административно наказание на основание
чл.257,ал. 1, т.1 от ЗГ - „глоба“ в размер 300 лв. за извършено нарушение по
чл.108,ал. 3 от ЗГ във вр. с чл. 12б,ал. 1, т.2,5 и 7 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Видински
Административен съд по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщението му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5